С решение № 15/05.03.2007 г., постановено по НАХД № 20/2007 г., по описа на Крумовградския районен съд, подсъдимият Юсеин Хашим Молламустафа от гр.Крумовград, с ЕГН **********, е признат за невиновен в това, че на 30.12.2006 г. около 11.00 часа в местността „Кютюка”, в землището на с.Рибино, общ.Крумовград, като редовен ловец, при законен ловен излет за дребен дивеч – заек, убил без надлежно разрешение със законно притежавано оръжие – ловно гладкоцевно, надцевно огнестрелно оръжие, марка „ИЖ”, модел 27ЕМ, фабричен № 35755, калибър 12, едър дивеч – 1 брой мъжко диво прасе /глиган/, с тегло 80,00 кг., на стойност 500 лева - престъпление по чл.237, ал.1 от НК, като на основание чл.304 от НПК е оправдан по така повдигнатото му обвинение. Настоящото производство е образувано по повод въззивен протест на прокурор при Районна прокуратура – Крумовград против така постановеното решение от Крумовградския районен съд. В протеста се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно. Изводът на съда, че убитият от Юсеин Молламустафа дивеч е бил ранен, не почивал на събраните доказателства. Установено било, че при осъществяване на деянието подсъдимият бил сам и само той бил видял състоянието на животното, преди да бъде убито. Липсвали свидетели – очевидци, като разпитаните по делото давали показания за състоянието на трупа на животното в един по-късен момент, както те го били възприели или както им били предадени обстоятелствата по косвен път. Видът и степента на нараняване също не били безспорно установени, като имало съществени различия в твърденията на членовете на ловната дружинка, освен че то е засягало един от задните крайници на глигана. Версията им обаче не можело да бъде потвърдена, тъй като при пристигането на местопрестъплението органите на Държавно лесничейство – Крумовград и РПУ – Крумовград иззели кожата, месото, главата на убитото животно, но не и крайниците, които не били намерени при извършения оглед. Заключението на съдебната ветеринорномедицинска експертиза било, че е констатирана само една пробойна от огнестрелно оръжие по кожата, която най-вероятно причинила смъртта, и липсвали белези от други наранявания. Не било установено също така по категоричен начин и колко изстрела е произвел подсъдимия – един или два. Трупът на животното бил самоволно одран и разчленен без преди това да бъде съставен протокол от представители на държавното лесничейство и ветеринарните органи на основание чл.67, ал.3 от ППЗЛОД. Именно от този протокол е можело да се установи дали е бил ранен убития глиган и колко изстрела е произвел подсъдимия. С оглед на изложените съображения и размера на причинените щети, не можело да намери приложение и чл.9, ал.2 от НК за извършеното от подс.Молламустафа деяние. Моли въззивния съд да отмени решението на районен съд – Крумовград и да постанови ново, с което подсъдимият Юсеин Хашим Молламустафа да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение за престъпление по чл.237, ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК бъде освободен от наказателна отговорност и му се наложи административно наказание „глоба” в размер на 500 лева. Моли също така на основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК да бъде отнето ловното оръжие, собственост на Юсеин Хашим Молламустафа. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура, гр.Кърджали, поддържа протеста. Не сочи нови доказателства. Подс.Молламустафа лично и чрез защитника си – адв.Чакъров счита протеста за неоснователен и моли да бъде потвърдено решението на районен съд Крумовград като правилно и законосъобразно.. На основание чл.314 и сл. от НПК, след проверка изцяло правилността на решението, по повод и във връзка с подадения протест въззивния съд приема за установено следното: Протеста е допустим, но разгледан по същество е неоснователен. Първоинстанционният съд е събрал поисканите от страните доказателства във връзка с обстоятелства по предявеното обвинение. Въз основа на събраните доказателства от Районният съд, като във въззивното производство нови не са събирани, настоящата инстанция установява фактическа обстановка такава каквато е възприел първоинстанционния съд, а и прокурора в постановлението, което е съставил по реда на чл.375 от НПК: На 30.12.2006 г., около 8.30 ч. дружинката, в която членувал и подс.Юсеин Молламустафа, била на ловен излет в местността „Кютюка” в землището на с.Рибино, общ.Крумовград, с редовно разрешително за групов лов на дребен дивеч –заек №026482/29.12.2006 г. по описа на ДЛ-Крумовград. Св.Михаил Карапавлов – председател на дружинката, попълнил разрешителното, като вписал имената на присъстващите ловци, след което ги инструктирал за предстоящия лов, включително и за това, че имат право да отстрелват само дребен дивеч. След инструктажа с автомобили ловците се придвижили до място, наречено „Камъка” в местността „Кютюка”, разпределили се и започнали ловния излет. Подсъдимият Молламустафа застанал на пътя, свързващ махалите „Калонино” и „Пчелояд” на с.Рибино, заредил оръжието си – ловната пушка, като в едната цев поставил патрон №13.0, а в другата – патрон №4.0 и зачакал. Около 9.30 – 10.00 часа той чул лай на кучета, които се приближавали към него. Скоро след това на разстояние около 15 метра от него се появила дива свиня, която била ранена, куцала с единия крак и гонещите я кучета били непосредствено след нея. Животното обърнало главата си към подсъдимия и се насочило към него, при което той се изплашил, прицелил се с пушката в главата й и произвел изстрел с цевта, заредена с патрон №13.0, като след изстрела животното паднало и кучетата се нахвърлили върху него. Малко след това при подсъдимия дошъл св.Карапавлов, видял отстреляния глиган и се обадил по телефона на св.Хасан Афузбекир, който пристигнал с автомобил. Тримата качили трупа на автомобила и го превозили до м.”Камъка”, където одрали и разфасовали животното. Около 14,30 часа свидетелите Коста Костадинов, Бисер Добрев и Митко Момчилов, които били в състава на сформираното охранително звено при ДЛ.Крумовград, функциониращо като подвижна горска стража, при обход в същата местност констатирали убийството на едрия дивеч и уведомили органите на РПУ – Крумовград. Св.Карапавлов обяснил на лесничеите кой от ловците е стрелял по убития дивеч, както и че преди това отстреляното животно било ранено, като същите обстоятелства съобщили и останалите ловци. С протокол за доброволно предаване от 30.12.06г. подс.Молламустафа предал ловна пушка, надцевка, марка „ИЖ” 27ЕМ, калибър 12 с номер на цевите *********, комплект приклад и полуложа №35755, както и пет броя ловни патрони калибър 12. Комисия от ДЛ – Крумовград още същия ден извършила претегляне на иззетото месо и кожа, при което било установено, че месото и главата са с тегло 52 кг., а кожата – с тегло 13 кг. Видно от заключението на извършената по делото съдебна ветеринарномедицинска експертиза, изготвена от в.л.Кючукова, убитото животно представлява едър дивеч – мъжки индивид диво прасе /глиган/, на възраст над две години, с тегло около 80,00 кг. и е на стойност 500 лева, като по кожата имало една пробойна от огнестрелно оръжие, която най-вероятно била причина за смъртта на прасето. От заключението по назначената съдебнобалистична експертиза, изготвена от в.л.Н.Яръмбойков, се установява, че намерената на местопроизшествието гилза, калибър 12 е изстреляна от долната цев на ловна пушка, марка „ИЖ”, модел 27 ЕМ, фабричен №35755, калибър 12, собственост на подс.Юсеин Молламустафа. От справка на служба „КОС” при РПУ-Крумовград се установява, че подс.Молламустафа притежава разрешение за носене на ловно оръжие обр.2, серия Кж № 252987 и има разрешение да носи ловна пушка – надцевка „ИЖ”, модел 27 ЕМ, фабричен № 35755, калибър 12. От справка дадена с писмо №98/24.01.2007 г. на ДЛ – Крумовград, се установява, че подсъдимият е регистриран като законен ловец под №239 от ловния регистър. Така описаната фактическа обстановка, съдът приема за установена на база обясненията на подс.Юсеин Молламустафа, показанията на свидетелите Михаил Карапавлов, Коста Костадинов, Бисер Добрев, Митко Момчилов, Харун Ахмед, Бейсим Сарач, Хасан Афузбекир, заключенията по извършените експертизи и останалите събрани писмени доказателства. Посочените доказателства са непротиворечиви и кореспондират по между си, поради което и съдът изцяло ги кредитира. От същите може да се направи несъмнен извод относно изложената фактическа обстановка и доколкото тя е идентична и с описаната такава в постановлението, с което Юсеин Молламустафа е предаден на съд и не се оспорва от страна на същия, то не е необходимо да се извършва подробен анализ на описаните гласни и писмени доказателства. С оглед описаното следва да се посочи, че едва с протеста се твърди, че обстоятелството дали преди да бъде убит глигана е бил ранен, не почивало на събраните по делото доказателства, както и не било установено по категоричен начин и колко изстрела е произвел подсъдимия – един или два, докато в постановлението, внесено за разглеждане и решаване от РС-Крумовград се твърди: „На разстояние около 15 метра се появила дива свиня, която куцала. С пушката той /подсъдимият/ се прицелил в главата й и произвел изстрел с цевта, заредена с патрон №13.0. След изстрела, животното паднало и гонещите го кучета се нахвърлили върху него.” В тази връзка следва да се отбележи, че е недопустимо фактическите обстоятелства по повдигнатото обвинение да бъдат променяни с нови твърдения едва с въззивния протест без на проведеното съдебно следствие от първоинстанционния съд да са установени нови фактически положения в сравнение с досъдебното производство. Още повече, че производството се е провело по реда на гл.ХХVІІІ от НПК – освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание и съгласно разпоредбата на чл.378, ал.3 от НПК, съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението и когато установи нови фактически положения, съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора. Първоинстанционният съд, нито е установил нови фактически положения, нито подобни твърдения са направени от страна на представителя на обвинението, поради което е и недопустимо твърдения различни от фактическите положения, посочени в постановлението да се сочат едва с въззивния протест. В случая се получава абсурдната ситуация, че с твърденията си в протеста прокурорът счита за недоказани и се опитва да опровергае собствените си констатации описани в постановлението, от което следва логичния въпрос, че ако фактическите положения не са такива каквито ги е описал прокурора, то на какво се позовава като обстоятелства обвинението за престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд. Изложеното в протеста настоящия състав приема, че е опит на прокурора да успее да придаде на извършеното от подсъдимия деяние съставомерността, която изисква чл.237, ал.1 от НК, тъй като след постановяване на първоинстанционното решение най-вероятно е променил мнението си за съставомерността на описаното от него деяние в постановлението по чл.375 от НПК, предвид, че друго логично и приемливо обяснение за изложените в протеста доводи липсва. Във връзка с така установената по делото фактическа обстановка спорът се свежда единствено до това дали описаното деяние извършено от Юсеин Молламустафа осъществявÓ състава на престъплението по чл.237, ал.1 от НК. Настоящият въззивен състав намира за законосъобразни, правилни и обосновани изводите на районния съд, че не са налице елементите от обективна и субективна страна на съставът на престъплението по чл.237, ал.1 от НК – убийство на едър дивеч без надлежно разрешение. Съгласно разпоредбата на чл.67, ал.1 от ППЗЛОД, раненият и явно болен дивеч може да се отстрелва по време на лов в сроковете по чл.66. По делото безспорно бе установено, че отстреляния глиган е бил ранен, също така че отстрела е извършен на 30.12 т.е. в сроковете за групов лов на дива свиня, които са от 01.10 до 31.12., видно от чл.66, ал.1 от ППЗЛОД и приложение №2 на правилника. От описаното следва да се направи извода, че подсъдимият е извършил деянието в рамките на разрешеното от цитираните норми, които регулират правилата при лов на дивеч и тези обстоятелства от своя страна изключват обществената опасност и противоправност на деянието, определящи го като престъпление по смисъла на чл.9, ал.1 от НК. За да е определено като престъпно конкретното поведение, то следва да покаже типичната за този тип прояви степен на засягане на обекта на деянието, което да обоснове използването на санкционните средства на наказателното право и да ги направи обществено приемливи. Установената фактическа обстановка по делото по категоричен начин установява действия в рамките на установените нормативни правила и в този смисъл липса на увреждане на обществените отношения. Обстоятелството, че преди да възпроизведе изстрел, подсъдимият се е убедил, че животното е ранено изключва и умисъла за извършено деяние по смисъла на чл.237, ал.1 от НК т.е. умисъла е обективиран в поведението на подс.Молламустафа. Факта, че животното е било ранено преди да бъде отстреляно се установява от показанията на всички свидетели дадени във връзка с обясненията на подсъдимия и не се опровергава от заключението по извършената съдебна ветеринорномедицинска експертиза, тъй като крайниците и кожата на прасето от същите не са били предоставени за изследване или липсват доказателства в противния смисъл, а тежестта на доказване в наказателния процес е на прокурора и подсъдимия не е длъжен да доказва невинността си и сочените от него оневиняващи го факти. При това положение извършеното деяние се явява несъставомерно, поради което и деецът не следва да носи наказателна отговорност за извършеното. Изложените мотиви от първоинстанционния съд и направения краен извод, съвпада с достигнатия от решаващия съд, а именно, че подс.Молламустафа следва да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.237, ал.1 от НК, поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. Предвид всичко изложено и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №15/05.03.2007 г., постановено по НАХД № 20/2007 г. по описа на Крумовградския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |