РЕШЕНИЕ
№ 214
гр. Бургас, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев
при участието на секретаря Лена Р. Димитрова
в присъствието на прокурора Сузана Т. Чинева-Койнова
като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20222100600261 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано по жалба от адвокат Димитър
Вълчев от АК - Бургас, защитник на подсъдимия Н. Д. П., ЕГН ********** и
по жалба от адвокат Желязко Йолов от САК, защитник на подсъдимия М. Н.
К., ЕГН **********, срещу решение № 877/29.11.2021 г., постановено по
НОХД № 2804/2021 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас.
С посочения първоинстанционен съдебен акт подсъдимият М. Н. К.,
ЕГН ********** е бил признат за виновен в това, че в периода от 14.07.2017
г. до 23.07.2017 г. включително, в гр. Созопол, обл. Бургас, в условията на
продължавано престъпление - с три деяния, извършени на 14.07.2017 г.,
19.07.2017 г. и 23.07.2017 г., подробно описани в присъдата, като действал
като извършител и в трите деяния в съучастие с Н. Д. П. - подбудител и
помагач, противозаконно си служил с официален документ, издаден на друго
лице, а именно с лична карта № ****, издадена на 09.05.2008 г. от ОДМВР -
Ловеч на името на С. С. Й., с установена по делото самоличност, с цел да
заблуди различни длъжностни лица - полицейски служители при РУ на МВР -
Созопол, че представеният им документ за самоличност удостоверява
неговата собствена такава, за да му се съставят като управител на бар
„Хедон“, за какъвто се и представил на полицейските органи, Актове за
установяване на административни нарушения /АУАН/ във връзка със сигнали
за нарушаване на нощната тишина, като извършеното не съставлява по-тежко
1
престъпление, като на основание чл. 78а, ал. 1 НК е бил освободен от
наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 318, вр. чл. 20, ал.
1 и ал. 2, вр. чл. 26, ал. 2, вр. ал. 1 НК и му е било наложено административно
наказание глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
Със същия съдебен акт подсъдимият Н. Д. П., ЕГН ********** е бил
признат за виновен в това, че в периода от 11.07.2017 г. до 13.08.2017 г.
включително, в гр. Созопол, обл. Бургас, в условията на продължавано
престъпление - с шест деяния, извършени на 11.07.2017 г., 14.07.2017 г.,
19.07.2017 г., 23.07.2017 г., 08.08.2017 г. и 13.08.2017 г., подробно описани в
присъдата, подбудил и подпомогнал извършителите на деяния по чл. 318 от
НК като техен съучастник, умишлено склонил ги и улеснил ги в
извършването на отделните деяния чрез предоставянето на чужди лични
карти, с които самият той се сдобил по неустановен начин, противозаконно да
си служат с официални документи, издадени на други лица, а именно с лична
карта № ****, издадена на 08.01.2009 г. от ОДМВР - Варна на името на Ц. А.
П., с установена по делото самоличност, с лична карта № ****, издадена на
09.05.2008 г. от ОДМВР - Ловеч на името на С. С. Й., с установена по делото
самоличност, и с лична карта № ***, издадена на 23.10.2014г. от ОДМВР -
Добрич на името на И. .Г Г., с установена по делото самоличност, с цел да
заблудят различни длъжностни лица - полицейски служители при РУ на МВР
- Созопол и ЗЖУ - Бургас, че представените им документи за самоличност
удостоверяват тяхната собствена такава, за да им се съставят като управители
на бар „Хедон“, за каквито се и представили на полицейските органи, Актове
за установяване на административни нарушения /АУАН/, във връзка със
сигнали за нарушаване на нощната тишина, като извършеното не съставлява
по-тежко престъпление, като на основание чл. 78а, ал. 1 НК е бил освободен
от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 318, вр. чл. 20,
ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 26, ал. 2, вр. ал. 1 НК и му е било наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
С решението в тежест на двамата подсъдими са били възложени по-
равно направените по делото разноски.
С въззивната жалба, подадена от адвокат Димитър Вълчев от АК -
Бургас, защитник на подсъдимия Н. П., се изразява несъгласие с постановения
съдебен акт, като се излагат съображения, че първоинстанционният съд
грешно е ценил събраните в хода на производството доказателства, като е дал
вяра единствено на тези, в подкрепа на обвинителната теза. Счита се, че
последните, освен че са значително по-малко на брой, съдържат в себе си
коренни противоречия по отношение на важни детайли от фактическата
обстановка. В тази връзка се поддържа, че неправилната процесуална дейност
по оценка на доказателствения материал е довела до неправилни правни
изводи по същество. На следващо място се прави оплакване, че съдът е
наложил и прекомерно високо административно наказание, което не
съответства на обществената опасност на деянието и дееца. На тези
основания на първо място се прави искане за отмяна на обжалваното решение
и постановяване на оправдателен съдебен акт. Алтернативно, в случай, че
въззивната инстанция счете подсъдимия П. за виновен, се иска изменение на
2
решението и намаляване на наказанието в минималния предвиден размер от
1000 лева.
С въззивната жалба и с допълнително писмено изложение към нея,
подадени от адвокат Желязко Йолов от САК, защитник на подсъдимия М. К.,
се релевират доводи за допуснати от първоинстанционния съд съществени
нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. По
същество се твърди, че по делото не е доказано по несъмнен начин, че
подсъдимият К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 318 от НК, като се излагат конкретни съображения в
подкрепа на застъпената теза. Направено е искане за отмяна на
първоинстанционното решение и за постановяване на ново такова, с което
подсъдимият К. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият Н. П.,
редовно призован, не участва лично във въззивното производство.
