№ 1433
гр. Пловдив , 03.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330203408 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №
573344-F586547/21.04.2021г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на
НАП Пловдив, с което на „АСЕР 69“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Асеновград, ******, представлявано от С. Ч., ЕГН
**********, е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 500 лв. за нарушение на чл.92 ал.2 вр. чл.92 ал.1 от Закон за
корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, на основание чл.261 ал.1 пр.
второ от ЗКПО.
По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание,
жалбоподателят моли съда за отмяна на обжалваното НП или намаляване
размера на наложената санкция.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния й представител юрк. Е.Ф.
пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 -дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
1
От фактическа страна съдът установи следното:
На 18.11.2020г. от служители на ТД на НАП Пловдив била извършена
проверка по установяване факти и обстоятелства на дружеството-
жалбоподател „АСЕР 69” ЕООД. Проверката била възложена с Резолюция №
П-16001620193897-0РП-001/18.11.2020г. В хода на проверката било
установено, че дружеството извършвало дейност през финансовата 2018г.,
като отчело обороти по ЕКАФП в размер на 263,03 лв. и не попадало в
условията на чл.92 ал.4 от ЗКПО. Констатирано било, че като данъчно
задължено лице по смисъла на чл.2 ал.1 т.1 от ЗКПО, дружеството не подало в
ТД на НАП Пловдив годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за
финансовата 2018г. в законоустановения срок до 01.04.2019 г. /31.03.2019г.
бил неприсъствен ден/. За резултатите от проверката бил съставен Протокол
№ П-16001620193897-073-001/29.12.2020г.
Декларацията била подадена със закъснение в ТД на НАП Пловдив по
електронен път на 13.01.2021 г. с вх. № 1600И1025812.
По този начин на 02.04.2019г. „АСЕР 69” ЕООД извършило нарушение
на чл.92 ал.2 вр. чл.92 ал.1 от ЗКПО, за което срещу дружеството бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
F586547/19.01.2021г.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с
което на „АСЕР 69” ЕООД е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.92 ал.2 вр. чл.92
ал.1 от Закон за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, на основание
чл.261 ал.1 пр. второ от ЗКПО.
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства - АУАН № F586547/19.01.2021г., Протокол № П-
16001620193897-073-001/29.12.2020г., годишна данъчна декларация по чл.92
от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък вх.
№ 1600И1025812/13.01.2021г., Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на
Изпълнителния директор на НАП, които съдът кредитира като обективни,
последователни и взаимно допълващи се.
При така установената фактическа обстановка и въз основа на събрания
доказателствен материал съдът намира за категорично и безспорно
установено нарушението, за което е ангажирана имуществената отговорност
на жалбоподателя „АСЕР 69” ЕООД. Разпоредбата на чл.92 ал.2 от ЗКПО /в
редакцията й към датата на нарушението/ указва годишната данъчна
декларация да се подава в срок до 31 март на следващата година в
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по
регистрация на данъчно задълженото лице. В случая дружеството не е
изпълнило задължението си да подаде годишна данъчна декларация по чл.92
ал.1 от ЗКПО за финансовата 2018г. в законоустановения срок. Правилно е
2
посочена и датата на нарушението – 02.04.2019г., доколкото 31.03.2019г. е
бил неприсъствен ден. Не е спорно по делото, че такъв данък се е дължал, тъй
като е безспорно доказано, че дружеството е извършвало дейност през 2018г.
Фактическата обстановка не се и оспорва от представляващия дружеството.
При така установеното нарушение, правилно и законосъобразно
дружеството е санкционирано на основание чл.261 ал.1 пр. второ от ЗКПО,
който предвижда налагане на имуществена санкция в размер от 500 до 3000
лв. за данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не
я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства,
водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до
неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък. В
случая е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., който се явява
минимално предвидения в закона и не подлежи на ревизиране от съда.
Анализирайки съвкупно приложените по делото доказателства,
въззивната инстанция преценява, че в конкретния случай не може да се
приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Проверката за наличие на
основания за приложение на горепосочената разпоредба от ЗАНН включва в
обсега си обективни и субективните признаци, касаещи: степента на
обществена опасност на деянието и дееца и сравнението й с други сходни и
типични за деянието хипотези, административните нарушения, извършени от
нарушителя, постигане целите на наказанието, въпреки освобождаването от
административно наказателна отговорност, отношението на извършителя към
извършеното и към последиците от извършеното, възрастта и имотното
състояние на извършителя. В случая единственият релевантен за
приложението на чл.28 от ЗАНН факт е, че санкционираното дружество е
извършило нарушение от посочения вид за първи път и последното би могло
да се третира като смекчаващо отговорността обстоятелство. От друга страна,
засегнатият кръг обществени отношения, регулирани от ЗКПО, обусловени от
целта на закона, свързана с определянето на годишния размер на данъка, е
изведен като специален, под особена закрила и режим. Процесното деяние
накърнява реда и правната сигурност на данъчното документиране,
затруднява дейността на органите по приходите и създава усложнения в
отношенията на данъчните субекти от една страна и между тях и данъчните
органи, от друга. В същото време дори минимално предвиденият размер на
имуществената санкция за неизпълнение на задължението за подаване на
декларация, сочи, че законодателят е предвидил по-засилен режим на
санкциониране с оглед особена защита на съответния кръг отношения. При
това положение, съдът приема, че жалбоподателят е нарушил обществени
отношения, които се отличават с по-висока степен на обществена опасност. С
оглед характера на осъщественото нарушение, а така също и предвид
продължаващото във времето поведение на търговеца по неподаване
декларацията по чл.92 от ЗКПО и то значително време след законовия срок,
разглежданото нарушение не може да се определи като такова с по-ниска
3
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените нарушения от
този вид. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че подаването на
декларацията извън законово определения срок не е станало по инициатива на
дружеството-жалбоподател, а след извършване на проверка за установяване
на факти и обстоятелства от органите по приходите. Предвид изложеното
съдът намира, че не са налице достатъчно аргументи и доказателства за
квалифициране на извършеното деяние като маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и съобразно с чл.63 ал.3 и ал. 5 от ЗАНН,
основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на
възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда,
то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закон за правната помощ, който
предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредба за заплащането
на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за
ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лв. предвид
фактическата и правна сложност на делото и извършените в хода на
настоящото производство процесуални действия, приключило в рамките на
едно съдебно заседание.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
573344-F586547/21.04.2021г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на
НАП Пловдив, с което на „АСЕР 69“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Асеновград, ******, представлявано от С. Ч., ЕГН
**********, е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 500 лв. за нарушение на чл.92 ал.2 вр. чл.92 ал.1 от Закон за
корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, на основание чл.261 ал.1 пр.
второ от ЗКПО.
ОСЪЖДА „АСЕР 69“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Асеновград, ******, представлявано от С. Ч., ЕГН
**********, да заплати на Национална агенция по приходите сумата в размер
на 80 лв., представляваща разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5