О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Сливен, 19.06.2020г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, гражданско
отделение, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди и
двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова
въззивно ч.гр.д.№286 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл.
274 и сл. от ГПК.
Образувано е по
частна жалба, подадена от „Обединена Българска Банка” АД, гр. София против
Определение №1058/18.03.2020г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.№868/2020г.
по описа на същия съд, с което е допуснато обезпечение на предявените от А.И.В.
чрез адв.Т.Т. *** – особен процесуален представител по смисъла на чл.47, ал.5
от ГПК, назначена в производството по
изп.д.№20189150402547 на ЧСИ Г.Г., с правно основание чл.439, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК чрез налагане на обезпечителна мярка – спиране
на изпълнението по изпълнително дело №20189150402547 по описа на ЧСИ Г. Г., с
рег.№915, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 31.08.2012г.
от СлРС по ч.гр.д.№4127/2012г.
Жалбоподателят намира обжалваното определение за
неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че предявеният иск е недопустим, тъй
като е недопустимо исковата молба на основание чл.439 от ГПК да бъде подадена
от особен представител на длъжника,
назначен по изпълнителното производство, образувано въз основа на
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№4127/2012г. на СлРС. Посочва, че
разпоредбата на чл.430 ГПК, вр. чл.47, ал.6 от ГПК има приложение само по
отношение на изпълнителното производство или производство по обжалване на
действията на съдебния изпълнител, но не и по отношение на самостоятелното
производство по чл.439, вр. чл.124, ал.1 от ГПК. Фигурата на особен
представител е предназначена единствено да подсигури хода на вече висящ процес
– изпълнителен или исков, като се назначава на страна, която не инициира
производството – длъжника, респ. ответника. В случая особения представител е
назначен за изпълнителното производство и това не му дава право да инициира
друго производство, ако не е изрично упълномощен от длъжника. Правомощията на
особения представител да представлява страната са само в рамките на делото, за
което е назначен, до приключването му с влязъл в сила акт и инстанционния
контрол. Целта на назначението на особения представител в изпълнителното
производство е само в рамките на същото и не включва упражняване правото на иск
по чл.439 от ГПК. Поради това иска е недопустим. На следващо място посочва, че
не са налице законовите основания за допускане на обезпечение. Твърденията за
настъпила погасителна давност са напълно голословни и неподкрепени доказателства и не водят до извод за вероятна
основателност на иска. Налице са само предположения. Поради това моли съда да
отмени обжалваното определение, с което е допуснато обезпечение, като
незаконосъобразно.
Препис
от частната жалба е връчен редовно на другата страна, но по делото не е постъпил
отговор в законоустановения срок.
След преценка на приложените доказателства, съдът прие
следното от фактическа страна:
Сливенският районен съд е сезиран с предявени от А.И.В.
чрез адв.Т.Т. *** – особен процесуален представител по смисъла на чл.47, ал.6
от ГПК, назначена в производството по изп.д.№20189150402547 на ЧСИ Г.Г.,
против „Обединена Българска Банка” АД, гр. София искове за признаване за
установено, че В. не дължи вземанията по изпълнителен лист от 31.08.2012г.,
издаден по ч.гр.д.№4127/2012г. по описа на СлРС, поради изтекла погасителна
давност след издаване на изп. лист, намиращ правното си основание в чл.439, вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК.
С
исковата молба е направено искане за допускане на обезпечение на предявените
искове чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело №20189150402547 на ЧСИ
Г.Г. с район на действие СлОС. Посочено е че по изпълнителното дело има
насрочено за 19.03.2020г. изпълнително действие – извършване на опис на
ипотекиран и възбранен недвижим имот, като е представена призовка за
принудително изпълнение.
С
обжалваното Определение №1058/18.03.2020г. постановено по гр.д.№868/2020г. по
описа на СлРС, първоинстанционния съд е допуснал обезпечението като е наложил
поисканата мярка.
Съобщението
за налагане на обезпечителната мярка е връчено на жалбоподателя на 06.04.2020г.
Частната жалба е подадена от него с пощенско клеймо от 09.04.2020г.
Въз основа на така приетото от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща
правен интерес от обжалването и в законово определения срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
При произнасяне по искане за допускане на обезпечение
съдът следва да установи дали предявения иск, чието обезпечение се иска е
допустим, вероятно основателен, дали е налице обезпечителна нужда и в случай,
че молителят има право на исканото обезпечение да прецезира исканата
обезпечителна мярка – оправдана ли е с оглед обезпечителната нужда.
Основните възражения на жалбоподателя, изложени в
частната жалба са по въпроса дали предявените искове са допустими, с оглед
предявяването им от особения представител на длъжника В., назначен в хода на
изпълнителното производство по изп.д.№20189150402547 на ЧСИ Г.Г. по
реда на чл.47, ал.6 от ГПК.
Съдът намира, че предявеният иск е допустим. Изложените във въззивната жалба съображения за
недопустимост са неоснователни.
С предявяването на иска по чл.439 ГПК длъжникът оспорва
изпълнението, като съгласно чл.439, ал.2 ГПК искът може да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя предмет е отрицателен
установителен и има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това
производство ищецът може да навежда всички правопогасителни, правоотлагащи,
правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в
производството по издаване на изпълнителното основание.
Този иск е
уреден като един от видовете защита, с които длъжникът разполага в хода на
изпълнителния процес. Когато се твърди, че липсват материалноправните условия
за законност на изпълнителния процес, възниква спор за гражданско право, който
следва да се реши по исков път. Защитата срещу материалноправната
незаконосъобразност на изпълнителния процес е искова. Общите правила за защита
на длъжника по исков ред са уредени именно в чл. 439 от ГПК, озаглавен
„оспорване на вземането“. Чрез иска по чл.439 от ГПК длъжникът оспорва
вземането и оттам материалноправната незаконосъобразност на изпълнението. Действително,
длъжникът разполага и с друг вид защита – обжалване действията на съдебния
изпълнител, но тя е защита при нарушения на процесуалните изисквания за
законност на изпълнителния процес, при спор от процесуално естество. Длъжникът
разполага с два различни вида защита, според естеството на нарушените изисквания за законност на
изпълнителния процес – материалните или процесуалните изисквания. В случая се
касае до защита на длъжника срещу материалноправната незаконосъобразност на
изпълнителния процес. Поради това съдът приема, че особения представител на
длъжника, назначен именно с цел защита
правата на длъжника в изпълнителния процес, има право и дори е задължен, с оглед добрата защита, да оспори чрез иск
изпълнението. Процесуалното представителство е именно на длъжника в изпълнителния
процес за защита от материалноправната незаконосъобразност на изпълнителния
процес. В случая не са налице хипотезите, посочени от жалбоподателя с
приложените съдебни актове. Не се касае за действия извън защита от незаконосъобразно
изпълнение в рамките на изпълнителния процес. Следва да се посочи и че в
преобладаващата съдена практика именно наличието на висящ изпълнителен процес е
условие за допустимост на този иск, именно защото е искова защита срещу изпълнението. С оглед висящото
изпълнително производство, ищецът безспорно има правен интерес от предявяване
на отрицателния установителен иск по чл.439, ал.1 от ГПК, с който цели защита
срещу изпълнението, като отрече изпълняемото право.
В този смисъл направеното в частната жалба възражение за недопустимост на
предявения от особения представител иск е неоснователно според настоящия
съдебен състав.
Правилно
и законосъобразно, районният съд при преценка на следващата предпоставка за
допускане на поисканото обезпечение – вероятна основателност на иска. От
представените доказателства, на този ранен етап от процеса, може да се приеме
евентуална вероятност оспореното вземане на ответната банка срещу ищеца –
длъжник да е погасено по давност. Правилно районният съд е посочил, че именно етапа
от процеса, по принцип би допуснал обезпечението само след надлежна гаранция,
но тъй като в случая иска е предявен от особен представител на длъжника, който
е освободен от заплащане на държавни такси и разноски в производството, няма
как да се поиска внасяне от негова страна на парична гаранция.
Най-същественото
условие, съгласно изискванията на закона, относно допускане на обезпечение е
обезпечителната нужда, визирана като основна предпоставка в разпоредбата на
чл.391, ал.1 от ГПК. Тя се преценява конкретно във всеки отделен случай. В
настоящия случай, съдът взе предвид факта, че по образуваното изпълнително
производство са предприети действия по принудително изпълнение – насрочен е
опис на възбранен недвижим имот. Поради това може да се стигне до цялостно
събиране на оспорената сума преди произнасяне по предявения ОУИ с влязло в сила
решение. С оглед на това, съдът намира, че ищецът ще е в затруднение да
реализира правата си при евентуално позитивно за него съдебно решение по
предявения иск, ако изпълнението не бъде спряно.
На последно място исканата
обезпечителна мярка – спиране на изпълнителното производство се явява подходяща
с оглед вида си - тя е съответна на обезпечителната нужда и е допустима от
закона /чл.397, ал.1, т.3 от ГПК/.
От изложеното е видно, че са
налице предпоставките на чл.391, ал.1 от ГПК, поради което исканото обезпечение
следва да бъде допуснато. Правилен е извода на съда, че с оглед предявяването
на иска от особения представител, то обезпечението не следва да се допуска при условията на чл.391,
ал.2 от ГПК.
С оглед изложеното, съдът намира,
че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да се
потвърди.
Ръководен
от гореизложеното и на основание чл. 278, ал.2 от ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1058/18.03.2020г., постановено по
гр.д.№868/2020г. по описа на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.