Упълномощеният му защитник – адв. Димитър Вълчев, поддържа жалбата по
изложените в нея съображения. Твърди, че първоинстанционният съдебен акт
е неправилен, незаконосъобразен и постановен в разрез с презумпцията за
невиновност. В подкрепа на заявената позиция излага съображения за пороци
в аналитичната дейност на съда, основала се на игнориране на
оправдателните доказателства, както и че осъдителното решение не може да
почива само на показанията на свидетеля С. Й. и на обясненията, дадени от
обвиняемия К.. Пледира за отмяна на първоинстанционното решение по
отношение на подзащитния му, като същият бъде оправдан. Алтернативно
прави искане за изменение на първоинстанционния съдебен акт и намаляване
размера на наложеното административно наказание до минимално
предвидения размер от 1 000 лева.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият М. К.
също не се явява – редовно призован. Упълномощеният му защитник – адв.
Желязко Йолов от АК – София, поддържа жалбата и допълнителното
писмено изложение към нея по съображенията, изложени в тях, както и
формулираното със същите искане за постановяване на ново оправдателно
решение. Алтернативно се иска изменение на решението на първостепенния
съд, като бъде намален размерът на наложеното наказание до предвидения в
закона минимум.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас изразява
позиция за неоснователност на жалбите. Намира съдебния акт за обоснован и
законосъобразен, а наложените наказания на подсъдимите за справедливи,
поради което пледира за потвърждаването му.
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на решението,
независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на
въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира въззивните жалби за
процесуално допустими, поради подаването им в законоустановения 15-
дневен срок от лица с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ
на обжалване акт, а разгледани по същество - за неоснователни.
По внесен обвинителен акт с повдигнати обвинения по чл. 318, вр.
3
чл. 20, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 26, ал. 2, вр. ал. 1 НК срещу М. Н. К., ЕГН
********** и по чл. 318, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 26, ал. 2, вр. ал. 1 НК
срещу Н. Д. П., ЕГН ********** било образувано НОХД № 2804/2021 г. по
описа на Районен съд - гр. Бургас.
В проведено на 06.10.2021 г. разпоредително заседание по делото,
първоинстанционният съд счел, че са налице основанията за разглеждането
му по реда на особените правила на глава 28 от НПК и насрочил делото за
разглеждане по реда на тази диференцирана процедура. На 29.11.2021 г. е бил
даден ход на съдебното следствие по реда на глава 28 от НПК, при което са
били инкорпорирани събраните на досъдебното производство доказателства,
допълнени с приобщени в хода на производството пред районния съд
писмени доказателства, и е било приключено разглеждането на делото с
цитираното по-горе решение.
Предвидената наказуемост за престъплението по чл. 318 от НК, която
попада в категорията „до три години лишаване от свобода“ за умишлени
престъпления, и липсата на предходни осъждания и освобождаване от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК на подсъдимите К. и П.
отговарят на положителните предпоставки по чл. 78а, ал. 1 НК за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание за това престъпление. Същевременно характерът на обвинението
изяснява, че липсва и материалноправна пречка от изброените в чл. 78а, ал. 7
НК за приложение на този институт към момента на разглеждане на делото от
БРС. В тази връзка въззивният съд намира, че в съответствие със закона
първата инстанция е приела, че приложимият процесуален ред за съдебната
фаза на наказателното производство е диференцираната процедура по глава
28 от НПК, по която е насрочила и разгледала делото.
За пълнота на изложението е необходимо да се посочи, че данните по
делото за висящо досъдебно производство №526/2021г. по описа на 06 РУ –
СДВР, пр. пр. № ДН-3749/2021 г. по описа на СРП, образувано на 15.03.2021
г., по което с постановление от 16.03.2021 г. в качеството на обвиняем е бил
привлечен М. Н. К., ЕГН ********** за извършено на 12.01.2021 г.
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, не могат да бъдат
самостоятелно фактическо основание за формиране на извод за наличие на
пречката по чл. 78а, ал. 7 НК - „множество престъпления“ за освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Без да е налице влязъл в сила осъдителен съдебен акт, постановен по
цитираното ДП, от който да се установи, че деянието, предмет на разглеждане
4
по това досъдебно производство, е било извършено от подсъдимия К. при
условията на реална съвкупност с престъплението, предмет на предявеното му
обвинение по настоящото дело, формирането на извод за наличие на
„множество престъпления“ само въз основа на данните за друго висящо
производство - ДП №526/2021г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр. пр. № ДН-
3749/2021 г. по описа на СРП, ще е в противоречие с презумпцията за
невиновност, изрично провъзгласена в чл. 16 от НПК.
Само в случай, че и двете производства /настоящото и това по ДП
№526/2021г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр. пр. № ДН-3749/2021 г. по описа
на СРП/ приключат с влезли в сила осъдителни съдебни актове по отношение
на подсъдимия М. К., и с оглед датите на извършване на деянията по тях, би
се достигнало до извод за наличие на „множество престъпления“, което от
своя страна ще обоснове неприложимост на разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от
НК, съгласно забраната по чл. 78а, ал. 7 от НК, по отношение на което и да е
от престъпленията, предмет на разглеждане по тези две дела. Дори и
хипотетично да се приеме, че евентуална осъдителна присъда по ДП
№526/2021г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр. пр. № ДН-3749/2021 г. по описа
на СРП е била постановена и влязла в сила по отношение на подсъдимия М.
К. в хода на въззивното производство по настоящото дело, то неправилното в
тази хипотеза прилагане на разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК не може да
бъде отстранено от настоящата инстанция, предвид забраната за влошаване
положението на подсъдимия, която е задължителна за съда и може да бъде
преодоляна само при наличие на съответен протест от прокурора, но в случая
такъв не е подаден, а може да бъде отстранено единствено по реда на глава
тридесет и трета от НПК - Възобновяване на наказателните дела.
По същество на делото, въззивният съд намира, че атакуваното
решение е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, която
по категоричен начин се установява от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства и доказателствени средства, които БРС е
преценил в диференцираната процедура по глава 28 от НПК на основание чл.
378, ал. 2 НПК в отклонение от общите правила на традиционния наказателен
процес, без да е необходимо непосредственото им събиране в съдебно
следствие. Въз основа на събраните доказателствени материали
първостепенният съд е приел за установена следната фактическа обстановка,
която се споделя изцяло и от въззивния съд, а именно:
Подсъдимият М. Н. К. е роден на *** г. в гр. ***. Същият е с
регистриран постоянен адрес в гр. ***, кв. „***“ № *, вх. *, ет. *, ап. * и с
настоящ адрес в гр. ***, кв. „***“ бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *. Той е ***, ***
5
гражданин, *** образование, ***, ***, **, с ЕГН **********.
Подсъдимият Н. Д. П. е роден на ***г. в гр. ***. Същият е с
регистриран постоянен адрес в гр. ***, ул. „***“ № *, ет.*, ап. * и адрес за
призоваване в гр. ***, ул. „***“ № *, ет. *, ап. *. Той е ***, *** гражданин, с
*** образование, ***, служител в „С. т. - **“ ЕООД гр. Варна, неосъждан, с
ЕГН **********.
През лятото на 2017 г. подсъдимият М. К. започнал работа в бар
„Хедон“, находящ се в гр. Созопол, ул. „Ропотамо“, стопанисван от
„Векстрейд - 7“ ЕООД гр. София, ЕИК *********, с управител Г. Т..
Последният не упражнявал управленска дейност и контрол в самото
заведение. Тези функции, съгласно трудов договор, се изпълнявали от св. Т.
М.. Тя работела в бара основно през светлата част на денонощието.
Неформално нейните функции през нощните часове на работното време в
бара, се осъществявали от подс. Н. П., който нямал сключен договор с
„Векстрейд - 7“ ЕООД за работа в бар „Хедон“.
При постъпване на работа подс. К. бил въведен в работния процес от
св. М., която му обяснила какви длъжности трябва да съвместява, след което
го представила на подс. П., за когото посочила, че е управител на
заведението. Двамата провели разговор, в който подс. П. се представил, че е
от гр. ***, обяснил на подс. К. в какво ще се изразява работата му, посочил
какво ще е възнаграждението за труда му. Подсъдимият М. К. започнал
работа през месец юни 2017 г., като работел само нощни смени.
Във връзка с нарушаване на нощната тишина от бар „Хедон“, почти
ежедневно били подавани сигнали до органите на МВР в гр. Созопол. По този
повод заведението било посещавано от полицейски служители, които
съставяли актове за установяване на административно нарушение по
Наредбата за опазване на обществения ред и сигурност на територията на
Община Созопол, след което били издавани и наказателни постановления.
При всяко посещение на място на контролните органи, различни лица се
представяли за управители на заведението, поради което са им съставяни
АУАН.
На 18.06.2017 г. полицейски служител в РУ - Созопол – св.Н. Н.,
съставил на св. Т.М. като управител на бар „Хедон“ АУАН № 16/18.06.2017 г.
Срещу същата свидетелка бил съставен и АУАН № 78/05.08.2017 г. отново в
качеството й на управител. Срещу подс. Н. П. били съставени 6 броя АУАН в
качеството му на управител на бар „Хедон“ за това, че на 25.06.2017 г., на
30.07.2017 г., на 06.08.2017 г., на 12.08.2017 г., на 13.08.2017 г. и на 27.08.2017
г. е използвал озвучителна техника за музикално озвучаване на заведението
след 23:00 часа без нужната шумоизолация, в нарушение на Наредбата за
опазване на обществения ред и сигурност на територията на община Созопол.
Подсъдимият П. държал в себе си лични карти на непознати за него
лица, обявени за невалидни, след като са били изгубени или откраднати от
техните правопритежатели, в това число личните карти на свидетелите С. Й. -
л.к. № ***, издадена на 09.05.2008 г. от ОДМВР - Ловеч, Ц. П. - л.к. № ***,
издадена на 08.01.2009 г. от ОДМВР - Варна и И. Г. - л.к. № ***, издадена на
6
23.10.2014 г. от ОДМВР - Добрич. Посочените свидетели не се познавали и
нямали връзка помежду си, освен че всички те били от района на област
Варна или близък до него, както и че тримата са установили липсата на
личните си карти почти по едно и също време и на едно и също място - при
посещение в дискотека „Плаза“ в гр. Варна, където дългогодишен управител
бил самият подсъдим Н. П..
На 11.07.2017 г. след 23:00 часа отново бил подаден сигнал за висок
шум от заведение „Хедон“. На място се отзовали свидетелите Н. Н. и Н. Х. -
двамата полицейски служители при РУ - Созопол към ОД на МВР - Бургас.
Пред бара ги посрещнал подс. П., който се представил за помощник -
управител. Обяснил им, че управителката е много заета и им предложил да
им донесе личната й карта, за да съставят АУАН. Подсъдимият П. им
предоставил личната карта на свидетелката Ц. П., на която полицейските
служители съставили АУАН № 42/11.07.2017 г., серия Г, бл. № 433884 по
описа на РУ на МВР - Созопол. Пред свидетелите Н. и Х. се появило лице от
женски пол, което се представило за свидетелката П., но отказало да подпише
съставения АУАН. Свидетел на отказа била В. К. - полицейски инспектор при
РУ на МВР - Созопол.
При пореден сигнал за нарушаване на нощната тишина от заведение
„Хедон“ на 14.07.2017 г., около 01:15 часа полицейски служители отново
посетили бара. Този път подс. П. с цел да се избегне
административнонаказателна отговорност за нарушение на Наредбата на
Община Созопол, предоставил на подс. К. личната карта на свидетеля С. Й.,
като му казал да се представи за него пред полицейските служители.
Свидетелят К. Б. - мл. инспектор при РУ - Созопол съставил срещу св. С. Й.
АУАН № 50/14.07.2017 г., бл. № 795155 по описа на РУ - Созопол.
Подсъдимият К. подписал акта в качеството на нарушител.
Подсъдимият К. се представял за свидетеля С. Й., предоставяйки
неговата лична карта на полицейските органи и при извършване на още две
проверки за шум от бар „Хедон“, извършени на 19.07.2017 г. и на 23.07.2017
г. Така срещу свидетеля С. Й. били съставени още два акта - АУАН №
53/19.07.2017 г., бл. № 795078 по описа на РУ на МВР - Созопол, съставен от
Н. Х. - мл. инспектор при РУ на МВР - Созопол и АУАН № 65/23.07.2017 г.
бл. № 436991 по описа на ЗЖУ - гр. Бургас, съставен от св. Х. Н. - служител
при ЗЖУ гр. Бургас, отново подписани от подсъдимия М. К.. Полицейските
служители съставяли актовете без допълнителни проверки, тъй като нямали
съмнения, че подсъдимият К. представя чужда лична карта. Актовете били
съставяни в тъмната част на денонощието, като видимо не се констатирали
разлики между личността на подсъдимия К. и лицето от личната карта.
На 08.08.2017 г. и 13.08.2017 г. след 23:00 часа отново постъпили
сигнали за нарушаване на нощната тишина от бар „Хедон“. На сигналите се
отзовали полицейски служители, като и на двете дати подсъдимият П.
предоставил на неустановени по делото лица личната карта на св. И. Г., като
ги убедил да се представят за свидетеля Г.. По тази причина срещу свидетеля
И. Г. били съставени два АУАН - на 08.08.2017 г. от свидетеля К. Б. - мл.
инспектор при РУ на МВР - Созопол и на 13.08.2017 г. от свидетеля Х. Н. -
7
мл. инспектор при ЗЖУ гр. Бургас. При съставяне на актовете полицейските
служители не се усъмнили в самоличността на лицата, представящи се за
свидетеля Г..
Във връзка със съставените актове за установяване на
административно нарушение на свидетелите Т. М., С. Й., Ц. П., И. Г. и
подсъдимия Н. П. били издадени и наказателни постановления. След като
били уведомени от компетентните органи за издадените срещу тях
наказателни постановления, свидетелите Ц. П. и С.Й., предприели действия за
обжалване на постановленията пред РС – гр. Бургас. След установяване на
действителната фактическа обстановка по делото, а именно, че през лятото на
2017 г. свидетелите П. и Й. не са посещавали бар „Хедон“ в гр. Созопол,
състав на РС – гр. Бургас е отменил с влезли в сила съдебни актове
издадените срещу тях наказателни постановления за нарушения на Наредба за
опазване на обществения ред и сигурност на територията на Община Созопол.
Свидетелят И. Г.узнал за издадените срещу него два броя наказателни
постановления едва в хода на настоящото наказателно производство.
След като получил наказателните постановления, св. С. Й., позвънил
на установен в интернет телефонен номер за резервации за бар „Хедон“. При
проведен разговор със св. Т.М., същата се представила за управителка през
деня на бар „Хедон“ и заявила, че няма информация за съставените актове и
че барът има нощен управител, който се казва Н. (подсъдимият П.). Чрез
общи познати свидетелят Й. установил телефонния номер на подс. П. и
провел няколко разговора с него в периода 22.08.2018 г. - 07.09.2018 г.
Подсъдимият П. обяснил на св. Й., че документално не се води на работа в
бар „Хедон“, но въпреки това работи там през летния сезон, а основното му
работно място е дискотека „Плаза“ в гр. Варна, която не работи през летния
сезон. Заявил също, че ще говори с шефовете на заведението, след което в
пореден телефонен разговор, подс. П. предложил на св. Й. да му платят
задълженията по трите наказателни постановления. Свидетелят Й. не приел
предложението и заявил намерението си да ги обжалва.
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена
съдебно-графическа експертиза, заключението на която установява, че
подписите за „нарушител“ и след „подпис“ в предоставените за изследване
актове за установяване на административни нарушения № 50/14.07.2017 г., №
53/19.07.2017 г. и № 65/23.07.2017 г. са изпълнени от подсъдимия М. К.
(протокол № 219 от 13.07.2019 г. по описа на БНТЛ при ОДМВР – Бургас –
папка 7, л. 36-39 от ДП).
Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин
от събраните в хода на досъдебното производство: гласни доказателствени
средства – частично от обясненията на подсъдимия М. К. (папка № 9, л. 13-17
от ДП), показанията на свидетелите К. Б. (папка № 4, л. 75-76, папка № 8, л.
26 и л. 106.107 от ДП), Н. Х. (папка № 2, л. 65; папка № 4, л. 77-78 от ДП),
Х.Н. (папка № 7, л. 9-11; папка № 8, л. 12-14 от ДП), Д. П. (папка № 5, л. 34-35
от ДП), Н. Н. (папка № 2, л. 58; папка № 3, л. 22; папка № 8, л. 20-21 от ДП),
К. Д. (папка № 8, л. 10-11 от ДП), В. К. (папка № 3, л. 17 от ДП), Н. С. (папка
№ 7, л.12-13 от ДП), И. И. (папка № 7, л. 14-15 от ДП), Л. А. (папка № 6, л. 21-
8
22 от ДП), Т. С., (папка № 6, л. 37-38 от ДП), С.Н. (папка № 6, л. 64-65 от ДП),
Г. Т. (папка № 2, л. 40-41, л. 76; папка № 3, л. 34; папка № 4, л. 74; папка № 5,
л. 29 от ДП), Т. М. (папка № 2, л. 70; папка № 4, л. 73 от ДП), Л. Л. (папка №
3, л. 49-50; папка № 6, л. 11-12 от ДП), Т. П. (папка № 5, л. 24-25 от ДП), И. М.
(папка № 6, л. 4 от ДП), Н. П. (папка № 6, л. 45-46 от ДП), Р. К. (папка № 6, л.
61 от ДП), Й. И. (папка № 2, л. 30 от ДП), Ц. П. (папка № 2, л. 26; папка № 7,
л. 89 от ДП), С. Й. (папка № 4, л. 72; папка № 6, л. 78; папка № 7, л. 93 от ДП)
и И. Г. (папка № 8, л. 79 и л. 95от ДП), очна ставка между подсъдимите К. и
П. (папка № 10, л. 19–24 от ДП), очна ставка между подс. П. и св. Л. А. (папка
№ 10, л. 25-29 от ДП), очна ставка между подс. П. и св. Т.С. (папка № 10, л.
30-33 от ДП); протоколи за вземане на образци за сравнително изследване
(папка № 2, л. 27-28, л. 71-72; папка № 4, л. 84-85, л. 167-168; папка № 6, л. 5-
7, л. 13-14, л. 15-16, л. 23, л. 24, л. 28-30, л. 33-34; л. 47-50, л. 62, л. 66, л. 71, л.
81, л. 98-99, папка № 7, л. 20, л. 82-85, папка № 8, л. 80-81 от ДП); писмени
доказателства, приобщени в хода на разследването - писмо от PC – гр. Бургас
изх. № 1652 от 16.02.2018 г. ведно с приложени материали от АНД №
5645/2017 г. по описа на PC – гр. Бургас (папка № 2, л. 169-173), писмо от
16.02.2018 г. от Община Созопол ведно с оригинал на АУАН № 65/23.07.2017
г. бл. № 436991 на името на С. Й. (папка № 4, л. 110), писмо от Община
Созопол от 21.09.2017 г. относно предоставяне на оригинал на АУАН №
53/19.07.2017 г. на името на С. Й., оригинал на АУАН № 50/14.07.2017 г. на
името на С. Й.и копия на НП № 65/10.08.2017 г. и НП № 66/10.08.2018 г.
(папка № 4, л. 111), оригинали на АУАН (папка № 4, л. 116 – 121),
наказателно постановление № 65 от 10.08.2017 г. на Кмета на Община
Созопол по АУАН № 53/19.07.2017 г. (папка № 4, л. 125), наказателно
постановление № 66 от 10.08.2017 г. по АУАН № 50/14.07.2017 г. (папка № 2,
л. 126), писмо до Кмета на Община Созопол и отговор изх. № 66-01-4-
1/21.01.2020 г. от Община Созопол ведно с приложения (папка № 8, л. 28-58),
писмо от сектор БДС при ОДМВР - Ловеч УРИ: 295р-14682/24.10.2019 г.
(папка № 7, л. 95), писмо от ТП НОИ Бургас (папка № 7, л. 104-106); както и
експертното заключение на извършената по делото съдебно-графическа
експертиза (папка № 7, л. 62-66 от ДП).
Въззивният съд счита, че фактическата обстановка по спора е
правилно установена и изведена от събраните доказателства, които са
прецизно анализирани. Безспорно са установени всички факти, включени в
предмета на доказване.
Първостепенният съд е посочил кои факти от значение за делото се
извеждат от показанията на всеки един от разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетели и от обясненията на подс. К., какво е тяхното
отношение с останалите доказателства, посочил е съображения кои от
гласните доказателствени източници кредитира по отношение на определени
факти и кои игнорира спрямо други такива. Внимателно е подходил и по
отношение на противоречивите доказателства относно съпричастността на
подсъдимите в извършване на процесните деяния. Липсват основания, които
да мотивират въззивния съд да промени направените в първоинстанционния
съдебен акт фактически констатации, свързани с релевантните по делото
9
факти.
Обосновано и при съпоставка с останалите доказателствени
източници, БРС е подходил с доверие и е кредитирал показанията на
полицейските служители – актосъставители К. Б., Н. Х. и Х. Н., тъй като не се
установява противоречие по основните релевантни за делото факти и
обстоятелства. Показанията и на тримата свидетели разкриват един и същ
механизъм на извършване на деянията от подс. М. К. – при извършваните на
инкриминираните дати полицейски проверки за нарушаване на нощната
тишина, подс. К. се представял за управител на бар „Хедон“, предоставял
чужда лична карта - тази на св. С. Й., и подписвал съставените срещу
последния актове в качеството на нарушител. Възраженията на защитата на
подс. К., отнасящи се до неизпълнение на служебни задължения от страна на
полицейските служители при извършване на проверките, не повлияват на
отговорността на дееца, поради факта, че стоят извън параметрите на
вмененото му във вина престъпно поведение - „противозаконно служене с
официален документ, издаден за друго лице“. Същите не променят и
преценката за достоверност на показанията на тримата свидетели.
Показанията на свидетелите Б., Х. и Н. кореспондират както със
събраните по делото писмени доказателства, така и със заключението на
изготвената графическа експертиза, от което се установява, че подс. К. е
автор на подписите за „нарушител“ и „след подпис“ в трите АУАН, съставени
срещу св. С. Й.на 14.07.2017 г, 19.07.2017 г. и на 23.07.2017 г.
В обясненията си, дадени на досъдебното производство, подс. К.
също признава, че е подписвал съставените срещу св. С. Й. актове за
установяване на административни нарушения, но твърди, че това е ставало по
нареждане на подс. Н. П., както и че не е бил запознат със съдържанието им.
Последното се опровергава от фактическите обстоятелства, изнесени от
тримата свидетели – актосъставители, които са запознали лицето,
представило се за управител, с подадения сигнал, с нарушените норми от
Наредбата за опазване на обществения ред и сигурност на територията на
Община Созопол и са му разяснили, че ще бъде съставен АУАН, и по
същество способстват извода за доказано виновно поведение на подс. К..
Въззивният съд се присъединява към становището на БРС, че обясненията на
подс. К. не следва да бъдат кредитирани в тяхната цялост, а само частично по
отношение на точно определени факти и обстоятелства, които се явяват
подкрепени от останалите доказателства и допринасят за изясняването на
обективната истина по делото.
Във връзка с оплакването за неправилна оценка на доказателствата и
позоваването от първата инстанция отчасти на обясненията на подс. К.,
въззивният съд намира, че изложените доводи от защитата в подкрепа на
релевираното оплакване не могат да бъдат споделени. На първо място следва
да бъде отчетено, че процесуалният закон не съдържа забрана обясненията на
един съподсъдим по делото, в които се съдържат доказателства за участието
на друг съподсъдим в извършването на деянието, т.н. „оговор” да бъдат
ползвани при постановяването на присъдата. От друга страна не се допуска
осъдителната присъда да почива само и единствено на доказателствата,
10
събрани посредством тези обяснения, а е необходимо същите да бъдат
подкрепени от други доказателства, както и е налице изискване събраните
чрез оговор доказателства да не бъдат превратно тълкувани.
Първоинстанционният съд е отчел в мотивите към решението
обстоятелството, че обвинителни доказателства срещу подсъдимия П. са
събрани посредством обясненията на подсъдимия К.. Това е наложило
внимателната проверка, която съдът е извършил в насока тяхната
подкрепеност от други налични по делото доказателства, както и прецизна
съдържателна оценка на обективността им. Въззивната инстанция споделя
тезата на районния съд, че доказателствата, събрани от обясненията на
подсъдимия К. намират достатъчно убедителна доказателствена подкрепа в
останалите доказателствени източници, с което не се нарушава принципът за
постановяване на осъдителен съдебен акт изолирано само на доказателства,
събрани посредством „оговор”.
От събраните по делото доказателства категорично се установява, че
именно подс. Н. П. е разполагал с личните карти на свидетелите Ц. П., С. Й. и
И. Г., от които личната карта на св. Й. предоставил на подс. М. К., а другите
две карти - на неустановени по делото лица. И тримата свидетели посочват, че
са установили липсата на лични документи в гр. Варна, след посещения на
дискотека „Плаза“, чийто дългогодишен управител бил подс. П.. През лятото
на 2017 г. свидетелите не са посещавали бар „Хедон“ в гр. Созопол. В този
смисъл са кредитираните от първоинстанционния съд показания на
свидетелите С. Й., Ц. П. и И. Г..
На следващо място, по делото е установено, че макар и неофициално
(без сключен договор), през лятото на 2017 г. в бар „Хедон“, гр. Созопол,
където са използвани личните карти на тримата свидетели, подс. П. е
извършвал управленска и организационна дейност. Най-категорични в тази
посока са показанията на св. С. Й., дадени във връзка с проведени разговори
със св. Т. М. и със самия подсъдим. Този факт се потвърждава и от
обясненията на подс. К. в частта, в която заявява, че при започване на работа
в бара, подс. П. му бил представен от св. Т. М. като управител на заведението.
Относно свидетелите Л. А. и Т. С., правилно районният съд е приел
резултатите от проведените очни ставки между тях и подс. П. като нелогични
и противоречащи както на разпитите им от 01.06.2019 г. и от 26.06.2019 г.,
така и на събрания по делото доказателствен материал. Заявеното от тях на
очните ставки цели единствено да обслужи защитната теза на подс. П., че не е
изпълнявал трудова дейност в бар „Хедон“. Оценени в съвкупност с
останалите доказателствени материали, съобщеното от двамата свидетели на
разпитите, подкрепя отразените в обвинителния акт факти и обстоятелства, на
които се основава обвинението и които очертават престъпното деяние на
подсъдимия П.. В изводите си по фактите правилно съдът е кредитирал и
показанията на св. С. Н., който представя сведения, че бар „Хедон“ е имал
главен мениджър на име Н., който е присъствал в бара, когато полицейски
служители са правили проверки за нарушаване на нощната тишина.
Показанията на горепосочените свидетели кореспондират и със
събраните писмени доказателства – справка от мобилен оператор „А1
11
България“, справка от Община Созопол за извършените проверки на бар
„Хедон“ и съставените актове за административни нарушения и наказателни
постановления за летния сезон на 2017 г.
Като крайно нелогични и обслужващи единствено защитната
позиция на подс. П. са и твърденията на св. Г. Т., че не познава подс. П. и
последният не е обвързан с дейността на бар „Хедон“. Същото заявяват и
останалите, разпитани по делото служители на бар „Хедон“, като обясняват
това с кратките срокове, в които са работели, с изминалия период от време,
както и с голямото текучество на персонал в бара. Обосновано при
съпоставка с останалите доказателствени източници БРС не е кредитирал
показанията на свидетелите Т. М., Л. Л., Т. П., И. М., Н. П. и Р. К., доколкото
същите са неубедителни и противоречащи на събраните по делото
доказателства.
Въззивният съд няма основание да пренебрегне оценката на
първостепенния досежно валидността, последователността и логичността на
показанията на полицейските служители, извършили проверките на място в
бар „Хедон“ относно механизма на съставяне на АУАН срещу подс. П. –
свидетелите Н. Н., Х. Н., К. Б., Н. Х., К. Д., доколкото същите не стоят в
противоречие с останалите доказателства по делото и допринасят за пълното
изясняване на обстановката по делото.
Законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е изградил
своите изводи и на основата на приобщените по делото писмени
доказателства.
Правилно е възприето и заключението на изпълнената в хода на
досъдебното производство графическа експертиза, тъй като същото е
обективно, компетентно изготвено, обосновано и няма никакво съмнение в
неговата правилност.
Отчитайки изложените обстоятелства, настоящата инстанция
намира, че в този обем и относимост доказателствата се явяват достатъчни, за
да подкрепят обвинението срещу подсъдимите.
Неоснователни са оплакванията на защитника на подс. П. за
нарушение на презумцията за невиновност по чл. 16 от НПК. Когато в
изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 305, ал. 3 НПК
първоинстанционният съд, след осъществен всеобхватен анализ на
доказателствената съвкупност, се позовава на конкретни доказателствени
източници и въз основа на тях формира извод за неоснователност на
фактическите твърдения и/или версии на подсъдимия или защитника му, той
не нарушава нито презумпцията за невиновност, нито принципа, че нито едно
доказателство или доказателствено средство не се ползва с предварително
определена доказателствена сила. Прегледът на първоинстанционния съдебен
акт показва, че контролираната инстанция е изложила пространни
съображения относно това на кои от доказателствени източници дава вяра по
отношение на определени факти и кои игнорира спрямо други такива, като е
дала обосновани отговори на възраженията на защитата, свързани с
авторството на деянията от страна на подсъдимите.
12
Въз основа на правилно установените фактически обстоятелства,
първоинстанционният съд е направил обосновани и законосъобразни правни
изводи относно престъпната деятелност на подсъдимите, като правилно е
квалифицирал деянието по чл. 318, вр. чл. 20, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 26, ал. 2, вр.
ал. 1 НК за подсъдимия М. К. и по чл. 318, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 26,
ал. 2, вр. ал. 1 НК за подсъдимия Н. П.. Правните квалификации на деянията
са законосъобразни и не са налице основания за тяхното изменение.
Безспорно е установено, че на 14.07.2017 г., 19.07.2017 г. и
23.07.2017 г. подсъдимият М. К. си е служил с официален документ, издаден
за друго лице (с личната карта на свидетеля С. Й.), с цел да заблуди
полицейските служители, извършващи проверки за нарушаване на нощната
тишина в бар „Хедон“ в гр. Созопол. Личната карта му е била предоставена
от подсъдимия Н. П..
По делото по категоричен начин се установи също, че на 11.07.2017
г., 08.08.2017 г. и 13.08.2017 г. подсъдимият Н. П. предоставил на
неустановени по делото лица личните карти на свидетелите Ц. П. и И. Г., като
тези лица се представили за управители на бар „Хедон“ пред полицейските
служители, посетили заведението за извършване на проверки и се
легитимирали с личните карти на свидетелите П. и Г..
Няма спор, че използваните от подс. К. и неустановените по делото
лица документи за самоличност - лични карти на свидетелите Й., П. и Г., са
официални документи по смисъла на чл. 318 от НК, тъй като отговарят на
легалната дефиниция за такъв документ, дадена в чл. 93, т. 5 от НК –
издадени са по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на
службата му. Освен това са истински - не са били обект на подправка.
