№ 34
гр. Ловеч , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ в публично заседание на шести
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ТАТЯНА МИТЕВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20214300500098 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по постъпила въззивна жалба от „Чез Електро
България“ АД, с ЕИК *****, чрез пълномощника адв.Р.Д., против решение №
260080/06.11.2020 г. по гр.д. № 918/2019 г. по описа на РС Троян, с което е
отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от „Чез Електро
България“ АД против М. Т. Б., ЕГН ********** иск с правно основание чл.
422 от ГПК, а именно да бъде признато, че ответницата дължи сумата
692.81лв., представляваща неизплатено парично задължение за ползвана ел.
енергия за периода от 22.11.2018 г. до 23.03.2019 г., за което са издадени
фактури № № *********/31.03.2019 г.; *********/28.02.2019 г.;
*********/31.01.2019 г. и *********/31.12.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от 21.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането и за
сумата 13.02 лв., представляваща законова лихва за забава за периода от
26.01.2019 г. до 09.05.2019 г.
Във въззивната жалба са изложени съображения, че обжалваното
решение на ЛРС е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че ТРС е
допуснал груби нарушения при водене на производството. Изтъква, че
ответницата не е депозирала отговор в срока по чл.131от ГПК и оспорила
1
представените с ИМ доказателства, поради което според съдебната практика
възможността да прави възражения и представя доказателства е
преклудирана. Твърди, че въпреки липсата на оспорвания, съдът е отхвърли
изцяло претенцията на ищеца поради липса на доказателства, че ответникът е
собственик на имота. Указания за това не се съдържат и в доклада на съда, за
да може да ангажира доказателства в тази насока. Изключение от правилата
на първоинстанционното производство са правомощията на въззивната
инстанция при наличие на предпоставките по чл.266 от ГПК. Прави искане на
основание чл.192, ал.1 от ГПК да бъде задължена Община Троян „Местни
данъци и такси“ да представи справка кое лице е декларирало собствеността
върху имот с адрес: ***** в периода 22.11.2018 г. – 23.03.2019 г.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от назначения на ответника особен представител адв. В..
В съдебно заседание въззивникът редовно призован не изпраща
представител. В получената молба вх. № 724/11.03.2021 г. пълномощникът
адв.Р.Д. поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея основания
и моли съда да отмени атакуваното първоинстанционно решение и постанови
ново, с което уважи предявения иск и присъди заявените разноски съгласно
приложения списък.
Въззиваемата се представлява от назначения особен представител
адв.Хр.В., който моли съда да постанови решение, с което остави въззивната
жалба без уважение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните във
въззивната жалба основания.
Атакуваното решение на РС - Троян е валидно и допустимо.
Ловешкият окръжен съд, след като съобрази доводите на
жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа страна:
Производството по гр.д. № 918/2019 г. на РС - Троян е образувано
по постъпила искова молба от “ЧЕЗ Електро България” АД – гр. София,
срещу М. Т. Б. от гр.Троян с правно основание чл. 422 от ГПК за сумата
692.81 лв., представляваща използвана и неплатена електрическа енергия за
2
периода от 22.11.2018 г. до 23.03.2019 г., 13.02 лв. законна лихва за забава от
26.01.2019 г. до 09.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на главницата.
Ищецът твърди, че се е намирал в облигационни правоотношения с
ответника, които се регулират от Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на "ЧЕЗ Електро България" АД, които са
общоизвестни и публикувани, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Изтъква, че дружеството е доставяло на М. Т. Б. за имот,
находящ се в гр. Т., ****** ел.енергия за периода 22.11.2018 г. – 23.03.2019 г.,
като са издадени 4 бр. отделни фактури за дължимите суми, които са станали
изскуеми, но не са заплатени в срок.
Заради това ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение за посочените суми, като било образувано
ч. гр. д. № 420/2019 г. по описа на PC - гр.Троян. Твърди, че заповедният съд
уважил заявлението в цялост, като издал заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответника за сумата от 692.81 лв. главница и 13.02 лв.
законна лихва за забава от 26.01.2019 г. до 09.05.2019 г. Изтъква, че
длъжникът е подал възражение по чл.414, ал.1 от ГПК, с което оспорил
вземането на кредитора.
Моли съда да постанови решение, с което признае за установено, че
длъжникът М. Т. Б. дължи по издадената заповед за изпълнение на „Чез
Електро България“АД сумата от 692.81 лв. - главница за използвана и
незаплатена ел.енергия на ищцовото дружество за периода от 22.1.2018 г. до
09.05.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и сумата
13.02 лв. законна лихва за забава от 26.01.2019 г. до 09.05.2019 г., като му
присъди направените разноски.
В срока по чл.131 от ГПК назначеният на ответника особен
представител не е депозирал отговор. В първото по делото заседание е
оспорил предявените искове по основание и размер. Изложил е доводи за
липса на доказателства, че страните се намират в облигационни отношения,
че ответницата е собственик на жилището, за което има задължение за
ел.енергия и че тя го е ползвала.
От приетото като доказателство ч.гр.д. № 420/2019 г. по описа на РС
3
Троян се установява, че на 21.05.2019 г. въззивникът депозирал в PC - гр.
Троян заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
срещу М. Т. Б. /ответник по делото/ за заплащане на следните суми: 692,81 лв.
- главница, представляваща стойност на доставената електрическа енергия от
ищцовото дружество за периода от 22.11.2018 г. до 23.03.2019 г. с адрес на
електроснабедния имот: ******* по 4 бр. фактури, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното и изплащане, 13.02 лв. лихва от 26.01.2019 г. до 09.05.2019 г. и
разноски в размер на 83.00 лв., от които 25.00 лв. д.т. и 58.00 лв. адвокатско
възнаграждение. На 13.06.2019 г. в полза на "ЧЕЗ Електро България" АД е
издадена заповед за изпълнение за претендираните суми.
От длъжника М.Б. в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК не е депозирано
възражение срещу заповедта, но с оглед разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК за връчването й при условията на чл.47, ал.5, с разпореждане съдът
указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Настоящите
искове са предявени в указания срок и производството е допустимо.
От приложените към делото 4 бр. фактури: фактура № ********* от
31.03.2019 г., № ********* от 28.02.2019 г., № ********* от 31.01.2019 г. и
№ ********* от 31.12.2018 г. се установява, че на ответницата М.Б. е
начислена общо сумата 692.81 лв., представляваща дължима цена на
използвана електрическа енергия за имот, находящ се в гр. Т., ****** за
периода 22.11.2018 г. до 23.03.2019 г.
Между страните не се спори, че ищецът "ЧЕЗ Електро България"
притежава надлежно издадена лицензия за доставка на електрическа енергия.
Съгласно чл. 10 от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия
на „Чез Електро България“АД, одобрени от ДКЕР и копие от които е
представено като доказателство по делото, в тежест на ищцовото дружество
по съществувалата облигационна връзка е да докаже съществувало
задължение на границата на собственост на електрическите съоръжения на
потребителя да продава ел.енергия в съответствие с изискванията за качество
на търговската услуга, а в тежест на потребителя - ответник да заплаща
стойността на използваната в обекта ел. енергия в сроковете и начина,
4
определение в ОУ. В чл. 16 от същите е предвидено, че редът за измерване и
периодичността на отчитане на електрическата енергия, проверката на
средствата за търговско измерване и начина на коригиране на отчетените
количества електрическа енергия, се уреждат с общите условия на договорите
за използване на разпределителна мрежа. Съгласно чл.19 от ОУ,
потребителят заплаща на продавача стойността на електрическата енергия и
дължимата сума за извършения пренос веднъж месечно по утвърдени от
ДКЕВР цена за снабдяване и за разпределение, като продължителността на
плащането е 10 дни. Според чл.19, ал.3 дължимите от потребителя суми се
съобщават ежемесечно от продавача чрез съобщение, изпращано до
потребителя на адреса на обекта, а неполучаването на съобщението не
освобождава потребителя от задължението да заплати дължимата сума в срок.
При неплащане в срок, потребителят дължи обезщетение в размер на
законната лихва за забава за всеки просрочен ден(чл. 35 от ОУ). В чл.42 е
предвидена възможност, продавачът да прекъсне или ограничи снабдяването
с ел.енергия в случай, че потребителятне изпълни което и да свое задължение
съгласно ОУ.
В случая ищецът обосновава основателността на претенцията си,
излагайки твърдения за съществуване на облигационна връзка между
страните с предмет доставка на ел.енергия. В изпълнение на задълженията си
по чл.146 от ГПК, районният съд изрично в изготвения доклад е указал на
ищеца, че следва да докаже съществуването на валидно облигационно
правоотношение и че титуляр на услугата е посочения в производството
ответник.
Анализирайки събраните по делото доказателства и направеното от
назначения на ответника особен представител възражение, районният съд е
отхвърлил предявените искове. В мотивите на обжалваното решение е приел,
че ищцовото дружество не е доказало, че ответникът е потребител по смисъла
на §1, т.41от ДР на ЗЕ, че е носител на вещното право на собственост, на
ползване или наемател на процесния имот, както и наличието на други факти,
на основание на които партидата е записана на негово име.
Този извод на ТРС се споделя изцяло от въззивния състав. Настоящата
инстанция счита за неоснователни изложените във въззивната жалба доводи,
5
че от ответника не е оспорена представената по делото „Справка за
консумация на клиент“, а съдът не е посочил в доклада си като спорен факта,
че ответникът не е собственик на процесния имот.
Съгласно чл.4, ал.2 от приложените по делото ОУ, потребител на
ел.енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на
имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно
действащото законодателство, което ползва ел.енергия за домакинството си.
В ал.3 на същия текст са посочени и условията, при които правата и
задълженията на потребител на ел.енергия за битови нужди могат да се
упражняват и от друго лице. В случая, въпреки изричните указания на
районния съд и проявена активност за разкриване на обективната истина и
изясняване на фактическа и правна страна на спора, ищецът не е ангажирал
доказателства за своите твърдения. Констатирайки пропуска на районния съд
относно изискванията към доклада по чл.146, ал.2 от ГПК, въззивната
инстанция даде възможност на ищеца да докаже основанието на своята
претенция, т.е. наличието на валидно облигационно правоотношение с
ответника, но доказателства в тази насока не бяха представени. Следва да се
отбележи, че служебното начало в гражданския процес изисква от съда да
оказва съдействие на страните, но не и да събира доказателства в подкрепа на
техните твърдения, което е процесуално задължение на всяка страна.
Поради изложените съображения и съвпадане правните изводи на
двете инстанции, обжалваното решение на РС Троян следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 260080/06.11.2020 г., постановено по
гр.д. № 918/2019 г. по описа на РС Троян.
Решението не подлежи на обжалване с оглед разпоредбата на чл.280,
ал.3, т.1, предл.1 от ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7