Решение по дело №2784/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 септември 2019 г. (в сила от 18 октомври 2019 г.)
Съдия: Явор Петров Джамалов
Дело: 20191720102784
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 април 2019 г.

Съдържание на акта

 РЕШЕНИЕ

№1357

гр. П., 19.09.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на деветнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                 Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Цветелина Малинова, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело №02784 описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД във вр. с чл.124 и чл.415 от ГПК.

По изложените в исковата молба обстоятелства, “Топлофикация – П.” ЕАД – гр. П. е поискало да бъде установено по отношение на С.М.И., че следва да заплати сумата от 111.96 лева, представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия и такса мощност за топлофициран имот находящ се в гр.П., кв.”Т.” бл**ап**за периода 01.05.2014г. до 30.04.2016г., лихва за забава на месечните плащания в размер на 45.61 лева, за периода от 08.07.2014г. до 20.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението до окончателното и изплащане, както и заплащане на направените по делото разноски.

Ответника С.М.И. чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на исковата молба, като е оспорил исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Направено е и възражение, че част от претендираните суми са погасени по давност. 

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

               Ответната страна на основание разпоредбата на чл. 416 от ГПК е направила  изявление, с което е оттеглила възражението депозирано   по ч.гр.д.  №***/****г.. ПРС, в частта му както следва :  за сумата от 30.08 лева представляваща непогасената главница и за периода от 31.01.2016г. до 30.04.2016г., и  за сумата от 4.68 лева представляваща  непогасената лихва върху тази главница и за периода от  30.02.2016г. до 20.10.2017г. С оглед на така направеното частично оттегляне на подаденото възражение по реда на чл.414 ГПК, от ответницата, производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено, поради липса на правен интерес, тъй като издадената заповед за изпълнение влиза в сила за посочените суми и следва да бъде издаден изпълнителен лист за същите. 

               По делото не се спори, че ищцата е собственик на топлоснабдения имот, което обстоятелство се установява и от представените от ищеца писмени доказателства – декларация по чл.14 ЗМДТ и нотариален акт № *** том*дело ***/****г.п на нотариуса при ПРС, поради което следва да се приеме, че се явява потребител на топлинна енергия  по смисъла на чл.154 ал.1 от ЗЕ.                 

              Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006 г.) редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между старините, поради което съдът приема, че общите условия са приложими в отношенията между същите.

 Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост “ПРОДАВАЧ” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "КУПУВАЧ", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. П. и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от Общите условия, КУПУВАЧЪТ  е длъжен да заплаща дължимите се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на консумираната топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата се сума. Съответно при сключени договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява въз основа на данните на фирмата за дялово разпределение.  

  В случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са представени документи, доказващи плащане от страна на ответника. Предвид гореизложеното, така предявеният иск за главницата и лихва се явява основателен и доказан до посочените по-горе размери,  без сумите за които производството по делото следва да бъде прекратено, тъй като както бе посочено ответната страна е направила изявление,  че оттегля възражението си по реда на чл.415 ГПК, за част от претендираните суми.  

               Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане. По делото не са представени доказателства  до коя дата е следвало да стане всяко съответно плащане, но предвид обстоятелството, че е плащанията са били ежемесечни, то съдът приема, че плащането е следвало да стана до последната дата на съответния месец. Предвид на това, следва да бъде уважен и иска по чл. 86 от ЗЗД, като ответника бъде осъден да заплати и законната лихва върху главницата, считано от  08.07.2014г. до 20.10.2017г.,  На същото правно основание следва да се присъди и законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 31.01.2019г.  до окончателното и изплащане.   

Както бе посочено от ответната страна с депозирания отговор на исковата молба е направено възражение, че вземанията на ищеца са погасени по давност с изтичането на три години. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за периодични плащания, каквито са и задълженията на ищеца. Предвид на това вземанията на кредитора за незаплатена топлоенергия за периода преди  31.01.2016г. / предвид момента на депозиране на молбата за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК -  31.01.2019г./, са били погасени по давност. Предвид горното, видно от представеното извлечение от сметка, дължимата се сума за 1/6 от дълга е 30.08 лева, представляваща непогасената главница и за периода от 31.01.2016г. до 30.04.2014г., и за 1/6 е сумата от 4.68 лева представляваща  непогасената лихва върху тази главница и за периода от  01.02.2016г. до 20.10.2017г.,  но както бе посочено, производството в тази част  следва да бъде прекратено. До пълните предявени размери исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни , поради изтичане на 3 годишен давностен срок.   

   С оглед изхода на делото,  ответника следва да бъде осъден да заплати и направените от ищцовото дружество разноски в настоящето производство и направените разноски в заповедното производство по гр.дело №***/****г. на ПРС в общ размер на 44.12 лева.   

На ответната страна следва да се присъдят разноски в размер на 233.53 лева изчислени съобразно отхвърлената част на исковите претенции, както и  233.53  лева, разноски в заповедното производство по гр.дело №***/****г. на ПРС или общо 467.06 лева.  

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

Р Е Ш И :

               

             ПРЕКРАТЯВА  производството по делото в частта  за  сумата от  30.08 лева представляваща непогасената главница и за периода от 31.01.2016г. до 30.04.2016г., и  за сумата от 4.68 лева, представляваща лихва върху тази главница и за периода от  28.02.2016г. до 20.10.2017г., поради оттеглянето на възражението по реда на чл.414 ГПК, срещу издадената заповед за изпълнение по гр.дело  №***/****г. на ПРС

            ОТХВЪРЛЯ предявените искове по отношение на С.М.И. ***, от "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД –  със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, че дължи сумата от  81.87 лева, представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия и такса мощност за топлофициран имот находящ се в гр.П., кв.”Т.” бл**ап**за периода 01.05.2014г. до 31.01.2016г., лихва за забава на месечните плащания в размер на 40.93 лева, за периода от 08.07.2014г. до 20.10.2017г.,  ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението до окончателното и изплащане,като неоснователни  поради погасяване на вземанията по давност.   

              ОСЪЖДА С.М.И. ***, да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД – със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”   направени разноски по делото и                направените разноски в заповедното производство по дело  №***/****г. на ПРС в общ размер на  44.12 лева.

            ОСЪЖДА "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД – със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република да заплати на С.М.И. ***,  направените разноски в размер на    467.06 лева, по настоящето производство и по гр.дело №***/****г. по описа на ПРС.

            След влизане на решението в сила, частно гражданско дело №***/****г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

Вярно с оригинала:С.Г.                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: