ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 551
гр. Бургас, 21.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Радостина П. Иванова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20232100500276 по описа за 2023 година
Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.413, ал.2, ГПК.
Образувано е по повод частна жалба на „ Агенция за контрол на просрочени задължения“ -
ЕООД – гр.София, против Разпореждане №161/06.01.23г., постановено по ч.гр.д.№8341/22г.
на Районен съд Бургас, съдържащо се в Заповед за изпълнение на парично задължение
№62/06.01.23г., в частта, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател по
чл.410 ГПК, срещу Д. Р. В., за заплащане на договорно възнаграждение, в размер на 136.50
лева, за периода 16.11.2019г. – 19.10.2020г. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
обжалваното разпореждане и да постанови друго, с което да постанови издаване на заповед
за изпълнение по отношение на претендираната сума.
Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид
следното:
Пред Районен съд Бургас на 29.12.22г., е подадено заявление по чл.410 ГПК от
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ - ЕООД – гр.София, срещу Д. Р. В., за
присъждане на суми по договор за паричен заем №768894/17.10.19г, сключен между
длъжника и „Креди Йес“ – ООД, за сумата 1000 лева, договорна лихва, в размер на 136.50
лева. Твърди се, че по силата на договор за цесия от 22.01.21г., заявителят е придобил
правата на кредитора по договора, за което длъжникът е бил уведомен. Твърди, че
длъжникът е изпаднал в забава и претендира издаване на заповед за изпълнение, за сумата
859.40 – главница; 184.82 – законна лихва от 29.12.2011г., договорно възнаграждение, в
размер на 136.50 лева, за периода 16.11.2019г. – 19.10.2020г.
По заявлението е издадена Заповед №62/06.01.23г. за сумата 859.40 – главница;
184.82 – законна лихва от 29.12.2011г.,
Частната жалба е насочена срещу разпореждане №161/06.01.23г., с което е
отхвърлено заявлението за сумата, съставляваща договорно възнаграждение, в размер на
136.50 лева, за периода 16.11.2019г. – 19.10.2020г.
Бургаският окръжен съд, пред вид така установените факти и като съобрази
Закона намира, че разпореждането в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно.
Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения;
нищожни са клаузите, надвишаващи този размер. Законът не въвежда изискване или
ограничение досежно размера на възнаградителната лихва. Съобразно посоченото в
Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., докладчик съдията
1
Борислав Белазелков, няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва (чл. 240, ал.
2 ЗЗД) над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от
разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД. По действащото българско право максималният размер на
договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен единствено от чл. 9
ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на добрите нрави. Противно на добрите нрави е да се уговаря
компенсаторна лихва (за забава), надвишаваща трикратния размер на законната лихва, и
възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната
лихва. По отношение на договорната лихва по необезпечен заем, ВКС не е изложил
съображения и не е предложил количествен критерий, извън който може да се счита, че са
накърнени добрите нрави.
В настоящия случай предоставеният заем е необезпечен. Следователно не е
налице ограничение в размера на възнаградителната лихва, която страните могат да
уговорят в полза на кредитора, а по посочените по-горе критерии, не е налице и
противоречие с добрите нрави, досежно възнаградителна лихва по необезпечен заем,
уговорена в размер на 3.330% месечно, след като ГПР е в законовите рамки – в договора е
посочен като 47.68%“. Поради това уговорката, касаеща размера на договорната лихва не е
нищожна. Следва да се присъди сумата от 136.50 лева, за периода 16.11.2019г. – 19.10.2020г.
Разноски не се претендират във въззивното производство и не следва да се
присъждат.
С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане №161/06.01.23г., постановено по ч.гр.д.№8341/22г. на
Районен съд Бургас, в частта, с което е отхвърлено заявлението по чл.410 ГПК, срещу Д. Р.
В., за заплащане на договорно възнаграждение, в размер на 136.50 лева, за периода
16.11.2019г. – 19.10.2020г. И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
Длъжникът Д. Р. В. ЕГН ********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ - ЕООД – гр.София, ЕИК207172780, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул. „Панайот Волов“, №29, ет.3, п.к.1527, сумата от 136.50
лева, договорна лихва за периода 16.11.2019г. – 19.10.2020г., на основание договор за
паричен заем №768894/17.10.19г, сключен между длъжника и „Креди Йес“ – ООД, и
договор за цесия от 22.01.21г.
Връща делото на Бургаски районен съд за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК съобразно настоящото определение.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2