Решение по дело №8706/2017 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. П., 26.04.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

П.ски районен съд V гр. състав, в публично заседание, проведено на 27.03.2018 г., в състав:

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА

при секретар Галя Николова,  като разгледа докладваното от съдията, гр.д. № 8706 по описа на съда за 2017г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Искове с правно основание чл.415 във вр. с чл.124 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.327 от ТЗ, и чл.415 във вр. с чл.124 от ГПК във вр. с чл.86 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „АГРО-ИНВЕСТ 999“ ЕООД с ЕИК ********* против „Т.“ ЕООД с ЕИК ********* за установяване дължимостта на сумата от 1 134.00 лв., ведно с мораторна лихва в размер на 181.49 лв. за периода 07.01.2016 г. – 03.08.2017 г., както и законна лихва от 07.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. Ищецът твърди, че на 07.08.2017 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№ 5944 от 2017 г. на ПлРС. Издадена е заповед за изпълнение, и след възражение от длъжника, му е указано да предяви установителен иск. Ищецът твърди, че на 06.01.2016 г. е сключил договор за покупко-продажба на фургон на двуосно ремарке с ответника.  Договорена е продажна цена в размер на 1 134.00 лв. с ДДС. Ищецът е издал и осчетоводил фактура № 14 от 06.01.2016 г. за посочената сума, която е останала незаплатена към настоящия момент от ответника. Твърди, че е изпълнил точно задължението си по договора за покупко – продажба, че договореното място за предаване на стоката е било Регионална складова база към снабдяване и търговия МО – гр.П., и че е предприел  всички действия по осигуряване предаването на стоката, която е била натоварена и транспортирана с транспорт на ответника. Твърди, че ответникът е приел изпълнението без възражения, поради което той е изправна страна в правоотношенията между страните. Въпреки многократните покани от страна на ищеца и уверенията от ответника, че ще погаси задълженията си в най-кратък срок, той не е извършил плащания за погасяването. Претендира разноски. В съдебно заседание на 27.02.2018 г. фактическите твърдения на ищеца са изменени и същия твърди, че фактурата, на базата, която претендира за плащане е 01.06.2016 г. и че в първоначално представената фактура датата и месеца са разменени.

Ответникът оспорва изцяло изложените твърдения в исковата молба. Твърди се, че няма сключен договор за покупко-продажба и се твърди, че по делото е приложена само фактура, чиято истинност изцяло е оспорена. Твърди се, че фактурата не съдържа подпис на нито една от страните. Моли съда да отхвърли предявените искове. Направено е искане за присъждане на разноски и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното: На 07.08.2017г., ищецът „АГРО-ИНВЕСТ 999“ ЕООД, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред ПлРС, по което е образувано ч.гр.д.№ 5944/2017г. на ПлРС, и по което е издадена Заповед за изпълнение № 3921 от 07.08.2017г., с която съдът е разпоредил длъжникът „Т.” ЕООД да заплати на кредитора  следните суми: главница в размер на 1 134.00 лв., обезщетение за забава в размер на 181.49 лв. за период от 07.01.2016 г. до 03.08.2017 г. ведно със законната лихва върху главницата считано от 07.08.2017 г. до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 26.31 лв. за ДТ и 300 лв. адвокатско възнаграждение. В заповедта е посочено, че вземането произтича от неизпълнение на договорно задължение за продажна цена в размер на 1 134.00 лв. с ДДС по договор за покупко-продажба на фургон на двуосно ремарке обективиран във фактура № 14 от 06.01.2016 г. незаплатена към настоящия момент.  По тази заповед е постъпило възражение от длъжника в законоустановения срок. Кредиторът е подал иск в срока по чл. 415 от ГПК, в изпълнение на указанията на съда, който е допустим, предвид спазването на сроковете за възражение и подаване на иск.

Ищецът сочи, че е бил в търговски взаимоотношения с ответника във връзка с договор за покупко-продажба от 06.01.2016 г. като е представил по делото на лист 6 фактура с № 14 от 06.01.2016 г., в която е записано като артикул предмет на продажба – фургон на двуосно ремарке. Посочена е сума за плащане с ДДС в размер на 1 134 лв. и липсват подписи на представители на страните по фактурата. След като по делото е изготвено заключение на съдебно-икономическа експертиза, в което е посочено, че фактура № 14 осчетоводена от ищеца, но не осчетоводена от ответника е с друга дата на издаване – 01.06.2016 г., ищецът по делото е изменил фактическите си твърдения като е посочил, че фактурата е от 01.06.2016 г. и е представил по делото на лист 32 фактура със същото съдържание, същия номер и лица, посочени като доставчик и получател, но с друга дата – 01.06.2016 г. Вещото лице е посочило при изслушването си в съдебно заседание, че веднага след като е посетило счетоводството на ищеца е констатирало, че фактурата не е с датата, с която е приложена по делото, а с дата 01.06.2016 г. За целта вещото лице прегледало цялата хронология на записванията, за да може да установи действително поредния номер на фактурата, на кой отговаря и тогава е установило, че фактурата е от 01.06.2016 г. Установило е, че фактурата е включена в дневника за продажби на ищеца и начисления ДДС е деклариран в справка – декларация за месец 06.2016 г. Вещото лице не е констатирало приемо-предавателен протокол при ищеца във връзка с предоставяне на процесния фургон, но той е бил заприходен в дружеството като стока и е бил изписан. Вещото лице е изчислило и лихвата от датата на издаване на фактурата в друг размер, различен от исковия. При проверка при ответника вещото лице е констатирало, че той не е осчетоводявал процесната фактура, не е ползвал данъчен кредит и няма следи от записване на такава стока за процесния период. Вещото лице посочи при отговорите на въпроси, че датата на фактурата представлява задължителен реквизит, и че фактурите се издават в 5-дневен срок от датата на данъчното събитие. По делото беше разпитана в качеството на свидетел З.Д.К., която работи като юрисконсулт при ЕТ „ОСКАР-999-Красимир Б.”. Посочи, че тъй като едноличния търговец е и едноличен собственик на капитала на ищеца – „АГРО-ИНВЕСТ 999” ЕООД, тя е разговаряла от името на ищеца с управителя на ответника относно закупуването на процесния фургон. Твърди, че управителя на ищеца – К.Б.и дал телефонния номер на управителя на ответника – Т.И., за да може да получи координати на фирмата, на които да изпрати фактурата в оригинал заедно с два договора за покупко-продажба, които да се подпишат от управителя на ответника. Посочи, че е разговаряла по телефона с господин И., той и дал адрес, тя му казала стойността на фактурата и той казал, че няма проблеми. Посочи, че фургоните са закупени от МО заедно с друго движимо имущество на търг, като движимото имущество било складирано в бази на МО в село Т., град П. и град В.. За конкретния фургон посочи, че ответника трябвало сам да си организира транспорта и да го вземе от село Т. със собствен транспорт. Свидетелката посочи, че ответника е взел фургона защото ако те в определен период не вдигнели закупеното движимо имущество от базите на МО е щял да им бъде задържан депозита внесен при участието в търга. Тя посочи, че гаранцията е освободена, защото в срок са си вдигнали движимото имущество и ако ответника не си бил взел фургона нямало да им върнат депозита. Посочи, че лично управителя на ищеца я е уведомил, че представителя на ответника е взел фургона. Посочи, че впоследствие с господин И. тя е разговаряла многократно тъй като нямало плащане по фактурата. Той и отговарял, че е получил документите, но още не ги  е погледнал. Обещавал и в най-скоро време да плати по фактурата. Казвал и, че е в чужбина и тя го търсила в продължение на седмици. Накрая и казал, че е направил катастрофа, в момента имал проблеми и изплащал обезщетения. Свидетелката посочи, че има изрично пълномощно, с което представлява и двете фирми на К.Б.и за това е запозната с работата им. Твърди, че фактурата е издадена на датата, на която вещта е взета  от склада в село Т. – 01.06. Във връзка с показанията на свидетелката по делото е приета в първото по делото съдебно заседание товарителница, съгласно която тази свидетелка е изпратила на ответника на 01.06.2016 г. договор и фактура.

При така събраните доказателства, съдът прави следните изводи: По делото са налице твърдения от ищеца за сключена сделка на 06.01.2016г.– договор за покупко-продажба на движима вещ, по който договор е издадена фактура, първоначално сочена от 06.01., а впоследствие – от 01.06.2016г. Само фактурата обаче не може да докаже наличието на облигационни отношения - сама по себе си и във вида, в който е представена по делото. Фактическите твърдения на ищеца, че договорът е сключен на 06.01.2016 г. не се потвърждават от фактура, която явно от заключението на съдебно-икономическата експертиза е издадена на 01.06.2016г., т.е. – издадена близо половин година след договора и в разрез с разпоредбата на чл. 113 ал. 4 от ЗДДС /фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката/. Доколкото в настоящето производство, съдът е обвързан и с предходно проведено производство по реда на чл.410 от ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение, то по делото е следвало да се докаже не само твърдението в исковата молба, а и идентичност между твърденията в заповедното производство и тези по искова молба. В случая ищецът е изменил своите твърдения в хода на делото, променяйки датата на фактурата, която заявява, че е издал във връзка с договорните отношения с ответника, но не и датата на сключване на договора, чието изпълнение се претендира, такова изменение той не би могъл и да направи, доколкото би излязъл извън рамките на твърденията си в друго производство - заповедното. Представянето обаче по делото на две идентични фактури с различни дати, като втората е съобразена с вече депозирано заключение на СИЕ, разколебава възможността съдът да направи извод за доказване наличието на сключен договор именно въз основа на издадена за него фактура. Обстоятелството, че счетоводството на ищеца е издало една и съща фактура с две различни дати – 06.01.2016 г., а в последствие и 01.06.2016 г., не може да доведе до извод, че това счетоводство е редовно водено, и само на базата на записванията в това счетоводство, съдът може да приеме за доказани твърденията на ищеца за наличие на сключен договор за покупко-продажба между страните. В изпълнение на указаната доказателствена тежест на ищеца да докаже наличието на съществуващ договор за покупко-продажба с ответника и своята изправност по договора, по делото бяха събрани и гласни доказателства. Показанията на свидетелката Зоя Костадинова обаче съдът не кредитира, тъй като са дадени от заинтересовано от изхода на делото лице, което е в трудови отношения с едноличния собственик на капитала на дружеството-ищец в друга негова организационна форма. Действително тази свидетелка даде показания за личните си впечатления и отношения след реализирането на твърдяната сделка с ответника, но от нейните показания не се изясни кой е взел процесния фургон от складовата база в с. Т., дали това действително е представител на ответното дружество, кой е предал движимото имущество и срещу какви документи. Свидетелката предаде чужди думи – на „господин Б.“, който я уведомил, че представителя на ответника е взел фургона от село Т., но не посочи при разговорите с представителя на ответника да е получила потвърждение, че той е взел фургона, а само че е получила потвърждение, че той е получил фактурата и договора по пощата. Поради изложеното, съдът намира, че със събраните по делото доказателства,ищецът не доказва при условията на пълно и пряко доказване наличието на търговска сделка – покупко-продажба на процесния фургон и то именно с ответника, не доказва на коя дата е била сключена тази сделка. Липсата на записвания в счетоводството на ответника, също по никакъв начин не потвърждава твърденията на ищеца за наличие на покупко-продажба на фургон през 2016 г. Въпреки, че ищецът твърди, че неговото счетоводство е редовно водено и вписванията в неговите счетоводни книги следва да се кредитират като годни доказателствени средства, то съдът не счита, че счетоводство, което издава две фактури за една и съща операция с различни дати, следва да бъде третирано като редовно водено счетоводство. Поради всичко до тук изложено, както и поради липсата на съответствие между твърденията в заповедното и в исковото производство съдът намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло като недоказани.

При това положение и на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължи заплащане на разноските направени от него, както в исковото, така и в заповедното производство, които са в размер на 450 лв. общо съобразно представения в последното съдебно заседание списък на разноски по чл.80 от ГПК.

Воден от горното, и на основание чл.415 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.415 във вр. с чл.124 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.327 от ТЗ, и чл.415 във вр. с чл.124 от ГПК във вр. с чл.86 от ЗЗД за признаване за установено, че „Т.” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, дължи на „АГРО-ИНВЕСТ-999” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** сумата от 1 134.00 лв. дължима на основание договор за покупко-продажба на фургон на двуосно ремарке обективиран във фактура № 14 от 01.06.2016 г. и сумата от 181.49 лв. лихва за периода 07.01.2016 г. – 03.08.2017 г., законна лихва от 07.08.2017 г. за които суми е издадена заповед за изпълнение № 3921 от 07.08.2018 г. по ч.гр.д.№ 5944 от 2017 г. на ПлРС, като НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „АГРО-ИНВЕСТ-999” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, разноски по ч.гр.д. № 5944/2017г. и по настоящето гр.д.№ 8706 от 2017 г. в общ размер на 450.00 лв.

 Решението може да се обжалва пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: