№ 87101
гр. София, 19.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТД
като разгледа докладваното от ТД Частно гражданско дело №
20221110147265 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на „фирма“ ЕООД срещу ВЛ. Г. П. за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Съдът, след като разгледа заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК и приложения договор за потребителски кредит, намира следното:
На основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението и издава
заповед за изпълнение, освен когато – искането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Съдът намира, че заявените вземания за възнаграждение за допълнителен пакет
услуги и за такса за извънсъдебно събиране на вземането се основават на нищожни
клаузи, поради което заявлението в посочената част следва да бъде отхвърлено.
Посочените клаузи преследват забранена от закона цел да се присъди още едно
обезщетение за забава и още една възнаградителна лихва. Това е така, тъй като срещу
възнаграждението за допълнителен пакет услуги и таксата за извънсъдебно събиране
на вземането не се дължи никакво поведение, а напротив - изискуемостта на тези
вземания следва автоматично от момента на сключване на договора и изпадане на
длъжника в забава. Следователно, не става въпрос за никакви услуги и такси, защото не
се дължат заради определено поведение и извършени разходи, а самото наименование
покрива неистинската цел на клаузите да служат за обезщетение за вреди от забавата,
както и за възнаграждение за предоставения паричен ресурс. Чрез същите се цели да
бъдат заобиколени императивните норми на чл. 19, ал. 4 ЗПК, предвиждаща
максимален размер на годишния процент на разходите по договора за потребителски
кредит, и на чл. 33, ал. 1 ЗПК, предвиждаща, че при забава на потребителя кредиторът
1
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Приетата от съда нищожност на клаузите, предвиждащи заплащането на
възнаграждение за допълнителен пакет услуги и такса за извънсъдебно събиране на
вземането, обуславя неоснователност на заявлението в частта, с която се претендират
сумите, както следва: 60 лв., представляваща възнаграждение за услугата „Фаст; 72 лв.,
представляваща възнаграждение за услугата „Флекси“, 30 лв. – такса.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с
вх. № 181085/31.08.2022 г. по описа на СРС, в частта, с която се претендират сумите,
както следва: 60 лв., представляваща възнаграждение за услугата „Фаст; 72 лв.,
представляваща възнаграждение за услугата „Флекси“, 30 лв. – такса.
Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от
връчването на препис с частна жалба, подадена до Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
След влизане в сила на разпореждането делото да се докладва за изпълнение на
процедурата по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК – предоставяне на възможност на заявителя да
предявя осъдителен иск за вземанията, по отношение на които е отказано издаването
на заповед за изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2