Р Е Ш Е Н И Е
№ / 04.2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II -ри състав в открито съдебно заседание,
проведено на единадесети март през 2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Светлана ЦАНКОВА
Насуф ИСМАЛ - мл.с.
при
секретаря Галина СЛАВОВА
като
разгледа докладваното от съдия Н. Неделчева
в. гр. дело №342 по описа за 2020г.,
за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, гр.Пловдив срещу решение №5301/28.11.2019г. постановено
по гр. Дело № 371/2019г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявения от
въззивника срещу „Юропиън Съплай Сървисиз“ ООД,
иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД /2018г.
на ВРС, за приемане за установено, че ответникът му дължи 941.86 лева,
представляваща цена за достъп до разпределителната мрежа за периода
01.06.2018г. до 31.08.2018г., начислена по Фактури
№№**********/30.06.2018г.;**********/31.07.2018г. и
**********/31.08.2018г., сумата от 14.60
лева, представляваща стойността на законната лихва за забава за периода 11.07.2018г.
до 07.10.2018г., както и законната лихва от 08.10.2018г. до окончателно
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК №7635/09.10.2018г. по ч.гр.д.
№15231/2018г. по описа на ВРС. Жалбоподателят счита обжалваното решение за
неправилно. Твърди, че „Юропиън Съплай Енз Сървисиз"
ООД има качеството на потребител за процесния обект, тъй като е присъединен към
електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Юг ЕАД през 2008г. на
ниво средно напрежение от трафопост „Стопански двор", собственост на
оператора на разпределителната мрежа. Мястото на присъединяване на цеха за
обработка на вторична пластмаса е РОМЗК 20 kV, който е монтиран на ТП
„Стопански двор", като именно това е границата на собственост на съоръженията
на електроразпределителното дружество и на ответното дружество, съгласно чл. 28
и сл. от Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и
клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи. Твърди, че след границата на собственост, изграждането и
поддържането на присъединителните съоръжения е отговорност и задължение на
собственика на обекта. Излага, че преди границата на собственост задължението
за свързване на съответната ел. инсталация е на оператора на разпределителната
мрежа, като Електроразпределение Юг ЕАД е изпълнило това свое задължение - ел
.инсталацията на ТП „Стопански двор" е свързана с БКТП 20/0.4 kV чрез
изградена подземна кабелна линия по съгласувано трасе, но отговорност и задължение
на ответника е било да осигури свързването на ел. инсталацията на своя обект
към БКТП 20/0.4 kV, което е вътре в Стопанския двор. На следващо място излага,
че задължението за заплащане на цена за мощност произтича от предоставянето на
определен капацитет мощност на даден клиент и поддържането от страна на
оператора на мрежата на неговите собствени присъединителните съоръжения в
изправност и готовност при необходимост тази мощност да се подаде. Ответникът не е заявил писмено
желание обектът му да бъде отсъединен, а дали ще ползва заявената от него
мощност, не зависи от ищцовото дружество. По изложените съображения моли
обжалваното решение да бъде отменено, а на негово място да бъде постановено
ново, с което предявеният установителен иск бъде уважен, като на въззивника
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, чрез депозирания писмен отговор,
и в о.с.з чрез пълномощника си оспорва
жалбата като неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно, като не са налице твърдените от въззивника пороци. Твърди, че
жалбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, като бъде
постановено решение, с което да бъде потвърдено обжалваното решение, както и да
и бъдат присъдени направените разноски пред въззивната инстанция.
Съдът, след преценка на събраните доказателства,
касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК,
от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци,
поради което съдът я намира за допустима.
Във връзка с нейната основателност, съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано по иск, предявен
от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД срещу „Юропиън Съплай Енз Сървисиз" ООД иск за
установяване на осн. Чл. 422 ГПК съществуването на паричното задължение на
ответника в размер на 941.86 лева, представляваща цена за достъп до
разпределителната мрежа за периода 01.06.2018г. до 31.08.2018г., сумата от
14.60 лева, представляваща стойността на законната лихва за забава за периода
11.07.2018г. до 07.10.2018г., както и законната лихва от 08.10.2018г. до
окончателно изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК №7635/09.10.2018г. по
ч.гр.д. №15231/2018г. по описа на ВРС.
Ищецът твърди, че е доставчик от последна инстанция на електроенергия по
силата на издадената му Лицензия №Л-413-17/08.07.2013г., а ответното дружество има присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД обект, на чиято
лицензионна територия се намира. На 06.07.2016г. „Юръпиън Съплай Енд Сървисиз“ООД
подало Заявление-декларация за започване на продажба на ел.енергия, Декларация
за достъп до мрежата, с оглед на което на дружеството бил открит клиентски
номер ********** в качеството му на собственик на обект с ИТН 3236724, намиращ
се в с.Пищигово – цех за преработка на вторична пластмаса. Твърди се, че за
периода 01.06.2018г. – 31.08.2018г. ищецът предоставил мрежови услуги до обекта
на ответното дружество, които не били заплатени. Поради забавеното плащане
ответното дружество дължало и лихва за забава.
По изложените съображения моли
предявеният от него установителен иск да бъде уважен, като му бъдат присъдени
разноски.
С писмен отговор ответникът оспорва предявения иск,
като твърди, че не дължи на ищеца претендираните суми. Не оспорва, че на
06.07.2016г. е подадено заявление –декларация за започване на продажба на
ел.енергия и декларация за достъп до мрежата за захранване с ел.енергия на
обект- цех за обработка на вторична пластмаса в с. Пищигово. Но твърди, че „ЕВН
България Електроснабдяване“ЕАД не е извършило никакви действия по свързване на
обекта към електропреносната мрежа. Липсва съставен констативен протокол от
служители на „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД за присъединяване на обекта
към мрежата, не бил извършен монтаж на електромер с нулеви показания, нямало
съставени протоколи за монтиране на СТИ на ниво средно напрежение, протокол за
предоставяне на достъп до електроенергия и протокол за пренос до
електрозахранващата мрежа; не било извършено замерване на ел.енергия в имота
чрез отделяне от съществуващ обект, който бил присъединен към
електроразпределителната мрежа; нямало сключен договор между двете дружества за
достъп и пренос на ел.енергия; в обекта няма монтирани уреди, които да
консумират ел.енергия. Независимо от това ищецът издавал ежемесечно фактури за
суми за достъп до разпределителната мрежа, в които нямало консумирана
ел.енергия. Не било договорено количество
мощност, но въпреки това била таксувана мощност 500 квтч, като не било
ясно как е определено след като предният собственик имал инсталирана мощност
1600 кв. Според ответника, след като няма реално предоставяне на ел.енергия и
мрежови услуги и не е осигурен реално достъп до разпределителната мрежа, то цена
за достъп не следва да се заплаща. В допълнение се излага, че в обекта не е имало захранващи кабели. По изложените съображения моли предявеният
срещу него иск да бъде отхвърлен, като му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от
фактическа страна:
От приетия по делото договор за покупко-продажба от
04.07.2016г, обективиран в НА №155, том 1, рег.№1980, дело №138/2016г., се
установява, че „Юръпиън Съплай Енд Сървисиз“ООД е придобил собствеността на
Стопански двор и имоти 000489; 000500;000532 в землището на с.Пищигово,
общ.Пазарджик.
Установява се, че на 06.07.2016г. управителят на
„Юръпиън Съплай Енд Сървисиз“ООД е подал
Заявление- декларация за започване на продажба на електрическа енергия в
обект ИТН 3236724 – цех за обработка на вторична пластмаса в Стопански двор
в с.Пищигово по клиентки №**********.
Видно от приетата декларация, на 06.07.2016г.
управителят на „Юръпиън Съплай Енд Сървисиз“ООД е декларирал, достъпът до
мрежата е необходим за постоянно захранване.
Представени са Общите условия на договорите за пренос
на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа „ЕВН България Електроразпределение ”АД, одобрени с
Решение №ОУ-014/10.05.2008г. на ДКЕВР, публикувани във в-к ”Черноморие” на
30.11.2007г.
От приетите по делото фактури, издадени от „ЕВН
България Електроснабдяване” АД, се установява, че ищцовото дружество е начислило
суми за достъп до разпределителната мрежа за периода 01.06.2018г. –
31.08.2018г. за обект с клиентски №********** с място на потребление с.Пищигово
и получател „Юръпиън Съплай Енд Сървисиз“ООД на обща стойност 941.86 лева.
В о.с.з., проведено на 06.11.2019г. е разпитан свидетелят
Андрей Недялко Динчев, който излага, че е приятел на собственика на ответното
дружество, като е посетил имота в с.Пищигово, още при закупването му през
2016г. От самото начало там нямало ток.
Имотът бил купен с кабел, прехвърлен от имота на съседите. Старите
собственици ползвали обекта с тока от съседите. Вътре в обекта нямало
ел.съоръжения, които да консумират ток. Когато собственикът на дружеството
подал заявление за присъединяване, свидетелят бил с него. След подаване на
заявлението изчакали, но през месец януари 2017г. отишли, за да проверят какво
става, тогава служителката им казала, че
имат да плащат сметки от 1200 лева. Двамата ѝ отвърнали, че обектът не е
свързан и служителката им казала, ако искат да напишат жалба. Подали жалба, но
по нея нямало отговор. Казва, че има договор с ЕВН за присъединяване, но в
имота няма ток и към настоящия момент.
От заключението на изслушаната в о.с.з. проведено на
03.07.2019г. СТЕ, се установява, че в стопанския двор има изграден трафопост
БКТП 20/0.4 Kv, който е захранвал функциониращия цех за обработка на вторична
пластмаса до май 2016г. След продажбата на обекта, всички захранващи обекта кабели
са били демонтирани. Захранването на обекта на обекта от ЕВН е било на ниво СрН
от трафопост ТП“Стопански двор“ с.Пищигово. Към датата на посещението на в.л.
-06.01.2019г., цехът не е функционирал, не са установени налични
електросъоръжения за консумиране на ел.енергия. Ел.инсталацията на цеха не е
свързана с прилежащия БКТП 20/0.4 Kv,
захранван със СрН до месец юни 2016г. от трафопост ТП „Стопански двор“
с.Пищигово. БКТП 20/0.4 Kv има две секции- секция за мерене и секция за
трансформация /понижаване на напрежението/ от СрН в НН. В секцията за измерване
на БКТП 20/0.4 Kv има електромерно табло
и монтиран електромер, който не отчита консумация на ел.енергия, тъй като
обектът не е свързан с електрозахранващата мрежа на ЕВН. В секцията за
трансформация на напрежението е монтиран понижаващ трансформатор тип
Elektromeccanica 6800 kVA, който също не е включен към електрозахранващата
мрежа. Процесният обект е бил присъединен към електроразпределителната мрежа през месец май 2008г. с договор,
сключен с „Пет Интернешънъл“ ЕООД и Разрешение за строеж
№70/10.04.2008г.Мястото на присъединяване към електроразпределителната мрежа е
РОМЗК 20 Kv, монтиран в ТП “Стопански двор“. Изградена е подземна кабелна линия
с оразмерен кабел NA2XS(F)2Y по съгласувано трасе от РМзК, монтиран на външната
стена на ТП “Стопански двор“ до новия БКТП. Предоставената мощност от ЕВН на
границата на собственост на съоръженията е в съответствие с предоставения от
потребителя Работен проект- 504 кW. Присъединяването на съоръженията на
оператора на разпределителната мрежа и електропровода, собственост на мрежовия
оператор ЕВН към електрическата уредба на клиент „Пет Интернешънъл“ ЕООД е в мястото на
присъединяване на кабелните накрайници към уредбата- при кабелен електропровод
съобразно чл.28 и сл. От Наредба №6/24.02.2014г. Съоръженията на оператора на
електроразпределителната мрежа съобразно
границата на собственост на ел.съоръженията са РМзК и ВО, монтирани на външната
стена на ТП “Стопански двор“ с
необходимите ограждения и блокировки. През периода 01.06.2018г. до 31.08.2018г.
в процесния обект не е доставяна ел.енергия, тъй като обектът не е свързан с
електрозахранващата мрежа и тъй като в цеха не са монтирани електроуреди и
електросъоръжения, които да консумират ел.енергия. Начислените цени за мрежови
услуги в процесните фактури са съобразени с
цените, определени от КЕВР. Според вещото лице тъй като не е използвана ел.енергия,
то не е нужно да начислява такса за достъп до разпределителната мрежа.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните изводи:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
На 08.10.2018
г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу "Енерго-Про Продажби" АД, по което е било образувано
ч.гр.д. №15231/2018 г. по описа на ВРС, за сумата от 941.86 лева,
представляваща цена за достъп до разпределителната мрежа за периода
01.06.2018г. до 31.08.2018г., начислена по Фактури №№**********/30.06.2018г.; **********/31.07.2018г.
и **********/31.08.2018г., сумата от
14.60 лева, представляваща стойността на законната лихва за забава за периода
11.07.2018г. до 07.10.2018г., както и законната лихва от 08.10.2018г. до
окончателно изплащане на задължението.
На 09.10.2018г. е издадена Заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК №7635/09.10.2018г. по ч.гр.д.
№15231/2018г. по описа на ВРС за посочените суми.
В срока по чл. 414, ал.2 ГПК, длъжникът е възразил
срещу заповедта, като е навел твърдения, че не дължи посочените суми.
В срока по чл.
415 ГПК, заявителят е депозирал исковата си молба в съда.
Предвид изложеното, същата се явява подадена в срок и
допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.
За да се приеме, че предявеният иск с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД е основателен, в тежест на
въззивника – ищец в първоинстанционното производство е да установи съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест дължимостта и размера на
вземането, признато му с издадената заповед за изпълнение. Ответникът следва да
докаже наличието на правоизключващи или
правопогасяващи вземането обстоятелства.
Между страните липсва спор, а и от представените
доказателства се установява, че ищцовото дружество „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД е краен снабдител с ел. Енергия, а ответното дружество
собственик на обект ИТН 3236724,
находящ се с. Пищигово, цех за преработка на вторични суровини.
Между страните по делото липсва спор, че праводателят
на ищеца е бил абонат на ответника, като по между им е съществувало валидно
правоотношението по доставка на ел. енергия до потребител -собственик на обект,
присъединен към електроразпределителната мрежа.
С оглед събраните в хода на делото доказателства,
съдът намира, че ищецът не е установил обектът на ответника да е бил
присъединен към електро-преносната мрежа, както и доставката на ел. енергия
Установява се, че след закупуването на обекта от
„Юръпиън Съплай Енд Сървисиз“ООД, на 06.07.2016г. представляващият
дружеството е подал заявление за
започване на продажба на ел.енергия и декларация за достъп до мрежата, но липсват доказателства, с оглед на
които да се приеме, че между дружеството и ЕВН са възникнали договорни
отношения във връзка със снабдяването на обекта с ел.енергия, с предоставянето
на достъп до мрежата и продажбата на ел.енергия. От показанията на разпитания
свидетел се установява, че след подаване на заявлението от собственика на
ответното дружество, ищецът не е предприел никакви действия по свързване на
обекта към електрозахранващата мрежа, нито са правени постъпки за сключване на
съответните договори. Липсват
доказателства обектът на ответника да е бил свързан с разпределителната мрежа
след демонтирането на захранващите кабели. Фактът на подаване на заявление и
декларация, не е достатъчно основание да се приеме, че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение, още повече, че от събраните по
делото гласни доказателства се установява, че след подаването на заявлението
обектът на ответника не е бил присъединен към разпределителната мрежа в
продължение на няколко месеца. Не е представен договор, подписан от ответника
за присъединяване с ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД и договор за продажба на
електроенергия, от които да е видно от коя дата и при какви условия страните са
се съгласили да уреждат отношенията по между си по повод доставката и покупко-продажбата
на електроенергия съобразно разпоредбата на чл. 17, ал.1 от Правилата за
условията и реда за предоставяне на достъп до електропреносната и
електроразпределителните мрежи. Не е представен и протокол за присъединяване
към електропреносната мрежа със съответна дата, номер и описано СТИ с
индивидуализиращи го белези. Показанията на свидетеля кореспондират и с
приетото по делото заключение на СТЕ, в което е посочено, че доставка на
електроенергия до обекта на ответника не извършвана и е било невъзможно да се
извърши, включително поради наличие на технически пречки, за присъединяване към
електропреносната мрежа. Липсват
доказателства обектът на ответника да е бил свързан с разпределителната мрежа
след демонтирането на захранващите кабели. В обекта няма консумация на
ел.енергия, което е видно и от процесните фактури, в които е начислена
единствено такса за достъп.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не се
установява наличие на валидно облигационна правоотношение между страните за
предоставяне на мрежови услуги и доставка на електроенергия за процесния период
за процесния обект, както и, че такива реално са предоставяни и доставяни,
поради което и предявения иск е неоснователен. Напротив, от заключението на СТЕ
се установява, че цехът на ищеца изобщо не е бил свързан с електропреносната
мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД,
и реално не била нито представяна, нито консумирана ел.енергия за процесния
период.
След като в обекта на ответника за процесния период не
са предоставяни мрежови услуги, които да обосноват начисляването на такса за
достъп, то такава според съда не се дължи, поради което предявеният иск за
установяване дължимостта на същата следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изложеното и предвид изцяло съвпадащите изводи
на настоящата инстанция с тези на ВРС, решението на първата инстанция следва да
бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора, въззивникът следва да заплати
на въззиваемия, съобразно представения списък и доказателства, сумата от 600.00
лв., представляваща разноски за
въззивната инстанция.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №5301/28.11.2019г., постановено по
гр. Дело №371/2019г., по описа на ВРС, 25-ти състав.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ 37 да заплати на „Юропиън Съплай Енд Сървисиз“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Михаил Колони“ № 8, ап.1,
сумата от 600.00 /шестстотин/ лв., представляваща съдебни разноски на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: