Присъда по дело №442/2021 на Софийски окръжен съд

С. окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт за разглеждане в С.
окръжен съд, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия КР. Д. К., с
установена по делото самоличност, за това, че на 24.07.2016 г., на път ВП 81 –
6 км. от републиканската пътна мрежа, на разклона за птицеферма „Д.“, в
посока от гр.С. за гр.К., С. област, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Опел”, модел „Вектра”, с рег. № *******, е
нарушил правилото за движение по пътищата, визирано в разпоредбата на
чл.20 ал.2, изр.2-ро от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ - „Водачите
са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението” и по непредпазливост е причинил смъртта
на В. В. С., с ЕГН ********** – престъпление по чл.343 ал.1, бук.”в”, във вр.
с чл.342 ал.1, пр.3 от НК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на С.
окръжна прокуратура поддържа изцяло повдигнатото обвинение срещу
подсъдимия К.К., като заявява, че същото е доказано по несъмнен и
категоричен начин от ангажираната в хода на съдебното следствие
доказателствена съвкупност. Счита, че попадащите в обхвата на последната –
гласни, писмени, веществени доказателства, както и експертните заключения,
дават основание за категоричен извод за осъществено от подсъдимия К.
транспортно престъпление, инкриминирано му с обвинителния акт.
Прокурорът от СОП твърди и, че посредством събраните по делото
доказателствени материали, се установява непротиворечива фактическа
обстановка, която е напълно идентична с описаната такава в обвинителния
акт. В тази насока представителят на СОП претендира да бъдат кредитирани
изцяло заключенията на приетите по делото автотехническа и комплексна
автотехническа и съдебномедицинска експертиза, относно обстоятелствата,
касаещи механизма на настъпване на автопроизшествието, причините за
реализирането му и неговата предотвратимост от техническа страна. Сочи се
още, че при формиране на изводите си по фактите, следва да бъдат ценени и
показанията на всички разпитани свидетели, доколкото същите са
непредубедени, не страдат от вътрешни противоречия и не противостоят по
между си. Според прокурорът от СОП, отговорността на подсъдимия следва
да бъде ангажирана за извършено от него нарушение на правилото за
движение по пътищата по чл.20 ал.2, изр.2 от ЗДвП, за което се претендира с
обвинителния акт. Прокурорът застава на това становище, предвид наличните
според него доказателства по делото, че предприемайки маневра завой на
ляво, пострадалия велосипедист е бил видим за подсъдимия на разстояние 76
метра, поради което е следвало да изпълни задължението си за намаляване на
скоростта на движение и спиране на управляваното от него превозно
средство. Счита и, че от обективна страна по делото несъмнено се
установявала причинната връзка между така допуснатите от подсъдимия
нарушения на правилата за движение по пътищата и настъпилия вредоносен
резултат – смъртта на пострадалия В. С.. Съобразно изложените съображения,
прокурорът от СОП моли съда да постанови присъда, с която да бъде признат
1

подсъдимия К. за виновен по повдигнатото му обвинение за процесното
транспортно престъпление. По отношение на наказанието за това
престъпление, представителят на държавното обвинение изразява становище,
че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание в минималния
предвиден от закона размер от две години, чието изтърпяване предлага да
бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК. В тази насока прокурорът
изтъква, че са налице множество и само смекчаващи вината и отговорността
на подсъдимия обстоятелства, като същевременно липсват отегчаващи
такива. Освен това прокурорът от СОП предлага на подсъдимия да бъде
наложено и наказание по чл.343г от НК, а именно лишаване от право да
управлява МПС за срок от четири години.
В хода на съдебните прения пред настоящата инстанция, повереникът
на частните обвинители Й.С., И.В. и И. С. – адв.П. В. се солидаризира изцяло
със становището на представителят на СОП, относно вината и отговорността
на подсъдимия. Излага доводи, че напълно коректно държавното обвинение е
намерило причината за настъпването на процесното транспортно
произшествие и последвалата от него смърт на пострадалия, в
неизпълнението на задължението на подсъдимия, вменено му в чл.20 ал.2,
изр.2 от ЗДвП. С оглед на това, повереникът пледира за постановяване на
осъдителна присъда спрямо подсъдимия, като по отношение на наказанието,
което следва да му се наложи, предлага същото да бъде определено
„справедливо”, без да излага конкретни доводи за неговия вид, размер и
начин на изтърпяване.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, договорните
защитници на подсъдимия К.К. – адвокат П., адвокат Д. и адвокат С.,
пледират за постановяване на оправдателна присъда, тъй като повдигнатото
срещу подзащитния им обвинение не е доказано по категоричен начин от
събраните по делото доказателства. Изразява се становище, че от наличните
по делото доказателства се установява, че подсъдимия е изпълнил
императивните си задължения да се движи със съобразена с пътните условия
скорост и единствено внезапната поява на велосипедиста в опасната зона за
спиране на автомобила му, е станала причина за настъпване на
съставомерните последици. В тази връзка се оспорва от защитата
предложения от заключенията на повторната тройна АТЕ и комплексната
медико-автотехническа експертиза механизъм на развитие на
произшествието, като несъответен на обективните находки, залегнали в
огледния протокол, на констатациите изводими от съдебномедицинската
експертиза, относно уврежданията на пострадалия, на свидетелските
показания на Б. и Г.. Сочи се, че от доказателствата по делото следва да бъде
изключен протокола за оглед на местопроизшествието, като съставен в
нарушение на разпоредбата на чл.137 ал.1 от НПК. В тази насока се твърди от
защитниците – адвокати П. и Д., че този протокол е съставен без участието на
поемни лица, тъй като от показанията на разпитаните такива като свидетели
се установявало, че същите на практика не са присъствали при извършването
2

на процесуално-следственото действие. Изтъква се, че при формиране на
фактическите си изводи, не следва да бъде кредитирано от съда заключението
на комплексната медико-автотехническа експертиза, като вътрешно
противоречиво и необосновано. В тази връзка се оспорват от защитникът –
адвокат Д. експертните констатации относно мястото на удара между двете
превозни средства, скоростта на движение на лекия автомобил и опасната
зона за спиране на същия, механизма на възникване и развитие на
автопроизшествието. В подобен смисъл са и релевираните доводи в съдебно
заседание и от третият защитник на подсъдимия – адвокат С.. С всички тези
аргументи, защитата застава на становище, че обвинението срещу
подсъдимия е недоказано, доколкото същия нямал вина за настъпилата пътна
злополука. Алтернативно се заявява довод от защитата, че ако съдът не
възприеме за вярна посочената теза и счете наличие на извършено от
подсъдимия престъпление по транспорта, да преквалифицира същото по
чл.343а ал.1, бук.”б”, вр. чл.343 ал.1, бук.”в”, вр. чл.342 ал.1 от НК. Като
аргумент в тази насока, защитниците сочат безспорното наличие на
доказателства, че веднага след деянието, подсъдимия е предприел активни
действия по оказване помощ на пострадалия.

В последната си дума пред настоящия съд, подсъдимият К.К. не
признава вината си и моли да бъде оправдан.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият КР. Д. К. е роден на ******** г. в гр.С., живущ в град С.,
български гражданин, със средно специално образование, неосъждан, работи
като охранител, разведен. Същият е правоспособен водач на МПС, категория
„В” от 07.12.2001 г. и притежава свидетелство за управление на МПС №
*********, издадено на 19.12.2011 г., като е наказван по административен ред
за извършено нарушение по ЗДвП три пъти.
На 24.07.2016 г., около 06,50 часа, подсъдимият КР. Д. К. се движил с
управлявания от него лек автомобил марка „Опел”, модел „Вектра”, с ДК №
******* по път ВП-81 – 6 км. от републиканската пътна мрежа, в посока от
гр.С. към гр.К..
Платното за движение в този участък от пътя било организирано
двупосочно, с обособени две полуплатна с по две ленти за движение,
разделени от еластична ограда - мантинела. Лявата и дясната лента за
движение в платното от гр.С. за гр.К. били с широчина по 3,60 м., оградени с
линия М1 и разделени с линия М3.
Времето било слънчево, с добра видимост. Платното за движение било
покрито с асфалтова настилка, сухо, без неравности и наклон, прав
/хоризонтален/ участък. Към посочената дата нямало въведени временни
ограничения на скоростта на движение на МПС, като максимално
3

разрешената скорост на движение в този район от пътя била 90 км/ч.
В описаният участък, път ВП – 81 и път FO1403 образували
кръстовище, Т- образно, предназначено за движение в две посоки – две
полуплатна, разделени с обособена тротоарна площ върху която бил
монтиран билборд с надпис „Д.”. На същото кръстовище имало поставен знак
В2 – спри, пропусни движещите се с предимство по пътя.
При тези условия на време и място, подсъдимият К. осъществявал
движението с автомобила си в дясната лента на платното за движение в
посока за гр.К., със скорост около 62 км/ч.
В същото време, в дясната лента на платното за движение на същия
път, но в противоположна посока, срещу управлявания от подсъдимия лек
автомобил, осъществявал движението си свидетеля Б. Б., който кормувал
велосипед.
Междувременно пострадалият В. С. управлявал велосипеда си по път
FO1403, с посока на движение към път ВП – 81, като достигайки
кръстовището с този път, предприел маневра „завиване на ляво” в посока
гр.К.. Намирайки се пред мантинелата, разделяща двете платна за движение в
противоположните посоки на път ВП – 81, насочвайки се да навлезе в
платното за движение в гр.К., пострадалият С. забелязал другия велосипедист
– свидетеля Б., с който се познавали, като вдигнал ръка за поздрав към него.
От своя страна свидетелят Б. също отговорил на поздрава му и продължил
пътя си. Вместо да пропусне движещите се по пътя с предимство ВП-81
превозни средства, пострадалият С. предприел маневра завиване на ляво, като
навлязъл в платното за движение за гр.К., движейки се със скорост от 13
км/ч. В този момент управлявания от подсъдимия лек автомобил се намирал
на отстояние 68 м. и съответно колездача бил видим за него.
В същият момент, в дясната лента на платното за движение в посока от
гр.С. към гр.К., се движела свидетелката А. Г. /с нова фамилия И./ с
управлявания от нея лек автомобил марка „Фолксваген”. Свидетелката
възприела пострадалия велосипедист в момента, в който той се намирал в
средата на пътя, на мантинелата между двете платна. Вместо да намали
скоростта си на движение и да спре автомобила при възприемане на
навлизащия отляво колоездач, подсъдимият К. предприел маневра
изпреварване на автомобила на свидетелката Г. /И./. Подсъдимият реагирал с
аварийно спиране едва на 32 метра от мястото на удара с велосипеда, но от
това разстояние и движейки се с посочената скорост от 62 км/ч., същият
нямал техническа възможност да спре и последвал удар с предната лява част
на автомобила в областта на лявата част на предната броня, в дясната част на
предното колело на велосипеда, управляван от свидетеля С.. В резултат на
удара велосипеда се приплъзнал по левия калник на автомобила, кормилото
достигнало до челното стъкло и го счупило, след което велосипеда и
пострадалия С. били отхвърлени в страни, като след това се установили на
място. Управляваният от подсъдимия К. автомобил също се установил в
4

покой. На мястото на пътния инцидент спрял с автомобила си свидетеля Г. Г.,
чиято съпруга веднага подала сигнал на телефонния номер 112.
На мястото на произшествието пристигнал дежурния полицейски екип
при РУ на МВР гр.К. – свидетелите И. П. и С. С.. Посочените полицейски
служители видяли, че пострадалия велосипедист лежи на асфалта по лице, в
безсъзнание. Двамата свидетели установили и водача на автомобила –
подсъдимия К.К.. На последният била извършена проверка за употреба на
алкохол с техническо средство, което отчело отрицателен резултат.
Пристигнал екип на СМП, който транспортирал пострадалия в УМБАЛСМ
”П.”, където същия починал.
На същият ден – 24.07.2016 г., на мястото на произшествието, бил
извършен оглед от разследващ орган при РУ на МВР гр.К., резултатите от
който били удостоверени в съставен протокол /л.3-л.17, т.2 от ДП/. В резултат
на така проведеното действие по разследването били установени
обстоятелствата на реализираното пътно-транспортно произшествие - района
на настъпването му, параметрите на пътното платно, хоризонталната и
вертикална характеристика на пътя, разположението и техническото
състояние /деформациите/ на превозните средства, участвали в
произшествието, следите оставени на пътната настилка от превозните
средства и от части /елементи/ от същите, местоположението на трупа на
пострадалия.
При извършеният оглед и аутопсията на трупа на пострадалия В. В. С.,
от експерта по назначената съдебномедицинска експертиза на труп № 48/2016
г. /л.91-96, т.2 от ДП/ са установени следните увреждания: - черепно-мозъчна
травма, изразяваща се в охлузване с плитка разкъсно-контузна рана в дясната
тилна област на главата, подлежащо многолинейно и многофрагментно
счупване на черепа с две линейни счупвания; състояние след трепанация в
дясно и ляво на черепа за оперирани кръвоизливи под и над твърдата мозъчна
обвивка, контузия на мозъка, двустранно челно и слепоочно базално, като в
ляво челно базално е най-обширна; стволов кръвоизлив; оток на мозъка;
малкомозъчно вклиняване; кръвонасядания по дясната мишница и охлузване
по десния долен крайник; две язви на стомаха и морфологични данни за
артериална хипертония.
Характера и морфологията на описаните травматични увреждания са
дали основание на експертите да заключат, че същите са резултат от
действието на твърди тъпи предмети и могат да се получат при
пътнотранспортно произшествие. Според вещите лица по тази експертиза,
смъртта на В. С. се дължи описаната черепно-мозъчна травма и е била
неизбежна. Посочените резултати от огледа на трупа и наличната медицинска
документация за пострадалия, са дали основание на експертите да изведат
наличието на причинно-следствена връзка между констатираните при
пострадалия травматични увреждания в резултат на произшествието и
настъпилия летален изход.
5

По делото е назначена съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от
вещото лице инж.В. И. /л.102-104, т.2 от ДП/. Видно от заключението на
същата, мястото на инициалния удар между лекия автомобил „Опел“ с рег. №
******* и велосипеда, управляван от пострадалия С., е посочено за
установено по дължина на платното за движение – на около 29 метра след
приетия в огледния протокол ориентир, считано по посоката на движение на
автомобила и по широчина на платното за движение – на около 2,5 метра в
ляво от десния край на пътното покритие, считано в същата посока.
При извършеният от вещото лице по тази експертиза, оглед на
участвалите в пътно-транспортното произшествие превозни средства, са
установени следните повреди и деформации по лекия автомобил „Опел“ с рег.
№ *******: счупване на челното стъкло в левия долен край и липсващо
/счупено/ ляво външно огледало за обратно виждане.
Изхождайки от гореописаните деформации по превозното средство,
експертът по обсъжданата експертиза е дал заключение, че преди
автопроизшествието лекия автомобил е бил технически изправен и по него не
са констатирани неизправности от техническо естество, които да са в
причинна връзка с настъпилия удар с велосипедиста.
Пак според вещото лице по тази експертиза, скоростта на движение на
лекия автомобил „Опел” в района на ПТП е била около 63 км./ч., а към
момента на удара с велосипедиста – около 34 км./ч. При посочената скорост
на движение на автомобила, опасната му зона за спиране е била 47,30 метра.
Експертът от обсъжданата автотехническа експертиза е достигнал и до
извод, че отстоянието на автомобила от мястото на удара в началния момент
на времето за реакция на водача, когато би могъл да възприеме наличието на
велосипедиста като обект – опасност за движението на пътното платно, се
равнява на 37,20 метра, което предвид изчислената от него опасна зона за
спиране на автомобила, му е дало основание да заключи, че настъпването на
автопроизшествието е било технически непредотвратимо за водача на лекия
автомобил /задача седма/.
Извършени са и тройна автотехническа експертиза /л.117 – 119, т.2 от
ДП/ и допълнителна такава /л.2, т.3 от ДП/, отново с участието на вещото
лице инж. В. И.. Експертите, изготвили същите, са достигнали до извод, че
водача на лекия автомобил „Опел” е могъл да предотврати удара с
велосипедиста, ако е реагирал за аварийно спиране при отстояние на
автомобила от мястото на удара, не по-късно от 52 метра, като се има и в
предвид необходимото в такива случаи запасно разстояние за сигурност в
границите на 2 до 5 м. и при местоположение на велосипедиста на около 15 м.
преди мястото на удара и около 7 м.в ляво от левия край на полуплатното за
движение в посока към гр.К.. Прието е още и, че водача на лекия автомобил
би могъл най-рано да възприеме пострадалия велосипедист при отстояние на
автомобила от мястото на удара около 62 метра /допълнителна тройна АТЕ –
л.2, т.3 от ДП/.
6

От заключението на назначената и изготвена комплексна
автотехническа и съдебномедицинска експертиза /л.8-28, т.3 от ДП/ се
установява следното: мястото на удара между процесните превозни средства
се намира на платното за движение на ВП – 81 до гр.К., до района на
кръстовището с път FO1403, по широчина – на около 2,5-3,00 м. вляво от
десния край на платното за движение считано в посоката на огледа и по
дължина – на линията на 22-24м. след линията на ориентира, считано в
същата посока. Скоростта на движение на лекия автомобил „Опел” в района
на произшествието е била около 62 км/ч., а в момента на удара е била 39 км/ч.
При тази скорост на движение на лекия автомобил от 62 км/ч., опасната зона
за спиране на същия е била 40 м.
Експертизата е изследвала и въпроса за разстоянието, от което водача
на лекия автомобил е могъл да възприеме действията на велосипедиста С.,
като е достигнала до извод, че то е от порядъка на 68 метра. Посочено е, че в
момента на навлизане на велосипедиста С. на платното за движение на лекия
автомобил, последният се е намирал на разстояние 68 м. от мястото на удара
и велосипедиста е бил видим за него през цялото време до момента на удара.
Прието е още, че неустановеният лек автомобил движещ се пред
управлявания от подсъдимия автомобил, не е влияел на видимостта на водача
К. от момента на навлизане на велосипеда в платното му за движение. Във
връзка с поставената им четвърта задача, вещите лица са приели и, че
технически неправилните действия на другия велосипедист – св.Б.,
изразяващи се в движение в левия край на платното за движение на
автомобила, са оказали влияние върху конкретната пътна обстановка, но не се
явяват причина за настъпилото ПТП.
Експертите от коментираната КМАТЕ са достигнали до изводи и, че от
техническа гледна точка причината за настъпилото ПТП са субективните
действия на колоездача С., който при навлизане на път с предимство и
извършване на маневра „завиване наляво” е навлязъл в коридора на движение
на лекия автомобил „Опел Вектра”, а е следвало да пропусне движещия се по
този път с предимство автомобил. В заключението е прието още, че водачът
на лекия автомобил, движейки се със скорост от 62 км/ч., в момента на
навлизане на велосипедиста С. в платното за движение на лекия автомобил, е
имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, а в случая той е
предприел спиране на отстояние 32 м. до мястото на удара, от което и при
посочената скорост от 62 км/ч., не е имал такава възможност.
В хода на досъдебното производство е извършена и съответно приета от
настоящата инстанция повторна тройна автотехническа експертиза, изготвена
от други вещи лица - инж.С. Д., инж.А. А. и инж.П. П. /л.39-59, т.3 от ДП/,
която е потвърдила констатациите на гореобсъдената експертиза, относно
мястото на удара между процесния лек автомобил и велосипеда, скоростта на
движение на лекия автомобил в района на произшествието и в момента на
същото, опасната зона за спиране на автомобила при конкретните пътни
условия и скорост. Във връзка с поставеният й въпрос за разстоянието до
7

мястото на удара, от което водача на лекия автомобил е могъл да възприеме
действията на велосипедиста С. /момента на навлизане на велосипедиста С. в
платното за движение на лекия автомобил/, вещите лица по тази експертиза
са приели друга величина - 76 метра, т.е. различна от приетата от КСМАТЕ.
Посочили са и, че водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност
да възприеме велосипедиста в момента, в който велосипеда се е намирал на
платното за движение водещо към фирма „Д.”, непосредствено преди
навлизането на двуколесното превозно средство на платното за движение на
ВП-81, а именно на отстояние на автомобила до мястото на удара от 207 м.
Експертите са достигнали и до извод, че водача на автомобила е имал
техническа възможност да предотврати произшествието, при скорост на
движение от 62 км/ч., ако е реагирал с аварийно спиране от разстояние 40,3 м.
до мястото на удара и 2,4 сек. преди удара /отговор на пета задача/.
Гореизложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства и
доказателствени средства, а именно:
- гласни доказателствени средства – показания на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели Б. Д. Б., А. Н. И. /Г./, Г. А. Г., И. А. П., С. И.
С., Б. К. С. и М. Д. А.;
- писмените доказателства и доказателствени средства – протокол за
оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум /л.3-14, т.2 от ДП/, протокол
за химическа експертиза /л.98, т.2 от ДП/, медицински документи на
пострадалия /л.78-96, т.3 от ДП/, справка от ДНС 112 /л.10, т.3 от ДП/;
справка от АПИ /л.106, т.3 от ДП/, справки от СДВР /л.109, т.3 от ДП/,
препис от акт за смърт и удостоверения за родствени връзки на пострадалия,
свидетелство за съдимост на подсъдимия;
- способите за доказване – съдебномедицинска експертиза на трупа на
пострадалия /л.91-96, т.2 от ДП/, автотехническа експертиза /л.102-104, т.2 от
ДП/, тройна автотехническа експертиза /л.117-118, т.2 от ДП/, допълнителна
тройна автотехническа експертиза /л.2, т.3 от ДП/, комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза /л.8-28, т.3/, повторна
тройна автотехническа експертиза /л.39-58, т.3/.

За да обоснове гореизложените фактически изводи относно
релевантните по делото обстоятелства, съставът на СОС се довери изцяло на
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели А. И., Б.
Б., Г. Г., С. С. и И. П., включително на показанията на последно изброените
четирима свидетели, дадени в първата фаза на процеса и приобщени по
делото чрез прочитането им по съответния процесуален ред. В подкрепа на
гореизложените констатации по фактите са и заключението на
съдебномедицинската експертиза на трупа на пострадалия, комплексната
медико-автотехническа експертиза, повторната тройна автотехническа
експертиза; обективните находки, намерени при извършеният оглед на
8

местопроизшествието.
В тази насока, преди всичко, съставът на СОС напълно възприема и
кредитира показанията на свидетелите Б. Б., А. И., Г. Г., С. С. и И. П.,
доколкото същите добросъвестно, обективно и подробно са възпроизвели
личните си възприятия за случилото се. Оценка за тяхната достоверност, няма
причина да не бъде направена, доколкото същата зачита корелацията им със
съдържанието на другите доказателствени източници, като протокола за оглед
на местопроизшествието и приобщените с него веществени доказателства,
изготвените по делото експертни заключения. Между събраните гласни
доказателства чрез разпита на посочените свидетели и останалия
доказателствен обем по делото, съдът не намери съществени противоречия,
които следва да бъдат обсъждани. Противоречия от такъв характер
/съществени за релевантните обстоятелства по делото/ съдът не откри и
между отделните показания на така посочените свидетели.
В частност, свидетелските показания на Б. и И. еднопосочно описват
пътнотранспортната обстановка – времето и мястото на злополуката,
участниците в същата, характеристиките на пътния участък в зоната на
произшествието и другите пътни и климатични условия, разположението на
платното за движение на процесните превозни средства непосредствено след
катастрофата, състоянието на пострадалия. В показанията на тези свидетели
се съдържа и информация за начина на движение на велосипеда, кормуван от
пострадалия и най-общо - за поведението му на пътя – същият идвал с
велосипеда си по път FO1403, с посока на движение към път ВП – 81, като
достигайки кръстовището с този път, предприел маневра „завиване на ляво”;
намирайки се пред мантинелата, разделяща двете платна за движение в
противоположните посоки на път ВП – 81, насочвайки се да навлезе в
платното за движение в гр.К., пострадалият С. поздравил другия
велосипедист – св.Б., след което без да спре и да пропусне движещите се по
пътя превозни средства, навлязъл в платното за движение за гр.К.. Така,
свидетелката И. в показанията си, дадени в хода на съдебното следствие,
заявява /цитирана дословно/: „колоездача, който беше от лявата страна,
перпендикулярно тръгна да пресича платната без да се оглежда”, „отиваше
към осевата линия, като аз си помислих, че ще забележи колите, но той
продължи”. Свидетелят Б. в показанията си, приобщени от досъдебното
производство, също дава преки сведения за поведението на пострадалия
велосипедист непосредствено преди удара с автомобила, като конкретно
заявява: „бързаше да влезе в асфалта, беше тръгнал да пресича…управляваше
велосипеда си бързо, въртеше бързо педалите”. Освен това, показанията на
свидетелката И., която е шофирала лекия автомобил изпреварен от този на
подсъдимия, са източник и на друг интересуващ процеса факт – че
пострадалия велосипедист е бил видим за движещите се превозни средства по
пътното платно за гр.К., от голямо разстояние, още от момента на появата му
в края на мантинелата, разделяща двете платна за движение, доколкото
същата свидетелка е наблюдавала, възприела и описва в детайли действията
9

