Решение по дело №414/2019 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 352
Дата: 2 август 2019 г.
Съдия: Методи Николов Здравков
Дело: 20194400500414
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 май 2019 г.

Съдържание на акта

                Р Е Ш Е Н И Е №

                         гр.П., 02.08.2019г.

 

                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

П.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на четвърти юли през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

                                                             ЖАНЕТА ДИМИТРОВА

при секретаря ……… Десислава Гюзелева ....……… и в присъствието на прокурора ………………………...……….. като разгледа докладваното от ……………. член-съдията Здравков …………. в.гр. дело № 414 по описа за 2019год. и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 564/22.03.2019г. по гр.д. № 4633/2018г. на РС гр.П., съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявения от „***”ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „***” №***, вх.В, ет.1, ап.6, чрез адв.Р.И.Д., съдебен адрес:*** против М.В.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, представлявана по делото от особен представител – адв.В.Н. от ПлАК, иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. с чл.79 вр. чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за признаване на установено, че М.В.Х., ЕГН ********** дължи на „***”ООД сумите, както следва: 666,66лв. главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „***” № ***/07.04. 2017г.; сумата от 238,47лв. договорна лихва за периода от 07.04.2017г. - 24.01.2018г.; сумата от 493,34лв. договорна такса „***” за периода 07.04.2017г. - 24.01.2018г.; сумата от 22,65лв. - законна лихва за забава за периода от 08.07.2017г. - 24.01.2018г., ведно със законна лихва, за които суми е  издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 744/2018год. по описа на П.ски районен съд, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Недоволни от така постановеното решение са останали от *** ООД гр.С. чрез Управителя М.Г.А., които го обжалват в законния срок. В жалбата се навеждат доводи, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оплакват се, че ПлРС неправилно е приел, че няма Договор за предоставяне на потребителски кредит от разстояние, защото ищцовото Дружество не са представели доказателства, че именно ответницата пред първата инстанция е автор на заявката по смисъла на чл. 4 от ЗЕДЕУУ, както и за това, че като доставчик са предоставили информация на ответницата по Глава Трета от ЗПФУР - ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ. Твърдят, че ПлРС неправилно е тълкувал чл.18 ЗПФУР вр. чл.2 ЗЕДЕП досежно валидността на електронното изявление на ответницата за сключване на процесния Договор. Излагат съображения, че ПлРС е направил изводите си в противоречие с Решение № 70/19.02.2014г. по гр.д. № 868/2012г. на четвърто г.о. на ВКС, според което електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл.3 ал.1 от Закона за електронния документ и електронния подпис – ЗЕДЕП, Загл. Изм. – ДВ, бр.85/24.10.2017г. - ЗЕДЕУУ). Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл.2 ал.1 и 2 ЗЕДЕП, сега ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл.13 ал.1 ЗЕДЕП, сега ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство.

Според тази съдебна практика жалбоподателят твърди, че от данните посочени в заявката на ответницата в тях е нанесена информация, която е свързана единствено и само с нея, и ООД няма от къде да я получат освен ако лично М.Х. не им я предостави. От попълване на данните в заявката следва да се счита, че ответницата е неин автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни.

Позовава се отново на съдебната практика, изразена в цитираното решение, според което Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл.13 ал.3 ЗЕДЕП, сега ЗЕДЕУУ), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато Законът признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл.180 ГПК). Ако изявлението съставлява признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, това увеличава доказателствената стойност на документа, но не му придава материална доказателствена сила. Такава законът признава само на подписаните официални документи (чл.179 ал.1 ГПК).

Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл.184 ал.1 изр.1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание.

          Твърдят, че договорът за заем е реален и се счита сключен с предаване на сумата. След като няма доводи в Отговора на ответницата, че не е била запозната с ОУ по Договора за потребителски кредит *** и предвид това че същият е сключен като такъв за предоставяне на финансови услуги от разстояние, то следва да се приеме, че правата на ответницата като потребител по чл.8 ЗПФУР са спазени и тя е запозната с Общите условия на кредитиране при ООД. Поради това не е било необходимо ищцовото Дружество да представя доказателства за изпълнение на изискванията на Глава Трета от ЗПФУР – Предоставяне на информация на потребителите. Навеждат доводи, че тази информация се съдържа изчерпателно на електронната страница на Дружеството на адрес ***, където са публикувани и Общите условия на кредитиране, а съобразно размера на заявената сума и дължимите лихви, евентуалните такси, последиците при закъснение и събирането на сумата по съдебен ред.

Позовават се на чл.18 ЗПФУР, съгласно който при Договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е:

1. изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя;

2. спазил сроковете по чл.12, ал.1 или 2;

3. получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор.

За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този Закон, се прилага чл.293 от Търговския закон, а за електронните изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис – Договорът ще бъде нищожен, ако изявлението по сключването, по изпълнението или по прекратяването на търговската сделка не е отправено в установената от Закон или от страните форма. Представили са и не са оспорени доказателства за това, че ответницата е усвоила на каса *** АД сумата от 800лв. на 07.04.2017г. – разписка с попълнени лични данни и подпис на ответницата – налице е реално предаване на сумата.

          Освен това след съдебното заседание по същество пред ПлРС на 25.02.2019г., ответницата е извършила частично плащане на дължимата сума от 400лв., за което представя разписка от 27.02.2019г. от системата *** с наредител В.М.Ц. и получател *** ООД – л.5 от делото, с което частично плащане счита че тя е признала иска и същото моли съда да приеме по реда на чл.235 ал.3 ГПК за новонастъпил факт, който въззивната инстанция да отчете при постановяване на решението.

Въззиваемата страна М.В.Х. чрез особения представител адв.В. Н. от ПлАК е взела становище, че жалбата е неоснователна. Решението на първата инстанция е правилно и законосъобразно и да потвърди същото. Твърди, че е безспорно по делото, че сумата от 800 лева е отпусната от ищеца и е получена реално от лицето, че представляваното от него лице е извършило две насрещни вноски на парични суми, в полза на въззивника по делото. Спорен е въпроса дали така представената документация, отговаря на изискванията на два специални закона, касаещи сключването на сделки от разстояние, именно Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и Закона за електронните документи и електронните удостоверителни услуги. Навежда доводи, че не било спазено изискване на тези два специални Закона, поради което не може да се приема, че между страните има надлежно установени договорни отношения, респективно след получаване на сумата ответницата дължи нейното връщане на договорно правно основание.  РС приел, че  не е установена автентичността на електронните адреси, на които е разменяна информация, че не се представят надлежни доказателства, дори самата заявка за сключване на Договор да е представена от представляваното от него лице, като неин автор по смисъла на чл.4 от Закона за електронните документи и електронните удостоверително услуги, липсва представяне в последствие на хартиен носител на така сключения Договор, каквото е допълнително, специално изискване на Закона и че не са изпълнени други изисквания по смисъла на чл.18 от Закона за предоставяне на финансовите услуги от разстояние. Липсва от правна страна постигнато съгласие за твърдения Договор, който следва да бъде сключен при режима на двата специални закона, поради което и насрещната страна би могла да претендира връщане на дадената сума от ответницата не на визираното в процеса договорно основание. Моли да потвърди първоинстанционното съдебно решение, като препратите към мотивите на първата съдебна инстанция.

Въззивният съд като обсъди оплакванията на Дружеството -  жалбоподател, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, и съобрази изискванията на Закона, намира за установено следното:

          Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлил исковете като неоснователни, ПлРС намерил че ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а ответницата – възраженията си срещу вземането. В случая вземането си ищецът обосновава с неизпълнение на задължение на ответницата като страна по Договор за кредит. От процесния Договор е видно, че ответницата е подала до *** ОООД заявка за получаване в заем на сумата 800лв. – под № ***, одобрена  на 07.04.2017год. в 13:45:55часа., с начин на изплащане  - чрез ***. По делото е представена разписка за извършено плащане, от която е видно, че на 07.04.2017г. от *** ООД е наредено плащане към ответницата на сумата 800лв. Крайният срок за издържаване на кредита  е 07.04.2018год., с отразен погасителен план и общо дължима сума – 1680лв. Няма спор, че ответницата е получила тази сума, както и че е извършила плащане на сумата от 283лв. на 20.06.2017г. чрез *** в полза на ООД с основание вноска по кредит - л.14 от делото на ПлРС. Това се установява и от приетото заключение на ВЛ Т.И., приложено на л.99 и сл. от делото.

В случая обаче съдът приел за основателни доводите, наведени от  особения представител на ответната страна за това, че реално не се доказва  сключване между страните на процесния вид Договор. Същият е сключен във формата на електронен документ, чрез електронната страница на „***“ООД, на която ответницата, попълвайки заявлението за кандидатстване за потребителски кредит, е приела и общите условия към Договора.

Приел, че по делото не е поискана съдебно-техническа експертиза и съответно не е установена автентичност на електронен документ, възможността да бъде подправен,  не е установено ищецът да е изпратил процесните електронни документи на ответницата и същата да ги е получила по съответен начин.

В тежест на ищеца приел, че е да докаже наличие на сключен Договор за потребителски кредит с ответната страна, по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума; да докаже, че са уговорени в Договора възнаградителна лихва и обезщетение за забава, размер и период на претенциите за договорна възнаградителна лихва и обезщетението за забава. Ищецът следва да докаже, че в изпълнение на договора ответникът е избрал да му бъде начислена такса "***" за предоставената услуга – обезпечение на кредита. Твърдението си за постигната между страните уговорка за сключване на Договор за потребителски кредит от 07.04.2017г. при твърдените условия ищецът основава на подадена от длъжника – ответник Заявка по интернет, на електронния адрес на ищцовото дружество ***, чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от Управителя на финансовата институция, в резултат на която, след потвърждаване по телефона от служител на ищеца на самоличността на заявителя, както и на съгласието на последния да получи заявения кредит в размер на 800лв. същият бил отпуснат и получен от ответницата на каса на партньорски офис на "***" АД срещу представена от ответницата лична карта.

В Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ е уредена възможност за сключване на Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече /чл. 6/. Съгласно чл.10 ал.1 ЗПФУР, преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му предостави информацията по чл.8 и чл.9 ЗПФУР на хартиен или на друг, траен носител, достъпен за потребителя – доказателства за което не са представени по делото.

Тъй като ищецът твърди, че информацията, свързана със сключване на договора и извършените потвърждения от страна на ответника, е извършвано по електронен път на електронните адреси на страните, то за да произведе действие тази размяна следва да се докаже, че това е извършвано съобразно изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ, с предишно наименование – Закон за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП//. Според трайната и непротиворечива съдебна практика, разпоредбата на чл.3 ал.2 ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ на писмения му аналог, поради което връчването на писмените изявления следва да намери приложение и относно електронните документи. В конкретния случай, с оглед предвиденото в чл.6 и чл.7 ЗЕДЕУУ от същия Закон следва, че релевантният момент за преценка на последиците от изявленията, служебната информация и прикачени файлове, е получаването на електронната поща. С постъпването на цялата тази електронна информация, на електронните адреси на страните се счита, че всяко изявление и/или съответния прикачен документ са приети от адресата – чл. 10 ЗЕДЕУУ. Без значение е дали или кога е отворено съобщението – съдържанието му се счита за узнато от адресата от датата на постъпването, съответно от изтеглянето на електронния документ. За да се приеме, че договорът е произвел действие между страните, следва да се установи, съобразно приетия от страните начин на комуникация, че са изпълнени изискванията на посочените разпоредби от ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, т.е. че задължителната за сключване на договора информация е достигнала до потребителя. В случая доказателства за това не са налице. Не е установено чрез кои електронни адреси е разменена информацията, съответно, че посочените в електронните документи ІР – адреси на страните и по-конкретно електронния адрес на адресата на тази информация е на ответницата. По делото не са представени доказателства за това ответницата да е автор на електронната заявка от 07.04.2017г. по смисъла на чл.4 ЗЕДЕУУ, че доставчикът на финансовата услуга от разстояние я е уведомил своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, съответно, че й е предоставил информацията по чл.8 и чл.9 ЗПФУР, съгласно изискванията на чл.10 от същия Закон. Няма доказателства за това ищецът да е изпратил на ответницата Общите условия на "***"ООД, приложими към Договорите за предоставяне на потребителски кредит. Съгласно чл.18 ал.1 ЗПФУР, при Договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; спазил е сроковете по чл.12 ал.1 или 2; получил е съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения Договор. Намерил, че ищецът не е доказал изпълнението на посочените условия, поради което и не може да се приеме, че между страните е постигнато съгласие за сключване на процесния Договор от 07.04.2017год.

Независимо, че е установено, че ответницата е получила сумата от 800лв., недоказано според ПлРС е останало твърдението на ищеца, че същата е получена на договорно основание – сключен Договор за потребителски кредит, поради което предявените искове се явяват недоказани и следва да се отхвърлят. Ищецът може да иска връщане на сумата, като получена от ответницата без основание.

Мнозинството от състава на решаващия съд споделя тези изводи на ПлРС.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му Част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

С други думи на изследване, установяване и отговор подлежат единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба на ответника, защото обжалваното решение е валидно и допустимо.

Оплакванията на Дружеството – жалбоподател съдът приема за неоснователни. При условията на чл.272 ГПК ПлОС при мотивиране на своето решение по съществото на исковете препраща към мотивите на ПлРС.

 ПлРС е постановил законосъобразно решение, което следва да се потвърди.

Предвид изхода на спора и чл.81 ГПК искане за разноски от ООД – жалбоподател има, но не му се дължат разноски, защото жалбата е неоснователна.

Поради това и на основание чл.271 ал.1, предл.1 във вр. с чл.272 ГПК Окръжният съд

 

       Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 564/22.03.2019г., постановено по гр.д. № 4633/2018г. на Районен съд гр.П. – трети граждански състав, като правилно и законосъобразно.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.280 ал.3, т.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: О.М. 1.

 

 

                                                                                    2.

 

 

Особено мнение на член-съдията Методи Здравков по в.гр. дело № 414/2019г. на ПлОС:

          Подписвам решението на въззивния съд, с което се потвърждава решението на ПлРС и се отхвърлят исковете на ООД с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД с особено мнение, защото не споделям изводите на ПлРС.

          Оплакванията на Дружеството – жалбоподател са основателни. Твърденията на особения представител на ответницата, че на същата не е представена информация по Глава Трета от ЗПФУР и са нарушени изискванията на ЗЕДЕУУ досежно установяване авторството на заявката и сключването на Договора за потребителски кредит *** не се потвърждават от данните и доказателствата по делото. Междувпрочем с неустановяването на ответницата на сочените от нея адреси е осуетена възможността да бъдат съобразени нейните обяснения по ИМ, а адв.В. Н. няма как да е запознат с фактите, защото е назначен при условията на чл.47 ал.5 и сл. ГПК и няма връзка с ответницата.

Позоваването на Решение № 70/19.02.2014г. по гр.д. № 868/2012г. на четвърто г.о. на ВКС е основателно и решението на ПлРС действително се оказва в противоречие с неговите изводи – представения Договор за потребителски кредит *** се оказва подписан с обикновен електронен подпис от ответницата според тази съдебна практика, защото за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване неговото авторство.

От цялостното развитие на отношенията между страните и в хода на делото е несъмнено, че М.В.Х. е напълно наясно какви отношения има с ООД – по Договор за кредит. Няма как видно от представената Заявка – л.8 – л.9 от делото, друг да попълни на 07.04.2017г. личните данни на ответницата като отбележи Статус: подписан и IP на клиента: 85.118.80.105, а от електронната страница на ООД се установява предоставянето на цялата искана по ЗПФУР информация, както и достъпа до Общите условия на кредитиране от ООД. Ако съдът е имал някакви съмнения относно достигането на същата до ответницата, то не е имало пречка по своя инициатива да назначи съдебно – техническа експертиза за установяване размяната на кореспонденция между кредитора и длъжника във връзка със сключването и изпълнението на Договор за потребителски кредит ***.

Основателно жалбоподателят твърди, че ако не е подала заявка, която е потвърдена от кредитора, ответницата не би попълнила лично Разписка за извършено плащане на 07.04.2017г. по системата *** с вписване на ЕГН, дата на издаване и номер на лична карта с основание паричен превод по Договор по заявка № ***/07.04.2017г. за сумата от 804,40лв., от които сума за получаване от 800лв., а остатъка – такса – л.11 от делото. Щеше да върне сумата и да уведоми съответните органи за престъпление против паричната и кредитна система.

След това, ако не е в договорни отношения с ООД ответницата не би попълнила на 20.06.2017г. Разписка за извършено плащане чрез *** за сумата от 283лв. с получател ООД и основание – вноска по Кредит М.В.Х., ЕГН ********** – л.14 от делото. Вноската по Кредит не е за получена сума без основание, защото кредита е само Договор.

Основателно жалбоподателят се оплаква, че в противоречие с чл.18 ал.2 ЗПФУР ПлРС не е отчел, че за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този Закон - ЗПФУР, се прилага чл.293 от Търговския закон, а за електронните изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис. От поведението на ответницата е несъмнено, че тя не оспорва действителността на изявленията – подаване на заявката и сключване на Договора за потребителски кредит ***, защото усвоява главницата и плаща първите две месечни вноски по кредита.

В заключение на 27.02.2019г. видно от Разписка за извършено плащане – л.5 от настоящото дело с получател ООД е постъпила сума от 400лв. с наредител В.М.Ц. и основание вноска по кредит М.В.Х.. В хода на процеса ответницата е погасила Част от търсената сума.

По тези съображения решението следваше да се отмени за сумата от 1 021,12лв., от които 666,66лв. главница, ведно със законната лихва върху тази главница от 30.01.2018г. – датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на сумата, 238,47лв. договорна лихва за периода от 07.04.2017г. до 24.01.2018г. и 115,99лв. договорна такса *** за същия период, за която сума следваше да се признае за установено, че се дължи от ответницата на ООД, а за сумата от 400лв., представляваща лихва за периода от 08.07.2017г. до 24.01.2018г. от 22,65лв. и 377,40лв. - договорна такса ***, да се потвърди поради неоснователност на исковете като погасени чрез плащане в хода на процеса.

На ООД следваше да се присъдят на осн. чл.78 ал.1 ГПК разноски по делото в общ размер на 1 963,79лв., от които 328,42лв. разноски за заповедното производство, а останалите – разноски за исковото производство за двете инстанции.

 

 

                                                СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: