Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 20.02.2020
г.
В И
М Е Т
О Н
А Н
А Р О
Д А
Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, втори въззивен състав в публичното
заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ И.ОВА
БОРЯНА ГАЩАРОВА
при
секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия И.ова гр. д. № 476 по описа за
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 63/17.04.2019 г. по гр. д. № 170/2018
г. Елинпелинският районен съд е отхвърлил предявените
от „З.Г.”ООД, регистрирано в Търговски регистър на Република Х. към Търговски
съд гр. З. под ЕФН *********, ЕИК ***********, със седалище ***, представлявано
от И. З. и Д. С., срещу „И.-Т.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от А. П. Т., искове за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 8500 хърватски куни -
главница, с левова равностойност 2230,73 лева, както и сумата 1532,39 хърватски
куни, с левова равностойност 402,16 лева,
представляваща законна лихва върху главницата от 03.04.2016 г. до 12.02.2018
г. Ищецът е осъден да заплати на
ответника направените от последния разноски в размер на 600 лева.
Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното
производство като неправилно със следните изложени в жалбата възражения:
решението било постановено при неправилно определяне и прилагане на приложимото
право в спора с международен елемент – приложено било българското материално
право, а е следвало да бъде приложено правото на Република Х.. В тази връзка са
изложени доводи, че независимо дали претенцията за заплащане на стойността на
предоставената от ищеца услуга по изтегляне на собственото на ответника
повредено превозно средство от хърватската автомагистрала произтича от
договорно или извъндоговорно основание, и двата
случая по силата на Регламент № 593/2008 г. на Европейския парламент и на
Съвета от 17 юни
С писмения си отговор ответникът по жалба оспорва същата
и настоява обжалваното решение да бъде потвърдено. В отговора са изложени
подробни доводи срещу направените в жалбата оплаквания.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид
следното:
Елинпелински районен съд е сезиран с предявени от „О. Г.”
ООД, регистрирано в Република Х., срещу „И.-Т.” ЕООД, гр. Е.П., искове за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 8500 хърватски куни /с левова равностойност 2230,73 лв./, както и сумата
1532,39 хърватски куни /с левова равностойност 402,16
лева/, представляваща законна лихва върху горната сума за периода от 03.04.2016
г. до 12.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване
на иска до окончателното й изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че на 19.03.2016 г. в
Република Х. е предоставил услуга по изтегляне на превозно средство на
ответника, на стойност 8500 хърватски куни, която
сума ответникът не е заплатил и дължи на ищеца. Сочи, че на 18.03.2016 г.
превозно средство DAF, СО7701АС, СО4628ЕК, се е повредило на магистрала А3,
35-ти километър, в район Бузин, Република Х., като
повредата е наложила превозното средство да бъде изтеглено от пътя съгласно
хърватския Закон за сигурността на пътищата. Твърди, че на основание сключен на
29.02.2016 г. с Хърватски автомагистрали договор за поддържане и събиране на
пътни такси, „О. Г.” ООД предоставя услуга за изтегляне на превозни средства от
автомагистралата, след спечелена от последното обществена поръчка и по предварително
установен ценоразпис. На 19.03.2016 г. услугата по изтегляне и превоз била
предоставена от „О. Г.” ООД на „И.-Т.” ЕООД, чийто служител е водач на
автомобила по това време. Съгласно чл. 2 от горепосочения договор, всички
разходи, като превоз, пътни такси, работа на терен, отстраняване, чистене и
т.н., следва да се поемат от крайния потребител, в случая – ответника. За така
предоставената услуга, а именно: изтегляне и превоз на товарно превозно
средство с 4/5 оси и работа над превозното средство над 12 т., ищецът издал
фактура № 1798-А-2 от 22.03.2016 г., в която било описано превозното средство,
на стойност 8500 хърватски куни, с падеж 02.04.2016
г. Твърди се, че между служители на ищеца и управителя на ответното дружество
била водена електронна кореспонденция във връзка с предоставената услуга,
приложена на хартиен носител. Към датата на подаване на исковата молба не било
извършено от ответника плащане на дължимата сума от 8500 хърватски куни.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете.
Навежда възражение, че между него и ищеца не съществува валидна облигационна
или друга правна връзка - не е изразявал съгласие, което да го обвърже със
задължения по представения с исковата молба договор между ищеца и Хърватски
автомагистрали за поддръжка и събиране на пътни такси. Оспорва твърдението на
ищеца за извършена услуга по изтегляне на превозното средство, като твърди, че
„И.-Т.” ЕООД не е констатирало повреда на свое превозно средство в процесния период
и не е имало нужда от съдействие от каквито и да било служби на територията на
Република Х.. Сочи, че представените от ищеца документи не установяват
предоставянето на твърдяната услуга.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно е от представеното в заверен превод на български
език извлечение от съдебен регистър на Търговски съд в ОСИЕК, Република Х., че
„О. Г.” ООД е вписано в Търговския регистър на Република Х. с ЕИК ***********,
със седалище в гр. З.
От представения в заверен превод на български език
договор, сключен на 29.02.2016 г. между „Х.А.П.С.П.Т.” ООД /като възложител/ и
„О. Г.” ООД /изпълнител/ се установява, че с този договор на „О. Г.” ООД е
възложено извършването на услуга за изтегляне на товарни превозни средства и
автобуси на участъци от автомагистралите под юрисдикцията на възложителя. Съгласно договора, всички разходи, свързани с
извършването на дейности по деговора /превоз,
отстраняване, извозване, чистене, повторно натоварване, пътни такси, чакане за
изпълнение, охраняване, работа на терен и др./, изпълнителят на услугата
начислява на крайния потребител на услугата, т.е. от собственика, съответно
потребителя и водача на превозното средство, по своя пазарен ценоразпис.
Представен е заверен превод на Товарна програма на „О. Г.” ООД за цената на
отделните видове услуги по изтегляне от пътя за превоз на лекотоварни превозни
средства и камиони, индивидуализирани съобразно вида и конструкцията на
превозното средство и изминатите километри за изтеглянето му от мястото на
натоварване до мястото на разтоварването.
На 22.03.2016 г. „О. Г.” ООД е издало фактура № 1798-А-2
с получател „И.-Т.” ЕООД, за извършена услуга по изтегляне и превоз на превозно
средство с 4/5 оси /до
По делото е представена идентична с горната фактура, но с
разлика в посочения в графа „забележка”един от двата регистрационни номера, а
именно СО 7701АН.
Представен е в заверен превод документ № 057003, издаден
на 19.03.2016 г. от „О. Асистенция”, относно интервенция
№ 69253 на 19.03.2016 г. на МПС „ДАФ” с рег. № СО4628ЕК – репатриране на МПС,
на обща стойност 8500 куни. На документа са положени
подписи за „служител” и „клиент”.
Представена е в заверен превод разпечатка от електронна
кореспонденция, водена на 05.05.2017 г. и 08.05.2017 г. между електронни адреси
***********@****************.** и ********@***.**.
От представения в заверен превод на български език дневник
на обходен патрул на „Хърватски автомагистрали- поддръжка и събиране на пътни
такси” ООД, рег. № 03/2016 г., стр. 37, е видно, че при извършена на 19.03.2016
г. патрулна обиколка на околовръстен път А3, участък пътен възел Бузин, е констатирано, че все още на пътя се намира
повредено превозно средство „ДАФ”, рег. № СО7701АН BG, с предупредителни знаци.
Посочено е, че МПС е изместено в аварийната лента на пътен възел Косница, повикана е „Orix” и полиция.
Видно от представеното извлечение от съдебен регистър на
Търговски съд в З., Реублика Х., на 28.12.2018 г. е
вписано преобразуване на „О. Г.” ООД чрез слИ.е със „З.Г.”
ООД, с ЕИК ***********, със седалище ***.
Според представеното свидетелство за регистрация на
специален автомобил автовоз ДАФ ЦФ 75 с рег. №
СО7701АН, същото е регистрирано на „И.-Т.” ЕООД.
Представена е международна товарителница /CMR/ от
17.03.2016 г. с изпращач „Ф.” ООД, Флоренция и получател „Х.
С
оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Предявени са осъдителни искове за сумата 8500
хърватски куни /с левова равностойност 2230,73 лева/,
представляваща незаплатена цена на извършена на 19.03.2016 г. от ищеца –
хърватско дружество, на автомагистрала в Република Х. дейност по изтегляне
/репатриране/ на повредено превозно средство, собственост на ответното
дружество, със седалище в България, и за сумата 1532,39 хърватски куни /с левова равностойност 402,16 лева/, представляваща
обезщетение за забава за периода от 03.04.2016 г. до 12.02.2018 г.
Претенцията
се основава на частноправно отношение с международен елемент, с оглед на което
съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от КМЧП, компетентен да разгледа спора е
българският съд, и делото се разглежда по предвидения в българското право
процесуален ред – чл. 29 от КМЧП. Квалификацията на спора, определяща
приложимото материално право, се извършва по българското право – чл. 39, ал. 1
от КМЧП.
С
оглед изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за
извършена от ищеца в изпълнение на възложени му функции по осигуряване на
сигурността на пътищата дейност по изтегляне от на повредено превозно средство на ответника,
претенцията за заплащане на стойността на тази дейност се основава на субсидиарната разпоредба на чл. 59 от ЗЗД. Ищецът не твърди
изтеглянето на повреденото превозно средство, собственост на ответника, да е
било извършено от него по съгласие с ответника в изпълнение на възлагане от
последния, а твърди, че повредата е наложила превозното средство да бъде
изтеглено от пътя съгласно хърватския Закон за сигурността на пътищата и в
изпълнение на възложени му задължения по силата на договор с Хърватски
магистрали във връзка с поддържане на пътищата на територията на Република Х.,
установяващ поемане на разходите от крайния потребител. При тези твърдения е
видно, че претенцията на ищеца за заплащане на стойността на извършеното от
него изтегляне на повреденото превозно средство не почива на договорно
основание. След като се твърди, че разходите по извършеното от ищеца изтегляне
на повреденото превозно средство са за сметка на ответника /като краен
потребител/ и че последният не ги е заплатил, претенцията на ищеца за
заплащането на тези разходи е основана на неоснователно обогатяване, изразяващо
се спестяване от страна на ответника на разходите, които той е бил длъжен да
направи за изтегляне на повреденото му превозно средство от пътя, и които са
били извършени за негова сметка от ищеца, натоварен с публично-правни функции
във връзка с осигуряването на сигурността на пътя. Изложеното в началото на
обстоятелствената част на исковата молба твърдение, че ищецът е предоставил на
ответника „услуга” по изтегляне на повредено превозно средство, не може само по
себе си да се окачестви като твърдение за сключен между страните договор за
изтегляне на превозното средство на ответника от ищеца. Както бе посочено, от
съдържанието на всички останали изложени в исковата молба фактически твърдения
следва, че извършеното от ищеца изтегляне на превозното средство, формулирано
като „услуга” е наложено в изпълнение на възложените на ищеца публично-правни
функции по поддържане на пътя и осигуряване на безопасността му, разходите за
което се дължат от собственика на автомобила.
Твърдяното
задължение на ищеца заплащане на стойността на извършената от ответника дейност
по репатриране от хърватската магистрала на повреденото му превозно средство
произтича от установената в чл. 35 от Закона за сигурността на пътищата на
Република Х. забрана да се изоставят на пътното платно и аварийната лента на
повредени превозни средства и задължението на водача да предприеме действия по отстраняване
на превозното средство от пътното платно веднага, щом е възможно – чл. 140 от
същия закон. Извършените от отговорното за пътната поддръжка лице разходи по
отстраняване на превозното средство от пътното платно са за сметка на
собственика на автомобила - чл. 35, ал.
3 и чл. 180, ал. 5 от Закона за сигурността на пътищата на Република Х..
Направената
от първоинстанционния съд неправилна правна
квалификация на претенцията като такава по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД /изпълнение на
договорно задължение между страните/ в случая не води до недопустимост на решението
по смисъла на чл. 270, ал. 3, предл. последно от ГПК,
тъй като съдът се е произнесъл в рамките на изложените от ищеца фактически твърдения
и направените въз основа на тях искания, като в доклада си е указал подлежащите
на доказване факти, относими към претенцията по чл.
59 от ЗЗД, и съобразно и направените от ответника конкретни възражения. Съдът е
разпределил в тежест на ищеца доказването на факта, че е предоставил услуга по
изтегляне на повредено превозно средство на ответника, за което се дължала претендираната сума от 8500 хърватски куни.
Недоказването на твърдението за извършено от ищеца изтегляне на превозно
средство на ответника е обусловило извода на съда за неоснователност на иска,
квалифициран по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Доказването на обстоятелството за
извършено от ищеца изтегляне на повредено превозно средство на ответника на
посочените в исковата молба дата и място, което обстоятелство е било оспорено
по делото, е предпоставка за основателността на иска за неоснователно
обогатяване по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, на който се основава претенцията за
заплащане на стойността на извършеното от ищеца за сметка на ответника
изтегляне на повреденото му превозно средство.
Въззивният
съд намира, че от ангажираните от ищеца доказателства не се установява при
условията на дължимото пълно и главно доказване на твърдения от него факт, че е
извършил действие по изтегляне на
повредено превозно средство, собственост на ответника, от
автомагистралата на територията на Република Х.. Издадената от ищеца фактура №
1798/22.03.2016 г. не доказва реалното извършване на вписаните в нея услуги.
Фактурата е частен документ, който по силата на чл. 180 от ГПК има материална доказателствена сила относно съдържащите се в нея изявления
на пописалите я лица. Фактурата може да бъде зачетена като доказателство за
извършване на отразената в нея доставка / на стоки или услуги/ и респективно
като основание за плащане, само когато тя не е оспорена от противната страна,
както и когато същата е подписана от получателя, в какъвто случай като
удостоверяваща неизгодни за него факти, тя се ползва с материална доказателствена сила относно тези факти. Процесната фактура не е подписана
от получателя,а верността й е оспорена
от ответника. Тъй като съдът не е обвързан с материалната доказателствена
сила на частния документ, при направено оспорване на верността на
съставената фактура, доказателственото й значение за
удостоверените факти се преценява с оглед на всички доказателства по делото. При
преценката на процесната фактура съобразно всички
останали събрани по делото писмени доказателства, не може да се направи извод
за доказаност на твърдяното от ищеца изтегляне на
повреден автомобил на ответника на посочените в исковата молба дата и място.
Представеното копие на документ № 057003, издаден от „ORYX Асистенция”,
е било оспорено от ответника, и съдът е задължил ищеца да представи оригинала
на документа с указанието по чл. 183, изр. 2 от ГПК. Ищецът не е представил
оригинала на документа, а в представеното химизирано
копие на същия подписът, положен под „клиент” е почти невидим, не е посочено
лицето, което го е положило, поради което установяването на авторството му е
невъзможно. Отделно от това, от съдържанието но посочения документ не става
ясно кое е лицето – изпълнител на описаната в него услуга по репатриране на
МПС. Като издател в документа е посочен „ORYX Асистенция”,
а не ищцовото дружество „О. Г.” ООД, което се твърди,
че е извършило процесната услуга за сметка на
ответника. Всички тези обстоятелства лишават този документ от доказателствена стойност относно отразените в него факти.
Представената извадка от Дневник на обходен патрул на служител на „Хърватски
автомагистрали - поддръжка и събиране на пътни такси” ООД установява само, че
при извършената на 19.03.2016 г. обиколка на участъка на пътен възел Бузин на път А3 е констатирано намиращо се на пътя
повредено превозно средство „ДАФ” с рег.
№ СО7701АН, и че същото е изместено в аварийната лента на пътен възел Косница. В него обаче не се съдържат данни относно спорния
по делото факт, че посоченото превозно средство е било изтеглено от пътя именно
от ищцовото дружество, поради което не съставлява доказателствен източник относно посоченото релевантно за
предмета на спора обстоятелство. Извод за осъществяването на този факт не може
да се направи и от представената по искане на ищеца международна товарителница
/CMR/. Товарителницата удостоверява единствено наличието на сключен договор за
превоз между ответното дружество и трето лице, условията на договора и
доставянето на стоката в крайния разтоварен пункт. От съдържанието на
товарителницата не могат да се направят относими към
предмета на спора доказателствени изводи.
Други доказателства, извън гореобсъдените,
не са ангажирани от ищеца, който носи тежестта да установи извършването от него
на дейност по изтегляне на повредено превозно средство, заплащането на
стойността на която е предмет на претенцията му спрямо ответника. Няма доказателства за извършено извънсъдебно
признание на ответника, като наличието на такова не се установява и от
съдържанието на представената разпечатка от водената между представителите на
двете дружества електронна кореспонденция.
С
оглед на горното предявеният иск за заплащане на сумата 8500 хърватски куни, представляваща стойност на извършена от ищеца за
сметка на ответника на 18.03.2016 г.
дейност по изтегляне на повредено превозно средство, собственост на ответника,
от пътното платно на автомагистрала А3, в район Бузин,
Република Х., както и акцесорният иск за заплащане на
обезщетение за забава в размер на 1532,39 хърватски куни,
са неоснователни.
Поради
съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния
съд, обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и
направеното от ответника по жалба искане за разноски, жалбоподателят следва да
бъде осъден да му заплати разноските за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 500 лева.
По изложените съображения Софийски
окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 63 от 17.04.2019
г., постановено по гр.д. № 170/2018 г. на Елинпелински
районен съд.
ОСЪЖДА „З.Г.”ООД, регистрирано в Търговски регистър на
Република Х. към Търговски съд гр. З. под ЕФН *********, ЕИК ***********, със
седалище ***, да заплати на „И.-Т.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, сумата 500 лева за разноски по делото.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.