Решение по дело №1578/2019 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 840
Дата: 14 октомври 2019 г. (в сила от 26 октомври 2020 г.)
Съдия: Емил Кръстев
Дело: 20191420101578
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

грРАЦА, 14.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, VІІІ граждански състав, в публичното съдебно заседание на 12.09.2019 г., в състав:

 

Районен съдия : Е. КРЪСТЕВ

 

при секретаря Стефка Радева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1578 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по предявени на 24.04.2019 г. от М.Ц.Х. с ЕГН ********** ***1,чрез адв.Х.П. ***,против С.Б.Т. с ЕГН ********** *** искове с правни основания чл.108 от ЗС,чл.537 ал.2 от ГПК и чл.31 ал.2 от ЗС.

Ищецът твърди,че с нот. акт №145 т.ХVІІІ дело №6763/ 1997 г. на нотариус с район на действие ВРС Рейна Стефанова,родителите на страните им били продали при равни права недвижим имот,представляващ парцел ІХ дв. пл.№28 и 29 в кв.1 по плана на с.Паволче,с площ от 560 кв.м.,заедно с намиращите се в него двуетажна масивна жилищна сграда,стопанска постройка и други подобрения.

До края на 2018 г.,ищецът ползвал втория етаж от сградата,а ответницата-първия.

На 21.01.2019 г.,ответницата се била снабдила с констативен нот. акт №12 т.І рег. №344 дело №9/2019 г. на нотариус с район на действие ВРС Ивайло Лиловски,за признаване право на собственост на имота по давност.

Към настоящия момент,ответницата владеела целия имот и препятствала правото на собственост на ищеца.

Ответницата не била демонстрирала,че владее целия имот лично за себе си с намерението да го придобие,нито се била противопоставяла на владението на ищеца.

На 25.10.2018 г.,ищецът бил изпратил нот. покана на ответницата за доброволна делба на имота.На 14.11.2018 г. пред нотариус страните били провели преговори в тази насока,като ответницата била изразила принципно съгласие за делба на къщата и разпределение на ползването на парцела.Вместо финализиране на преговорите,ответницата се била снабдила с нот. акт.От който момент била започнала открито да демонстрира претенциите си,че била единствен собственик,като се била противопоставяла на опитите на ищецът да владее.

Съответно,исканията са:

-да бъде признато за установено/по отношение на ответницата/,че ищецът е собственик на 1/2 ид. части от описания имот,и ответницата да бъде осъдена да му предаде владението;

-да бъде отменен нот. акт на ответницата;

-да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца 476.21 лв. обезщетение за лишаване от ползването за периода 21.01.-23.04.2019 г. вкл.,ведно със законната лихва.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,ответницата е представила отговор.Оспорва исковете като неоснователни.Позовава се на придобивна давност/считано от 1997 г./.След 1998 г. ищецът не бил живял в имота,след 2007 г. не бил и идвал.Не се бил противопоставил на намерението й да придобие чрез владение,изразено по несъмнен начин.

По делото са събрани допустими,относими и необходими писмени доказателства:

Нот. акт №145 том ХVIII дело №6763/1997 г. на Врачанския районен съд,с който родителите на страните са им продали свой недвижим имот,представляващ парцел IX дворище пл.сн. №28,29 в кв.1 по плана на с.Паволче,с площ от 560 кв.м.,ведно с намиращите се в него двуетажна масивна жилищна сграда,стопанска постройка и други подобрения,при съседи на парцела : улица,Федя И. Лаков и Стефан Митов В..

Решение №55/29.11.2011 г. по гр. дело №800/2011 г. на РС Мездра,с което е прекратен сключения през 1993 г. граждански брак на ищеца и придобитите ид. части са били поставени в негов дял.

Декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти от 2013 г.,с която ищецът е декларирал придобитите ид. части.

Приходни квитации 12 бр.,видно от които ищецът е заплащал данък за имота в периода 2011-18 г..

Нот. покана от 25.10.2018 г. на нотариус с район на действие ВРС Рейна Стефанова,с която ищецът е уведомил ответницата за желанието си имотът да бъде поделен,като за целта проведат среща пред нотариуса на 14.11.2018 г. в 11 ч..

Констативен протокол от 14.11.2018 г. на нотариус с район на действие ВРС Рейна Стефанова,видно от който ответницата се е явила на срещата заедно с адв.Р.А.,чрез който е изразила желание да закупи дела на ищеца и при изразеното от него нежелание е дала съгласие ищецът да направи отделен вход за втория етаж.

Нот. акт №12 т.І рег. №344 дело №9/2019 г. на нотариус с район на действие ВРС Ивайло Лиловски,с който ответницата е призната за собственик по давностно владение на целия недвижим имот/УПИ ІХ-№№28,29 в кв.1 по плана на с.Паволче от 1981 г.,с площ от 589 кв.м.,ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда, стопанска постройка и всички други подобрения,при съседи : улица,УПИ VІ-26,УПИ VІІ-27 и УПИ VІІІ-30.

Удостоверение за данъчната оценка на процесния имот от 2019 г.,видно от което данъчната оценка на имота е 4 346.70 лв..

По делото са разпитани и свидетели.

Ищецът е довел:

Син М.,който твърди,че преди да се разведат родителите му,ходели/в имота/ почти всяка седмица.После - по-рядко.Ищецът спрял да ходи,защото не харесвали новата му жена.Преди това живял за по няколко месеца през 2012 г. и 2015 г..Никой не го бил спирал да ходи.Самият свидетел престанал да ходи 2015 г. след спречкване с ответницата за един гардероб.Ответницата не го била спирала да ходи,той така бил решил.Страните имали уговорка ищецът да ползва втория етаж,от който годна за обитаване била само една стая,другите се ползвали като склад.Сега били в лоши отношения с бабата и дядото,които живеели в имота с лелята.

Семеен приятел И.И.,който твърди,че преди 2011 г. имало период от няколко месеца,когато ищецът живеел в имота.През 2011 г. отишъл да работи в Испания,казвал,че иска да събере пари да стегне етажа си.Останал там 3 г.. Свидетелят не бил чувал ищецът да е бил гонен от имота.

Ответницата е довела:

Майка П.,която твърди,че били прехвърлили имота,за да им се помага когато остареят.През 1992 г.,ищецът се оженил и се отделил в гр.Враца.Повече не бил спал в имота.Спрял да им помага,за разлика от ответницата.Сега на втория етаж спели децата й.Тя поддържала имота.Ищецът не бил идвал повече от 10 г..Не му било забранявано да идва,просто спрял.Както и синът му.

Съсед Т.И./свидетел и по констативния нот. акт на ответницата/,който твърди,че не бил виждал ищеца от 1993-94 г.,а сина му-въобще.Къщата поддържала ответницата.Наскоро правила ремонт на втория етаж за едно от децата си.Родителите били стари,особено бащата бил много немощен.

Съсед Е.В./също и кмет на селото от 12 г./, който твърди,че след като се оженил,ищецът идвал рядко като на гости,без да преспива.Повече от 20 г. не го бил виждал/допуска да е идвал,без да го види/.В имота били адресно регистрирани родителите,ответницата и големият й син.Ответницата била двигател на много подобрения в имота.Чул за спорове между страните едва миналата година. Мислел,че къщата била на ответницата.

По делото е изслушана и съдебна експертиза за изчисляване пазарния наем на имота за периода.Вещото лице е посочило,че е използвало два метода за изчисляване-сравнителен/оценка по аналог/ и приходен/чрез капитализиране на доходите/.При равна тежест на двата метода е определило пазарен наем за периода 953.43 лв..

Посочило е и че нямало оферти за отдаване под наем на подобни имоти в селото и поради близостта е съобразило оферти за отдаване под наем на къща в с.Челопек,на къща във вилната зона между с.Бистрец и с.Бели извор и на етаж от къща в гр.Враца.

Съдебният състав,предвид наведените от страните доводи и съгласно събраните по делото доказателства, приема за безспорно от фактическа и от правна страна следното:

Иска по чл.108 от ЗС:

Искът е допустим,като предявен от валидно представляван правен субект с интерес.

Разгледан по същество,искът е и основателен.Следва да бъде уважен,като бъде признато за установено по отношение на ответницата,че ищецът е собственик на 1/2 ид. части от описания в исковата молба имот,и същата бъде осъдена да му предаде владението.

Съдът е докладвал делото,като е указал,че всяка страна следва да докаже твърденията си за изгодните за самата нея факти.Вкл. ищецът-че е собственик.Ищецът е ангажирал годно доказателство-нот. акт.Ответницата е следвало да докаже,че е могла и е придобила имота по давност,тъй като нот. й акт не обвързва със задължителна сила трети лица,вкл. ищеца.Ответницата не е провела такова доказване.

Фактическият състав на чл.79 ал.1 от ЗС изисква претендиращият несобственик да е упражнявал фактическа власт в продължение на 10/респ. 5/ г.,демонстрирайки по отношение на невладеещия съсобственик поведение,което несъмнено да сочи,че упражнява собственически правомощия за себе си.Което да е установено/по делото/ при условията на пълно и главно доказване/в този смисъл решение №1348/ 10.12.2007 г. по гр. дело №852/2006 г. на ВКС,ІІІ г.о./.

Съдът намира,че ответницата не е ангажирала доказателства за наличието на манифестирани по ясен и категоричен начин и достигнали до знанието на ищеца действия,с които да отрича неговите права/когато фактическата власт се упражнява само от един от съсобствениците се счита,че той владее само своята част и държи частта на другите/.

Свидетелските показания обуславят изводите,че ищецът е живял в имота докато се е оженил.След това е идвал на гости на родителите си и инцидентно е отсядал/вкл. след развода си/.Последните/4-5/ години не е идвал,при което ответницата е започнала да ползва и втория етаж от сградата.

Следва да се отбележи,че и двете страни са довели заинтересовани от изхода на делото свидетели,като конкретно майката на страните Съдът не намира за равноотдалечена,тъй като изразява разочарование от неслучилото се събитие ищецът да й помага/и да я гледа/, съпоставено с признанието,че разчита за това на ответницата.

