Разпореждане по дело №16/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.250 от ГПК. Образувано е по молба, подадена от адв.С. в качеството й на пълномощник на С. Д. - въззиваем по в.Г.д.№ 318/2010 г., с която се иска допълване на постановеното по делото решение № 268/01.06.2010 г. В молбата се твърди, че решаващият състав на въззивния съд е пропуснал да се произнесе по претендираната от ищеца по делото законна лихва върху уважената част от предявения иск за обезщетение, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение поради пенсиониране на работника. От въззивния съд се иска да допълни постановеното решение, като присъди законната лихва върху определения размер на обезщетението.

В едноседмичния срок по чл.250, ал.2 от ГПК, насрещната страна - П... "Г. К. не е депозирала отговор на молбата.

Въззивният съд като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира следното:

Молбата за допълване на постановеното по делото решение е процесуално допустима като подадена в преклузивния едномесечен срок по чл.250, ал.1 от ГПК и от лице с представителна власт по отношение на страна по делото. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна по следните съображения:

С решение № 268/01.06.2010 г. състав на БлОС се е произнесъл по жалбата на П... "Г. К., засягаща първоинстанционното решение само по отношение на иска за обезщетението, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение поради пенсиониране на работника, като е намерил последния за основателен до размер, по-нисък от присъдения от РС. Във връзка с това е отменил първоинстанционното решение за разликата между двете суми.

Лихвата върху претендираното обезщетение е заявена още с исковата молба, с оглед на което и РС, намирайки иска за основателен, я е присъдил. Въззивникът П... "Г. К. не е обжалвал решението по отношение на лихвата и не е навел доводи за нейната недължимост. Нещо повече, жалбоподателят е обжалвал едниствено присъдения размер на обезщетението, не и неговото основание. В тази връзка, предвид конкретните оплаквания и искания на жалбоподателя, въззивният съд се е произнесъл само досежно дължимия размер, отменяйки решението в частта над тази сума. В останалите части, вкл. и по отношение на лихвата, решението е влязло в сила като необжалвано. Предвид обстоятелството обаче, че искът за лихва е акцесорен, то изчислението й ще бъде извършено съобразно присъдения от БлОС размер на обезщетението.

С оглед на горното, настоящият състав намира, че искането за допълване на решение № 268/01.06.2010 г., постановено по в.Г.д.№ 318/2010 г. е неоснователно, поради което и молбата на адв.С. следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на основание чл.250, ал.3 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв.С., подадена в качеството й на пълномощник на С. Т. Д. за допълване на решение № 268/01.06.2010 г., постановено по в.Г.д.№ 318/2010 г. по описа на ОС-Г.Б. по отоншение на претендираната с исковата молба законна лихва върху обезщетението, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение поради пенсиониране на работника.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: