Р Е
Ш Е Н
И E
гр.Б.Слатина, 13.01.2022
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, Втори граждански състав, в публично съдебно заседание
на 29 септември, Две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при
секретаря Ивка Вълкова, като разгледа докладваното от Съдия Йорданов гр.д. № 1522/2019
год. по описа на РС-Б.Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила искова молба от БНП „Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“ рег.№
*********, клон България ЕИК *********,
чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България със
седалище и адрес на управление гр.София 1715, ж.к.“Младост 4“, „Бизнес парк
София“, сграда 14, представлявано от Димитър Димитров - заместник управител,
чрез пълномощника юрисконсулт Н.М., с която се иска да се установи
наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде
изпълнителен лист срещу ответника Ц.Е.В.
с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, за сумата от 742.90 лв. главница, дължима на основание сключен договор за
потребителски заем с № CREX-
15376390/25.10.2017г.,
възнаградителна лихва в размер на 209.90
лв. за периода от 20.03.2018г. до 20.10.2019г.,
мораторна лихва в размер на 103.80 лв.
за периода от 20.04.2018г. до
03.09.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
25.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените съдебни
разноски в исковото и заповедното производство.
В
условията на евентуалност в
случай, че съдът отхвърли положителният установителен иск, поради ненадлежно
обявена предсрочна изискуемост на кредита преди депозиране на заявлението по
чл.410 от ГПК, то ищеца желае съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника Ц.Е.В., да заплати горепосочените суми.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК
се установи, че ответника Ц.Е.В. не
е намерен на посоченият в и.м. адрес в гр.Бяла Слатина, обл.Враца, ул.Сердика № 5,
С определение постановено в з.з. на 20.02.2020г.
съдът е допуснал правна помощ на ответника Ц.Е.В. с ЕГН ********** с постоянен
и настоящ адрес *** под формата на процесуално представителство, а с
определение постановено з.з. на
09.03.2020г. назначил на основание чл.26,ал.2 от ЗПП адв.Р.Г. от ВрАК за особен
представител на ответника Ц.Е.В. с
ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, призован по реда на чл.47 от ГПК, който да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 1522/2019г. по описа
на РС-Б.Слатина с определено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв.
внесени от ищеца по депозитната сметка на РС-Б.Слатина.
В срока по чл.131 от ГПК адв.Р.Г.
не е депозирал писмен отговор.
В съдебно заседание особеният
представил на ответника заявил, че не оспорва иска по основание, а само по
размер. В ход на устните състезания същият посочва, че договора за кредит
противоречи на ЗЗП, така и на добрите нрави, относно високата лихва.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 1275/2019г. по описа на РС-Б.Слатина. Допусната
е ССчЕ, чието заключение не е оспорено от страните и възприето от съда, като
компетентно и обективно.
Съдът
като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата
по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Видно
от приложеното ч.гр.д.№ 1275/2019г. по описа на БСлРС срещу длъжника Ц.Е.В. с ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес ***, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 758/27.09.2019г.
в полза на кредитора БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж
рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон
България ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София 1715, район „Младост”, ж.к.Младост 4,
Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Димитър Димитров-заместник
управител, чрез пълномощника юрисконсулт Ц.Х.С., за сумата от 742.90 лв. главница, дължима на
основание сключен договор за потребителски заем с № CREX-15376390/25.10.2017г.,
такса обработка в размер на 0.00 лв.,
възнаградителна лихва в размер на 209.90
лв. за периода от 20.03.2018г. до 20.10.2019г.,
мораторна лихва в размер на 103.80 лв.
за периода от 20.04.2018г. до
03.09.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
25.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането и съдебни разноски в
размер на 25.00 лв. внесена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв.
Заповедта на длъжника Ц.Е.В. е връчена по реда на чл.47 от ГПК.
На
заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си,
тъй като заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК и
такъв е предявен, въз основа вна който е образувано настоящето производство по
гр.д.№ 1522/2019г. по описа на БСлРС.
С исковата молба ищеца навежда
доводи, че по силата на договор за потребителски
кредит CREX-15376390/25.10.2017г., БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД гр.София е
предоставило на ответника Ц.Е.В. потребителски кредит в размер на 855,86 лева за
закупуването на стока на изплащане. Сумата, предмет на горепосочения
договор е била преведена от кредитора по сметка на упълномощеният търговски
партньор по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД е изпълнил задължението си по него. Превеждането на посочената
сума ищеца удостоверил с представяне на заверен препис от превод към
търговският партньор на банката „Технополис България“ ЕАД(л.30 от делото). Въз
основа на чл. 1 от същия, за ответника възникнало задължението да погаси заема
на 24 месечни вноски- всяка от които в
размер на 47,64 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема,
ведно с оскъпяването, съгласно годишния процент на разходите – 34,44 % и
годишния лихвен процент – 29,96 %, посочени в параметрите по договора.
От
приетите по делото доказателства, включително приложения по делото погасителен
план, се установява, че Ц.Е.В. е преустановил
плащането на вноските по кредит номер CREX-15376390/25.10.2017г. на 20.03.2016, като към тази дата са били заплатени 4/четири/ бр. месечни вноски.
На основание чл.3 от
договора вземането на кредитодателя станало изискуемо в пълен размер, тъй като
било уговорено, че ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска,
вземането става предсрочно изискуемо за целия размер. По този начин ответника
останал задължен за остатъка по заема в размер на 742,90 лева, представляващ
оставащите погасителни вноски към 20.04.2018 г./падежа на втората неплатена вноска/,
към която дата кредитът станал изискуем в целия му размер.
По делото е представена от ищеца и приложена
Покана от 13.12.2018г. до В., с която
последният бил приканен да погаси задълженията си към ищцовото дружество в срок
от 7 дни, считано от получаване на поканата, но по делото не са били ангажирани
доказателства, от които да е видно, че ответникът В. е получил лично
изпратената до него покана.
Назначеният особен представител на
ответника не е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК. В с.з. не оспорва иска по основание, а само по размер и
то в частта за лихвите.
От допусната и приета по делото
ССчЕ, чието заключение не е оспорено от страните и възприето от съда, като
компетентно и обективно се установи, че ищецът отпуснал на ответника паричен
заем в размер на 855,86 лв., която сума е изплатена от кредитора на
кредитополучател по начина уговорен в чл.1 от договора, с което е изпълнил
задължението си. Усвояването на сумата от ответника е удостоверен от него с
полагането на подписа му в поле“Удостоверяване на изпълнението“.
Към датата на подаването на
заявлението-26.09.2019г. експерта посочил, че дължимият размер на задължението
от ответника към ищеца е в следният размер: 742.90 лв. главница /формирана като разлика между усвоената
първоначална главница и направените погашения по процесният кредит № CREX- 15376390/25.10.2017г./, възнаградителна лихва в размер на 209.90 лв. за периода от 20.03.2018г.
до 20.10.2019г.,
мораторна лихва в размер на 103.59 лв.
за периода от 20.04.2018г. до
03.09.2019г./изчислена върху остатъчната главница от 742,90 лв./, а за периода
от 20.04.2018г. до 25.09.2019г. същата е в размер на 107,93
лв., видно от приложените приложения № 1 и № 2 към заключението на вещото
лице.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По отношение допустимостта на предявеният иск:
Предявеният иск е
допустим, тъй като е налице правен
интерес от воденето на настоящето производство, като интересът от предявяването
му произтича от наличие на издадена
заповед за изпълнение; връчването на тази заповед на основание чл.47,ал.5
от ГПК,
и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на
установителен иск за съществуване на вземането. Предмет на иска по чл. 422, ал.
1 ГПК е установяване съществуването на обективираните в Заповед за изпълнение
на парично задължение№ 758/27.09.2019г. издадена по ч.гр.д. № 1275/2019г. по описа на
РС-Б.Слатина, вземания към датата на подаване на заявлението. Успешното
провеждане на този иск има за последица влизане в сила на заповедта за
изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване на
отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/. Предвид изложеното, е налице
съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск.
В този смисъл
предявеният иск е допустим, подаден в законоустановения срок и е основателен, по следните съображения:
При служебна справка в
търговския регистър съдът
констатира, че посоченият в договора кредитор "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е заличен
поради настъпило презгранично сливане в сила от 31.01.2018 г. на основание чл. 13 от Директива
2005/56/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 26.10.2005 г. между "БНП Париба Пъръсънъл Файненс" АД, регистрирано във Франция, със седалище гр.
Париж, и "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, регистрирано в
България, със седалище гр. София. Считано
от 01.02.2018 г., по силата на настъпилото универсално
правоприемство, "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД упражнява дейността си чрез регистрирания в ТР клон
на чуждестранния търговец, а именно: "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България", при което надлежна страна в исковото производство е
посоченият чуждестранен търговец.
От приетите по делото и неоспорени
от страните Договор за потребителски паричен кредитCREX-15376390/25.10.2017г. и извършен превод към търговският партньор на банката, се
установи, че на посочената дата – 25.10.2017 г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД и Ц.Е.В. са постигнали съглашение, по силата на което дружеството се
е задължило да предостави на ответника паричен заем в размер на 855,86 лева,
при годишен процент на разходите 34,44 % и лихвен процент 29,96%, с цел плащане на хладилник фризер „Веко“ за сумата
369,00 лв. и телевизор „Telefunken“ за сумата
349,00 лв. от „Технополис България“ АД, и застрахователна премия от 137,86
лв. при насрещното
задължение сумата да бъде върната на 24 равни месечни погасителни вноски, съгласно Погасителен план обективиран в
Договора, всяка в размер на 47,64 лв., като падежът на първата погасителна
вноска бил 20.11.2017 г., а падежа на последната погасителна вноска бил
20.10.2019 г. С подписването на Договора заемателят удостоверил, че сумата е платена от заемодателя
изцяло на търговския партньор „Технополи
България“ АД, при предаване на стоката, който
той получил - по арг. от съдържанието
на поле „Удостоверявания“, от подписания договор. Самият договор
има характер на разписка за предаване на средствата и други доказателства не са
необходими, поради което следва да се приеме, че длъжникът е удостоверил
получаването на заемната сума в пълен размер. Постигането на съгласие между
страните относно предмета на заема и поемането на задължение за неговото
връщане, както и предаването на сумата в държане на ответника по делото се
установяват по несъмнен и категоричен начин. Ответната страна не е представила
доказателства за изпълнение на задължението в пълен размер.
В настоящия случай
съдът намира, че не са налице предпоставките за настъпила предсрочна
изискуемост на задължението на ответника по сключения между страните договор,
тъй като ищеца не посочва в исковата молба кога тя е настъпила и няма
доказателства за писмено уведомяване на ответника за предсрочно изискуемо
вземането му. Към датата на подаване на заявлението в съда-25.09.2019г. погасителните вноски по договора са
падежирали, с изключение на последната вноска на 20.10.2019г.
Съдът обаче следва да се
съобрази с ТР № 8/2017 на ОСГТК на ВКС,според което е допустимо предявения иск
по реда на чл.422 ал.1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за
кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил
падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо, ако предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване заповед за изпълнение. /В тази връзка са постановени съдебни решения
на ОС-Враца по идентични казуси: Р. № 143/13.05.2019г. по в.гр.д.№ 106/2019г.,
Р. № 151/13.05.2019г. по в.гр.д.№ 197/2019г./
В конкретния случай, към датата
на с.з. проведено на 29.09.2020г. всички вноски са падежирали по кредита,
поради което задължението на длъжника за главница по договора за кредит възлиза
на сумата от 742.90 лв., ведно със
законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 25.09.2019г. до
окончателното изплащане на вземането.
Възражението на
особеният представител на ответника за неравноправност на клаузите на договора
за кредит е неоснователно, препращайки към практиката на съда на Европейския
съюз по тълкуването и приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, според
която съдът е длъжен да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в
потребителските договори дори и такова възражение да не е направено от
потребителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 143
ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи
в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за
да се приложи разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност,
освен че клаузата трябва да е неравнопоставена, трябва да не е индивидуално
уговорена между страните по договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал.
2 ЗЗП, индивидуално уговорени са тези клаузи, които не са били изготвени
предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 4 ЗЗП, тежестта за установяване, че
договорна клауза е индивидуално уговорена, е върху кредитора.
В процесният случай, от
ангажираните от ищеца в тази посока доказателства съдът намира, че не се
установи наличието на основание за недействителност, в частност – нищожност,
поради противоречие със закона или в нарушение на добрите нрави, като
неравноправност на клаузи в Договор № CREX-15376390/25.10.2017г. за покупка на
стоки или услуги, сключен между ищеца и ответника, на което и да било от
основанията изброени в ЗПК, респективно, че по някакъв начин са били нарушени
правата на ответника, в качеството му на потребител по този договор.
В случая е налице сключен в писмена
форма между страните двустранен, формален, възмезден договор, като изпълнението
на задълженията на едната страна обуславя изпълнение на задължението и на
другата страна. Установено е, че дружеството заемодател е предоставило на
ответника Ц.Е.В. уговорената
сума от 855,86 лв. на датата на сключване на договора – 25.10.2017г., който го
е усвоил веднага със закупуването на стоката, за която е отпуснат кредита –
посочените стоки по-горе от търговски обект на „Технополис България“ ЕАД, видно
от направеният превод на 25.10.2017г. от ищцовото дружество на търговският
партньор. Това породило насрещното
задължение на В. да върне заетата сума, ведно с уговорения годишен процент на
разходите, съгласно уговореното с погасителния план – месечни вноски на точен
падеж /посочен в самия договор погасителен план/.
В този смисъл съдът не споделя
този довод на особения представител на ответника.
С исковата молба се претендира
възнаградителна/договорна/ лихва в размер 209.90
лв. за периода от 20.03.2018г. до 20.10.2019г.
Договорната лихва е
възнаграждението /печалбата/ на кредитодателя за това, че е предоставил
определена сума в заем. За да защити потребителя и за да се избегне
неоснователното обогатяване на финансови институции, предоставящи потребителски
кредити чрез определяне на висок лихвен процент, законодателят е предвидил
същият да е компонента, която се включва при формирането на ГПР и съответно е
определил максимален размер на последния. В тази връзка, преценката за
противоречие със закона следва да се прави на плоскостта дали сборът на
договорната лихва, ведно с другите разходи, не надвишава фиксирания от
законодателя максимален размер на ГПР.
Процесният договор за кредит е сключен на 25.10.2017г., т.е. след изменението на
чл.19 ЗПК /обн.ДВ, бр. 35 от 2014 г., в
сила от 23.07.2014 г./, поради което по отношение на същия е приложимо
изискването алинея четвърта на същата разпоредба ГПР да не надвишава пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Към
датата на сключване на договора за потребителски кредит, размерът на законната
лихва е 10%, при основен лихвен процент, определен от БНБ 0% плюс десет
процентни пункта отгоре. В случая, определеният в договора размер на ГПР от
34,44 % не надвишава пет пъти размера на
законната лихва, а договореният лихвен процент е 29,96 %, Следователно клаузата
за възнаградитерлна лихва не е нищожна поради противоречие със закона
- чл.19, ал.5 ЗПК.
Лихвата за забава,
установена от вещото лице в размер на 103,80 лв. за периода от 20.04.2018г. до 03.09.2019г., съдът преценя като дължима на
основание чл.3 от договора за
заем, който предвижда, че при забава на плащане на задълженията по договора за
паричен заем, заемателят дължи на заемодателя законната лихва върху
дължимата сума за всеки ден забава.
Следователно акцесорният иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца обезщетение за причинени вреди от неизпълнение на
парично задължение в темпорално отношение, равняващо се на уредената в чл. 86,
ал. 1 ЗЗД законна мораторна лихва, е обусловен от изхода на правния спор по
главния иск, поради което с оглед изхода на спора по главния иск се явява
основателен и акцесорният иск за сумата от 103,80 лв. обезщетение за забава за периода от 20.04.2018г. до 03.09.2019г..
При тези данни и с оглед установеното от
фактическа и правна страна съдът намира, че иска по чл.422 ГПК е основателен за
признаване за установено, че ответника Ц.Е.В.,
дължи на ищцовото дружество следните
суми: 742.90 лв. главница,
дължима на основание сключен договор за потребителски заем с № CREX- 15376390/25.10.2017г., възнаградителна лихва в размер на 209.90 лв. за периода от 20.03.2018г.
до 20.10.2019г.,
мораторна лихва в размер на 103.80 лв.
за периода от 20.04.2018г. до
03.09.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
25.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 758/27.09.2019г. по ч.гр.д.№ 1275/2019г.
по описа на РС-Б.Слатина.
В условията на
евентуалност е предявен осъдителен иск, като от исковата молба става ясно, че
ищецът предявява осъдителната претенция в случай, че съдът отхвърли УИ по чл.422 от ГПК поради ненадлежно
обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на
заявлението за издаване заповед по чл.410 от ГПК. В случая това условие не е осъществено, тъй като съдът приема, че
към датата на формиране на силата на присъдено нещо-29.09.2020г. всички вноски
по кредита са падежирали и претендираните от ищеца искови суми се дължат от
ответника.
След като съдът
уважава главният УИ, той не дължи произнасяне по
евентуално предявеният осъдителен иск.
РАЗНОСКИ:
На основание чл.78, ал.1 ГПК и предвид
уважаването на исковете, ответника Ц.Е.В. следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по настоящето исково производство разноски в общ размер на 725,00
лв., от които: 125,00 лв.-заплатена държавна такса за производството по делото,
300,00 лв.-възнаграждение за особен представител на ответника, 200,00 лв. за
ССчЕ, 100.00 лв.-юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, съгласно приложените платежни документи и с
разноските по чл.80 от ГПК/л.79 от делото/.
Съгласно т.12 на ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС по
тълкувателно дело № 4/2013г., съдът който разглежда иска с правно основание
чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Предвид изхода на спора, ответника Ц.Е.В. следва да
заплати на ищеца и сумата от 75,00 лв. –разноски по ч.гр.дело № 1275/2019г. по
описа на РС-Б.Слатина.
Водим от гореизложените мотиви,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответника Ц.Е.В. с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес ***, че СЪЩИЯТ
ДЪЛЖИ на БНП „Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Париж“ рег.№ *********,
клон България ЕИК *********, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България със седалище и адрес на
управление гр.София 1715, ж.к.“Младост 4“, „Бизнес парк София“, сграда 14,
представлявано от Димитър Тодоров Димитров - заместник управител, чрез
пълномощника юрисконсулт Н.М., сумата от 742.90
лв. главница, дължима на основание сключен договор за потребителски заем с
№ CREX- 15376390/25.10.2017г.,възнаградителна лихва в размер на 209.90 лв. за периода от 20.03.2018г.
до 20.10.2019г.,
мораторна лихва в размер на 103.80 лв.
за периода от 20.04.2018г. до
03.09.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
25.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед по чл.410 от ГПК № 758/27.09.2019г. за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д.№ 1275/2019 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина,
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Ц.Е.В. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на БНП „Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“ рег.№
*********, клон България ЕИК *********,
чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България със седалище и адрес
на управление гр.София 1715, ж.к.“Младост 4“, „Бизнес парк София“, сграда 14,
представлявано от Димитър Тодоров Димитров - заместник управител, чрез
пълномощника юрисконсулт Н.М., направените разноски по исковото производство по гр.д.№ 1522/2019г.
по описа на БСлРС в общ размер на 725,00 лв., както и сторените от ищеца
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1275/2019г. по описа на
БСлРС в общ размер на 75,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е
изготвено.
На основание
чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Ив.Йорданов)