ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Перник, 07.01.2020 г.
ПЕРНИШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, II-ри състав, в закрито съдебно заседание седми януари две
хиляди двадесета година, в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Методи Величков |
|
ЧЛЕНОВЕ: Димитър Ковачев |
|
|
Антония
Атанасова - Алексова |
като
разгледа докладваното от съдия Атанасова-Алексова в. гр. д. № 856 / 2019 по
описа на ОС - Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”,
чл.
258 и сл. от ГПК, образувано по
въззивна жалба подадена
От „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез пълномощника З. Н. Д. -
Прокурист, упълномощена от Я. Й. О. и П. Я. П. - в качеството им на
представляващи Дружеството, чрез
пълномощника си юрисконсулт К.К.Т., преупълномощена от З. Д., съгласно нотариално
заверено пълномощно с регистрационен № 12571/2017 г. от 01.12.2017 г. на
нотариус И. И. с peг. N° 384 на НК, с район на действие СРС.
С жалбата първоинстанционното
решение се оспорва изцяло, като незаконосъобразно,
неправилно и постановено в противоречие със събрания по делото доказателствен
материал..
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че първоинстанционният съд
неправилно бил обосновал фактическия извод, че Анекс № 1253220 към Договор за
потребителски кредит от 17.02.2012г. не предвижда възможност кредиторът да
прехвърли вземането си по договора на трето лице, следователно не е изпълнено
изискването на чл. 26, ал. 1 от ЗПК. В т. 4 от подписания Анекс № 9 1253220 било
посочено, че всички останали уговорки между страните, договорени в Искане -
Договор за отпускане на кредит от 17.02.2012г. и разпоредбите на Общите условия
към него, които не са изменени с анекса, остават в сила и продължават да
действат между страните. Предвид на което следвало да се отчете факта, че
съгласно чл. 16, ал. 5 от Общите условия за предоставяне на потребителски
паричен кредит към Договора за отпускане на потребителски паричен кредит,
приложени в първоинстанционното производство към Искова молба с вх. № 20024 от
09.07.2019г. и Становище с вх. № 25927 от 19.09.2019г. при Районен съд Перник,
„УКФ може по всяко време да прехвърли правата си по договора за паричен кредит
на трети лица или на част от него, заедно с дължими лихви, такси, комисионни и
други разноски, като уведоми Потребителя писмено за това в съответствие със
закона". Съгласно следващата разпоредба на чл. 16, ал. 6 „Потребителят
дава изричното си съгласие УКФ да прехвърли правата си по договора за кредит на
трети лица". С подписване на Договора за кредит и посочените към него Общи
условия кредитополучателят се считал за информиран относно възможността
вземането да бъде прехвърлено на трето лице. Поради което кредитодателят не бил
нарушил императивните разпоредби на ЗПК и по-конкретно чл. 26, ал. 1, тъй като
в случая такава клауза за прехвърлимост била изрично предвидена в сключения
договор за кредит.
Счита, че първоинстанционният съд неправилно бил обосновал и фактическия
извод, че не е изпълнено и изискването на чл. 26, ал. 4 ЗПК, съгласно което
кредиторът е задължен да информира потребителя за прехвърляне на вземането. След
като законът не изисквал специална форма за действителност на уведомлението от
цедента до длъжника и предоставял възможност уведомяването да се извърши и от
лице, което цедентът е упълномощил да стори това, нямало пречка това лице да
бъде цесионерът. Съгласно упълномощаването от името на „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД (цедент) в полза на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"
ЕАД, предишният кредитор бил упълномощил цесионера да уведомяваме от негово име
всички длъжници по вземания на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, които
са били цедирани, съгласно сключения Договор за цесия от 12.06.2014г. Предвид
това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД, бил изпратил до А.Б.Д. Уведомление за извършеното прехвърляне на
вземания. Пратката, съдържаща Уведомлението по чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД, била
изпратена чрез препоръчана поща с обратна разписка на посочения в Договора за
кредит адрес: ***, като същата била доставена лично на А.Б.Д. на дата
19.06.2014г., видно от приложеното към Исковата молба копие.
Моли за присъждане всички разноски, направени както
в хода на първоинстанционното производство, така и в хода на настоящото въззивно
производство, а именно: юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция в
размер на 300.00 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1
Наредба за заплащането на правната помощ, както и заплатените държавни такси за
предявения установителен иск и за въззивната жалба в общ размер на 74.05лв., съгласно
приложения списък.
Производството
е и по подадена жалба вх. № 33682 / 22.11.2019г. срещу: Определение
от 28.10.2019г., постановено по гр.д. № 4162 / 2019г., PC Перник, с искане да
бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, тъй като не били заявени претенции за заплащане на
разноски по подаване на възражението по заповедното производство, като не били
представени доказателства, че били платени, а били и прекомерни.
В
законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната на
въззивна жалба страна, не е подала отговор нито по първоначално подадената
въззивната жалба, нито в указания едноседмичен срок по подадена жалба вх. №
33682 / 22.11.2019г. срещу: Определение от 28.10.2019г.
При
извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена
против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е
съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Във
въззивната жалба и отговора, страните не са се позовали и не са направили
обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения,
изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена
доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК,
поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно,
тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с
доклада на делото въззивният съд не следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1
и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
С
въззивната жалба и отговора, страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за
спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла
на чл.266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от
първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения
във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане
на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния
съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.
С
депозираната въззивна жалба е направено особено искане да бъде указано на
въззиваемата страна да предостави банкова сметка, *** евентуално присъдените в
нейна полза разноски с оглед неизвестния към днешна дата изход от спора.
Така
направеното искане се явява допустимо и доколкото би улеснило доброволно уреждане
на евентуално признати от съда вземания, се явява основателно и следва да бъде
уважено
Предвид
изложеното и на осн. чл.267 от ГПК Пернишкият Окръжен Съд,
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 11.02.2020 г.
от 10.05 ч., за която дата и час да се
призоват страните.
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на
определението.
УКАЗВА на ответната на въззивната жалба
страна, че може да предостави банкова сметка, *** евентуално присъдените в
нейна полза разноски
Съдът
УКАЗВА на страните, когато отсъстват
повече от един месец от адреса, който са съобщил по делото или на който
веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да уведомят съда за новия си
адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА
страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се
прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът
ПРИКАНВА страните към постигане на
спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона
за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят
по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не
противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното
производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът
НАПЪТВА страните, че ако желаят
могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация, която
дава възможност:
Ø да се
спести време;
Ø да се намалят
разходите по разрешаването на спора;
Ø до бъде
договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява
интересите и на двете страни;
Ø да подобрите
отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да продължат.
Ø запазите имиджа
и тайните си;
Ø обичайно се
изпълнява доброволно;
Ø запазят имиджа и
тайните си;
Ø за да започнете
медиация, няма значение на каква фаза е делото.
Ø медиация можете
да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За
да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор
на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд –
Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните препис от настоящото определение за насрочване, ведно с обективирания
в него доклад по делото, а на въззивника и препис от подадения отговор на
въззивната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.