РЕШЕНИЕ
№ 348
гр. Ловеч, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНЕТА Й. МИТОВА
при участието на секретаря МАРИЯ КР. КАРАЛАШЕВА
като разгледа докладваното от ИВАНЕТА Й. МИТОВА Гражданско дело №
20224310100044 по описа за 2022 година
обективно съединени искове в производство по основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, по чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД:
Производството е образувано по молба на „ Аресгаз" ЕАД, ЕИК813101815, гр.София, ул.
"Алабин" №36, ет.2, представлявано от Изпълнителния директор Венета Райкова, чрез адв.
Людмила Малева от АК-Варна, вписана под №**********, служебен адрес: гр.Варна,
ул."Цар Симеон I" №25, ет.7, против ИВ. З. М., с ЕГН ********** и постоянен адрес:
******, по която се твърди, че между ищцовото дружество(бивше наименование
„Черноморска технологична компания"АД) - дружество, притежаващо лицензии за
разпределение на природен газ на обособена територия „Мизия", с №Л-131-08/10.02.2004г.
и за обществено снабдяване с природен газ от краен снабдител на обособена територия
„Мизия", с №Л-131-12/27.04.2009г., издадени от Комисията по енергийно и водно
регулиране (КЕВР), и ответницата е сключен Договор за доставка на природен газ за битови
нужди с №В-13-041/25.08.2014г., с който страните се задължават: „Аресгаз"ЕАД като
Продавач да доставя, а ИВ. З. М. като Купувач, да приема и заплаща доставяния природен
газ на собствения си обект - апартамент ***, находящ се в *****, по показания на
разходомер с фаб. №01310400, с код на клиента 29013 и при публично известни Общи
условия по договорите за доставка на природен газ за битови нужди.Твърди,че
газоподаването към обекта на ответника е спряно на 18.02.2021г., на основание незаплащане
на дължимата сума за консумиран природен газ, за което е съставен Констативен протокол
№1/18.02.2021г., с показания на разходомера при спирането.Изтъква се, че ИВ. З. М. не
изпълнила задължението си за плащане на консумирания природен газ, съгласно договора за
1
доставка на природен газ за битови нужди и Общите условия към него, въпреки, че е била
поканена за това неколкократно, включително и с покани за доброволно изпълнение, изх.
№204/02.03.2021г. и изх. №273/24.03.2021г., поради което „Аресгаз"ЕАД потърси правата си
по съдебен ред образувано производство по чл.410 ГПК като било образувано ЧГД
№1863/21Г. и издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца за общо сумата 859,87 лева,
отразена по компоненти в издадени фактури: Фактура ***503746/30.11.2020г.; Фактура
***503818/31.12.2020г.;Фактура ***503888/ 31.01. 2021г.; Фактура***503959/28.02.2021г.;
№**********/ 28.02. 2021 г.; №**********/ 31.03.2021г.; **********/30.04. 2021г.,
№**********/ 31.05.2021г., №**********/ 31.07.2021г.; №**********/31.08.2021г.,
обобщени в Справка за задълженията, издадена от счетоводен отдел на „Аресгаз"ЕАД.
Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че ответника дължи
на „Аресгаз"ЕАД сумата от 859,87 лева, представляваща сбор от дължими суми за доставен,
консумиран, неплатен природен газ (главница 824,98 лева и неустойки за забава 34,89 лева),
за счетоводен период от 01.11.2020г. до 15.09.2021г., по Договор за доставка на природен
газ за битови нужди с №В-13-041/25.08.2014г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-01.10.2021г. до окончателното изплащане на
вземането, както и 25 лева, направени разноски за държавна такса и 300 лева, платено
адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, по ч.гр.д.
№20214310101863/2021 г., VII състав от Районен съд - гр.Ловеч, както и всички съдебни и
деловодни разноски за тази инстанция, за което ще се представи списък, съгласно
изискванията на ГПК. Прави и доказателствени искания
Ответната страна, редовно призована чрез назначения й особен представител на осн. чл.47,
ал.6 ГПК-адв. С. Ц., признава някои твърдения по ИМ: налице е сключен Договор за
доставка на природен газ № В-13-041/25.08.2014г. по силата на който ответника купува от
ищеца природен газ за отопление и топла вода на собствения си недвижим имот, находящ се
в *********. Подписан е между страните Договор за присъединяване № 131-
041/25.08.2014г. Видно от приложения Протокол за присъединяване на битов потребител
/форма № 6/ от 17.04.2015г. е монтиран разходомер за природен газ с фабр. № 29905232 за
отчитане на потребления природен газ. На 08.02.2018г. същият е демонтиран и е заменен с
разходомер с фабр. № 01310400, който е посочен в приложените фактури към исковата
молба. Изтъква,че съгласно чл. 3, ал. 2 от Договора за доставка на природен газ „за всички
плащания ПРОДАВАЧЪТ издава на името на КУПУВАЧА фактура, а при плащане в брой в
касите на продавача и фискален бон.". Съгласно чл.27 от Общите условия на договорите за
продажба на природен газ за битови нужди, продавачът има право да прекъсне или ограничи
подаването на природен газ на купувача, когато същият не е заплатил дължимите суми за
консумиран природен газ. В чл.28, ал.1 се доуточнява, че при неплащане в посочения във
фактурата срок, доставката на природен газ се прекратява в 8.00 часа на деня, следващ
датата, посочена във фактурата за спиране на газоподаването, т.е при неплащане,
газоподаването се прекрятява в 3-7 дневен срок от датата на падежа, а в случая не е станало
така. Оспорва и подписите на ответницата,че са различни по двата договора и протоколите
като в този за спиране липсва нейн подпис, нямало доказателства, че е получен от същата;
2
оспорва, че е била канена въобще за доброволно изпълнение на задължението си и сочи, че
към поканите липсват обратни разписки за връчването; изтъква се неоползотворена
възможност за решаване на спора по взаимно съгласие между страните и необосновани
действия в крайна сметка по подаване на заявлението по чл.410 ГПК поради
неуведомяването й за доброволно изпълнение, нарушаващо ОУ и правата й по договора;
несвоевременно спиране на газоподаването на 18.02.21г., а не на падежа още на първата
фактура-10.12.2020г. Като особен представител счита, че е възможно извършването и на
плащане на фактурите и при липса на счетоводни/банкови документи, фактурите имат само
формална доказателствена сила и недоказват неплащане сами по себе си. Не възразява по
приемането на представените д-ва , по чл.195 ГПК като поставя въпроси към е-зата.
С определение в закрито заседание по реда на чл. 140 от ГПК, съдът е приел като относими
допустими представените писмени доказателства към исковата молба, насрочил съдебно
заседание, представил е проекто – доклад на страните.
В съдебно заседание, ищеца, редовно призован, се представлява от адв. Малева от АК-
Варна, която поддържа иска и счита, че е основателен и доказан и моли да се уважи и
представя писмени бележки.
Ответникът, редовно призован, чрез назначения му особен представител на осн. чл.47,ал.6
ГПК-адв. С. Ц. оспорва иска като неоснователен и недоказан и моли да се отхвърли и
поддържа възраженията си по отговора.
От събраните в настоящото производство писмени доказателства: Справка, издадена от
счетоводен отдел на Аресгаз"ЕАД; Фактура ***503746/ 30.11.2020г.; Фактура
***503818/31.12.2020г.; Фактура ***503888/31.01.2021г.; Фактура ***503959/28.02.2021г.;
ИНН №**********/28.02.2021г.; ИНН №**********/ 31.03. 2021г.; ИНН №**********/3
0.04.2021 г.; ИНН №**********/31.05.2021г.; ИНН №**********/30.06.2021г.; ИНН
№**********/31.07.2021 г.; ИНН №ф2000116865/ 31.08. 2021г.; Договор за доставка на
природен газ за битови нужди с №В-13-041/ 25.08. 2014 г.; Общи условия за продажба на
природен газ за битови нужди, утвърдени от КЕВР;Удостоверение за актуално състояние на
заявителя „Аресгаз" ЕАД; Лицензия за разпределение на природен газ на обособена
територия „Мизия" с №Л-131-08/10.02.2004г.; Лицензия за осъществяване на дейността
снабдяване с природен газ от краен снабдител на обособена територия „Мизия" с №Л-131-
12/27.04.2009г.; Договор за правна защита и съдействие №27/28.09.2021г., с договорено
възнаграждение в размер на 300 лева и Адвокатско пълномощно от 28.09.2021г. - оригинала
е приложен по ч.гр.д.№20214310101863/2021г., VII състав от Районен съд - гр. Ловеч;
Преводно нареждане за внесена държавна такса от 29.09. 2021г. за внесена държавна такса в
размер на 25 лева и преводно нареждане от 29.09.2021г. за платено адв. възнаграждение от
300 лв. по ч.гр.д. №20214310101863/ 2021г., VII състав от Районен съд -гр.Ловеч; Покани за
доброволно изпълнение с изх. №204/02.03.2021г. и изх.№273/24.03.2021г.; Констативен
протокол №1/18.02.2021г. за принудително спиране доставката на природен газ; Заявление
по чл.410 от ГПК, подадено от „Аресгаз"ЕАД на 01.10.2021г., с обратна разписка от
куриерската фирма; Договор за присъединяване №131-041/25.08.2014г.; Протокол за
3
присъединяване на обекта на И.М. към ГРМ на „Аресгаз" ЕАД („ЧТК"АД) от 17.04.2015г. и
протокол за замяна от 08.02.2018 г.; Разпореждане № 2515 от 14.12.2021г. по ч.гр.д.
№20214310101863/2021г., VII състав от Районен съд - гр.Ловеч, получено на 15.12.2021г.;
Договор за правна защита и съдействие №32/06.01.2022г., с договорено възнаграждение в
размер на 300 лева и Адвокатско пълномощно от 06.01.2022г. и преводно нареждане като
доказателство за платената сума; Преводно нареждане за доплатена държавна такса;
преводно нареждане за довнесена ДТ; служебна справка за ТД на ответницата; внесен
депозит за особен представител; писмо на АК Ловеч и представените със становище вх. №
5813/29.06.2022 г. известие за доставка ; преводно нареждане за експертиза и счетоводни
записвания за периода 01.11.2020 г. до 15.09.2021 г., както и ч.гр.д. № 1863/2021 г. на РС
Ловеч, от становището на в.л. Д. Нешева и становищата на страните, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, съдът прие следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК за
признаване за установено по отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца
за определени парични суми, дължими на договорно основание. Уважаването на
претенцията предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки, а
именно: между страните да е съществувало валидно договорно правоотношение; ищецът,
като страна по последното, да е изпълнил поетите задължения; ответникът да не е извършил
дължимата насрещна престация, в твърдяния размер; в полза на ищеца при условията на
чл.410 от ГПК да е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът да е възразил в
срок,но в случая тя е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК и съответното последвало р-
не по чл.415 ГПК е довело до настоящото дело.
Не се спори, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение,
възникнало със сключването на писмен договор – договор за присъединяване /битови
нужди/ от 25.08.2014г., по силата на който ищецът е доставял на ответника природен газ,
срещу задълженията на последния: в рамките на определен срок да заплати дължимата
цена; да заплати неустойка в случай на забава плащането – чл.11. Относно естеството на
договорките и тяхната действителност, възражения в производството не са правени. Няма
спор и по отношение на обстоятелството, че ищцовото дружество е лицензирано да
извършва дейност: "Разпределение на природен газ на обособена територия „Мизия"" и
снабдяване с природен газ от краен потребител" за територията на Община Летница.
Безспорно е, че в РС-Ловеч е било подадено заявление по чл.410 от ГПК, постановена
Заповед по чл.410 ГПК, осъществена процедурата по чл.415 ал.1 от ГПК. ЛРС е постановил
ЗАПОВЕД № 967/01.10.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. 1863/21 г. на ЛРС, по която е постановено: длъжникът да заплати на кредитора:
главница от 01.11.2020г. до 15.09.2021 г. в размер на 859,87 BGN /осемстотин петдесет и
девет лева и 87 стотинки/, държавна такса в размер на 25,00 BGN /двадесет и пет лева/,
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 BGN /триста лева/ - разноски по делото.
Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: неплатен природен газ за
период 01.11.2020 г. - 15.09.2021 г. и неустойки за забава. Между кредитора „Аресгаз" ЕАД,
4
като лицензиант за обособена територия Мизия, в която е и ****, и длъжника ИВ. З. М. е
сключен договор за доставка на природен газ за битови нужди с № В-13-041/25.08.2014 г., за
обект: **** находящ се в ****, ******, код на клиента в „Аресгаз" ЕАД - 29013, с уред за
търговско измерване - разходомер фабр.№ 01310400. Сумата от 859.87 лева представлява
сбор от дължими суми за доставен, консумиран и неплатен природен газ, както и неустойки
за закъсняло плащане, отразени във фактури, както следва: № 9503746/30.11.2020г.; №
9503818/ 31.12.2020 г.; № 9503888/31.01.2021г.; № 9503959/28.02.2021 г. и известия за
начислени неустойки, описани в Опис, приложен към заявлението.
Основанието на иска не се оспорва.Спорно е дали е налице уведомяване на ответницата по
съответния добросъвестен начин от ищеца съгласно договорките и Общите условия;
респективно спиране на доставката съгласно последните, извършено ли е плащане на
задълженията и в какъв размер, тъй като според особения представител представените по
делото фактури по никакъв начин не могат да потвърдят, че сумите по тях не са били
заплатени.
Съдът е указал на ищеца, че следва да докаже, че е изпълнявал точно договорните си
задължения, докато ответникът не е сторил това в съответния обем в случая се твърди пълно
неизпълнение на задължението за заплащане на цената на доставения и потребен природен
газ за битови нужди.
С оглед многобройните възражения на особения представител, ищцовата страна ангажира
съдебно-икономическа е-за и гласни доказателства като вещото лице е посочило в
заключението си, че общия размер на задължението на ответника по четирите процесни
фактури е 826,27 лева и съответно неустойката за забавено плащане за периода от
01.01.2021г. до 31.08.2021г. е в размер на 38,11 лева или общ размер 864,38 лева, т.е малко в
по-голям размер от претендирания по исковата молба от ищеца, но не е изменян иска. При
защита на заключението си вещото лице Нешева заяви, че за изчисление на неустойката е
съобразила чл. 46, ал. 1 от ОУ – съгласно който неустойката тя е в размер на законната
лихва и след като се запознала със счетоводните записи установила, че сумата не е платена,
като тя е сбор от неплатените фактури и начислената неустойка. Установила е заплащане със
закъснение на 10.11.2020 г, но на задължения по фактури извън процесните. Заяви , че не е
посетила дружеството, прегледала документите по делото, говорила с представител на
дружеството, за да отговори на въпроса за плащанията. Ищецът нямал офис в Ловеч.
Обяснили й, че плащанията на потребителите са на каса на „Изипей" с когото свидетеля Т.
потвърди,че имали договореност. Същата е категорична, че след подаване на заявлението
няма плащане. Сумите, които са са отразени като погасено задължение по справката на
стр.8 в размер на 3,22 лева са по издадени кредитни известия, което е съвсем отделен
документ като винаги след №, на него се посочва по кая фактура се прави и това се вижда в
кредитното известие. Според нея дружеството си е оправило счетоводството, не е дебитно
известие, за да се начислява нещо, това е кредитното известие да се спада и друг е
произходът им-например грешка и означава, че ги анулират и ги махат от задължението, но
това е по някаква причина за да си изправят документите счетоводно. Съдът дава вяра на
5
заключението и счита, че следва да съобрази изводите си с него и приема,че при ответника
не се установяват процесните суми да са били изплатени. От своя страна представените
фактури, имат точно определени параметри като разпределение на природен газ, снабдяване
с природен газ, доставка на природен газ, пренос през газопреносната мрежа, достъп до
преносната мрежа и акциз или както твърди адв. Малева множество компоненти и отделните
значат различни неща: Пренос през газопреносната мрежа - разходите за транспорт на
природен газ до газоразпределителната мрежа на съответното дружество, което снабдява с
газ битовите потребители. Тази стойност е вариетивна и зависи от количеството потребен
газ, но като цяло е много малка част от общата сметка; Достъп до газопреносната мрежа -
това са разходите, които газопреносният оператор " начислява на дадено дружество за
правото да използва определен капацитет от неговата система за транспортиране на
природния газ. Тази стойност също е променлива и зависи от потребеното количество от
абоната; Цена за доставка - това е цената на самия природен газ. Тя се утвърждава с решение
на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) по предложение на държавното
предприятие "Булгаргаз" ЕАД. Дружествата, които снабдяват битовите абонати, не могат да
начислява допълнителна стойност върху нея; Цена за разпределение и снабдяване:цена за
разпределение - това са разходите на газоразпределителното дружество за транспорт на
природния газ по собствената му газоразпределителна мрежа. Те включват разходи за
експлоатация, ремонт, диагностика, техническо обслужване, аварийно осигуряване и др.,
задължителни за осигуряване на надеждна и безаварийна работа на газоразпределителната
мрежа. За различните доставчици на природен газ до битовите потребители цената е
различна, а цена за снабдяване - при едни дружества цената е фиксирана, а при други е
променлива. Тази цена покрива разходите на дружеството за обслужването на
потребителите - инкасиране на вземанията, фактуриране, центрове за обслужване на
клиенти; Акциз - във фактурата на битовите потребители срещу тази графа има стойност 0,
защото битовите клиенти са освободени от акциз, а при юридическите лица (фирмите),
стойността е променлива в зависимост от потреблението. Крайната цена на клиента се
определя, като количеството потребен газ се умножи по стойността на съответния
компонент. Стойността за битовия потребител се определя като се засича показанията на
неговия разходомер - обикновено това става в последния ден на месеца. Разходомерите
измерват природния газ в стандартни кубични метри, а за да се изчисли консумацията на
даден клиент в метаватчаса, разликата между старото и новото показание се умножава по
определения от "Булгартрансгаз" ЕАД коефициент на преобразуване в енергийни единици,
който е различен през годините и това число - в мегаватчаса, се използва, за да се изчисли
сметката за газ. Когато всички суми се съберат, върху крайната цена се начислява и ДДС, за
да се оформи сумата за плащане. Приложените фактури са първичен счетоводен документ, с
който доставчик (продавач) документира продажба на суровини, материали, стоки,
продукти, активи или услуги към получател (купувач/клиент). Фактурата е основният
документ, пораждащ облагаем приход косвено по ЗДДС за издателя – доставчика/продавача.
В случая задължителните реквизити: Наименование на документа - ”ФАКТУРА”, Номер на
документа, който е десетразряден, с арабски цифри, без пропуски и повторения, Дата на
6
издаване на документа, Издател на документа – фирма, адрес, ЕИК ,Получател на документа
– фирма, адрес, ЕИК и ИН по ЗДДС,Основание за сделката – описва се вида на суровината,
материала, стоката, продукта, актива или услугата, с тяхната единична цена (без данъка),
мярка и количество, Данъчната ставка,Сума на сделката, в т.ч. данъчна основа и ДДС – това
е общата сума на описаните във фактурата суровини, материали, стоки, продукти, активи
или услуги с техните мерки, количества, единични цени и обща сума,Датата, на която е
възникнало данъчното събитие – по-ранната от двете дати – датата, на която е получено
плащането или датата, на която е извършена доставката са налице и съдът не може да ги
отхвърли по направените възражения и приема, че те доказват потребеното количество и
стойността му при включване на съответните компоненти за образуването й. Не са оспорени
по съответния ред . Към незадължителните реквизити е срока на плащане по фактурата, но в
случая и същия е посочен, т.е след падежа , потребителя е изпаднал в забава за
задължението си. Съгласно чл.34 от договора за дължимите суми на купувача се изпращат
фактури , но изр. второ дори предвижда,че неполучаването на такава не освобождава
купувача от заплащане на дължимите суми като ал.2 предписва плащане по банкова сметка
и ли на каса и за дата на плащане си счита датата на постъпване на дължимите суми в
сметката или касата на продавача. При липса на доказателства за плащане, приема, че
плащане от ответника за потребения от него газ за битови нужди не е извършено и той е
изпаднал в забава като съгласно д-ра и ОУ дължи и неустойка в размер на законната лихва,
т.е иска е доказан по основание и размер.
Досежно възражението за липсата на покани за добровоно плащане и постигане на
споразумение с ответницата като последица от създалата се ситуация и критика, че не
предхождат заповедното производство се ангажираха гласни доказателства, а и на стр.36 и
37 са видни и двете покани за доброволно изпълнение до ответницата, които не са й били
връчени по куриер с обр. разписка /приложени 2 бр./ и чрез служител на дружеството
поради отсъствие на лицето от адреса, което се потвърди от свидетеля Т. –Директор
маркетинг и продажби, които заяви,че именно негов служител е бил натоварен да извърши
връчването, но клиента не е бил открит на адреса. Т.е съдът приема, че ищцовото дружество
е напарвило необходимото за постигане на такова между страните. В писмената си защита
пълномощника на ищеца акцентира, че съгласно чл.51 от ОУ, в случай на неуведомление за
промяна в адреса от страна на потребителя, уведомленията се считат връчени, ако са
изпратени на посочения в партидата адрес както е станало и в настоящия казус. Т.е установи
се , че не произволно е преминато към съдебно събиране на вземането. Т. обясни забавянето
в преустановяването на доставката на газ със зимния сезон и с проявеното разбиране към
клиента да не се затруднява и преустановява газоподаването му, а освен това потвърди, че
абоната е имал забавяния и друг път в плащането на сметките си, вече й е било спирано
като тя обаче заплатила всичко ведно с таксите за възстановяването му, т.е имало е очакване
за същия развой на проблема със забавата, но видно от опитите същата да бъде призована в
двете производства – тя е напуснала адреса, който е обявила в **** и не е съобщила нов на
контрагента, не е платила по банков път задължението си.
7
Не следва да се вини и ищцовата страна за продължаване на газоподаването до приключване
на отоплителния сезон, тъй като е изхождано от интересите на клиента , а и от 13.03.2020 е
влязъл в сила ЗМДВИП. Видно от справката за задълженията и че след 28.02.22г. по
фактурите са начислявани само неустойка зак.плащане.
При така изнесените факти, съдът намира за основателни в пълния претендиран размер
исковете за главницата и неустойката и лихвите до изплащане на вземането и следва да
бъдат уважени.
При този изход на делото, ответницата дължи разноските по делото пред настоящата
инстанция или сумата в размер на общо 875 лева, включваща: 25,00 лева – довнасяне д.т.,
50,00 лева – довнасяне н а д.т.; 300 лева-в-е за особен п-л; 300 лева- адв. в-е ; 200,00 лева –в-
е за в.л. .
На същата следва да се възложат и разноските в заповедното производство :общо 325,00
лева.
Мотивиран от горните съображения ,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от
ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, че ИВ. З. М., с ЕГН ********** и постоянен адрес: ****,
******, дължи на „Аресгаз"ЕАД , ЕИК *********, гр.София, ул. "Алабин" №36, ет.2,
представлявано от Изпълнителния директор Венета Райкова, чрез адв. Людмила Малева от
АК-Варна, вписана под №**********, служебен адрес: гр. Варна, ул."Цар Симеон I" №25,
ет.7, сумата от 859,87 лева, представляваща сбор от дължими суми за доставен, консумиран,
неплатен природен газ (главница 824,98 лева и неустойки за забава 34,89 лева), за
счетоводен период от 01.11.2020г. до 15.09.2021г., по Договор за доставка на природен газ
за битови нужди с №В-13-041/25.08.2014г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-01.10.2021г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ИВ. З. М., да заплати на „Аресгаз"ЕАД-
гр.София, разноските по делото пред настоящата инстанция или сумата в размер на общо
875 лева, включваща: 25,00 лева – довнасяне д.т., 50,00 лева – довнасяне н а д.т.; 300 лева-в-
е за особен п-л; 300 лева- адв. в-е ; 200,00 лева –в-е за в.л. .
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ИВ. З. М., да заплати на „Аресгаз" ЕАД-
гр.София, разноските по делото по заповедното производство или сумата в размер на общо
общо 325,00 лева, включваща: 25,00 лева – довнасяне и 300 лева- адв. в-е.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
8
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№1863/ 2021 г.
поописа на Ловешки РС.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
9