№ 12224
гр. София, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЗДРАВКА Р. ТРЕНДАФИЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20241110104009 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от
Aлександър Александров и Ивайло Епитропов, с който е поискало да бъде установено по
отношение на ответниците А. И. Б., ЕГН ********** и Т. И. Б., ЕГН **********, двамата с
адрес гр. София, **, тавански - вдясно, апартамент, че дължат разделно по 1/2 на ищеца,
следните суми: сумата от 3982,68 лева - главница, представляваща стойността на ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за имот,
находящ се на адрес: гр. София, **, тавански - вдясно, отчитан под абонатен № **, ведно
със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение –30.08.2023 г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от
590,12 лева, представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2021г. до 23.08.2023
г., сумата от 26,91 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.07.2020г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 30.08.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 5,86 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020г. до 23.08.2023 г.,
като сумите се разпределят както следва:
1. Ответника А. И. Б., ЕГН **********, с адрес гр. София, **, тавански - вдясно,
апартамент, дължи сумата от 1991,34 лева - главница, представляваща стойността на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за
имот, находящ се на адрес: гр. София, **, тавански - вдясно, отчитан под абонатен № **,
ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение –30.08.2023 г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от
295,06 лева, представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2021г. до 23.08.2023
г., сумата от 13,46 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.07.2020г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 30.08.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 13,46 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020г. до 23.08.2023 г.;
1
1. Ответника Т. И. Б., ЕГН **********, с адрес гр. София, **, тавански - вдясно,
апартамент, дължи сумата от 1991,34 лева - главница, представляваща стойността на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за
имот, находящ се на адрес: гр. София, **, тавански - вдясно, отчитан под абонатен № **,
ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение –30.08.2023 г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от
295,06 лева, представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2021г. до 23.08.2023
г., сумата от 13,46 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.07.2020г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 30.08.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 13,46 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020г. до 23.08.2023 г.,
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответниците са потребители на топлинна енегрия
топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ – като собственици на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от
10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на
топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет странцита на
дружесвтото. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Бруната“ ООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет.
В срока за отговора, ответниците по делото са депозирали такъв. Оспорват иска по
основание и размер и правят възаржение за погасителна давност на задължението.
С определение от 15.05.2024 г. е конституирана като трето лице помагач на страната
на ищеца „Бруната“ ООД.
В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който
поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за
което представя списък.
Ответниците, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. По делото е
постъпила писмена молба, с която молят съда да отхвърли исковете. Претендират разноски
по списък.
Третото лице помагач не изпраща представител.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 48961/2023 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение срещу ответноците за сумата от 3982,68 лева (три хиляди
деветстотин осемдесет и два лева и 68 стотинки), представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот, находящ
се на адрес: гр. София, **, тавански - вдясно, апартамент, инсталация **/аб. № **, ведно със
законна лихва от 30.08.2023 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 590,12 лева
(петстотин и деветдесет лева и 12 стотинки) за периода от 15.09.2021г. до 23.08.2023 г.,
сумата от 26,91 лева (двадесет и шест лева и 91 стотинки), представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва от 30.08.2023 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 5,86 лева
(пет лева и 86 стотинки) за периода от 15.09.2020г. до 23.08.2023 г. С възражения от
13.12.2023 г. ответниците са оспорили вземането с мотив, че не дължат
Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №**г., ответника
Т. И. Б. е закупил процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, **, представляващ
2
тавански апартамент.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот №**г., ответника Т. И. Б. е дарил 1/ 2
ид.ч. от процесния апартамент на брат си – ответника А. И. Б..
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на клиентите в гр. София, се
установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна
енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
По делото са представени Протокол от ОС на ЕС на сграда с адрес гр. София, ул. „**“
№ 25, ведно със списък на етажните собственици, от който е видно, че последните са решили
дяловото разпределение в сградата да бъде извършвано от „Бруната България“ ООД и със
същото да се сключи договор. Такъв е сключен на 13.05.2002г. Представени са
доказателства за наличие на договорни отношение и от страна на ищеца с посочената ФДР –
договор от 09.06.2020г.
По делото са приети 2бр. индивидуални справки за дялово разпределение,
представени от „Бруната“ ООД за следните периоди: от 01.05.20г. до 30.04.21г. и 01.05.21г.
до 30.04.22г. и 2 бр. КП за извършен отчет през 2021г. и 2022г.
Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е
представил съобщение към фактура № **/31.07.2021г., съобщение към фактура №
**/31.07.2022г., справка за задължения на абонатен № **.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
От представените по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№**г. и Нотариален акт за дарение на недвижим имот №**г., се установява по категоричен
начин, че за процесния период ответниците са били собственици на по 1/ 2 ид.ч. от
процесния недвижим имот, за който ищцовото дружество твърди, че е доставяло топлинна
енергия. В този смисъл по отношение на тях е налице пасивна материална легитимация по
иска съобразно дефиницията на чл.153 от ЗЕ, като собственици на процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/. Следователно между страните за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, одобрените с Решение на ДКЕВР.
Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно
продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за
краткост “продавач” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко
"купувач", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. София и са
издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните
отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката,
поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква
писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при
определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде
присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от
същата.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
По делото са представени издадените от ищеца общи фактури след края на всеки от
отоплителните сезони, включени в исковия период, както и справка за задълженията за
процесния абонатен номер, под който се води партидата на процесния имот. Същите не са
оспорени от ответниците, поради което съдът ги кредитира при преценка на размера на
предявените искове.
3
По така изложените съображения съдът приема, че през исковия период, а именно от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., в процесния имот, е доставена и потребена топлинна енергия
на обща стойност от 4097,78 лв. /съобразно отразеното във фактури № **/31.07.2021 г. на
стойност 1510,39 лв. със срок за плащане 14.09.2021г. и фактура № **/31.07.2022 г. на
стойност 2587,39 лв. със срок за плащане 14.09.2022г., приложени на л.31-33 от делото/, но
доколкото иска е предявен за сумата от 3982,68 лева, то същия следва да бъде разгледан до
този размер.
Възражението на ответника за погасяване на претендираната сума по давност, съдът
намира за частично основателно. По отношение на характера на вземанията за топлинна
енергия и периодът от време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна
на топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става
въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на това, към 30.08.2023г., когато е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и на която
дата на основание чл.422, ал.1 ГПК, е прекъсната давността, погасени по давност се явяват
всички вземания преди 30.08.2020г. Т.е. от включените в исковия период задължения,
погасени по давност са тези от 01.05.2020г. до 30.06.2020г., като последното е с падеж
14.08.2020 г. Задължението за м. юли 2020 г. е с падеж 14.09.2020 г., поради което същото
не е обхванато от погасителната давност.
С оглед на това съдът приема, че ответниците дължат на ищеца сумата от 3866,28 лв.
(3982,68 -116,40=3866,28) за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., определена след
приспадане на погасеното по давност вземане за периода от 01.05.2020г. до 30.06.2020 г. в
размер на сумата от 116,40 лв. (59,30+57,10=116,40). За разликата над тази сума и за периода
от 01.05.2020г. до 30.06.2020 г. иска следва да се отхвърли като погасен по давност. Или
съразмерно с притежаваните от ответниците ид.ч. всеки от тях дължи сумата от по 1933,14
лв. за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник Монитор през
м.юли 2016 г., а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
Предвид своя акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на
обезщетение за забава също се явява доказан за периода 15.09.2021г. до 23.08.2023 г., която
сума, съобразно служебните изчисления на съда възлиза на сума в размер на 567,73 лв. (или
сумата от 290,63 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.21г.-23.08.23г.
върху дължимата по фактура №**/31.07.2021 г. главница от 1393,99 лв. и сумата от 277.10
лв., представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.22г.-23.08.23г. върху дължимата
по фактура №**/31.07.2022 г. главница от 2587,39 лв.). Или съразмерно с притежаваните от
ответниците ид.ч. всеки от тях дължи сумата от по 283,87 лв. За разликата над тази сума,
исковете следва да се отхвърлят.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, следва да се отбележи,
че от данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Бруната” ООД.
Ищцовото дружество не анажира доказателства за активната си материална легитимация по
иска, а именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена
от трето лице услуга. Ето защо исковете се явяват неоснователни, поради което и следва да
се отхвърлят.
По разноските:
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски, съобразно
уважената и отхвърлената част от исковите претенции. В съответствие с възприетото в т.12
на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково производство да
4
разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова. Предвид това и данните
по ч.гр.д.№ 48962/2023 г. по описа на СРС, по което се е развило заповедното производство
между страните, съдът намира, че всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплатят на
ищеца разноски от по 175,43 лв., от които сумата от 125,43 лв. за внесена държавна такса и
50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на всеки от
ответниците сумата от по 258,39 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. И. Б., ЕГН **********, с адрес
гр. София, **, тавански - вдясно, апартамент, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б,
сумата от 1933,14 лева (хиляда деветстотин тридесет и три лева и 14 стотинки),
представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, **,
тавански - вдясно, апартамент, отчитан под абонатен № **, ведно със законна лихва
върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение – 30.08.2023 г. до окончателното плащане на дължимото и сумата от
283,87 лева (двеста осемдесет и три лева и 87 стотинки), представляваща законна лихва за
забава за периода от 15.09.2021г. до 23.08.2023 г., за които суми е издадена Заповед
№27029/11.09.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
48962/2023 г. на СРС, 159 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 1991,34 лв. и за периода от 01.05.2018 г. до
30.06.2020г., иска за обезщетение за забава за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 295,06 лв., както и исковете сумата от 13,46 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва от 30.08.2023 г. до изплащане на вземането и сумата от 13,46 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.09.2020г. до 23.08.2023 г..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. И. Б., ЕГН **********, с адрес
гр. София, **, тавански - вдясно, апартамент, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б,
сумата от 1933,14 лева (хиляда деветстотин тридесет и три лева и 14 стотинки),
представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, **,
тавански - вдясно, апартамент, отчитан под абонатен № **, ведно със законна лихва
върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение – 30.08.2023 г. до окончателното плащане на дължимото и сумата от
283,87 лева (двеста осемдесет и три лева и 87 стотинки), представляваща законна лихва за
забава за периода от 15.09.2021г. до 23.08.2023 г., за които суми е издадена Заповед
№27029/11.09.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
48962/2023 г. на СРС, 159 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 1991,34 лв. и за периода от 01.05.2018 г. до
30.06.2020г., иска за обезщетение за забава за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 295,06 лв., както и исковете сумата от 13,46 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва от 30.08.2023 г. до изплащане на вземането и сумата от 13,46 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.09.2020г. до 23.08.2023 г..
ОСЪЖДА А. И. Б., ЕГН **********, с адрес гр. София, **, тавански - вдясно,
5
апартамент, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от 175,43 лева (со
седемдесет и пет лева и 43 стотинки), представляваща направени от ищеца разноски по
настоящото дело и по ч.гр.д.№ 48962/2023 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
ОСЪЖДА Т. И. Б., ЕГН **********, с адрес гр. София, **, тавански - вдясно,
апартамент, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от 175,43 лева (со
седемдесет и пет лева и 43 стотинки), представляваща направени от ищеца разноски по
настоящото дело и по ч.гр.д.№ 48962/2023 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на А. И. Б., ЕГН **********, с
адрес гр. София, **, тавански - вдясно, апартамент, сумата от 258,39 лева (двеста петдесет
и осем лева и 39 стотинки), представляваща направени по делото разноски за за адвокатско
възнаграждение..
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на Т. И. Б., ЕГН **********, с
адрес гр. София, **, тавански - вдясно, апартамент, сумата от 258,39 лева (двеста петдесет
и осем лева и 39 стотинки), представляваща направени по делото разноски за за адвокатско
възнаграждение..
Решението е поставено при участието на третото лице помагач „Бруната“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 48962/2023 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6