Номер 11224.09.2020 г.Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – РазградПърви въззивен граждански състав
На 14.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Д.
Атанас Д. Христов
Секретар:Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20203300500175 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано по депозирана въззивна жалба от "Енерго-Про Продажби "
АД срещу ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА ЧАСТ на Решение № 164 от 22.06.2020 г.
по гр.д № 2063/2019 г. по описа на РС – Разград, с което съдът е постановил
следното:
ОСЪЖДА О. П. Х. , ЕГН **********, адрес гр. Разград, ж.к.
Лудогорие, № 2, вх. Б, ап. 28 ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про Продажби“АД,
ЕИК *********, със седалище гр.Варна и адрес на управление бул.“Владислав
Варненчик“, 258, Варна Тауърс, представляван от Пл. С., Я.Д. и Г.К. сумата
131,90 лв. /сто тридесет и един лева и деветдесет стотинки/ за потребена
ел. енергия в периода 03.07.2018 г. – 28.01.2019 г., ведно със законната лихва
от 23.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата и 3,63 лв. /три лева
и шестдесет и три стотинки/ обезщетение за забава до 30.05.2019 г. и
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ като неоснователни и недоказани в останалата
им част до първоначално предявените размери от 320,03 лв. главница и
8,80 лв. обезщетение за забава.
ОСЪЖДА О. П. Х. ,, ЕГН **********, адрес гр. разград, ж.к.
Лудгорие, № 2, вх. Б, ап. 28 ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про Продажби“АД,
ЕИК *********, със седалище гр.Варна и адрес на управление бул.“Владислав
Варненчик“, 258, Варна Тауърс, представляван от Пл. С., Я.Д. и Г.К. сумата
123,54 лв. /сто двадесет и три лева и петдесет и четири стотинки/ за
направените по делото разноски съразмерно на уважената част от
1
исковете, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. / сто
лева /.
ОСЪЖДА Енерго-Про Продажби“АД, ЕИК *********, със седалище
гр.Варна и адрес на управление бул.“Владислав Варненчик“, 258, Варна
Тауърс, представляван от Пл. С., Я.Д. и Г.К. ДА ЗАПЛАТИ на О. П. Х. ,, ЕГН
**********, адрес гр. разград, ж.к. Лудгорие, № 2, вх. Б, ап. 28 сумата
114,40 лв. разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на решението, в обжалваната част, като постановено в
противоречие със събраните по делото доказателства. Претендира се отмяна в
обжалваната част и постановяване на друго, с което иска на ищеца да бъде
уважен и се присъдят разноски.
Въззиваемата страна, чрез пълномощника си адвокат Е.И.С. от АК-
Разград, е депозирала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди
първоинстанционното решение и се присъдят разноски за въззивното
производство.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за
въззивника се явява пълномощника му юрисконсулт М.Й.М., който поддържа
жалбата и претендира разноски.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
въззиваемата страна не се явява и не изпраща представител. Пълномощникът
й адвокат Е.И.С. от АК- Разград депозира писмена молба, с която моли да се
даде ход на делото в нейно отсъствие. Излага становище за неоснователност
на въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски пред въззивната инстанция и представя договор за
правна защита и съдействие, и списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от
първоинстанционният съд фактическа обстановка, както и правните изводи на
съда изложени в мотивите на обжалваното решение, които изцяло възприема
и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.
За пълнота на изложението и в отговор на депозираната въззивна
жалба следва да се посочи, че:
По възражението на жалбоподателя, че с влязло в сила на
22.11.2019г. като необжалвано Решение № 483 от 31.10.2019г. по гр.д. №
1501/2019г. по описа на РС – Разград е прието, че предишния собственик на
имота – П.П.Т. не дължи процесната сума за консумирана енергия по
2
фактура **********/30.01.2019г. за сумата от 320.03 лв., а в мотивите на
настоящото решение е прието че част от сумата се дължи от предишния,
а друга част от настоящия собственик, при положение че съда вече няма
как да осъди предишния собственик да плати сумата, предвид предходното
влязло в сила решение. Съдът бил лишил ищеца от възможността да получи
сумата от настоящия собственик и още повече от предишния собственик.
От приложеното Решение № 483 от 31.10.2019г. по гр.д. № 1501/2019г.
по описа на РС – Разград /л. 42-44 РС/ се установява, че същото е влязло в
сила като необжалвано на 22.11.2019г. Със същото съдът е отхвърлил
предявения от настоящия ищец иск по чл. 422 ГПК за приемане на
установено, че П.П.Т., ЕГН *****, с адрес гр. Разград, ж.к. Орел, бл. 17, вх. В,
ет.2, ап.3, дължи заплащане на сумата 328.83 лв. за обект на потребление аб.
№ ********** на адрес с. Черковна, ул. Трети март № 64, представляваща
неплатени фактури за ел. енергия в размер на 320.03 лв. главница за
консумирана ел. енергия и такса възстановяване по фактури издадени за
периода 30.01.2019г. - 30.01.2019г., както и мораторна лихва в размер на 8.80
лв., представлява сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа до
30.05.2019г., за които суми е издадена по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр.д. №
1170/2019г. по описа на РРС заповед за изпълнение, като неоснователен. В
мотивите на решението е прието, че ответникът П.П.Т. не е била собственик
или ползвател на процесния имот в процесния период, а от 03.07.2018г.
собственик е бил О. П. Х. /настоящия ответник/. За това по отношение на
периода, за който са претендираните суми и издадена фактура – 30.01.2019г.,
П.П.Т. не е била потребител по см. на §1, т. 41б ДР ЗЕ и чл. 4, ал.1 ОУДПЕЕ,
поради което не е възникнало вземане на ищеца на твърдяното договорно
основание за ел. енергия за процесния обект.
Следва да се изтъкне, че по настоящото дело е безспорно установено,
че след отчитането на ползваната ел. енергия в процесния имот на
02.09.2017г., следващото отчитане е било извършено едва на 28.01.2019г. Ето
защо, неправилно е отразено в процесната фактура, че се касае за
електрическа енергия за периода от 04.01.2019г. до 28.01.2019г. /л. 32 РС/. В
представеното Решение № 483 от 31.10.2019г. по гр.д. № 1501/2019г. по описа
на РС – Разград не е отразено възражение на страните, че отчитането на
потребената ел. енергия е било извършено в период различен от отразеното
във фактурата. След като в предходното дело ищецът е представил фактура в
която е отразено, че се касае за електрическа енергия за периода от
04.01.2019г. до 28.01.2019г., то и РС е стигнал до извода, че ответникът
П.П.Т., която на 03.07. 2018г. е продала процесния имот, не дължи заплащане
на електрическа енергия потребена в този имот за периода 04.01.2019г. до
28.01.2019г.
Относно възражението, че съдът лишил ищеца от възможността да
получи сумата, която е дължима за консумираната ел. енергия от стария
3
собственик, следва да си изтъкне, че настоящия ищец не се е възползвал от
правото си да обжалва Решение № 483 от 31.10.2019г. по гр.д. № 1501/2019г.
по описа на РС – Разград, поради което същото е влязло в сила.
В обобщение решението в обжалваната част е правилно и следва да
бъде потвърдено.
По разноските.
На основание чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл. 78, ал.3 ГПК въззивника
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените за
въззивната инстанция разноски в размер на сумата от 100 лв., представляваща
платено възнаграждение за адвокат.
В представения по делото Договор за правна защита и съдействие №
********** е вписано, че е договорено възнаграждение от 100 лв., което е
изплатено в брой /л.27 ОС/. Съгласно задължителните указания по тълкуване
и прилагане на закона дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, ако в договора е вписан
начин на плащане - в брой, то тогава вписването за направеното плащане в
договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Ето
защо, съдът намира за неоснователно възражението на въззивника, че липсват
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение
Съдът намира за неоснователно и възражението на въззивника за
прекомерност на горепосоченото възнаграждение от 100 лв., на осн. чл. 78,
ал.5 ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ Решение № 164
от 22.06.2020 г. по гр.д № 2063/2019 г. по описа на РС – Разград.
В останалата му част Решение № 164 от 22.06.2020 г. по гр.д №
2063/2019 г. по описа на РС – Разград е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Варна, 9009, район Владислав Варненчик,
ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул. Владислав Варненчик No 258, с представители
П.С. С., Я.М. Д., Д.К. Д., начин на представляване: заедно от всеки двама от
членовете на Управителния съвет, ДА ЗАПЛАТИ на О. П. Х. , ЕГН
**********, адрес гр. Разград, ж.к. Лудогорие, № 2, вх. Б, ап. 28, направените
за въззивната инстанция по в.гр.д. № 175/2020 г. по описа на Окръжен съд –
Разград разноски в размер на 100.00 (сто) лева, представляваща платено
4
възнаграждение за адвокат, на основание чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл. 78,
ал.3 ГПК
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на осн. чл. 280,
ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5