Решение по дело №13/2021 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 март 2021 г. (в сила от 16 март 2021 г.)
Съдия: Ива Станчева Ковалакова-Стоева
Дело: 20217190700013
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

 № 27

 

Гр. Разград,  16 март 2021 год.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на девети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛА РОБЕВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ:    ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

                                                                                 МАРИН МАРИНОВ

 

при секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора ИВА РАНГЕЛОВА  разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА дело №13 по описа за 2021г.  и за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба против Решение №52/31.12.2020г., постановено по АНД №171/2020г.  по описа на Исперихския районен съд, с което в производството по чл.59 и сл. от ЗАНН  е потвърдено Наказателно постановление (НП)  №20-0275-000220/25.06.2020г. на Началник група при ОДМВР Разград, РУ Исперих, с което на С. Х. Х.  на основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер 2 000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24  месеца; на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв.; на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв. и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 е наложена глоба в размер на 10 лв.

Недоволно от решението е останало наказаното лице. В жалбата си  сочи, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми и че не са събрани доказателства, които да установяват по безспорен и категоричен начин, че е извършил вменените административни нарушения. С оглед на това моли съда да отмени решението на районния съд като неправилно, ведно със следващите от това законни последици.

            Ответникът по касационната жалба не се явява в съдебно заседание и не ангажира съда със становище по нея.

            Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да потвърди решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

            Съдът след като прецени направените  оплаквания, анализира  събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

            Жалбата е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна против решение, което подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни изводи:

Събраните гласни и писмени доказателства сочат, че на 20.04.2020г. около 03,30 часа в гр. Исперих  полицейски служители спрели за проверка С. Х., който управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ********. При нея констатирали, че водачът не носи свидетелство за управление на МПС и контролния талон към него, както и свидетелство за регистрация на МПС. Той бил във видимо нетрезво състояние и контролните органи предприели действия за да го тестват за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство. Наличното техническо средство не се активирало поради изтощени батерии и водачът бил откаран до сградата на РУ, където да  бъде тестван. Там той отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, както и да изпълни  издаденото предписание за медицинско изследване. При тези данни срещу жалбоподателя е съставен АУАН Серия GA №175450/20.04.2020г. от младши автоконтрольор при  ОДМВР Разград, РУ Исперих, в който е посочено, че с противоправното си поведение той е осъществил нарушения на чл.174, ал.3 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП. Този АУАН е надлежно съставен и предявен на нарушителя, който го е подписал без възражения. Отразените в акта констатации са изцяло възприети от наказващия орган и въз основа на тях той е издал процесното НП, с което на Х. за така описаните нарушения на основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер 2 000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24  месеца, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв., на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв. и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв. С решението си Исперихският районен съд е потвърдил НП като законосъобразно. Съдът намира, че то е правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и норми и при изяснена фактическа обстановка.

При съставяне на АУАН и постановяване на НП са спазени процесуалните правила и норми. Тези актове са издадени от оправомощен орган, в кръга на неговата материална и териториална компетентност, при спазване на предвидените за това срокове. В тях ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание те отговарят на изискванията на  ЗАНН. В тази връзка неоснователни са оплакванията за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в АУАН и НП неправилно е посочен регистрационният номер на управлявания от касатора лек автомобил, като вместо рег. № ******** е посочен  рег. № ********. Това обстоятелство не е елемент от състава на извършените нарушения и е без значение за отговорността на дееца. С оглед на това съдът приема, че от фактическото описание на нарушенията наказаното лице е могло да разбере в какво е обвинен и в пълен обем и достатъчно ефективно да организира своята защита. Допуснатата неточност не може да се квалифицира като съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, тъй като не е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя. В съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП са приложени и съответните законови разпоредби.

В хода на съдебното производство са събрани достатъчно  писмени и гласни доказателства, които установяват по категоричен и безспорен начин възприетата от наказващия орган и от районния съд фактическа обстановка. В тази насока съдът намира за необходимо да отбележи, че съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставеният АУАН се ползва от доказателствена сила до доказване на противното. С оглед на това, за разлика от общите производства по оспорване на НП, в този случай, въз основа на специалния закон, е обърната доказателствената тежест и нарушителят следва да доказва твърденията си, които противоречат на фактите, отразени в АУАН. Такива доказателства не са ангажирани. При тези данни се налага еднозначният извод, че с поведението си касаторът от обективна и субективна страна е извършил вменените административни нарушения. Съгласно чл.174, ал.3, предл.1  от ЗДвП водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 години и глоба от 2000 лв.  За съставомерността на това деяние е без значение дали лицето е употребило алкохол, а е достатъчно да се установи неговото противоправно бездействие, изразяващо се в отказ да бъде изпробван за наличие на алкохол в кръвта. В чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е посочено, че се наказва с глоба  от 10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство. В казуса е установено, че наказаното лице не е носило посочените там документи. С поведението си то е осъществило състава на три отделни административни нарушения и съгласно нормата на чл.18 от ЗАНН следва да бъде наказано поотделно за всяко едно от тях. Наложените наказания са в абсолютния размер, предвиден от закона и с оглед забраната на чл.27, ал.4 и ал.5 от ЗАНН липсва правна възможност те да бъдат намалени или изменени.

Въз основа на така изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение като валидно, обосновано, правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

            Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение №52/31.12.2020г., постановено по АНД №171/2020г.  по описа на Исперихския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

            ЧЛЕНОВЕ:1./п/

                                                                  2./п/