Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 236
26.08.2019 г. гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в
закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН СТОЙКОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛИН ИВАНОВ
Мл.с. КРАСЕН
ВЪЛЕВ
при секретаря ........................и в присъствието
на прокурора….., като разгледа докладваното от съдията - докладчик Стефан Стойков ВНЧД № 900 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Делото е по реда на чл.345 вр. чл.341 ал.2 вр. чл.249
ал.3 от НПК по повод постъпил частен
протест на прокурор от РП Бургас, срещу ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1008 от 09.07.2019г. по НОХД
72/2019г. на Районен съд гр. Бургас.
В протеста
се твърди, че определението е незаконосъобразно и неправилно. Съображенията на
прокурора са следните:
Подсъдимите и
защитата не са направили изявление в разпоредителното заседание, че не са
разбрали обвинението, нещо повече – поискали са процесът да протече при
условията на чл.371 т.2 НПК. С оглед на горното прокурорът счита, че е
„житейски нелогично“ съда да намери обвинителният акт за неясен , тъй като
страните не са се позовали на това обстоятелство. От тази позиция не следва, че
на подсъдимите и защитата са нарушени правата. Прокурорът се позовава на ТР №
2/2002г. на ВКС, като счита, че в посоченият съдебен акт никъде не се изисквало
в обвинителния акт да се сочи какво са извършили обвиняемите, след
осъществяване на изпълнителното деяние. В следващите си разсъждения прокурорът
изразява становище, че преразказът на фактическата обстановка, чрез показанията
на свидетелите и обясненията на обвиняемите, не представлява съществено
нарушение на процесуалните права на страните, тъй като ставало ясно какви са
съществените признаци на престъплението. Прокурорът приема връщането на делото
за изключителен формализъм и моли съда да отмени атакуваното определение, като разпореди
на районния съд да насрочи заседание по същество.
Бургаският окръжен съд, като обсъди направените
оплаквания в протеста, и извърши цялостна служебна проверка на правилността на определението,
прие за установено следното:
Протеста е подаден от легитимирано лице, в
законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално
допустим.
Разгледан по същество, протеста е неоснователен.
С посоченото по горе протоколно определение , съдия от
РС Бургас е прекратил съдебното производство
от разпоредително заседание и е върнал делото на прокурора, заради допуснати
процесуални нарушения , касаещи правата на подсъдимия и защитата. Най общо
казано, съдът е приел , че обвинителния акт не отговаря на стандартите
предвидени в чл.246 НПК. Основното несъответствие съдът намира в
обстоятелството, че фактическата обстановка в обвинителни акт , такава каквато
следва прокурорът да приеме, на практика липсва. Съдът твърди, че фактическата
обстановка, доколкото може да се приеме, че такава съществува е преразказ на
показанията на свидетели и обясненията на обвиняемите, без прокурорът да изложи
собственото си виждате по въпросите свързани с обвинението. С оглед на
обстоятелството, че в разпоредителното заседание е направено изявление от
защитата и подсъдимите, че желаят процеса да протече при условията на чл.371
т.2 НПК, съдът констатира, че на практика подсъдимите няма какво да признаят ,
тъй като липсва фактическа обстановка , обективираща прокурорската теза ,
резултат на вътрешното му убеждение, базирано на доказателствата по делото.
Въззивната инстанция изцяло подкрепя становището на
първоинстанционния съд.
Непротиворечива
и единодушна е съдебната практика, че „Обвинителният
акт, за да изпълни процесуалната си функция, трябва да определи предмета и
пределите на доказване в съдебното производство и да обезпечи правото на
подсъдимия да разбере фактическите и правни параметри на обвинението, за да
може да организира защитата си. За да отговаря обвинителният акт на посочените
изисквания, в обстоятелствената му част прокурорът
задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на
деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му, като към тези факти се
отнасят и времето и мястото на извършване на престъплението.“ Решение № 50 от
26.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 1943/2014 г., III н. о., НК. В този смисъл
могат да бъдат посочени множество решения на ВКС, но това само ще обремени
изложението на съда.
Централното
несъответствие в настоящия обвинителен акт , по повод стандартите залегнали в
чл.246 НПК и съдебната практика се състои в това, че не е налично становището
на прокурора по отношение на фактическата обстановка, която задава рамката на
фактите , по които следва да се защитава подсъдимия и в която съдът ще следва
да се произнесе. Необходимо е обвинението да изложи собственото си становище по
фактическата обстановка, извлечено от подробен и детайлен анализ на
доказателствата , събрани по предвидения процесуален ред. Имайки предвид
казаното , съдът намира , че в случая не се касае за формализъм. Доколкото е изразено искане от защитата и
подсъдимите, процесът да протече по реда на чл.371 т.2 НПК , решаващия съд е
поставен пред непреодолимо препятствие още в разпоредителното заседание ,
когато ще решава този въпрос. Липсата на фактическа обстановка, не дава
възможност на съда да прецени, дали съкратената форма на процеса по посочения
ред е допустима. Посоченото от прокурора в протеста, че след като страните не
спорят, че не разбират обвинението, е
достатъчно основание съда да гледа делото, не следва да се поставя на анализ,
тъй като очевидно е несъстоятелно. Що се касае до изразеното от районният съд
мнение, че действията на обвиняемите след извършване на престъплението не са
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и възражението на прокурора в тази връзка, се налага да се
отбележи следното: Кражбата е присвоително, резултатно престъпление. В
конкретния случай, именно стореното от обвиняемите след изпълнителното деяние,
доказва своителния елемент от състава на престъплението и изискването на съда в
тази посока не е самоцел. Настоящият съд , за да бъде пунктуален ще посочи, че излагането на фактическата
обстановка , като се преразказват показанията на свидетели и обясненията на
обвиняемите от тяхно име, може и да очертава признаците на състава на
престъплението подробно, но само от гледна точка на посочените по горе субекти,
което не прави обсъждания документ годен съдебен акт , защото в него липсва
фигурата на магистрата и собственото му мнение по въпроса.
Предвид горното на основание чл.345 ал.1 вр.чл.341
ал.2 вр. чл.249 ал.3 НПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1008 от 09.07.2019г. по НОХД
72/2019г. на Районен съд гр. Бургас в протестираната част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.