на пострадалия от този момент.
По отношение на така очертаните факти, коментираните гласни
доказателства срещат пълна подкрепа от останалия събран по делото
доказателствен материал – показанията на свидетелите Г. Г., И. П. и С. С.,
свидетелстващи за преките си възприятия при пристигането им на мястото на
произшествието /времето и мястото на събитието, обстановката – ясно и сухо
време, в светлата част на денонощието, суха пътна настилка, разположението
на катастрофиралите превозни средства на пътното платно, техните водачи,
пострадалото от произшествието лице и неговото състояние/; обективните
находки, намерили отражение в протокола за оглед на местопроизшествие;
заключението на съдебномедицинската експертиза на трупа на пострадалия В.
С., установяваща причините за смъртта му; заключенията на комплексната
медико-автотехническа експертиза и повторната тройна автотехническа
експертиза, установяващи мястото на инициалния удар спрямо
характеристиките на пътното платно, мястото на установяване на тялото на
пострадалия, обстоятелството, че в момента на удара велосипеда е бил в
движение /скоростта му е била в порядъка на 13 км/ч./, условията на видимост
на подсъдимия като водач на лекия автомобил, към мястото на навлизането на
велосипеда /кореспондиращи със свидетелстването на И./.
Както бе посочено по-горе, този състав на СОС не намери основания да
не даде вяра и на показанията на свидетелите Г. Г., И. П. и С. С.. Тези
свидетели са незаинтересовани от изхода на делото и напълно добросъвестно
и правдиво са възпроизвели възприетите от тях обстоятелства, за които са
разпитвани и които имат отношение към предмета на делото, поради което
следва да се ползват с доверието на състава на СОС. Чрез показанията им се
потвърждават несъмнено установените по делото факти и обстоятелства
относно настъпилото ПТП, времето и мястото на реализирането му,
участващите в него превозни средства, пострадалото от злополуката лице и
неговото състояние, разположението на автомобила и на велосипеда на
пътното платно след инцидента, мястото на реализирания удар между тях. В
показанията си, свидетелите И. П. и С. С. съобщават и за възприятията си
относно поведението /реакцията/ на подсъдимия К. веднага след настъпилия
удар с велосипедиста.
Ето защо, обсъжданите гласни доказателства, изводими от показанията
на свидетелите Б. Б., А. И., Г. Г., С. С. и И. П., се ценят от настоящата
инстанция, като правдиви и непротиворечиви и с други обективни
доказателства по делото. Доколкото е налице известно колебание в
показанията им, касаещо конкретни обстоятелства на процесното
пътнотранспортно произшествие, преодолени чрез използване на
процесуалната техника по чл.281 ал.4 от НПК, според настоящият състав на
СОС, това не води до цялостното им дискредитиране и може да се обясни с
избледняването на спомена, с отдалечаването във времето от участието в
събитието до даване на сведения за него пред съда.
10

Фактическите данни, изводими от събраните по делото гласни
доказателствени източници /обсъдени по-горе/, кореспондират и с
обстоятелствата, отразени в протокола за оглед и снимковия материал,
обективиран при извършването му и съответно приобщен по делото /л.7-14,
т.2 от ДП/. Цитираният протокол за оглед е съставен при спазване на
изискванията за съдържание, не са налице съмнения по отношение
законосъобразното извършване на процесуално следственото действие и
следователно протоколът е доказателствено средство както за извършеното
действие, така и за неговите резултатите – от него се черпят фактически
данни по отношение характеристиките на пътното платно, състоянието на
пътната настилка, климатичните условия, разположението на превозните
средства непосредствено след произшествието и мястото на реализирания
удар между тях, повредите и деформациите по същите, установените
обективни находки – следи и предмети по пътното платно.
Тук е мястото да се отбележи за несъстоятелен изтъкнатият от защитата
на подсъдимия довод за процесуална негодност на огледния протокол,
доколкото от разпита на поемните лица по този протокол, се установявали
множество нарушения на процесуалните правила, допуснати при
извършването на коментираното следствено действие. Приложеният на
досъдебното производство протокол за оглед на местопроизшествие сочи
участието/присъствието на две поемни лица и съответно наличието на техни
подписи. Като поемни лица присъствали на огледа са отразени Б. С. и М. А..
Последните са разпитани /тъкмо поради това/ в качеството им на свидетели,
като изрично са заявили, че са положили свои подписи в цитирания протокол,
както и че са участвали в такова действие. Конкретно депозираните
показания на поемните лица, че не са прочели съдържанието на изготвения
огледен протокол /съобразно възражението, отправено от страна на защитата/
не изключват законосъобразността на проведеното процесуално-следствено
действие и не създават съмнение за истинността на резултатите от него. Още
повече, че при разпита си свидетелите С. и А. са заявили, че самоволно не са
се запознали с написаното в огледния протокол, а направо са пристъпили към
неговото подписване. Видно от самия протокол за оглед, на поемните лица са
разяснени правата им в това тяхно процесуално качество и с полагане на
подписа си под протокола, те установяват яснота по положението си. Така че
позоваването на обратното като процесуално нарушение, е неоснователно.
Освен това, няма данни поемните лица да са неграмотни или хора с
увреждания, на които е било нужно да се прочете протоколът. Достатъчно е
това, че същите, наред с присъствалите на огледа, разследващия полицай и
експертите, са се подписали на протокола за оглед след текста,
удостоверяващ, че лично са присъствали на огледа и са наясно с отразяването
му в протокола. С оглед на това, съставът на СОС счита, че липсват изводими
от данните по делото основания да бъде пренебрегната доказателствената
стойност на коментирания огледен протокол, поради което релевираните в
тази насока защитни възражения са напълно несъстоятелни.
11

По отношение на причинените при настъпилото пътно произшествие
телесни увреждания на пострадалия /характера и степента им/ и механизма на
причиняването им, както и по въпроса за причината за настъпилия летален
изход /причинната връзка между тези увреждания и смъртта на пострадалия/,
следва да се съобразят изводите на съдебномедицинската експертиза на трупа
на пострадалия, както и тези, съдържащи се в комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза /л.8-28, т.3/ в медицинската
й част. Това е така, доколкото заключенията на същите са обективни,
обосновани и професионално изготвени от вещи лица, в кръга на тяхната
компетентност, като при това не са оспорени от страните.
По делото са приети няколко заключения на автотехнически експертизи
– на АТЕ /л.102-104, т.2 от ДП/ и допълнителни АТЕ /л.107 и л.111-112, т.2 от
ДП/, изготвени от вещото лице инж.В. И., на тройна АТЕ и допълнителна
такава /съответно на л.117, т.2 и на л.2, т.3 от ДП/, на комплексна медико-
автотехническа експертиза /л.8-28, т.3 от ДП/ и повторна тройна
автотехническа и съдебномедицинска експертиза /л.39-58, т.3 от ДП/, като
повечето от тях са с идентични задачи. Настоящият съдебен състав извърши
собствена, обективна оценка на експертните заключения, във връзка с
останалите доказателства по делото, за да прецени на кое от тях да даде вяра.
Съпоставяйки всички изслушани и приети по делото автотехнически
експертизи, съставът на СОС намери, че доверието му следва да заслужи
заключението на комплексната автотехническа и съдебномедицинска
експертиза, изготвена от вещите лица инж.А. А., инж.П. П. и д-р.М. С. /л.8-28,
т.3 от ДП/. Заключенията на посочените експертизи не се различават
съществено по въпросите за скоростите на движение на лекия автомобил и на
велосипеда в момента на удара и преди него, опасната зона за спиране на
автомобила, мястото на удара на процесните превозни средства, механизма на
протичане на транспортното произшествие, причините за настъпването му от
техническа гледна точка. Единствено по въпроса от какво разстояние водачът
на лекия автомобил е имал техническа възможност да възприеме като реално
/видимо/ препятствие на пътя пострадалия велосипедист, заключението на
изготвената от вещото лице инж.В. И. автотехническа експертиза /л.102-104,
т.2 от ДП/, противостои на всички останали експертизи, дали заключение по
този въпрос. По отношение на други от въпросите, заключението на
комплексната автотехническа и съдебномедицинска експертиза /л.8-28, т.3 от
ДП/ дава по-конкретни отговори, като освен това съдържа подробна и
логически издържана мотивировка на конкретните изводи, въз основа на
посочени обективни данни по делото и използвани научни методи. Именно на
базата на това експертно заключение, преценено във взаимовръзка с
констатираните в протокола за оглед на местопроизшествието обективни
находки и събраните гласни доказателствени източници, настоящият съдебен
състав е обосновал изводите си по релевантната фактология, като е приел за
безспорно установени от фактическа страна обстоятелствата, че скоростта на
движение на лекия автомобил в момента на удара е била 39 км/ч., а тази на
12

пострадалия велосипедист – 13 км/ч.; че скоростта на движение на
автомобила преди произшествието е била 62 км/ч., а опасната му зона за
спиране при тази скорост – 40 м.; че водача на лекия автомобил е имал
техническа възможност да възприеме действията на велосипедиста С. от
момента на навлизането му на платното за движение, на отстояние до мястото
на удара 68 м.; че водачът на автомобила, при скорост на движение от 62
км/ч., е имал техническа възможност да предотврати произшествието при
реакция за аварийно спиране от разстояние 40,3 м. до мястото на удара; че за
велосипедиста е съществувала техническа възможност да предотврати удара с
автомобила, ако при навлизането на път с предимство, пропусне движещия се
по този автомобил, без да навлиза в коридора му за движение.
Основание да кредитира заключението на горепосочената експертиза,
съдът откри в обстоятелството, че същата не само че е базирана на годни
доказателствени източници, но се отличава и с необходимата задълбоченост и
яснота при отговор на поставените задачи. Експертите от коментираната
КМАТЕ са използвали данните в протокола за оглед, в събраните и
приобщени писмени доказателства, както и съдържанието на гласните
доказателствени източници. Убедително са защитили направените от тях
изчисления, изготвили са и скици, които да онагледят протичането на
транспортното произшествие. В съдебно заседание потвърдиха експертните
си изводи, като подробно ги разясниха. Предвид това не се споделят
развитите в съдебно заседание от защитниците на подсъдимия доводи,
оспорващи посочените от вещите лица методи за изчисления, тъй като при
използваната от тези експерти методика и обосноваване на изводите им в
заключението, не се наблюдава неяснота или вътрешна противоречивост, от
която да се заключи, че използваните от тях методи за изчисления са
математически погрешни.
Така, за да кредитира заключението на горепосочената експертиза по
въпроса от какво разстояние водачът на лекия автомобил е имал техническа
възможност да възприеме като реално /видимо/ препятствие на пътя
пострадалия велосипедист и сравнено с опасната му зона за спиране, имал ли
е техническа възможност да предотврати удара, съдебният състав взе в
предвид обстоятелството, че същата извежда отговорите си по така
поставения й въпроси на базата на установени по делото обективни данни –
тези, съдържащи се в протокола за оглед на местопроизшествието и в
частност – отразените в него обективни находки относно оставените следи на
платното за движение, деформациите на процесните превозни средства,
разположението им на пътното платно, травматичните увреждания на
велосипедиста, конкретната пътна обстановка в района на произшествието
/виж л.1-8 от заключението/. Освен това, при отговорите на тези въпроси
вещите лица са използвали математически методи, които подробно са
изложили и в самото заключение - в отговора на седма задача. Именно тези
експертни изводи, съдът прие за обективни, а не тези на останалите
експертизи. Впрочем заключението по този въпрос, дадено от тройната АТЕ
13

/л.117, т.2 от ДП/, допълнителната тройна АТЕ /л.2, т.3 от ДП/ и повторната
тройна АТЕ /л.39-58, т.3 от ДП/ по същество не се различава съществено от
това на КМАТЕ, като изброените експертизи единствено са предложили
различна цифрова стойност на тази величина – разстоянието /отстоянието/
между двете превозни средства в този момент. Доколкото отговорът на този
въпрос е предпоставил експертните изводи за техническата предотвратимост
на произшествието от страна на водача на лекия автомобил, съществено е да
се посочи, че по този въпрос и трите посочени експертизи са еднопосочни в
становището си, че при установената скорост на движение на лекия
автомобил /63 км/ч - тройната АТЕ - л.117, т.2 от ДП и допълнителната
тройна АТЕ - л.2, т.3 от ДП; 62 км/ч - повторната тройна АТЕ - л.39-58, т.3 от
ДП/ и изчислената съобразно нея опасна зона за спиране /47,28 м. - тройната
АТЕ - л.117, т.2 от ДП и допълнителната тройна АТЕ - л.2, т.3 от ДП; 40 м. -
повторната тройна АТЕ - л.39-58, т.3 от ДП/ водачът на лекия автомобил е
имал техническа възможност да предотврати удара с велосипеда, при реакция
с аварийно спиране от разстояние 40,3 м до мястото на удара /повторната
тройна АТЕ - л.39-58, т.3 от ДП/, 52 метра до мястото на удара /тройната АТЕ
- л.117, т.2 от ДП/ и 52,39 метра от мястото на удара /допълнителната тройна
АТЕ - л.2, т.3 от ДП/.
Заключението по този въпрос, дадено от вещото лице инж.В. И. по АТЕ
/л.102-104, т.2 от ДП/, обаче съдът не кредитира. Като основен недостатък на
тази експертизата в посочената й част /т.3.7.1./, се констатира нейната
необоснованост и неубедителност. Така конкретизираните изводи на вещото
лице не са обосновани с изложена, логически издържана мотивировка, въз
основа на посочени обективни данни по делото, поради което не са налице
основания за тяхното обсъждане. Още повече – в заключението си по така
изготвената еднолично от него АТЕ и впоследствие при участието му в
състава на допълнителната тройна АТЕ /л.2, т.3 от ДП/, вещото лице инж.И.,
без конкретни научни аргументи /без точно и ясно да се обоснове/ е
предложил различни величини на разстоянието на лекия автомобил от
мястото на удара в първия /началния/ момент, в който водачът му е могъл да
възприеме велосипедиста С. като опасност за движението. Именно, поради
липсата на сериозна и убедителна обосновка на експертните изводи по този
въпрос, съдът не възприе заключението на обсъжданата експертиза в тази й
част.
За да се довери на заключението на комплексната медико-
автотехническа експертиза /л.8-28, т.3 от ДП/ по въпросите за скоростта на
движение на управлявания от подсъдимия автомобил в зоната на
произшествието и в момента на удара, както и тази на велосипедиста
/отговорът на тези въпроси е предпоставил и заключението по част от
останалите задачи/, съставът на СОС взе в предвид обстоятелството, че
същата извежда отговорите си по така поставените им въпроси също на
базата на установени по делото обективни данни, посочени на л.1-л.9 от
експертизата и при използване на утвърдени научни методи, подробно
14

разяснени на л.8 и л.9 от заключението. Още повече, и допълнителните
разяснения на експертите в съдебно заседание са, че конкретно при
изчислението на скоростта на двете превозни средства в момента на удара, са
използвали величината на разстоянието, на което след удара, тялото на
велосипедиста е било отхвърлено напред, по посоката на движение на
автомобила. В този смисъл категорично не може да бъде споделено от СОС,
възражението на защитата, че изводите на вещите лица от комплексната
медико-автотехническа експертиза /а и повторната тройна АТЕ/ за скоростите
на движение на участвалите в произшествието превозни средства и за
мястото на удара между тях, са направени при използване на неясни методи
за изследване и въз основа на неизяснени данни по делото. В частност, в
отговора си по първа задача – за мястото на удара между превозните средства
спрямо характеристиките на платното за движение, експертите подробно са
посочили на кои данни по делото са базирали заключението си.
Заключенията на всички изслушани и приети по делото експертизи не
се различават съществено по въпросите за механизма и причините /от
техническа страна/ за възникване и развитие на пътната злополука. Така, по
поставеният за експертно изясняване въпрос относно възможния механизъм
на протичане на конкретното автопроизшествие, настоящият състав на СОС
възприема изцяло, като несъмнен и безспорен, предложеният такъв от
комплексната автотехническа и съдебномедецинска експертиза /л.8-28, т.3 от
ДП/. Съдът се позовава изцяло на коментираното заключение, намирайки го
за обосновано, задълбочено, компетентно и отличаващо се с яснота на
използваната от експерта научна методика при обосноваване на изводите му.
В частност, вещото лице, изготвило същото, е извел експертните си изводи на
основата на съществуващите обективни данни по делото - констатациите в
протокола за оглед относно деформациите на процесните превозни средства и
оставените следи от същите на пътното платно, разположението им след
произшествието, характеристиките на платното за движение в района на
ПТП, травматичните увреждания на пострадалия велосипедист,
свидетелските показания, събрани по делото /отговор на пета задача от
експертизата/.
По поставената за експертно изследване задача, относно техническата
възможност на водача на лекия автомобил /подсъдимия/ да предотврати
настъпването на удара с велосипедиста, са налице еднопосочни изводи на
всички експертни заключения. Както бе казано по-горе, съществено различно
е единствено заключението по този въпрос, дадено от вещото лице инж.В. И.
по АТЕ /л.102-104, т.2 от ДП/, което обаче СОС не възприе, по изложените
вече аргументи. Така, заключението на комплексната медико-автотехническа
експертиза е в смисъл, че водача на лекия автомобил е имал техническа
възможност да възприеме действията на велосипедиста С. от момента на
навлизането му на платното за движение, на отстояние до мястото на удара 68
м. /при опасна зона за спиране от 40 м./. По отношение на този въпрос,
посочената комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза се
15