Несъмнено полицейските служители, пред които подсъдимият К. и
неустановените по делото лица са представили чужди лични карти,
притежават качеството на длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“
НК.
Същевременно инкриминираната от държавния обвинител
деятелност на подсъдимите не разкрива признаци на извършено по-тежко
престъпление, доколкото от доказателствата по делото не се установява от
същата да са настъпили допълнителни вредни последици, предвидени в друг
състав на престъпление от общ характер.
Въззивната инстанция напълно споделя изводите, направени от
първоинстанционния съд, че деянията са осъществени при условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като всяко
едно поотделно осъществява един и същ състав на едно и също престъпление
– чл. 318 от НК, извършени са през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината – пряк умисъл, при
което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение
на предшестващото.
Обосновано е приетото от първостепенния съд, че от субективна
страна деянието е осъществено от подсъдимите при условията на пряк умисъл
по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК и при наличието на предвидената в престъпния
13
състав специална цел. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния
характер на извършеното, предвиждали са общественоопасните му последици
и са искали настъпването им, което е обективирано в тяхното поведение.
Доказва се безспорно формата на съучастие по чл. 20, ал. 2, ал. 3 и
ал. 4 от НК. При осъществяване на престъплението подсъдимият М. К. е
действал като извършител, а подсъдимият Н. П. - като подбудител и помагач.
Налице е общност на умисъла между съучастниците за осъществяване на
намисленото престъпление. Налице са и доказателства, от които да се
направи извод, че цялото поведение на подсъдимите е било подчинено на
изискуемата се за престъплението по чл. 318 НК цел – да бъдат заблудени
длъжностните лица относно самоличността на проверяваните лица. Правилно
при определянето й БРС е изследвал всички обстоятелства около
извършеното престъпление, отчел е поведението на виновните лица и
механизма на извършване на деянията. Изложените от първостепенния съд
обстойни мотиви напълно се споделят от настоящия въззивен състав.
Възприетите от първоинстанционния съд фактически и правни
изводи, настоящата инстанция намира за правилни. В този смисъл искането за
оправдаване на подсъдимите се явява неоснователно.
Относно наложените на подсъдимите наказания, въззивната
инстанция счита, че първоинстанционният съд е приложил точно закона и е
определил напълно адекватни на степента на обществена опасност на
деянието и на дейците наказания.
Позовавайки се на установената наказуемост на престъплението по
чл. 318 от НК и на основание данните за съдимост на двамата подсъдими,
както и липсата на настъпили от деянието съставомерни имуществени вреди,
правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 78а от
НК.
При анализа на доказателствата, относими към индивидуализация на
наказанието, което следва да се наложи на подс. М. К., БРС е направил
обоснован извод за неговия адекватен и справедлив размер. Съобразил е
ниската степен на обществена опасност както на деянието, така и на
личността на извършителя. Първоинстанционният съд е отчел значението на
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, като от една страна е
съобразил направеното от подс. К. на досъдебното производство частично
признаване на релевантни за обвинението и срещу двамата подсъдими факти,
както и оказаното съдействие на разследващите органи при разкриване на
обективната истина по делото, а от друга страна - отрицателните последици,
настъпили за св. С. Й. от неправомерното ползване на личната му карта
(издадени са 3 броя наказателни постановления с наложени глоби, които са
обжалвани пред РС - Бургас). Всички тези обстоятелства са мотивирали
първоинстанционния съд да определи размера на административното
наказание глоба при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а именно
към предвидения минимум. Преценката на БРС по индивидуализация на
административно-наказателната репресия е правилна. Така отмерена
санкцията от 1 500 лева, се явява съответна за постигане целите на
14
генералната и специална превенции.
При определяне размера на административното наказание на подс.
Н. П., съдът е взел предвид липсата на смекчаващи отговорността
обстоятелства. Същевременно е отчетено обстоятелството, че използването на
чужд личен документ в случая е довело до настъпване на негативни
последици за притежателите на личните карти - свидетелите П., Й. и Г., срещу
които са били издадени АУАН и НП с наложени глоби, които са били
обжалвани пред РС – гр. Бургас. Така отмерена – в размер под средния,
наложената санкция се явява напълно справедлива и съобразена с данните по
делото за деянието и личността на дееца. Същата е достатъчна да мотивира
подс. П. да се поправи, превъзпита, да преосмисли отношението си към
правните норми, регламентиращи документооборота и по-конкретно
ползването на документите, и да коригира за в бъдеще поведението си, както
и да повлияе предупредително върху останалите членове на обществото.
По делото не се установяват други обстоятелства, които да са
относими към въпроса за индивидуализацията на наказанията на двамата
подсъдими, които да не са били отчетени от първата инстанция. В този
смисъл настоящата инстанция счита, че определените наказания са
законосъобразни и обществено оправдани, поради което не са налице
основания за тяхното изменение.
Правилно, в съответствие с изискването на чл. 189, ал. 3 от НПК,
съдът е ангажирал отговорността на подсъдимите за разноските, направени по
делото.
Предвид изложеното и след извършена на основание чл. 314 НПК
служебна проверка на правилността на проверявания съдебен акт, въззивната
инстанция не констатира допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон, които да налагат изменение на решението или отмяна на
същото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от
НПК, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 877/29.11.2021 г., постановено по
НОХД № 2804/2021 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено
съобщение на страните за изготвяне на въззивното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
15
2._______________________
16