РЕШЕНИЕ
№ 686
гр. Благоевград, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20221210101289 по описа
за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ****, чрез пълномощник И. Н.в, против Н. Б. М., ЕГН
**********, с която е предявен положителен установителен иск – за установяване, че
ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на оспорената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 791/ 2022 г. по описа на РС-Благоевград.
Твърди се в исковата молба, че 04.09.2018 г. между „Сити кеш“ ООД, като заемодател
и Н. Б. М., като заемател е сключен договор за паричен заем с № ***, при спазване
разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит.
Съгласно 1 сключения договор за паричен заем, заемодателят се е задължил да предостави
на заемателя под формата на заем парична сума в размер на 900.00 лв., представляваща
главница и чиста стойност на заема отбелязана в договора в поле „размер на отпуснатия
заем“. Сочи се, че с подписването на договора за кредит страните са декларирали, че същият
е сключен на основание отправено искане за заем от страна на заемателя, чиито параметри и
условия са описани в предоставения от Заемодателя на заемателя Стандартен европейски
формуляр и Общи условия към договора за заем, с които заемателят се е запознал подробно
и с които се е съгласил изрично и безусловно. Изтъква се, че с полагането на подписа си на
договора за паричен заем, заемателят, е удостоверил, че е получил заемната сума в брой от
представител на заемодателя, което съставлява и изпълнение на задължението на
заемодателя да предостави заема и създава задължение на заемателя да заплати на
заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в договора. Погасителните
вноски, които заемателят се задължава да изплаща на заемодателя, съставляват изплащане
на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по
1
подготовка и обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на
заемодателя. Годишния процент на разходите по заема е фиксиран за срока на договора,
като съгласно разпоредбите на приложимите Общи условия същият не може да бъде
променян едностранно отстрана на заемодателя. Сочи се, че страните са постигнали
съгласие договорната лихва по заема да бъде в размер на 137,52 лв. или обща стойност на
плащанията по заема – 1037,52 лв., която е платима на 34 броя равни седмични погасителни
вноски, всяка в размер на 30,52 лв. при първа погасителна вноска 11.09.2018 г. и последна
погасителна вноска с падеж на плащане 30.04.2019 г. Съгласно Общите условия, действащи
по време на сключване на договора, в случай че заемателят забави плащането на дължима
погасителна вноска, същият дължи на заемодателя обезщетение в размер на законната лихва
за забава върху неплатената главница за всеки ден просрочие, считано от датата на
настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми. На
основание цитираните разпоредби на длъжника е начислено обезщетение за забава в размер
на 545,96 лв. за периода от 19.09.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за
периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за 2 забава или неустойка, в
изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС. Твърди се, че на 24.09.2019 г. е
подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата
24.09.2019 г., сключен между „Сити кеш“ ООД, ЕИК ****и “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, по силата на което вземанията, произтичащи от Договор за паричен заем №
209167 от дата 04.09.2018 г., сключен между „Сити кеш“ ООД и Н. Б. М. е прехвърлено в
полза на “ “Агенция за събиране на вземания” ЕАД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Изтъква се, че общите
условия по договора за заем съдържат изрична клауза, която урежда правото на кредитора
да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Сочи се, че длъжникът е уведомен по реда
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на „Сити кеш“ ООД
чрез пълномощника “Агенция за събиране на вземания” ЕАД с уведомително писмо,
изпратено с известие за доставяне.
Прави се искане за приемане на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 874.22 лв., представляващи непогасена главница,
ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 29.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер
на 109.48 лв. - договорна лихва по договор за заем за периода от 18.09.2018 г. до 30.04.2019
г., както и сумата в размер на 545.96 лв. – лихва за забава за периода от 19.09.2018 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, както и претендира сторените разноски в
заповедното и настоящето производство.
Ответникът, в срока за отговор на исковата молба, не е подал такъв.
Ищецът с писмено становище, поддържа иска в открито съдебно заседание.
Ответникът И.И.Х., редовно призован, не се явява.
След преценка на представените от страните доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
2
По делото не е спорно, че на 04.09.2018 г. между „Сити кеш“ ООД, като заемодател и
Н. Б. М., като заемател е сключен договор за паричен заем с № 209167, по силата на който
търговското дружество предоставило на ответника сума пари в размер на 900 лв., която сума
кредитополучателят се задължила да върне на месечни вноски –34 бр. погасителни вноски,
от които 3 вноски в размер на 7.01 лв., и 31 вноски в размер на 32.79 лева. Между страните
бил уговорен фиксиран годишен лихвен процент - 40, 08 %, както и ГПР – 49.53 %.
Посочено е, че общата дължима сума е в размер на 1037.52 лв. Договорът е сключен при
общи условия за договор за заем от 04.09.2018 г. подписани от кредитополучателя.
По делото е приложен и приет като доказателство Рамков договор за прехвърляне на
вземания (цесия) от 24.09.2019 г. сключен между "Сити кеш" ООД и "Агенция за събиране
на вземания" АД, ведно с Приложение № 1 от 24.09.2019 г., по силата на който на ищецът е
прехвърлено вземането на кредитодателя "Сити кеш" ООД към ответника е възникнало от
процесния договор за потребителски кредит, което вземане към дата на продажбата е в общ
размер на 1859.08 лв. Като доказателство по делото е приложено и пълномощно от цедента
в полза на цесионера, с който е упълномощен изрично да уведоми длъжниците за станалата
цесия по см. на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, както и уведомление за извършената цесия, което
уведомително писмо е съобщено на ответника на с получаване на препис от исковата молба,
а именно – 01.08.2022 г.
При така установено от фактическа страна, съдът от правна страна намира следното:
Уважаването на предявените искове е обусловено от доказване на следните
материално-правни предпоставки - валиден договор за цесия, по който на ищеца е
прехвърлено процесното вземане, ведно с всички привилегии и обезпечения, валиден
Договор за паричен заем № 209167 от 04.09.2018 г., по който кредитодателя е предоставил
на ответника сума пари и нейния размер; настъпила изискуемост на задължението и размер
на дължимата главница; изпълнение на задълженията на кредитора, произтичащи от
императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата
писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните
критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; индивидуалното договаряне
на условията по договора, както и да обосноват договарянето на размера на договорната
лихва, в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба. Съобразно
разпоредбата на чл. 154 ГПК, ищецът носи доказателствената тежест да установи при пълно
и главно доказване наличието на посочените предпоставки.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане.
От данните по делото се установява, че между "Сити кеш" ООД и ответника е
сключен договор за кредит от 04.09.2018 г., по силата, на който търговското дружество е
предоставило на ответника кредит в размер на 900 лв. Уговорен е между страните фиксиран
3
лихвен процент и годишен процент на разходи. Предвид изложеното, съдът приема, че
между ответника и "Сити кеш" ООД са възникнали правоотношения по чл. 9 и сл. ЗПК.
Съгласно трайната съдебна практика съдът е длъжен служебно да следи за
съответствието на договора с императивните правила на ЗЗП и ЗПК, които права на
потребителя са му предоставени в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК, съгласно която съдът
служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Съдът намира, че исковата претенция за заплащане на сумата в размер на 900 лева –
главница се явява основателна, доколкото от събраните по делото доказателства се
установи, че на ответника е отпусната сума в размер на 900 лв., като същия не е направил
никакви плащания за погасяване на задължението за връщането й. Видно от данните по
делото крайният срок за погасяване на задълженията по процесния договор за кредит е
настъпил на 30.04.2019 г., респ. задължението за заплащане на главницата е с настъпила
изискуемост много преди подаване на исковата молба. Ето защо предявеният иск за
заплащане на сумата в размер на 874.22 лева – главница по договор за кредит от 04.09.2018
г. следва да се уважи, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК чистата стойност по
кредита е винаги дължима, дори и същият да е недействителен, поради наличие на
неравноправни клаузи. За пълнота на изложението следва да се добави, че от приложените
по делото доказателства- договор за цесия се установява, че спорното материално право
принадлежи на ищеца, като цесията е съобщена на длъжника по см. на чл. 99 ЗЗД – чрез
връчване на препис от исковата молба, към която е приложено уведомлението за цесията.
Разпоредбата на чл. 86 ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, която лихва
за периода от 19.092018 г. (падеж на първата непогасена вноска) до 29.03.2022 г. (датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) е в размер на 291.50 лв.,
съобразно служебното изчисление на съда, до която сума следва да се уважи искът, като до
претендираната горница от 545.96 лева следва да се отхвърли. Тук е мястото да се посочи, че
този размер на законната лихва е съобразен със Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, съгласно който не се начислява лихва за периода от 13.03.2020 г.
до 14.07.2020 г.
По отношение на претенцията за заплащане на договорна лихва в размер на 109.48
лева съдът намира следното:
Съобразно принципа на чл. 9 ЗЗД, няма пречка страните по договор да уговарят
заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва от 10 %, изчислена
като основен лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната свобода на
договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД.
Действително с Постановление на МС № 72/08.04.1994 г. (отм.) е определен само
размерът на законната лихва, като със заключителната разпоредба § 1 е отменено
Разпореждане на МС № 1238 от 1951 г. за определяне на максималния процент на
4
договорните лихви, без да бъде определен нов максимален размер. Максималният размер на
договорната лихва (възнаградителна или за забава) обаче е ограничен от нормата на чл. 9 от
ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на добрите нрави. Съгласно разясненията, дадени в
Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ВКС, ОСТК, добрите нрави са
неписани и несистематизирани морални правила без конкретика, но които изхождайки от
принципа за справедливост са общоприети в обществото и субектите на правото следва да се
ръководят от тях. Въпреки тяхната абстрактност законът им е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието
на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). За противоречащи на добрите нрави се считат
сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота,
използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг
субект. Съгласно установена съдебна практика, която се възприема и от настоящия съдебен
състав, противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по
обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека, залог), противно на добрите нрави е нейният
размер да надвишаваща двукратния размер на законната лихва (в този смисъл Решение №
906/30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, II г. о., Решение № 378/18.05.2006 г. по
гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, II г. о., Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г.
на ВКС, II г. о.; Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г. на ВКС, IV г. о.).
Уговорената в процесния договор (необезпечен) възнаградителната лихва надвишава
трикратния размер на законната лихва, като по този начин накърнява добрите нрави, което
обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и
обосновава нейната недължимост. Ето защо исковата претенция за сумата в размер на
109.48 лева – договорна лихва следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата
съдебна инстанция е длъжна да се произнесе по искането за присъждане на разноски в
заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр.
чл. 37 Закона за правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 26 Наредбата за заплащане
на правната помощ възнаграждението следва да бъде определено в размер на 50 лв., като
съобразно уважената част от иска (в размер на 1065.72 лв. от предявения размер от 1859.08
лв.) в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното производство в размер
на 30,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, 25.00 – държавна такса.
Относно разноските пред настоящата инстанция и предвид изхода на спора на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната
помощ и съобразно предвиденото в чл. 25, ал. 1 Наредбата за заплащане на правната помощ
възнаграждението следва да бъде определено в размер на 100 лв., като съобразно уважената
част от иска (в размер на 1065.72 лв. от предявения размер от 1859.08 лв.) в полза на ищеца
5
следва да се присъдят разноски за първоинстанционното производство в размер на 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, 80.00 лв.– държавна такса.
Воден от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Б. М., ЕГН **********, че „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ****, чрез пълномощник И. Н.в, е носител на парични
вземания, както следва: сума в размер на 874.22 лева (осемстотин седемдесет и четири лева
и 22 стотинки) – главница по договор за кредит от 04.09.2018 г., ведно със законната лихва
от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.03.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сума от 291.50 лв. (двеста деветдесет и един
лева и 50 стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 19.09.2018 г. (падеж на
първата непогасена вноска) до 29.03.2022 г. (датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение), като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимостта на сума над
уважения размер до претендирания размер от 545.96 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 19.09.2018 г. (падеж на първата непогасена вноска) до 29.03.2022 г. (датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение), както и ОТХВЪРЛЯ и иска
за установяване дължимостта на сума в размер на 109.48 лв., представляваща договорна
лихва по договор за заем за периода от 18.09.2018 г. до 30.04.2019 г..
ОСЪЖДА Н. Б. М., ЕГН **********, да заплати на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК ****, чрез пълномощник И. Н.в, сумата в размер на 30,00 лв. (тридесет
лева), представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, както и сумата в размер на 25.00 лв. (двадесет и пет лева), представляваща
държавна такса в заповедното производство, като ОТХВЪРЛЯ искането за разноски в
заповедното производство над тези размери.
ОСЪЖДА Н. Б. М., ЕГН **********, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК ****, чрез пълномощник И. Н.в, сумата в размер на 100,00 лв. (сто лева),
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящето производство,
както и сумата в размер на 80.00 лв. (осемдесет лева), представляваща държавна такса в
настоящето производство, като ОТХВЪРЛЯ искането за разноски в настоящето
производство над тези размери.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Благоевград в
двуседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от него на страните.
6
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7