Р Е Ш Е Н И Е
№ 145
гр.
Хасково, 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на втори юни, през две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при
секретаря Мария Койнова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова от ОП-
Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) № 408 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по реда
на чл.63, ал.1, пр. 2 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Отдел
„Митническо разузнаване и разследване Южна морска“ в Главна Дирекция
„Митническо разузнаване и разследване“ при ЦМУ на Агенция „Митници“, подадена
чрез процесуален представител, против Решение №260049 от 10.03.2021 г., постановено по АНД №741 по описа
на Районен съд – Свиленград за 2020 г.
В касационната жалба се твърди, че
решението на районния съд било неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че приложените
към преписката писмени материали, както и свидетелските показания в съвкупност,
категорично доказвали, че златните изделия били пренесени на 25.06.2019г. през
МП „Капитан Андреево“ от С.З.А.. Лицето съзнавало, че извършва нарушението,
като пренесло златните изделия през държавната граница. А. не извършила никакви
действия по уведомяване на митническата администрация след преминаване на
държавната граница, същата могла да стори това още на място, но очевидно
търсела начин да пренесе стоките, в последствие открити едва в гр. Пловдив.
Твърди се, че количеството на златните изделия, укрити в сутиена, както и тези,
поставени в портфейла на жалбоподателката показвало, че тези златни изделия не
са за лична употреба, за украса, за украшение по тялото, а са такива, които са
в търговско количество, като само златните монети били общо 100 броя. Тъй като
стоките, предмет на нарушение, били в търговски количества, поради това и била
реализирана административнонаказателна отговорност на С.З.А. по чл.233, ал.1 от
ЗМ. Действително, режимът за внос и износ на благородни метали и изделия от
тях, както и декларирането им, били уредени от Валутния закон и съответните подзаконови
нормативни актове, като нарушаването на същите би обусловило валутно нарушение.
Но въпросът за съотношението между съставите на валутното нарушение по ВЗ и
митническата контрабанда по ЗМ бил изяснен в доктрината и практиката на
основата на различията в непосредствения обект и предмет на нарушението.
Предмет на валутното нарушение били валутни ценности, определени от ВЗ, а
предмет на митническа контрабанда били стоки (предмети), имащи търговско
предназначение. Т.е. когато благородните метали се пренасят като част от
търговския обмен, какъвто АНО е приел, че е процесния случай, те имали
качеството на стоки по смисъла на ЗМ, а след като имали такова качество,
деянието по тяхното пренасяне, без знанието и разрешението на митническите
органи, се обхващало от състава на чл.233, ал.1 от ЗМ. Затова, като установил,
че златните изделия, съобразявайки техния вид и брой са стоки за търговски
цели, правилно АНО приложил закона – този по чл.233, ал.1 от ЗМ. Излагат се и
съображения, че било извън всякаква логика С.А. да пътува стотици километри с
над сто броя златни изделия, една част от тях укрити по тялото, а друга част от
тях в портмоне и да се движи по магистрали и по улици, преминавайки и
държавната граница в посока България-Турция и обратно, просто защото същите
били подарък от сватби на нейните деца. Дори тези златни изделия да били
подарък от близките ѝ, също подлежали на деклариране, най-напред с
валутна декларация, а впоследствие и с митническа декларация, а такива нямало
подадени от лицето. Освен това, свидетелите М. Г. К. и Т. Г.Н. в съдебно
заседание на 03.02.2021г. заявили, че С.З.А. заявила устно, когато била
разпитвана от цитираните полицейски служители, че златните изделия получила от
сватби. Освен това, срещу жалбоподателката имало съставени АУАН, съответно
издадени НП за златни изделия и валута и преди това нарушение, приключили с
влезли в сила съдебни решения, поради което се сочи, че била налице тенденция
от нейна страна за пренос на вещи от този вид. Сочи се също, че определеното от
АНО административно наказание било справедливо. С оглед подробно изложените в
касационната жалба съображения се моли да бъде постановено решение, с което
изцяло да бъде потвърдено Наказателно постановление №1383/2020 от 15.09.2020г.
на И.Д. Началник на Отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска“
като правилно и законосъобразно.
В допълнително подадена чрез
процесуален представител писмена молба се моли да бъде отменено решението на
Районен съд – Свиленград и да бъде постановено решение, с което изцяло да бъде
потвърдено Наказателно постановление №1383/2020 от 15.09.2020г. на И.Д.
Началник на Отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска“ като
правилно и законосъобразно. Претендира се и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът, редовно призован, не се
явява и не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково пледира за оставяне в сила на решението на районния съд, като
правилно и законосъобразно.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на
чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а
съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт,
поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
С обжалваното Решение №260049 от 10.03.2021г.,
постановено по АНД №741/2020 г., Районен съд – Свиленград е отменил Наказателно
постановление №1383/2020 от 15.09.2020г., издадено от И. Д. Началник на Отдел
„Митническо разузнаване и разследване Южна Морска“, с което, на основание
чл.233, ал.6, във връзка с ал.1 от Закон за митниците (ЗМ), се отнемат в полза
на Държавата от С.З.А., като предмет на нарушение: - златни гривни – 3 броя,
проба 585, 14 карата – с общо тегло – 16.28 грама; златни синджири - 8 броя,
проба 585, 14 карата с общо тегло – 110.19 грама; златни монети под формата на
медальон – 50 броя, проба 916, 22 карата-
87.50 грама; златни монети под формата на медальон – 50 броя, проба 916, 22 карата
- 87.50 грама и златни синджири-4 броя, проба 585 - 14 карата – 55.32 грама,
всичко с митническа стойност 29 675.11 лева (пункт І от НП) и се налага на
С.З.А., на основание чл.233, ал.1 от ЗМ административно наказание глоба в
размер на 29 675.11 лева (пункт II от НП) и е осъдил Агенция „Митници“ – Отдел
„Митническо разузнаване и разследване Южна Морска“ да заплати на С.З.А. сумата
в размер на 500,00 лв., представляващи извършените разноски по АНД №741/2020г.
по описа на РС Свиленград за осъществена адвокатска защита.
За да постанови решението си,
районният съд е приел, че в хода на административно - наказателното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
несъответствие на описаното нарушение с дадената му правна квалификация, което
е довело и до неправилно прилагане на санкционната норма, тъй като наказващият
орган е ангажирал административно наказателната отговорност на дееца за
нарушение на чл.233, ал.1 от ЗМ, докато в случая е нарушена разпоредбата на
чл.14а, ал.1 от ВЗ във връзка с чл.4, т.2 от Наредба №Н-1/01.02.2012г. на МФ.
Съдът е счел, че неправилно наказващият орган е приложил общите разпоредби на
ЗМ, вместо специалните на ВЗ, поради което обжалваното НП следва да бъде
отменено изцяло. За пълнота е посочено, че дори и да се приеме, че правилно е
ангажирана административно наказателната отговорност по ЗМ, то нарушението
останало недоказано, доколкото липсвали каквито и да е доказателства, които по
безспорен и категоричен начин да установят, че на посочената дата и час при
преминаване на държавната ни граница от Р. Турция, жалбоподателката не е
изпълнила задължението си по сочената за нарушена разпоредба, тъй като, както
се посочило в мотивите на съда, разпитаните по делото полицейски служители
единствено наблюдавали действията на жалбоподателката в зоната на гр. Пловдив,
но не и при преминаването ѝ през държавната ни граница и не установявали,
че същата е пренесла през държавната граница от Турция без знанието и
разрешението на митническите органи процесните златни изделия.
Настоящата инстанция счита, че така
постановеното съдебно решение е правилно, като напълно споделя изложените в
него изводи.
Както е посочил и районният съд, в
случая, дори и да се приеме, че безспорно е доказано от събраните по делото
доказателства, че се касае за внос на златни изделия извън лимитите, определени
в чл.4, т.2 от Наредба №Н-1/01.02.2012г. на МФ, то приложими са разпоредбите на
Валутния закон, на основание чл.14г от който е издадена наредбата.
В тази връзка приложими са чл.18,
ал.2 ВЗ /изменена, а към датата на извършване на нарушението чл.18, ал.1 от ВЗ,
която се явява и по-благоприятна/, регламентиращ санкцията при допускане или
извършване на нарушение по чл.14а, ал.1 ВЗ, специално по отношение на
пренасянето на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях
през границата на страната за или от трета страна.
При това положение, правилно съдът е счел, че неправилно
наказващият орган е приложил общите разпоредби на ЗМ, вместо специалните на ВЗ.
Изложените в тази насока мотиви на съда се споделят от настоящия състав,
предвид което на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК се препраща към тях.
По изложените съображения, настоящият
състав намира, че по отношение на обжалваното решение не са налице визираните в
касационната жалба основания, които да водят до извод за отмяната му. Същото е
валидно, допустимо и правилно постановено, поради което следва да се остави в
сила.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №260049
от 10.03.2021г., постановено по АНД №741 по описа на Районен съд – Свиленград
за 2020 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.