О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№____________
гр. Варна, 14 януари 2020г.
Варненският
административен съд
– двадесет и втори състав, в закрито заседание на 14 януари две хиляди и
двадесета година в състав:
Административен съдия: ЯНКА ГАНЧЕВА
като разгледа докладваното адм.д. № 2209 по
описа за 2019 год. за да се +произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, приложим на осн. чл.
144 от АПК.
С решение № 2024/29.10.2019, съдът по
жалба на Д.Т.Д. е отменил Уведомително писмо за извършена оторизация и заплатено финансово
подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. за кампания
2017 г., изх. № 02-030-6500/937 от 4.06.2019 г. на Зам. изпълнителен директор
на Държавен фонд „Земеделие“, в частта с която е отказано финансово подпомагане
за 4,2 ха, с размер на субсидията 6045.77 лв., като е оставил без разглеждане
жалбата на Д. против Уведомително писмо за извършена оторизация и заплатено
финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г.
за кампания 2017 г., изх. № 02-030-6500/937 от 4.06.2019 г. на Зам. изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта с която е оторизирана сума за
финансово подпомагане за 0,5 ха, с размер на субсидията 719.73 лв. Върнал е делото като преписка на
ответника, като е осъдил Държавен фонд "Земеделие”, гр. София да заплати
на Д.Т.Д. с ЕГН **********,***, сумата от 889 лева разноски по делото.
В срока за обжалване на постановеното
съдебно решение е депозирана молба по чл. 248 ал.1 от ГПК от адв. Г.,
процесуален представител на Д., с което е направено искане за изменение на
постановеното съдебно решение, в частта на разноските. По отношение на
присъденото адвокатско възнаграждение поддържа, че съдът е присъдил сумата от
879 лв., вместо 984 лв., като не е
отчел, че още с депозиране на жалбата е оспорен акта само в една част, а именно
с която е отказано плащане на финансово подпомагане в размер на 6 045.77
лв., но не и за разликата от 719.73 лв. Поради
изложеното неправилно е преценил, че е налице частично уважаване на жалбата, по
изложените доводи моли решението да бъде изменено, като се присъди адвокатско
възнаграждение в целия претендиран размер от 984 лв. По отношение на искането
за присъждане на транспортни разходи, счита, че включването на транспортни
разходи в уговорения хонорар не е оправдано от законова и икономическа гледна
точка. Двете плащания имат различен характер. Хонорарът представлява приход, а
разходите не са. Последните се плащат по специална клиентска сметка на
адвоката, регламентирана в чл. 39 от Закона за адвокатурата, като тази сметка е
отделна от сметката за хонорари. По изложените доводи моли да бъда присъдени и
направените транспортни разходи в размер на 129.41 лв.
Ответника, чрез процесуалния си
представител в депозирано писмено становище поддържа, че искането за изменение
на съдебното решение в частта на разноските е неоснователно. Счита, че така
присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно, отделно от това поддържа,
че транспортните разходи не представляват разноски по смисъла на чл. 143 от ГПК, вр. чл. 78 от ГПК. Разходите във връзка с действия на страните по събиране
на доказателства, за командировки, транспорт и др. не представляват съдебни
разноски. Предвид изложеното моли молбата да се остави без уважение.
Съгласно разпоредбата на чл.
248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо- в
едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да
допълни или да измени постановеното решение в частта му
за разноските. Съдът намира, че молбата по чл. 248 от ГПК е депозирана в
законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата е частично основателна.
С решение № 2024/29.10.2019, съдът по
жалба на Д.Т.Д. е отменил Уведомително писмо за извършена оторизация и заплатено финансово
подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. за кампания
2017 г., изх. № 02-030-6500/937 от 4.06.2019 г. на Зам. изпълнителен директор
на Държавен фонд „Земеделие“, в частта с която е отказано финансово подпомагане
за 4,2 ха, с размер на субсидията 6045.77 лв., като е осъдил Държавен фонд
"Земеделие”, гр. София да заплати на Д.Т.Д. с ЕГН **********,***, сумата
от 889 лева разноски по делото. За да достигне до този извод, съдът е преценил,
че искането за присъждане на разноски по делото е основателно, но е преценил,
че жалбата е частично уважена, поради което е присъдил направените по делото
разноски – д.т. в размер на 10 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 879
лв., вместо претендираните 984 лв. Преценил, е, че доводите на ответника за
прекомерност на възнаграждението са неоснователни, с оглед фактическата и
правна сложност на делото договореното възнаграждение съответства на обема на
реално осъществените действия от процесуалния представител. По искането за
присъждане на 129.41 лв. транспортни
разходи на процесуалния представител на жалбоподателя съдът прецени следното:
на първо място от представените по делото доказателства не се установява,
че разходите са направени по повод
явяване на настоящото дело, от друга страна претендираната сума не
представлява разноски, направени от
страната по водене на делото и съответно не попадат в приложното поле на чл.
143 АПК във връзка с чл. 78 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК,
довереник и доверител имат възможност при уговаряне на възнаграждението да
предвидят неговия размер и с оглед предстоящите пътни и квартирни и др. разходи.
По изложените доводи е оставил без уважение искането за присъждане на
транспортни разходи в размер на 129.41 лв.
Съдът
констатира, че действително производството по делото е образувано по жалба на Д.,
като се оспорва само частично Уведомително писмо за извършена оторизация и
заплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР
2014-2020 г. за кампания 2017 г., изх. № 02-030-6500/937 от 4.06.2019 г. на
Зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, САМО в частта с която
е отказано финансово подпомагане за 4,2 ха, с размер на субсидията 6045.77 лв.
Размерът
на адвокатското възнаграждение се определя по договор между адвоката и клиента,
съгласно чл.
36, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./. Този размер трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Приетата от Висшия
адвокатски съвет Наредба
№ 1/9.07.2004 г., определя размерът на възнаграждението в неговия минимален
размер, като не ограничава неговия максимум. За да защити интересите на всяка
от страните в процеса и да я предпази от заплащане на разноски, които са
неоснователно завишени, законодателят е уредил възможност за намаляване на
определен в прекомерен размер, адвокатски хонорар. Преценката дали се касае за
прекомерен размер на договореното възнаграждение е на решаващият делото съд. Според
правилото на чл.
78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може при заявено искане от насрещната страна да присъди по-нисък размер
на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения съгласно чл. 36
ЗАдв. Съдът приема, че договореното адвокатско възнаграждение не е
прекомерно, с оглед действителната фактическа и правна сложност на разгледания
спор и предвид факта, че уведомителното писмо е било оспорено частично, намира,
че следва на жалбоподателя да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение
в претендирания от него размер от 984 лв., както и 10 лв. д.т. за образуване на
делото т.е. общо 994 лв.
По
арг. от чл. 78 ал.5 от ГПК, приложима на осн. чл. 144 от АПК действителната
правна и фактическа сложност на делото не се преценява като механичен сбор на
представени писмени защити/бележки, обем на изложението или присъствено участие
в открито съдебно заседание. Същевременно преценката сложността на спора се
извършва от съдебния състав, а не от страните, като последните имат процесуална
възможност единствено да поискат намаляване на евентуално присъдилите разноски.
По
отношение на претендираните разноски за извършени транспортни разходи съдът
намира искането за неоснователно. При липсата на легално определение на понятието,
граматическото и логическо тълкуване на чл. 143 АПК и чл. 78 и сл. ГПК,
приложим по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК, налагат извод, че под
"разноски" в процеса следва да се разбират тези парични средства,
които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени
процесуални действия (депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за
вещо лице, разходи за извършване на оглед и др., адвокатски хонорар за
представителство в процеса). Следователно разноските включват всички суми,
които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в
процеса или за оказаната й правна защита. Фактическите действия на страните по
събиране на доказателствата, които да представят по делото, командировки,
пътни, квартирни разноски и пр., както и всички последващи приключилото
производство плащания, не представляват такива разноски. Поради това
претендираните разноски за пътни не се дължат и не следва да се присъждат.
С оглед изложеното, искането за
изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта му за разноските
следва да бъде частично уважено.
Водим от горното и на осн. чл. 248
ал.3 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на Д.Т.Д. за изменение на решение № 2024/2019 г. в частта на разноските
относно присъждане и на транспортни разходи в размер на 129.41 лв.
Определението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: