№ 7
гр. П., 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Явор Пл. Томов
при участието на секретаря М.Й.А.
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Административно
наказателно дело № 20223520200246 по описа за 2022 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано по жалба на Н. А. С.
от с.Г.Г. общ.О., против НП № *** г. издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Т., с което и на
основание чл.174,ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП са му наложения глоба в размер на 2000 лв., „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 36 месеца и са отнети 15 к.т. за това, че „на 12.08.2022 г., в с.К., общ.О., в посока
ул.“***“ управлява л.а.“***“ с рег.№ ***, собственост на „***“ЕООД след употреба на алкохол, с
концентрация 0.96 промила, установено с техническо средство „**” с № ARDN 0044. Издаден талон за
медицинско изследване № **8. Получена съдебно-химическа експертиза № 82/16.08.2022 г., с която се доказа
наличие на алкохол в кръвта 0.63 промила ”– нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
В жалбата не се оспорва употребата на алкохол в установената посредством химическата експертиза
концентрация 0.63 промила, но се твърди, че неправилно отговорността на нарушителя е ангажирана по
чл.174,ал.2 ЗДвП за извършено при условията на повторност нарушение. Сочи се, в съставения АУАН няма
посочване на съставомерния елемент „повторност“, което нарушава правото на защита и е основание за отмяна на
издаденото НП. В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.Р. Р. от ТАК, който
поддържа жалбата на заявените в нея основания и пледира за отмяна на атакуваното НП, алтернативно моли
същото да бъде изменено и наложените санкции намалени, претендират се направените разноски.
Въззиваемата страна редовно призована, не ангажира становище по жалбата, не изпраща процесуален
представител в с.з.
Районна прокуратура П., уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е процесуално
допустима.Жалбоподателят Н. А. С. живеел в с.Г.Г. общ. О., бил правоспособен по смисъла на чл.150 ЗДвП водач
на МПС /справка л.18/ за категории „В” и “АМ“, с правоспособност придобита преди повече от 30 години, като до
извършване на настоящото нарушение бил санкциониран многократно за различни по вид нарушения на
правилата за движение по пътищата. В частност, с НП № **** г. издадено от Началника на РУ П. /пореден № 7 от
справката за нарушител/, за нарушение по чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП извършено на 07.08.2021 г., на осн. чл.174,ал.1,т.1
от ЗДвП на С. били наложени наказания 500 лв. глоба и 10 м. лишаване от право да управлява МПС, като видно от
1
направеното отбелязване това НП не е било обжалвано и е влязло в сила. С оглед вида на нарушението, спрямо С.
била издадена и ЗППАМ № *** г., с която му били временно отнети СУМПС и к.т. до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
На 12.08.2022 г. полицейски служители от състава на ОДМВР Т. – В. М. Д. и Н. В. Н. извършвали
контрол за спазване на правилата за движение по пътищата от водачите на МПС на територията на Община О.,
когато около 18.24 ч. в с.К., общ.О. спрели за проверка л.а.“***“ с рег.№ ***. След като установили
самоличността на водача и собствеността на управляваното от него МПС, полицейските служители извършили
проверка за алкохол с техническо средство „**” с № ARDN-0044, което отчело 0.96 на хиляда концентрация на
алкохол в издишания въздух. Нарушителят пожелал да даде кръв за химически анализ. Издаден му бил талон за
медицинско изследване № ***8, като му било обяснено, че трябва се яви в ФЦСМП в гр.П. в срок до 60 минути от
връчване на талона, считано от 18.50 ч. Нарушителят спазил посоченото време и се явил на указаното място,
където при стриктно спазване на нормативните изисквания, дежурен лекар му взел кръв за изследване. За
нарушението по чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП (с установената към този момент концентрация 0.96 промила) бил съставен
АУАН серия GA № ***. С протокол № *** г. на НТЛ при ОДМВР Т. било установено, че в предоставената за
изследване кръв, иззета от Н. С. има наличие на етилова концентрация 0.63 на хиляда, установена посредством
газова хроматография. След получаване на протокола от химическото изследване и след подробен анализ на
събраните доказателства, на 21.09. 2022 г. Началник група сектор „ПП“ в ОДМВР Т. издал атакуваното в
настоящия процес НП № ***, с което и отчитайки предходното наложено наказание за идентично нарушение
ангажирал отговорността на С. налагайки му санкция с правно основание чл.174,ал.2,вр. с ал.1 ЗДвП.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приобщените по реда на чл.283 НПК
писмени доказателства, като същата не се оспорва от защитата на нарушителя, поради което заличи от списъка за
призоваване редовно призованите актосъставител и свидетел, които не се явяват в с.з.
При така установената безспорна фактическа обстановка, от правна страна съдът намери, че жалбата е
частично основателна, по следните съображения:
Съдът констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност за извършеното
нарушение на правилата за движение по пътищата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и материалния закон, водещи до опорочаване на производството по налагане на административно
наказание. Първото и основно основание за законосъобразност на всяко НП е да бъде издадено от компетентен
орган, като компетентността може да произтича както пряко от закона [случай, в който се презюмира], така и да
бъде делегирана. В настоящият случай това основно изискване е спазено, тъй като атакуваното НП е издадено от
компетентен да го издаде орган –Началник група, сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР Т., на когото съгласно
чл.189,ал.12 от ЗДвП и от приложената /л.20/ Заповед №*** г. на Министъра на вътрешните работи, са делегирани
права по смисъла на чл.47,ал.2 от ЗАНН.
Съдът приема, че при установяване на нарушението по чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП полицейските служители са
следвали стриктно процедурата и реда за установяване употребата на алкохол, предвиден в Наредба №
1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. На
осн.чл.3,ал.1 от наредбата е извършена проверка на място посредством годно техническо средство „**“ с № 0044,
скалата на което е отчела 0.96 промила алкохол в издишания въздух – показания, с които водачът С. не се е
съгласил. Издаден му е бил талон за медицинско изследване № ***8, послужил като основание за последващото
химическо изследване от НТЛ при ОДМВР Т. със значително по-ниска крайна концентрация 0.63 на хиляда.
Следователно, от събраните в хода на съдебното дирене доказателства по несъмнен и категоричен начин се
установява, че на 12.08.2022 г., на посоченото място и час, жалбоподателят е управлявал л.а. „***“ с рег.№ Т 84 60
АК след употреба на алкохол, с установена крайна съставомерна концентрация в кръвта 0.63 промила, която
принципно попада в административнонаказателния състав по чл.174,ал.1,т.1 ЗДвП. Ето защо съдът намери, че
изцяло правилно и законосъобразно при съставяне на АУАН е било преценено, че Н. С. е управлявал МПС в
нарушение на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП, който въвежда обща забрана за водачите да управляват ППС под
въздействието на алкохол, но не фиксира съставомерната концентрация.
Съдът не споделя доводите на защита, че в хода на проведеното АНП е нарушено правото на защита на
нарушителя като за пръв път с НП е бил санкциониран за нарушение извършено в условията на „повторност“.
Както вече се посочи по-горе използваната законодателна техника е такава, че разпоредбата на чл.5,ал.3,т.1 от
2
ЗДвП е обща и е относима във всички случаи за установена концентрация на алкохол над 0.5 на хиляда, т.е. не
съществува задължение за актосъставителя да фиксира конкретната концентрация при посочване на чл.5,ал.3,т.1
от ЗДвП, нито да посочва /ако му е известно/, че се касае за повторно нарушение. Това е задължение на АНО,
който в случая и след анализ на справката за нарушител правилно е преценил, че с оглед предходното нарушение
по чл.5, ал.3,т.1 от ЗДвП, предмет на влязлото в сила НП №**** г. издадено от Началника на РУ П., настоящото
нарушение е „повторно“ по смисъла на §6,т.33 от ДР на ЗДвП, доколкото е извършено в двугодишен срок от
влизане в сила на посоченото НП, с което за същото по вид нарушение са му били наложени наказания.
Съгласно чл.174,ал.2 от ЗДвП, когато нарушението по ал.1 е извършено повторно /т.е. без правно
значение дали по т.1 или т.2/, наказанието е лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 3 години и
глоба от 1000 до 2000 лв., като в случая АНО е наложил на С. наказания в максималния размер, като в
мотивираната преценка по чл.27 от ЗАНН е посочил, че налаганите наказания на водача не са постигнали целите,
предвидени в чл.12 от ЗАНН и най-вече в аспекта на личната превенция, тъй като лицето демонстрира трайна
нагласа да не съобразява поведението си с установените правила за безопасност на движението. Макар и
принципно на споделя тези съображения, съдът намира, че в конкретния случай размерът на наложените
кумулативни наказания се явява несъответен на извършеното макар и при условията на „повторност“ нарушение
по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Това е така с най-вече с размера на установената в настоящия случай крайна
концентрация на алкохол в кръвта – 0.63 промила, която е в близост до съставомерния минимум. Наред с това,
когато определя по-тежко по размер наказание АНО е длъжен /по арг. от чл.27,ал.2 от ЗАНН/ да вземе предвид и
имотното състояние на нарушителя, както и разбира се да изложи конкретни мотиви относно тази си преценка.
Това задължение на АНО е дължимо от него ПРЕДИ да наложи наказанието и в негова тежест е да докаже, че
посоченото обстоятелство е изследвано, респ. отчетено, и че наложения размер на наказанието е съобразен с него
/виж в т.см. р.№ *** г. по кнахд № ** г. и р.№ **. 2018 г. по кнахд № 158/2017 г. на ТАС/. В конкретният случай,
извън обстоятелството, че се касае за повторно нарушение /което е елемент от по-тежката правна квалификация и
не може да се обсъжда по арг. от чл.56 НК/, действително са налице и още няколко административни нарушения,
показващи, че С. е лице, което не спазва правилата за движение по пътищата.
С оглед използваната градация в наказанията по чл.174,ал.1 и ал.2 от ЗДвП съдът намира, че наложеното
наказание глоба следва да бъде намалено от 2000 лв. на 1000 лв., а лишаването от право да управлява МПС от 36
месеца на 18 месеца – размери, в които наказанието съответства на критериите по чл.27 от ЗАНН и съдържа
нужния потенциал за постигане целите по чл.12 от ЗАНН. По отношение отнетите 15 к.т. за нарушението по
чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП - отнемането на контролни точки по реда на чл.6,ал.1,т.2 от Наредба № Із-2539 на МВР не
представлява нито наказание нито принудителна административна мярка, т.е. не се явява санкция, която подлежи
на самостоятелно обжалване и респективно отмяна.
По отношение претенцията за присъждане на разноски съдът намира за необходимо да посочи следното: В
настоящата си редакция чл.63д от ЗАНН предвижда, че в съдебните производства пред районния съд имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК, а съобразно чл.143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от
бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В нормативната уредба липсва разпоредба уреждаща
присъждането на разноски при изменение на НП и в частност при намаляване размера на наложената санкция.
Настоящият състав застъпва становището, че доколкото е доказан състава на извършеното административно
нарушение и доколкото е редуциран само наложения размер на санкцията /т.е. жалбата е частично основателна/,
не следва да се присъждат разноски на жалбоподателя тъй като реално АНО успешно е доказал в процеса
осъществяването на нарушението /в т.см. виж и опр.№ 6/01.04.2021 г. по кнахд № 21/2021 г. на ТАС/.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.7,т.2,пр.1, вр. с ал.2,т.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА НП № НП № *** г. издадено от Началник група в ОДМВР Т., сектор „Пътна полиция“, с което
на Н. А. С. от с.Г.Г. общ.О., обл.Т., ул.***, ЕГН-**********, действащ чрез пълномощник адв.Р. Р. от ТАК, със
съдебен адрес гр.П., ул.“***, за нарушение по чл.5, ал.3,т.1 от ЗДвП и на осн.чл.174,ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП са
3
били наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лв., лишаване от право да управлява МПС за
срок от 36 месеца и са отнети 15 к.т. на основание Наредба № Із-2539 на МВР, като НАМАЛЯВА размера на
наложеното наказание ГЛОБА на 1000 лв. /хиляда лева/ и размера на наложеното лишаване от право да
управлява МПС за срок от 18 /осемнадесет/ месеца
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред
Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4