РЕШЕНИЕ
№ 1509
гр. Варна, 30.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Десислава Й. Йорданова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Десислава Й. Йорданова Гражданско дело №
20213110103288 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от *** срещу ЕМ. Й. АТ. иск за
установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 54,51
лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за
дълекосъобщителни услуги с клиентски номер *** г., сключен между ЕМ. Й. АТ. и
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, което вземане е прехвърлено на **** с
договор за цесия от 16.10.2018 г., а последният от своя страна – на заявителя „*** ЕООД с
договор за цесия от 01.10.2019 г., за която сума е издадена Фактура №
**********/22.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда - 03.12.2020г. до окончателното погасяване на
задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 262114/04.12.2020 г. по
ч.гр.д. № 15547/2020 г. на РС Варна, на основание чл. 415 ал. т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл.
92 от ЗЗД.
Твърди се, че между „***и ответника е сключен Договор за дълекосъобщителни
услуги с клиентски номер ***/13.08.2017 г., по силата на 2 Този файл е копие на електронно
подписан документ. * Актът е постановен на 09.07.2021 който на ответника е предоставена
мобилна услуга по план *** с месечен абонамент от 21,80 лева. Сочи се, че за ползваните
мобилни услуги в периода от м.08.2017 г. до м. 09.2017 г., ответникът не е заплатил
дължимите такси в общ размер от 87,64 лева, поради което договора е прекратен, считано от
07.11.2017 г., като на ответника е начислена неустойка за прекратяване в размер на 54,51
лева, за която е издадена Фактура № **********/22.11.2017 г. Поддържа се, че вземането е
прехвърлено на *** с договор за цесия от 16.10.2018 г., а последният от своя страна – на ***
с договор за цесия от 01.10.2019 г. Твърди се, че за процесната сума в полза на ищеца е
издадена Заповед за изпълнение № 262114/04.12.2020 г. по ч.гр.д. № 15547/2020 г. на РС
Варна връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като в предоставения от съда
едномесечен срок за предявяване на иск относно вземането, ищецът е представил
доказателства за депозирана искова молба. Направено е искане за уважаване на предявения
1
иск. Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
намира за установено следното:
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска от съда постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът следва да е уведомен за последиците
по чл. 238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Освен
това от писмените доказателства по делото следва да може да се направи извод за вероятна
основателност на исковата претенция.
Посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са
налице: ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК, като исковата молба му е редовно връчена, уведомен е за последиците по чл. 238
ГПК с определението на съда от 08.07.2021 г., не е изпратил представител в първото по
делото заседание, за което е бил редовно призован, не е направил искане делото да се
разглежда в негово отсъствие; в открито съдебно заседание ищецът е поискал постановяване
на неприсъствено решение; от наличните доказателства по делото може да се направи извод
за вероятна основателност на посочените искови претенции.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК не следва неприсъственото решение да
се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК,
с което предявените искове за посочените по-горе суми да бъдат уважени изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати сторените от ищеца разноски, заплащането на които е доказано- държавна
такса от 25,00 лв. и адовкатско взънаграждение в размер на 180 лв. / договор за правна
защита и съдействие, от който се установява заплащането на сумата на л.8 от делото/ или
общо 205,00 лв.-разноски в исковото производство.
ОСГТК на ВКС относно разпределението на отговорността за разноски, направени в
заповедното производство, настоящият състав следва да постанови осъдителен диспозитив, с
който да се произнесе по този въпрос.
Ищецът е сторил разноски в заповедното производство – 25,00 лв. държавна такса и
180 лв.- адвокатско възнаграждение, т.е. следва да му бъдат присъдени общо 205,00 лв. –
разноски в заповедното производство.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че на основание чл. 415 ал. т. 2,
вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 92 от ЗЗД, ЕМ. Й. АТ., ЕГН:**********, адрес: гр. ***1 дължи
на *** съдебен адрес: гр. *** сумата от 54,51 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за дълекосъобщителни услуги с клиентски номер ***/13.08.2017 г.,
сключен между ЕМ. Й. АТ. и „***, което вземане е прехвърлено на *** с договор за цесия от
16.10.2018 г., а последният от своя страна – на заявителя „*** с договор за цесия от
01.10.2019 г., за която сума е издадена Фактура № **********/22.11.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда -
03.12.2020г. до окончателното погасяване на задължението, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение № 262114/04.12.2020 г. по ч.гр.д. № 15547/2020 г. на РС Варна
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ЕМ. Й. АТ., ЕГН:**********, адрес: гр.***
да заплати на ***, съдебен адрес: гр. София, *** сумата от 205,00 лв.- разноски в исковото
производство и 205,00 лв.-разноски в заповедното производсвто по ч.гр.д.15547/2020 по
описа на Районен съд-Варна, 12 състав.
2
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3