В същото време са събрани писмени доказателства /приходните квитанции/,че ищецът не се е дезинтересирал от правото си на собственост,както и че ответницата не го е оспорвала/констативния протокол/.

В тази светлина,фактът,че от няколко години ищецът не живее в имота и не ползва някаква част от него,сам по себе си не е достатъчен да се приеме,че същият се е дезинтересирал от правото си на собственост,което състояние да позволи на ответницата да придобие целия имот чрез владение.Първото ясно манифестирано действие на ответницата е едва снабдяването с констативния нот. акт/евентуално обусловено от нежеланието на ищецът да продаде дела си/,от който момент не са изтекли нужните 10 г..

Иска по чл.537 ал.2 от ГПК:

Искът е допустим и частично основателен.Следва да бъде уважен частично,като нот. акт на ответницата бъде отменен за 1/2 ид. части от имота,съобразно правата на ищеца.

Иска с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС:

Искът е допустим,но неоснователен.Съответно,следва да бъде отхвърлен.

Съгласно чл.31 ал.2 от ЗС,когато общата вещ се ползва лично от някой от съсобствениците,същият дължи обезщетение на останалите за ползата,от която са лишени от деня на писменото поискване.

Ищецът следва да докаже : 1.че имотът е съсобствен с ответника;2.че е отправил писмена покана;3.че ответникът ползва имота или ползва площ,по-голяма от съответстващата на правата му в съсобствеността/достатъчно е да докаже,че ответникът е имал фактическата власт в момента на отправяне на поканата/;4.ползата,която е пропуснал след поканата,обикновено в размер на дължимия пазарен наем.

В случая не е налице вторият елемент от фактическия състав.По делото не са представени никакви годни доказателства.Вкл. отправената до ответницата покана за предприемане на действия по ликвидиране на съсобствеността не съдържа подобна претенция.

Разноските по делото:

При този изход на делото,ответницата следва да заплати на ищеца и разноските по делото/150 лв. такси искове,10 лв. такси съдебни удостоверения,250 лв. възнаграждение вещо лице,20 лв. депозит свидетел и 800 лв. адвокатско възнаграждение,общо 1 230 лв./,съразмерно уважената част от претенциите му/изцяло уважен иск, частично уважен иск и изцяло отхвърлен иск/-505 лв..

Ищецът следва да заплати на ответницата разноски/580 лв. адвокатско възнаграждение/,съразмерно отхвърлената част-290 лв..

По компенсация,ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца 215 лв..

Водим от горното,Съдът

 

 

                 Р  Е  Ш  И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Б.Т. с ЕГН ********** ***,че М.Ц.Х. с ЕГН ********** ***1 е собственик на 1/2 ид. части от недвижим имот, представляващ УПИ ІХ-№№28,29 в кв.1 по плана на с.Паволче от 1981 г.,с площ от 589 кв.м.,ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда,стопанска постройка и всички други подобрения,при съседи : улица,УПИ VІ-26,УПИ VІІ-27 и УПИ VІІІ-30.

 

 

ОСЪЖДА С.Б.Т. с ЕГН ********** *** да предаде на М.Ц.Х. с ЕГН ********** ***1 владението върху 1/2 ид. части от недвижим имот,представляващ УПИ ІХ-№№28,29 в кв.1 по плана на с.Паволче от 1981 г.,с площ от 589 кв.м.,ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда, стопанска постройка и всички други подобрения,при съседи : улица,УПИ VІ-26,УПИ VІІ-27 и УПИ VІІІ-30.

 

 

ОТМЕНЯ нот. акт №12 т.І рег. №344 дело №9/2019 г. на нотариус с район на действие ВРС Ивайло Лиловски,с който С.Б.Т. с ЕГН ********** *** е призната за собственик по давностно владение на 1/2 ид. части от недвижим имот, представляващ УПИ ІХ-№№28,29 в кв.1 по плана на с.Паволче от 1981 г.,с площ от 589 кв.м.,ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда,стопанска постройка и всички други подобрения,при съседи : улица,УПИ VІ-26,УПИ VІІ-27 и УПИ VІІІ-30.

 

 

    ОТХВЪРЛЯ иска за отмяна на нот. акт за останалите 1/2 ид. части от недвижимия имот.

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Ц.Х. с ЕГН ********** ***1 против С.Б.Т. с ЕГН ********** *** иск за заплащане на сумата от 476.21 лв. - обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС за лишаване от ползването на съсобствен недвижим имот, представляващ УПИ ІХ-№№28 и 29 в кв.1 по плана на с.Паволче от 1981 г.,с площ от 589 кв.м.,ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда, стопанска постройка и всички други подобрения,при съседи : улица,УПИ VІ-26,УПИ VІІ-27 и УПИ VІІІ-30,за периода 21.01.-23.04.2019 г. вкл.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 24.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

 

ОСЪЖДА С.Б.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на М.Ц.Х. с ЕГН ********** ***1 сумата от 215 лв. разноски по делото.

 

 

    Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :