№ 9852
гр. София, 27.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20251110111196 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 389, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искане, обективирано в искова молба, вх. № 67800/25.02.25 г.,
подадена от „..........“ ЕАД, ЕИК ..........., срещу А. К. П., ЕГН **********. Ищците излагат
твърдения за наличие на субективно материално притезателно право, формиращо се като
разликата над дължимото трудово възнаграждение и реално изплатеното такова на
работника.
Съдът, след като се запозна с изложените в молбата правни доводи, както и с
приложените писмени доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Настоящият състав намира, че е компетентен да се произнесе по молбата предвид
родовата компетентност на предявения иск, седалището на молителя и исканата
обезпечителна мярка.
За да бъде допусната обезпечителна мярка е необходимо да са налице следните
предпоставки, а именно 1) искът да е допустим; 2) да е вероятно основателен; 3) да е налице
обезпечителна нужда и съответно 4) исканата обезпечителна мярка да е подходяща, като
следва да се отбележи, че съдът не е обвързан и ограничен в преценката си от волята на
молителя, поради което има възможност по вътрешно убеждение да прецени коя мярка е
подходяща в конкретния случай.
Допустимостта на иска се преценява с оглед твърдените факти и обстоятелства, които
според молителя пораждат неговото субективно право, за което ще се търси защита пред
исковия съд. След като изложи твърдения относно правопораждащия фактически състав, то
страната следва ясно да посочи в какво се изразява нейното искане, каква по вид и обем
защита търси дали само установяване, респективно отричане на субективно материално
право със СПН и/или осъждане на ответника да извърши, или да не извърши определено
действие; дали упражнява свое непритезателно право, с които директно цели определена
1
материалноправна промяна. Молителите излагат твърдения, че между тях и ответника е
съществувало валидно трудово правоотношение, което е прекратено преди подаване на
исковата молба. Твърди се, че вследствие на вътрешна проверка е установено, че на ищцата е
изплатено трудово възнаграждение в размер по-голям от полагащия й се, а именно сумата
от 3465, 40 лева. С оглед въведени твърдения от молителя настоящият състав на съда счита,
че предявения иск би бил допустим, т.е. налице е първата предпоставка за допускане на
обезпечителната мярка.
За да се приеме, че искът е вероятно основателен същият трябва да е подкрепен с
убедителни писмени доказателства или да е представена гаранция по чл.180 и чл.181 от ЗЗД.
При преценката за вероятната основателност на иска съдът изхожда от представените с
молбата писмени доказателства, установяващи вероятното осъществяване на
правопораждащия фактически състав на твърдяното потестативно право. Преценката за
вероятната основателност на исковете е обща, съобразно нуждите на обезпечителния процес
и се извършва на базата на изложените в исковата молба фактически твърдения и
представените писмени доказателства.
Към молбата не са приложени убедителни писмени доказателства по смисъла на т.
1, ал. 1, чл. 391 ГПК. Настоящият състав като взе предвид, че 1) страна по
правоотношението е физическо лице, притежавал качеството работник, доколкото се касае
спор за размера на трудовото възнаграждение; 2) съществува законова презумпция за
добросъвестност на работника при получаване на трудово възнаграждение, арг. чл. 271
КТ вр. 8, ал. 2 КТ, т.е. връщането на трудовото възнаграждение се дължи единствено при
недобросъвестното му получаване от работника, което подлежи на доказване от насрещната
страна; счита че така предявения иск не е вероятно основателен, поради което не следва да
се допуска поисканата обезпечителна мярка, която би засегнала неправомерно правната
сфера на работника/служителя. Независимо, че към настоящия момент трудово
правоотношение не съществува между страните, то спорното притезание произтича именно
от такова правоотношение, поради което ответникът се ползва от специалната защита на
Кодекса на труда.
С оглед изложеното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на ищеца, обективирано в искова молба, вх. №
67800/25.02.25 г., подадена от „..........“ ЕАД, ЕИК ..........., срещу А. К. П., ЕГН ********** за
допускане на обезпечителна мярка, чрез налагане на запор върху банковите сметки на
ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на постановеното определение на ищеца.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3