преценява като професионално и компетентно изготвена, тъй като дава
отговора на въпроса и във вариантност – в зависимост от това, дали
опасността за водача на автомобила настъпва към момента на навлизане на
лекия автомобил на платното за движение или в момента на навлизането му в
лентата за движение на автомобила, който въпрос е правен такъв и следва да
бъде решен от съда.
При тези съображения досежно кредитиране на експертните
заключения, настоящият състав възприема изцяло като обосновани и
професионално аргументирани изводите на комплексната автотехническа и
съдебномедицинска експертиза. Поради това /както бе отбелязано по-горе/,
експертните изводи от това заключение, наред с други доказателствени
източници, съдът взе в предвид при изграждане на констатациите си по
фактите.
При така възприетата за установена фактическа обстановка, настоящият
състав на СОС направи следните изводи от правна страна:
Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, преценени
по отделно и във взаимната им връзка, се установява по един несъмнен и
категоричен начин, че подсъдимия КР. Д. К. на датата 24.07.2016 г., на път ВП
81 – 6 км. от републиканската пътна мрежа, на разклона за птицеферма „Д.“, в
посока от гр.С. за гр.К., С. област, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Опел”, модел „Вектра”, с рег. № *******, е
нарушил правилото за движение по пътищата, визирано в разпоредбата на
чл.20 ал.2, изр.2-ро от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ - „Водачите
са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението” и по непредпазливост е причинил смъртта
на В. В. С.. По този начин подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.343 ал.1, бук.”в”, във вр. с
чл.342 ал.1, пр.3 от НК.
От обективна страна безспорно и категорично се установи, че на
посочените по-горе време и място, подсъдимият управлявал лек автомобил
марка „Опел”, с ДК № *******, като се движел по път ВП-81 – 6 км. от
републиканската пътна мрежа, в посока от гр.С. към гр.К.. По делото
безспорно се установи и, че по същото време, пострадалият В. С. управлявал
велосипеда си по път FO1403, с посока на движение към път ВП – 81, като
достигайки кръстовището с този път, предприел маневра „завиване на ляво” в
посока гр.К.. Намирайки се пред мантинелата, разделяща двете платна за
движение в противоположните посоки на път ВП – 81, насочвайки се да
навлезе в платното за движение в гр.К., пострадалият С. забелязал друг
велосипедист – свидетеля Б., с който се поздравили и след това без да
пропусне движещите се по пътя с предимство ВП-81 превозни средства,
пострадалият предприел маневра завиване на ляво, като навлязъл в платното
за движение за гр.К., движейки се със скорост от 13 км/ч. Установи се също,
че в този момент управлявания от подсъдимия лек автомобил се намирал на
16

отстояние 68 м. и съответно колездача бил видим за него /заключение на
комплексната медико-автотехническа експертиза/. Вместо в този момент да
спре автомобила при възприемане на неправомерно навлизащия отляво
колоездач, подсъдимият К. предприел маневра изпреварване на автомобила на
свидетелката Г. и съответно реагирал с аварийно спиране едва на 32 метра от
мястото на удара с велосипеда, но от това разстояние и движейки се с
посочената скорост от 62 км/ч., същият нямал техническа възможност да спре
и последвал удар с предната лява част на автомобила в областта на лявата
част на предната броня, в дясната част на предното колело на велосипеда.
Следователно, несъмнено се установи от обективна страна, че подсъдимият
К. е нарушил правилото на чл.20 ал.2, изр.2 от ЗДвП, въвеждащо задължение
на водачите да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.
С оглед преценка за това дали поведението на подсъдимия е виновно,
следва да се разреши въпросът от кой момент пострадалият велосипедист е
станал опасност за движението, като този момент е релевантен с оглед
задължението на водача да намали скоростта и да спре, и спрямо този момент
се определя опасната зона за спиране на автомобила. Моментът на
възникване на опасността за движението, покриващ се с началния момент за
предприемане на мерки за безопасност от водача, зависи от конкретиката на
пътнотранспортната обстановка, като в случая е важно от кой момент
пострадалия велосипедист е станал видим за водача на лекия автомобил. В
тази връзка следва да се отчете, че когато водачът не е имал пред себе си
възприятия, които трябва да го мотивират за наличността на възникнала
опасност за движението и не е бил длъжен да ги предполага, моментът на
възникване на опасността не би трябвало да се търси по-рано от фактическата
възможност на водача да възприеме препятствието за движението. Видно от
заключението на комплексната медико-автотехническа експертиза /л.8-28, т.3
от ДП/, водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да
възприеме действията на велосипедиста С. от момента на навлизането му на
платното за движение в посока за гр.К., на отстояние до мястото на удара 68
м. Към по-ранен момент пострадалият велосипедист обективно не е могъл да
бъде възприет от подсъдимия. Поради това, именно този момент е началният
сигнал за опасност, обвързващ подсъдимия като водач да предприеме мерки
за намаляване на скоростта и спиране, т.е. тогава за него е възникнало
задължението по чл.20 ал.2, изр.2 от ЗДвП. Сравнявайки това разстояние
/отстояние/ на двете превозни средства в първия /началния/ момент, в който
водача на лекия автомобил /подсъдимият/ е имал възможността за пръв път
да възприеме пострадалия велосипедист /68 метра/, с необходимото
разстояние за реагиране /опасната зона за спиране на автомобила – 40 м./,
вещите лица от комплексната медико-автотехническа експертиза категорично
са заключили, че ако подсъдимият своевременно е реагирал за спиране,
ударът е бил предотвратим.
С оглед на това съдебният състав приема, че началният момент за
17

възникване на опасността за движение за водача на лекия автомобил
/подсъдимия К./, е именно момента на навлизане на велосипедиста С. в
платното му за движение в посока гр.К. /а не момента на навлизане на
велосипеда в лентата за движение на автомобила/. Това е така /освен по
гореизложените съображения/, и доколкото с управлявания велосипед,
пострадалият неправомерно навлязъл на платното за движение, насочвайки се
да извърши завой на ляво, без да пропусне движещите се по пътя с
предимство превозни средства. Неправомерното навлизане на едно превозно
средство на платното за движение е начало на възникване на опасност и това
задължава съответния водач на МПС /в случая подсъдимия/ да реагира на
опасността, защото за него не е известно, дали навлезлият ще преустанови
движението си, за да даде предимство, или ще продължи маневрата си.
Неизвестността на поведението на участник в движението задължава всеки
водач да вземе нормативно предписаните мерки за безопасност дори и в
случая, когато нарушителят сам премахне създадената от него опасност за
движението /в този смисъл Р. № 21/1987 г. на 3 н.о./. Щом като в случая
пострадалият велосипедист е навлязъл в платното за движение,
предприемайки завой на ляво за включване в дясната лента за движение,
независимо дали възприема или невъзприема приближаването на автомобили
откъм дясната му страна, логичното развитие на пътната ситуация ще доведе
до навлизане в тази лента за движение /дясната лента/ на лекия автомобил на
подсъдимия. Ако се приеме, че водачът не е длъжен да наблюдава в цялост
платното за движение, а само лентата, в която е разположил управлявания от
него автомобил /т.е. че опасността възниква от момента на навлизане на
автомобила в лентата за движение на автомобила/, то той ще се постави в
положение да не може да възприеме своевременно възникването на опасност
и до несвоевременно реагиране, което представлява виновно нарушение на
предписанието на закона.
При тези данни, се налага извод, че подсъдимият сам се е поставил в
невъзможност да предотврати удара с велосипедиста, респ. настъпването на
съставомерните последици, доколкото не е реагирал своевременно за
спиране, така както го задължава нормата на чл.20 ал.2, изр.2 от ЗДвП /друго
задължение по закон той няма/. Ако подсъдимият беше предприел
своевременно спиране, автомобилът му би преустановил движението си на
значително разстояние от велосипедиста и по този начин биха били избегнати
вредоносните последици. По делото без съмнение се установи и, че участъкът
от пътя в района на местопроизшествието е прав, равнинен, асфалтовото
покритие гладко и без неравности, времето сухо и слънчево, видимостта
добра, подсъдимият е шофирал със скорост напълно в границите на
максимално допустимата за съответния участък от пътя. Следователно ако
подсъдимият е наблюдавала внимателно и постоянно пътя, по който се е
движил с управлявания от него лек автомобил, в зоната на своята видимост, е
следвало да забележи намиращия се на пътното платно, и навлизащ в
неговото платно за движение велосипедист, да намали скоростта си на
18

движение и да спре. След като обаче не е сторил това, подсъдимият К. не е
изпълнил задължението си, визирано в горепосочената разпоредба от ЗДвП –
при възникнала опасност за движението, да намали скоростта си и да спре,
което негово поведение е в причинна връзка с настъпилия резултат –
причиняване смъртта на велосипедиста С.. Предвид на така изложеното,
съдът намира, че подсъдимия К.К. е допуснал нарушение на разпоредбата на
чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, и че това нарушение е в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат.
Поведението на велосипедиста – пострадалия В. С., също е в причинна
връзка с настъпването на този резултат, тъй като и той е допуснал нарушение
на своето задължение като участник в движението, предвидено в чл.50 ал.1 от
ЗДвП – при навлизане на път с предимство да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по него. Изводът за наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат се налага с оглед на безспорно установените
обстоятелства, че пострадалият велосипедист С. е предприел маневра
завиване на ляво, като е навлязъл на път с предимство – платното за движение
на управлявания от подсъдимия автомобил, без преди това да пропусне
движещите се по този път превозни средства. Заключението си за описаното
поведение на пострадалия на пътното платно преди произшествието, съдът
прави въз основа на данните от комплексната медико-автотехническата
експертиза /л.8-28, т.3 от ДП/. Съгласно това заключение, велосипедистът С. е
имал техническа възможност да предотврати произшествието, като при
навлизане на път с предимство, пропусне движещия се по този път
автомобил, без да навлиза в коридора му за движение. Посочено е още в
заключението и, че ако велосипедистът беше извършил маневрата по най-
краткия път, в лявата лента за движение и премине в дясната част на
платното за движение, след като пропусне движещия се в дясната лента
автомобил, възможността му да предотврати удара е реална. Следователно,
пострадалият велосипедист като участник в движението, е допуснал
нарушение на правилото по чл.50 ал.1 от ЗДвП. Ето защо съдът прие, че
пострадалия С. с действията си, с който е нарушил визираното в цитираната
разпоредба от ЗДвП правило за движение, е допринесъл за настъпването на
вредните последици. За наличие на съпричиняване на последните, не се
изисква нарушението на правилата за движение от страна на пострадалия да е
виновно, достатъчно е това нарушение да е в причинна връзка с тези вредни
последици, както е и в настоящия случай /в този смисъл р.№ 47/1980 г. на 3
н.о. на ВС/.
Обстоятелството, че пострадалият е допринесъл за настъпването на
общественоопасните последици, като не е изпълнил задължението си по чл.50
ал.1 от ЗДвП, от своя страна не изключва отговорността на подсъдимия, в
какъвто смисъл са отправени защитни възражения. Това е така, тъй като
същият е допуснал нарушаване на правилото по чл.20 ал.2, изр.2 от ЗДвП и е
могъл да предотврати настъпването на автопроизшествието, ако се бе
съобразил с предписанията на посочената разпоредба.
19

Вследствие именно на извършеното нарушение на посоченото правило
за движение по пътищата, описано по-горе, подсъдимият е причинил смъртта
на В. С.. От събраните по делото доказателства, безспорно и категорично се
установява, че непосредствената причина за настъпването на смъртта на
пострадалия се явяват именно получените от него травматични увреждания
вследствие на удара му от процесния лек автомобил, управляван от
подсъдимия. В частност, от заключението на съдебномедицинската
експертиза /л.91-96 т.2 от ДП/ безспорно се установи наличието на пряка и
непрекъсната причинна връзка между тежката черепно-мозъчната травма,
получена от пострадалия в резултат на произшествието и настъпилия смъртен
изход. Следователно, от обективна страна, както бе посочено по-горе, е
налице и пряка причинна връзка между очертаното нарушение на правилата
за движение по пътищата от страна на подсъдимия К. и настъпилия
вредоносен резултат – смъртта на едно лице, тъй като по делото безспорно се
установи, че ако подсъдимия бе спазил задължението си по чл.20 ал.2, изр.2
от ЗДвП, то същият обективно е могъл да предотврати настъпването на
пътното произшествие.
От субективна страна, подсъдимият К.К. е извършил посоченото деяние
при форма на вината небрежност по смисъла на чл.11 ал.3 от НК, тъй като
същия не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от
деянието, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Субективно
подсъдимият е бил длъжен и е могъл да знае и да не нарушава правилото на
чл.20 ал.2, изр.2 от ЗДвП, като е трябвало при възникнала опасност за
движението на пътя, да намали скоростта на управлявания от него автомобил
или съответно да спре движението му при необходимост. За подсъдимият е
съществувало и задължение, а същият е могъл при ангажиране на
интелектуалния си капацитет и психични възможности, и да предвиди
възможното настъпване на общественоопасните последици от нарушаването
на правилата за движение по пътищата – причиняването на смърт на друго
лице, и е могъл да спазва такова поведение на пътя, което да предотврати
настъпването им. В случая не е налице изненада от поведението на
пострадалия велосипедист, за да се приеме наличие на оневиняващото
основание по чл.15 от НК по отношение на подсъдимия, а проявена от него
непредпазлива вина, тъй като пострадалия е могъл обективно да бъде
забелязан от подсъдимия, от момента на навлизането на колоездача на
платното за движение в посока за гр.К., на разстояние до мястото на удара 68
метра, попадал е и извън опасната зона на управлявания от подсъдимия
автомобил и за подсъдимия произшествието с пострадалия е било технически
предотвратимо. Следователно, ако подсъдимият е бил реагирал своевременно
при възникналата опасност за движението със задействането на спирачната
система, то същият обективно е могъл да предотврати удара с велосипедиста.
Затова при конкретната пътна ситуация подсъдимият е могъл и е бил длъжен
да предвиди наличието на опасност за движението, каквато е представлявал
навлизащия неправомерно в неговото платно за движение велосипедист.
20

В подкрепа на този извод, съставът на СОС следва да посочи
обстоятелствата относно дългогодишния опит на подсъдимия като водач на
МПС, който предполага, че същия не е могъл да не знае правилата за
поведение на пътя на водачите на МПС; неправомерното навлизане на
колоездача на платното за движение е следвало да бъде възприето от
подсъдимия като сигнал за опасност, тъй от като логическото развитие на
пътната ситуация е можело да се очаква, че велосипедиста ще навлезе и в
лентата за движение на управлявания автомобил и съответно ще пресече
коридора му; подсъдимият е приближавал към кръстовище, което е следвало
да бъде предшествано от намаляване на скоростта му на движение, за да може
да възприеме елементите на конкретната пътна обстановка, да прецени
налице ли е правото да премине през кръстовището или да се въздържи, и
съответно да вземе решение за движение или спиране. Тези обстоятелства
категорично сочат, че подсъдимият е бил длъжен и е могъл да предвиди и
предотврати настъпването на общественоопасните последици.
С оглед на изложеното, съдът намери, че подсъдимия К.К. с деянието си
е осъществил състава на престъплението по чл.343 ал.1, бук.”в”, във вр.
чл.342 ал.1, пр.3 от НК, както от обективна, така и от субективна страна, и го
призна за виновен в извършването на това престъпление.
Противно на доводите на защитата, поддържани в хода на съдебните
прения, съставът на СОС прие, че поведението на подсъдимия след деянието,
не следва да се интерпретира като правнозначим факт за смекчаване на
наказателно-правното му положение. По делото не се установиха несъмнени
фактически данни, че след деянието подсъдимия К. е извършил действия,
които обективно са били насочени към оказване на помощ на пострадалия,
което пък да индикира наличие на обстоятелството по чл.343а ал.1, бук.”б” от
НК – „деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване
помощ на пострадалия”. Известно е, че за да намери приложение намалената
отговорност по посочения привилегирован състав от закона, е необходимо
деецът след деянието, при което е било увредено здравето на друго лице, да е
направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия и
оказаната помощ обективно да е била необходима. В този смисъл ППВС №
1/1983 г., Р. № 586/2001 г., 2 н.о., Р. № 10/1989 г., 3н.о., Р. № 486/1969 г., 3
н.о., Р. № 162/1970 г., 3н.о., Р. № 276/1972 г., 3 н.о., Р. № 579/1975 г., 3 н.о.
Дали деецът е направил всичко, зависещо от него, се преценява във всеки
конкретен случай с оглед на неговите възможности, обстановката, в която е
действал, както и характера на действията, които е извършил. Второто
изискване на закона пък е налице, когато тази помощ е била необходима –
пострадалият да е бил жив по време на оказване на помощта и последната да е
била насочена обективно и субективно към спасяване живота или запазване
на здравето на пострадалия от пътнотранспортно произшествие.
Обстоятелството, че животът на пострадалия не е бил спасен или че смъртта е
била непредотвратима, е без значение за приложението на обсъждания
законов състав /в този смисъл Р. № 162/28.02.1970 г., 3 н.о./. В конкретния
21

случай е безспорно установено, че смъртта на пострадалия С. не е настъпила
веднага след реализирания удар между управлявания от него велосипед и
лекия автомобил, управляван от подсъдимия. В тази насока са показанията на
свидетелите А. И. и Б. Б., които са били очевидци на възникването и
развитието на пътното произшествие, така и показанията на свидетелите С.
С., И. П. и Г. Г., които са пристигнали на мястото в един по-късен момент.
Този факт следва да се приеме за установен и по експертен път от
заключението на съдебно-медицинската експертиза на трупа на пострадалия
/л.91-96, т.2 от ДП/, която не съдържа данни смъртта на пострадалия да е
настъпила мигновено. Установено е също така, че веднага след сблъсъка
между двете превозни средства, подсъдимият слязъл от автомобила си и се
отправил към велосипедиста, за да види какво се е случило, но не е докосвал
пострадалия, не го е премествал, не му е оказвал първа помощ. В този смисъл
са сведенията, дадени от свидетелите Пенев и Славчев, които в качеството им
на полицейски служители, пристигнали на мястото на инцидента, са напълно
съответни по между си. Посочените двама свидетели, дословно цитирани
твърдят в показанията си: „Водачът на автомобила не е пипал пострадалия, за
да не му навреди, беше много притеснен, съдействаше с каквото можеше”.
Т.е. тези доказателствени източници не носят информация за това,
подсъдимия да е предприел конкретни действия по спасяване живота на
пострадалия след злополуката. В подобен смисъл са и показанията на
свидетелите Б. и И., които също не съобщават подсъдимия да е извършил
такива активни действия, с които да е помогнал на пострадалото лице. Така,
свидетелката И. в показанията си твърди:”спря, слезе и отиде при човека, за
да види какво става”, а на въпроса на защитата, дали подсъдимия е помогнал
при качването на пострадалия в линейката, свидетелят Б. е заявил /цитиран
дословно/: „Имаше такова нещо, помагаше момчето”. Освен това, от
посочените свидетелски показания се установява и, че сигнал за настъпилата
транспортна злополука на телефонния номер 112 са подали свидетелката И. и
съпругата на свидетеля Георгиев, а подсъдимия единствено е призовал
дошлите на местопроизшествието лица да подадат такъв сигнал, което обаче
негово поведение не може да запълни съдържанието на коментирания
привилегирован състав /в този смисъл Р. 525/1969 г., 3 н.о., Р. 1001/23.11.1981
г. на 3 н.о./. За да се приеме, че лице, което има участие в транспортно
произшествие с пострадали, е оказало помощ, необходимо е да извърши
такива действия, с които да се помогне на пострадали лица, каквито са
изваждане на пътник от автомобил, пренасяне на пострадали до превозно
средство за транспортиране до болница, оказване на първа помощ за
превързване, повикване на лекар и всички други действия, насочени към
спасяване живота на пострадалите лица /Р. № 415/1988 г. на 3 н.о./. При това
положение и с оглед липсата на конкретни фактически данни, с действията си
подсъдимият К. да е изпълнил изискването да направи всичко, зависещо от
него за оказване помощ на пострадалия, то съставът на СОС намери, че
обстоятелство от такова естество, не може да се отрази на правната
22

квалификация на деянието му.
След като анализира смекчаващите и отегчаващите вината и
наказателната отговорност на подсъдимия К. обстоятелства, степента му на
обществена опасност и тази на извършеното от него деяние, с оглед
относителната тежест на всяко едно от тях и в тяхната съвкупност, съдът
намери, че са налице предпоставките за приложение по отношение на
подсъдимия на смекчения режим на наказателната отговорност по чл.55 ал.1,
т.1 от НК.
Съдът прие като смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия К.
следните обстоятелства: чистото му съдебно минало; трудовата му
ангажираност; липсата на отрицателни личностни характеристични данни за
него; положителното му /изрядно/ процесуално поведение; изразеното от
подсъдимия в хода на съдебните прения пред настоящата инстанция,
съжаление за случилото се; дългата продължителност на настоящото
наказателно производство. За облекчаване санкционирането на подсъдимия
К., съществено значение следва да бъде отдадено и на още едно обстоятелство
– значителната степен на съпричиняване от страна на пострадалия, който като
водач на превозно средство, не е изпълнил задължението си по чл.50 ал.1 от
ЗДвП.
Към обстоятелствата от естество да отегчат наказателната отговорност
на подсъдимия К., съдът взе в предвид данните за наложените на подсъдимия
по административен ред наказания за нарушения по ЗДвП, които са
показателни и съответно относими към профила му на водач на МПС. Съдът
не намери други отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на
подсъдимия К..
При определяне размера на наложеното на подсъдимия К. наказание
лишаване от свобода, настоящият състав взе в предвид и степента на
обществена опасност на деянието – сравнително завишена, с оглед вида и
характера на обществените отношения, които се засягат с извършването му, и
предвид настъпилия от него общественоопасен резултат – смъртта на друго
лице, както и от друга страна – отсъствието на обществена опасност на самия
подсъдим, доколкото последния не е осъждан, не е регистриран за
криминални прояви и са налични изцяло положителни характеристични
данни за личността му.
Така изложените смекчаващи отговорността на подсъдимия К.
обстоятелства, съдът прие за многобройни такива и обуславящи значително
по-ниската степен на обществена опасност на деянието и на дееца от
типичните за този вид престъпления. Ето защо, съдът намери, че при тяхното
наличие и най-лекото наказание от две години лишаване от свобода,
предвидено в особената част на НК за конкретното престъпление, ще се
окаже несъразмерно тежко за подсъдимия К.. С оглед на това и на основание
чл.55 ал.1, т.1 от НК, съдът определи на този подсъдим наказание лишаване
от свобода за срок от 1 /една/ година.
23

Съдът прецени, че в случая са налице предпоставките за приложение на
разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, тъй като наложеното на подсъдимия К.
наказание, по вид и размер съответства на изискванията на цитираната
разпоредба, подсъдимия не е осъждан, а и предвид приетите и изложени по-
горе от съда многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства,
същият не представлява голяма обществена опасност и целите на наказанието
по отношение на него могат да се постигнати и без ефективното му
изтърпяване. Обстоятелствата, относно липсата до момента на други
противоправни прояви от страна на подсъдимия, както и на други прояви,
характеризиращи се като общественоопасни, трудовата му ангажираност до
момента на деянието и социална интеграция, не сочат на извод, че е
наложително същия да бъде изолиран временно от обществото чрез
ефективното изтърпяване на определеното му наказание лишаване от
свобода. Поради това съдът отложи изпълнението на наложеното на
подсъдимия К. наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от 3 /три/
години, считано от влизане на присъдата в сила. Така посоченият размер на
изпитателния срок, според настоящият съдебен състав съответства на
настъпилия тежък резултат, на моралната укоримост на извършеното от
подсъдимия деяние и в най-голяма степен ще съдейства за постигане целите,
визирани в разпоредбата на чл.36 от НК и преди всичко за поправянето му.
На основание чл.343 г, вр. чл.343, вр. чл.37 т.7 от НК, съдът постанови
по отношение на подсъдимия К. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 година и 6 месеца, считано от влизане на присъдата в сила.
Размерът на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС,
съдът определи при отчитане на обстоятелството, че същото не може да бъде
за по-кратък срок от размера на наложеното наказание лишаване от свобода.
Това наказание също е определено при многобройност на смекчаващите
вината и отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия, но и при
съобразяване на факта, че като дългогодишен водач на МПС, посочения срок
на лишаване от упражняване на това право, ще му подейства в пълна степен
поправително и същевременно ще го възпре от извършване на други такива
деяния.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът
осъди подсъдимия К.К. да заплати по сметка на РУ на МВР гр.К. - сумата от
4 302,42 лева, представляващи направени във фазата на досъдебното
производство разноски, както и по сметка на С. окръжен съд - направените
във фазата на съдебното производство разноски в размер на 990 лева.
По тези съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
присъдата си.

Председател:
24

Номер на акта:	2
Дата:	13 февруари 2023 г. (в сила от 13 февруари 2023 г.)
Съдия:	Кристина Иванова Тодорова

Дело:	20211800200442
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	16 август 2021 г.

Присъда по дело №442/2021 на Софийски окръжен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите