Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, XXXVI – ти състав
На
пети ноември две хиляди и двадесета
година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 3885 по
описа за 2020 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.П.М., ЕГН: **********, адрес: ***,
срещу Наказателно постановление № 23-0000751 от 03.09.2020г.,
издадено от директора на РД „Автомобилна
администрация” –гр.Варна, с което на основание чл. 105, ал.1
от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ му е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 200 /двеста/
лева за нарушение на чл. 23, § 1, изр.2 от
Регламент № 165/14 г. на ЕС.
В жалбата се моли за отмяна на НП,
като се твърди, че то е незаконосъобразно, тъй като неправилно е отразена
фактическата обстановка, неправилно е приложен материалният закон и при
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване на
правото на защита. В хода на проверка на възз. били съставени 6 акта, към които проверяващите
инспектори иззели като доказателства пътен лист № 623720/17.06.2020г. и товарителница № 459476/17.06.2020г., от които било видно,
че извършеният превоз на товари е обществен, не такъв за
собствена сметка. Сочи се, че неправилно бил посочен и субектът на извършеното нарушение, който следвало
да бъде не водача, а лицензираният превозвач, който имал задължение да обезпечи
правилното функциониране на записващото оборудване. Неправилно определена била и санкционната норма на чл. 105 ЗАвП, която не касаела нарушаването на
Регламент № 165/2014г., като на практика били смесени разпоредбите на чл. 32, §
1, изр.2 от Регламент № 165/14 г. на ЕС и чл. 23, § 1,
изр.2 от същия Регламент. Излага и твърдения за приложимостта на разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, а се представяла от
процесуален представител-адв.Ив.Георгиев, който поддържа жалбата и моли за
отмяна на НП, като незаконосъобразно. Претендира и присъждане на сторените по
делото разноски .
Възиваемата
страна, редовно уведомена, изпраща представител в лицето на експерт Вълчева,
която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Претендира
и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 17.06.2020 г.,
около 09:35ч. в гр.Варна, ул. „Девня“,
на 20 метра преди кръстовището с бул."Република", в
посока ЖП Гара служители на РД"АА"-Варна, сред които и св.К.К. спрели за проверка
товарен автомобил марка "Ивеко", кат.N2, с рег.№ В 5349 НК,
собственост на В.Д.Д., като автомобилът бил управляван от въз.М..
След беседа с водача,
съобразно неговите обяснения и представените от него товарителница с №
459476/17.06.2020г. и пътен лист №
623720/17.06.2020г. било
прието, че с товарния автомобил се извършва превоз за собствена сметка -земно
влажен бетон, по маршрут в рамките на гр.Варна.
Товарният
автомобил бил оборудван с аналогов тахограф марка "Stoneridqe ELC",
тип 8456, № 883294, който не бил представен на редовна техническа проверка
от одобрен сервиз в последните две години.
Видно от представения тахографски лист от 17.06.2020г.
тахографът бил неизправен, като не чертаел върху тахографския лист графиките за
разстояние и скорост.
Поради посоченото св.К.
съставил АУАН срещу жалбоподателя, в който описал и
класифицирал по съответния ред приетото за установено нарушение.АУАН бил
съставен в присъствието на нарушителя, който след запознаване със съдържанието
му го подписал и в съответната графа не вписал възражения. В
законоустановения срок не били депозирани писмени възражения.
Въз основа на акта за установяване на
административно нарушение и като преценил събраните в хода на проверката
доказателства, в това число и обясненията на водача, ведно с приложените към
тях документи, на 03.09.2020
г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.
АНО издал атакуваното
пред настоящата инстанция наказателно постановление, като посочил в него, че не
са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН. С него административно-наказващият орган
възприел изцяло посочените в АУАН фактически констатации и на основание чл.105, ал.1 от
ЗАвПр определил на М. административно наказание „глоба“ в размер на 200
лева.
Наказателното постановление било връчено лично на М. на
16.09.2020г. На 17.09.2020г., чрез Директора на
РД „Автомобилна администрация” –гр.Варна, въззивникът депозирал жалба, до
РС-Варна срещу горепосоченото НП.
Описаната фактическа обстановка се установява и
потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените и
веществените доказателства - преписката по АНП.
Като непротиворечиви,
конкретни и логични, съдът кредитира показанията на св.К.К. –актосъставител.
Съдът, предвид становището на страните и
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
При извършена
служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че
същите са издадени от компетентните длъжностни лица, в кръга на предоставените
им правомощия съгласно чл. 91, ал.3 от ЗАвтП, чл.
92, ал.2 от ЗАвтП и Заповед № РД -08-30/24.01.2020 г.
издадена от Министъра на ТИТС.
АУАН и НП са издадени
и в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН.
АУАН е надлежно
връчен на нарушителя. Срещу акта не са били депозирани
възражения, поради което очевидно АНО е приел липса на спорни обстоятелства.
Въпреки горното
съдът споделя становището, че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални
нарушения и АНО се е произнесъл при непълнота на доказателствата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, НП следва
да съдържа описание на нарушението, дата и място, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
потвърждават.
Основателни
са и възраженията, че липсват факти, от които да се направи извод, че в
действителност към датата и часа на проверката, с управляваното от
жалбоподателя ППС е извършван превоз за собствена сметка. Видно от обстоятелствената
част на НП, в същата се сочи единствено, че в горния смисъл са някакви
обяснения на водача/ недокументирани по никакъв начин/, товарителница и пътен
лист, но няма никакви факти, дали е следвало да се извърши някакъв превоз на
товари, със или без заплащане и дали водачът е в някакви правоотношения със
собственика на превозното средство, който видно от обстоятелствената част на НП
не е самият жалбоподател, а физическото лице В.Д.Д.. Факти, в чия полза е
следвало да се извърши превоза и във връзка с какви нужди също липсват.
На следващо място,
действително по преписката отсъства протокола от контролната проверка на
процесния тахограф, от който да стане недвусмислено видно на коя дата същият е
подлежал на следваща проверка, каквато се твърди, че не е преминал.
Наред с това съгласно
разпоредбата на чл. 23, пар.1 от Регламент 165/2014г. тахографите се подлагат
на редовни технически прегледи от одобрени сервизи. Редовните технически
прегледи се извършват най-малко веднъж на всеки две години, като в
обстоятелствената част на издаденото НП е посочено, че тахографът е неиправен и
не чертае върху тахографския лист графики за разстояние и скорост, което
обуславя наличието на друго, различно от посоченото нарушение, а именно това по
чл. 32, пар.1 от Регламента.
На трето място, несъмнено
подлагането на редовен технически преглед на тахографа е задължение на
собственика на същия (или на превозвача), а не на водача управляващ превозното
средство, в което същият се експлоатира.
Що се отнася до
санкционната разпоредба на чл. 105 ЗАвП съдът на свой ред намира същата за
неприложима, доколкото тя на практика визира единствено нарушение на
разпоредбите на цитирания закон, но не препраща директно към Регламент № 165/14
г. на ЕС.
Поради посоченото съдът
намира, че следва да отмени издаденото НП, като не следва да взема отношение по
възражението за приложимостта на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.
63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на
издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата
на чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на
чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи,
че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален
кодекс.
В
настоящия случай и предвид изхода на делото следва да се
уважи претенцията на процесуалния представител на въззивника за заплащане на
разноски съставляващи адвокатско възнаграждение.
От
съдържанието на приложения договор за правна защита и съдействие от 02.10.2020
г. и приложеното пълномощно се установява, че жалбоподателят е възложил на адвокат
И.Г.от АК-Варна оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в
процесуално представителство пред Районен съд Варна по обжалване на процесното
НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева, като е
заплатен авансово и данъкът
и е заплатено в брой при подписване на договора сумата от 330 лв, т. е.
разходът е направен. От друга страна
съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36
от Закона за адвокатурата. В случая възражение за
прекомерност е направено от Директора на РД“АА“-Варна, в придружителното писмо,
с което преписката е изпратена в съда. Затова съдът
следва да отбележи, че минималните размерите на адвокатските възнаграждения са
уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно Наредбата, в редакцията й от ДВ
бр.68 от 31 Юли 2020г., когато административното наказание е под формата на
глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението за адвокатско възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от
Наредбата ((изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр.
28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020
на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020
г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020
г.-31.07.2020г.) за защита по дела с определен интерес възнаграждението
при интерес от 1000 до 5000 лева е 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.. В случая е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500
лв. и минималното адвокатско възнаграждение, съобразно
горепосочения текст от наредбата е над 300лв.- 335 лв. /изчислено по
горепосочената формула/. Предвид цитираното по-горе
възражението за прекомерност се явява неоснователно. В
проведените по делото съдебно заседание, възз. е
бил представляван от адвокат. Затова следва да се уважи претенцията на
процесуалния представител на въззивника, като на последния следва да бъдат присъдени съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, направени по настоящото дело, в размер
от 330,00 /триста и тридесет/ лева.
Воден от
горното и на основание чл.63, ал.1, ал.3 и ал.4 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 23-0000751 от 03.09.2020г., издадено от
директора на РД „Автомобилна администрация” –гр.Варна, с което на основание чл.
105, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ на М.П.М., ЕГН: ********** е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на
чл. 23, § 1, изр.2 от Регламент № 165/14 г. на ЕС.
ОСЪЖДА
Регионална дирекция „Автомобилна администрация” –гр.Варна да заплати на М.П.М.,
ЕГН: ********** сумата от 330,00 /триста и тридесет/ лева, представляваща съдебни
разноски за палтено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: