№ 2328
гр. Варна, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20213110111035 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
С.А., Франция, рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон
България, ЕИК ********* срещу КР. Г. К. обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 10
000.00 лева, представляваща незаплатена главница по договор за потребителски кредит
PLUS-17014704/10.06.2019г., 336.00 лева – непогасена застрахователна премия, 3361.75
лева – договорна лихва, начислена за периода от 20.07.2019г. до 21.05.2020г., 591.45 лева -
мораторна лихва за периода 20.08.2019г. до 12.03.2020г., 625.90 лева – мораторна лихва за
периода от 14.07.2020г. до 16.02.2021г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 24.02.2021г., до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед № 261736/10.03.2021г. за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2803/2021г. по описа на РС-Варна, 34-ти състав.
В исковата молба ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за
потребителски заем № PLUS-17014704/10.06.2019г., по силата на който е предоставил на
ответника сумата от 10000.00 лева и закупуване на застраховка. За ответника е възникнало
задължение да заплаща в продължение на 60 месеца вноски в размер на 423.80 лева,
съставляващи изплащане на главница по заема и оскъпяването й, съглесно уговорения
годишен процент на разходите и годишния лихвен процент. Твърди се, че договорът е
сключен при фиксиран лихвен процен по смисъла на § 1, т. 5 ЗПК, поради което и
кредитополучателят дължи такса ангажимент, която е удържана от общия размер на
кредита. Излага, че ответникът не е извършвал плащания по договора за кредит, поради
което и основание чл. 5 от договора, вземането на ищеца е станало автоматично предсрочно
1
изискуемо, за което от страна на кредитора е изпратено изрично уведомление на длъжника,
връчено му по реда на чл. 9 от договора, тъй като същият не е установен на посочения в
договора адрес, в евентуалност това е станало с получаване на исковата молба. С оглед това
и твърди всички вземания на кредитора, произтичащи от договора за потребителски заем да
са станали изискуеми. Поради това, че отвеникът е изпаднал в забава дължи на ищеца и
заплащане на лихва за забава. Поради неплащане на горните суми, ищецът е подал
заявление и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, връчена му по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради последното за ищеца се е породил правният интерес да предяви
настоящия иск за установяване спрямо ответника дължимостта горните суми. Моли съда да
уважи предявения иск като установи дължимостта на претендираните суми, в условията на
евентуалност сезира съда с осъдителна претенция за горните вземания. Моли за присъждане
на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът КР. Г. К., чрез назначения му по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК особен представител, депозира отговор на исковата молба, в който изразява
становище за неоснователност на исковете. Поддържа, че договорът е недействителен, респ.
отделни негови клаузи, тъй като липсват данни договорът да е сключен в два екземпляра,
като използваният шрифт на текста на договора е по-малък от 12. Наред с това са изложени
доводи за нищожност на клаузите на договора, предвиждащи заплащане на такса
ангажимент, като противоречаща на чл. 10а ЗПК от една страна, а от друга – поради липса
на предоставена услуга, за която е начислена таксата, предвид упражнената от кредитора
възможност да отнеме преимуществото на срока на договора. За нищожна счита и клаузата,
предвиждаща задължение за заплащане на застрахователна премия при липса на
предварителна информираност за този разход, респ. кредитополучателят не е имал
възможност да се запознае с действителната икономическа тежест. Потребителят не е бил
информиран и за покритите рискове, за ползващото се лице, нямал е възможност за избор на
застрахователен агент. Не на последно място липсват доказателства за сключване на
застраховката. Поддържат се и доводи за нищожност на клаузите относно уговорения ГПР и
лихвен процент на кредита. Оспорва се и надлежното упражняване от страна на ищеца на
правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем при липса на доказателства
уведомяване да е достигнало до ответника преди сезиране на съда със заявлението по чл.
410 ГПК. Поддържа се и, че ответникът не може да се приеме за надлежно уведомен за
отнемане преимуществото на срок с исковата молба, тъй като в хода на настоящото
производство е представляван от особен представител. С оглед изложеното моли за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на
чл. 235 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д. № 2803/2021г. по описа на ВРС, 34-ти състав, се установява,
че по заявление на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция против КР. Г. К. е
издадена Заповед № 261736/10.03.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумите, както следва: 10
2
000.00 лева, представляваща незаплатена главница по договор за потребителски кредит
PLUS-17014704/10.06.2019г., 336.00 лева – непогасена застрахователна премия, 3361.75
лева – договорна лихва, начислена за периода от 20.07.2019г. до 21.05.2020г., 591.45 лева -
мораторна лихва за периода 20.08.2019г. до 12.03.2020г., 625.90 лева – мораторна лихва за
периода от 14.07.2020г. до 16.02.2021г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 24.02.2021г., до окончателното
изплащане на задължението. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК.
Видно от приложеното на л. 15-22 от делото заверено от страната копие на договор за
потребителски кредит № PLUS-17014704, че на 10.06.2019г. ищцовото дружество и КР. Г. К.
са сключили договор за потребителски паричен кредит при следните параметри и условия:
размер на кредита за потребителски цели – 10 000 лева, застрахователна премия – 3 360
лева, такса ангажимент – 350 лева, броя погасителни вноски 60 броя, месечна погасителна
вноска 423.80 лева, обща стойност на плащанията – 25 428 лева, годишен процент на
разходите – 45.98% и лихвен процент – 36.43%. В чл. 2 от раздел „Условия на плащанията“
е посочено, че размерът на предоставения заем е равен на сумата, посочена в поле „Общ
размер на кредита“ – 10 000 лева. Посочено е, че размерът на кредита за покупка на
застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде платен директно на застрахователя посочен в
застрахователния сертификат, като посочената сума в поле „Застрахователна премия“ е
разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в „Брой
погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле
„Месечна погасителна вноска“ Посочено е още, че кредитополучателят заплаща и такса
ангажимент, посочена в съответното поле, срещу което кредиторът сключва договора при
фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в този
документ условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от кредитополучателят при
усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса ангажимент“
от общия размер на кредита. Според чл. 3 е посочено, че предоставянето на посочената в чл.
2 сума съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави заема и създава
задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора погасителните вноски, указани
по размер в поле „Месечна погасителна вноска“ и брой в поле „Брой погасителни вноски“.
Уговорено в чл. 5 от договора е, че при забава на една или повече месечни погасителни
вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените
за събиране на вземането разноски, като при просрочие на две или повече месечни вноски,
считано от падежа на датата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително с всички определени по договора
надбавки и обезщетение за забава.
Договорът е двустранно подписан от страните, като в раздел „Удостоверявания“
кредитополучателят е удостоверил с полагане на подписа си върху договора, че е получил
преддоговорна информация в съответствие със ЗПК и екземпляр от договора за кредит.
3
Приобщена към доказателствения материал по делото е и отправена от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД до КР. Г. К. покана, като в същата е посочено, че поради
преустановено плащане по процесния договор, вземането на дружеството е обявено за
предсрочно изискуемо. По делото липсват доказателства горната покана да е достигнала до
адресата си.
По делото са ползвани специални знания на вещо лице по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, заключението по която съдът кредитира като обективно дадено и
неоспорено от страните. От същото се установява, че по посочена от ответника сметка в
„Банка ДСК“ АД, ищецът е превел сума в размер на 9 650 лева, като разликата до 10 000
лева – 350 лева е удържана от кредитора за такса ангажимент. При извършена проверка на
документите при ищеца не е установено извършване на плащания от страна на ответника за
периода от подписване на договора до 07.06.2022г. От страна на кредитора са начислени
следните суми по погасителния план: на падежа 20.07.2019г. – 367.80 лева - лихва, 56 лева –
застраховка; на падежа 20.08.2019г. – 23.88 лева – главница, 343.92 лева - лихва, 56 лева –
застраховка; на падежа 20.09.2019г. – 64.89 лева – главница, 302.91 лева - лихва, 56 лева –
застраховка; на падежа 20.10.2019г. – 66.86 лева – главница, 300.94 лева - лихва, 56 лева –
застраховка; на падежа 20.11.2019г. – 68.89 лева – главница, 298.91 лева - лихва, 56 лева –
застраховка; на падежа 20.12.2019г. – 70.98 лева – главница, 296.82 лева - лихва, 56 лева –
застраховка; на падежа 20.01.2020г. – 73.13 лева – главница, 294.67 лева - лихва; на падежа
20.02.2020г. – 75.35 лева – главница, 292.45 лева - лихва; на падежа 20.03.2020г. – 77.64 лева
– главница, 290.16 лева - лихва; на падежа 20.04.2020г. – 80.00 лева – главница, 287.80 лева -
лихва; на падежа 20.05.2020г. – 82.43 лева – главница, 285.34 лева – лихва и на 21.05.2020г.
– 9315.95 лева – главница. Върху главницата от 10 336 лева за периода 20.08.2019г. до
12.03.2020г. в размер на 591.45 лева и за периода от 14.07.2020г. до 16.02.2021г. в размер на
625.90 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2
ГПК. Активно легитимиран да предяви иска е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, връчена на задължената по същото лице по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК. Предмет на иска е установяване съществуването на вземането по издадената
заповед и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумата, за
която е издадена оспорената заповед. Или, в контекста на основанието, на което се
претендира вземането, в тежест на ищцовото дружество е да установи, при условията на
пълно и главно доказване, че страните са били обвързани от действителен договор за
потребителски кредит, че дружеството е превело по посочена банкова сметка уговорената в
заем сума, сключване на застраховка и факта на осъществяване на всички предпоставки по
договора за отнасяне на кредита в предсрочна изискуемост, както и размера на
претендираното вземане по отделни пера.
От коментираните по-горе писмени доказателства, се установи, че между страните е
налице облигационно връзка, имаща характера на договор за кредит, по която „БНП Париба
4
Пърсънъл Файненс” С.А., Франция се явява заемодател /кредитор/, а КР. Г. К. – заемател
/длъжник/, подписан двустранно от съконтрахентите, като със същия е договорено, че
общата дължима стойност на плащанията са в размер на 25428 лева, платима на 60 вноски,
последната с падеж 20.04.2024г. От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза се установи, че ищцовото дружество е превела по декларирана от
ответника банкова сметка сума в размер на 9650 лева, след приспадане от общия размер на
кредита от 10 000 лева на такса ангажимент от 350 лева.
Първият спорен по делото въпрос е относно действителността на договора с оглед
въведеното от ответника възражение същият да противоречи на изискването на чл. 10 и чл.
11 ЗПК.
Настоящият договор за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит (обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010г., в редакцията му ДВ, бр. 17 от
26.02.2019г.). Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
От коментирания договор за предоставяне на паричен заем се установи, че същият е
сключен в предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт, който позволява нормалното възприятие на всички клаузи на
договора. Посочен е общия размер на кредита и условията за усвояването му (чл. 11, ал. 1, т.
7 ЗПК). Лихвеният процент е фиксиран, оповестен е план с посочване на остатъчна главни
при всяка вноска, което е достатъчно да се прецени каква част от нея е вече погасена с
текущата вноска над включената в нея текуща фиксирана лихва (чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК).
Оповестен е ГПР. Не е накърнено правото на кредитополучателя на информация за
извършени от него погасявания, тъй като в чл. 7 от договора кредиторът е поел задължение,
изисквано по чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК да снабди безвъзмездно клиента си с подробна справка
за погасяване под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания.
В договора са предвидени и последиците от посоченото право на потребителя да се откаже
от договора. Налага се извода, че са изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20
ЗПК, поради което и съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за
несъответствие на договора с установените реквизити, съответно и не може да бъде
споделена тезата за недействителност на договора в неговата цялост.
За неоснователни съдът преценява и доводите за недействителност на договора за
кредит като противоречащ на морала и в частност размера на лихвата и начина й на
изчисляване. Уговореният лихвен процент е приблизително 2,5 пъти над размера на
законната лихва по просрочени задължения /съобразно чл. 1 от ПМС № 426/18.12.2014г. на
МС, годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е в размер на
основния лихвен процент на БНБ, който към датата на сключване на договора е 0 плюс 10
процентни пункта добавка/. Така уговореният размер, като част от ГПР, а и размерът на
последния – 45.98%, не надвишават установения в нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум,
5
поради което и не може да се приеме довода, че възнаграждението на кредитора
противоречи на морала и добрите нрави.
За основателно обаче съдът приема възражението на ответника за нищожност на
клаузата за заплащане на такса ангажимент. Последната е начислена да фиксира лихвата и
да съхрани условията и сроковете по договора без промяна. Сама по себе си подобна такса е
лишена от основание, тъй като срещу нея не се предоставя каквато и да е допълнителна
престация. На практика срещу плащането на тази такса потребителят получава
„ангажимент“ за добросъвестно изпълнение на вече договорени условия. Затова и
договарянето на този разходи съдът намира за несъвместим със забраната на чл. 10а, ал. 4
ЗПК за въвеждане на неясни за потребителя такси. Тази договорка не засяга същественото
съдържание на договора за кредит, поради което може да бъде изключена от иначе
валидното съдържание на сделката.
За недължима съдът преценява и начислената застрахователна премия при липса на
представени от ищеца (въпреки разпределената му доказателствена тежест и дадени
указания, че не сочи доказателства за подлежащия на доказване факт) при липса на
представен застрахователен сертификат, удостоверяващ сключването на застрахователен
договор от кредитора, респ. платена застрахователна премия.
Следващият спорен по делото въпрос упражнено ли е надлежно от кредитора правото
на предсрочна изискуемост.
Съобразно уговореното в т. 3 от Условията на договора, при просрочие на две или
повече месечни вноски, считано от падежа на датата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително с
всички определени по договора надбавки и обезщетение за забава, без да е необходимо
изпращане на съобщение за настъпването на предсрочната изискуемост.
Съобразно дадените задължителни указания с т.18 от ТР 4/2013г., предсрочната
изискуемост съставлява изменение на договора за кредит, което настъпва с волеизялвение
само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: фактът на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора. Мотивите за това тълкуване се основават на императивния характер на нормата
на чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Ето защо и за да бъде завършен преобразуващия фактически състав за
отнемане преимуществото на срока е необходимо не само обективния факт на допусната
забава на две или повече месечни вноски, а още и нарочно изявление от името на кредитора
до длъжника за обявяване кредита за предсрочно изискуем.
В настоящия случай по делото е представена единствено покана до длъжника,
съдържаща изявлението на кредитора за упражнено негово право да обяви кредита за
предсрочно изискуем, но липсват данни същата реално да е била изпращана до К., респ.
получена ли е тя или не от ответника. Ето защо и следва да се приеме, че към датата на
сезиране на заповедния съд фактическия състав за отнемане преимуществото на срока за
връщане на предоставения кредитен ресурс и по отношение на непадежиралите вноски е
6
бил недовършен.
Независимо от горното, съдът намира, че с факта на получаване на исковата молба и
изявената в нея воля за упражнено право от страна на кредитора за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, горният фактически състав е довършен и вземането на ищеца за
връщане на предоставения кредитен ресурс в пълния му размер е станало изискуемо. Съдът
не споделя доводите на процесуалния представител на ответника, назначен по реда на чл.
47, ал. 6 ГПК, че може да извършва само процесуални действия, но не и да приема
материалноправи изявления от страна на кредита по договора за потребителски кредит.
Както се приема в съдебната практика (решение № 198/18.01.2019г. на ВКС по т.д. №
193/2018г., I т.о.), факти с трансформиращо правата на страните последици могат да се
отчитат като настъпили при получаване на книжа именно от особен представител.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че ответникът дължи връщане на
предоставения му кредитен ресурс от 9 650 лева (без недължимо удържаната му при
усвояването такса от 350 лева и застрахователно възнаграждение от 336 лева), договорна
лихва в размер на 3361.75 лева, начислена за периода 20.07.2019г. до 21.05.2020г.
Що се отнася до претендираната лихва за забава върху главницата, следва да се
отчете, че кредиторът е начислил такава считано от 20.08.2019г. Към тази дата обаче целият
размер на главницата от 9650 лева не е бил дължим, поради което и следва да се приеме, че
ответникът е в забава само по отношение на главницата по падежиралите към подаване на
заявлението вноски и съобразно уговореното в т. 3 от Условията на договора дължи
обезщетение за забава считано от деня, следващ падежа на всяка една вноска. Изчислен с
помощта на програмен продукт „Апис финанси“ размерът на обезщетението за забава за
периода от деня следващ падежа на всяка една вноска до 16.02.2021г. възлиза общо на 12.48
лева за периода 20.08.2019г. до 12.03.2020г. и в размер на 68.03 лева за периода 14.07.2020г.
до 16.02.2021г., както следва:
върху главниците по вноската с падеж 20.08.2019г. в размер на 23.88 лева (съобразно
посочения размер в извлечение по кредита л. 23), за периода от 21.08.2019г. до 12.03.2017г.
– лихва в размер на 1.36 лева и за периода 14.07.2020г. до 16.02.2021г. - лихва за забава в
размер на 1.44 лева;
върху главниците по вноската с падеж 20.09.2019г. в размер на 64.89 лева (съобразно
посочения размер в извлечение по кредита л. 23), за периода от 21.09.2019г. до 12.03.2020г.
– лихва в размер на 3.14 лева и за периода 14.07.2020г. до 16.02.2021г. - лихва за забава в
размер на 3.93 лева;
върху главниците по вноската с падеж 20.10.2019г. в размер на 66.86 лева (съобразно
посочения размер в извлечение по кредита л. 23), за периода от 21.10.2019г. до 12.03.2020г.
– лихва в размер на 2.68 лева и за периода 14.07.2020г. до 16.02.2021г. - лихва за забава в
размер на 4.05 лева;
върху главниците по вноската с падеж 20.11.2019г. в размер на 68.89 лева (съобразно
посочения размер в извлечение по кредита л. 23), за периода от 21.11.2019г. до 12.03.2020г.
7
– лихва в размер на 2.16 лева и за периода 14.07.2020г. до 16.02.2021г. - лихва за забава в
размер на 4.17 лева;
върху главниците по вноската с падеж 20.12.2019г. в размер на 70.98 лева (съобразно
посочения размер в извлечение по кредита л. 23), за периода от 21.12.2019г. до 12.03.2020г.
– лихва в размер на 1.64 лева и за периода 14.07.2020г. до 16.02.2021г. - лихва за забава в
размер на 4.30 лева;
върху главниците по вноската с падеж 20.01.2020г. в размер на 73.13 лева (съобразно
посочения размер в извлечение по кредита л. 23), за периода от 21.01.2020г. до 12.03.2020г.
– лихва в размер на 1.06 лева и за периода 14.07.2020г. до 16.02.2021г. - лихва за забава в
размер на 4.42 лева;
върху главниците по вноската с падеж 20.02.2020г. в размер на 75.35 лева (съобразно
посочения размер в извлечение по кредита л. 23), за периода от 21.02.2020г. до 12.03.2020г.
– лихва в размер на 0.44 лева и за периода 14.07.2020г. до 16.02.2021г. - лихва за забава в
размер на 4.56 лева;
върху главниците по вноската с падеж 20.03.2020г. в размер на 77.64 лева (съобразно
посочения размер в извлечение по кредита л. 23), за периода 14.07.2020г. до 16.02.2021г. -
лихва за забава в размер на 4.70 лева;
върху главниците по вноската с падеж 20.04.2020г. в размер на 80.00 лева (съобразно
посочения размер в извлечение по кредита л. 23), за периода 14.07.2020г. до 16.02.2021г. -
лихва за забава в размер на 4.84 лева;
върху главниците по вноската с падеж 20.05.2020г. в размер на 82.43 лева (съобразно
посочения размер в извлечение по кредита л. 23), за периода 14.07.2020г. до 16.02.2021г. -
лихва за забава в размер на 5.00 лева;
върху главниците по вноската с падеж 20.06.2020г. в размер на 84.93 лева (съобразно
посочения размер в извлечение по кредита л. 23), за периода 14.07.2020г. до 16.02.2021г. -
лихва за забава в размер на 5.14 лева;
върху главниците по вноската с падеж 20.07.2020г. в размер на 87.51 лева (съобразно
посочения размер в извлечение по кредита л. 23), за периода 21.07.2020г. до 16.02.2021г. -
лихва за забава в размер на 5.13 лева;
върху главниците по вноската с падеж 20.08.2020г. в размер на 90.17 лева (съобразно
посочения размер в извлечение по кредита л. 23), за периода 21.08.2020г. до 16.02.2021г. -
лихва за забава в размер на 4.51 лева;
върху главниците по вноската с падеж 20.09.2020г. в размер на 92.91 лева (съобразно
посочения размер в извлечение по кредита л. 23), за периода 21.09.2020г. до 16.02.2021г. -
лихва за забава в размер на 3.84 лева;
върху главниците по вноската с падеж 20.10.2020г. в размер на 95.73 лева (съобразно
посочения размер в извлечение по кредита л. 23), за периода 21.10.2020г. до 16.02.2021г. -
лихва за забава в размер на 3.16 лева;
8
върху главниците по вноската с падеж 20.11.2020г. в размер на 98.63 лева (съобразно
посочения размер в извлечение по кредита л. 23), за периода 21.11.2020г. до 16.02.2021г. -
лихва за забава в размер на 2.41 лева;
върху главниците по вноската с падеж 20.12.2020г. в размер на 101.63 лева
(съобразно посочения размер в извлечение по кредита л. 23), за периода 21.12.2020г. до
16.02.2021г. - лихва за забава в размер на 1.64 лева;
върху главниците по вноската с падеж 20.01.2021г. в размер на 104.71 лева
(съобразно посочения размер в извлечение по кредита л. 23), за периода 21.01.2021г. до
16.02.2021г. - лихва за забава в размер на 0.79 лева.
С оглед горното и предявената акцесорна претенция следва да бъде уважена за
посочените по-горе суми, а за разликите до предявените размери - отхвърлена.
Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да
се присъдят и сторените в заповедното производство разноски съразмерно с уважената част
от заявените вземания, възлизащи общо в размер на 305.73 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в хода на настоящото производство разноски за
държавна такса (само за размера на дължимата такава от 299.61 лева, не и за недължимо
заплатения размер), депозит за особен представител и вещо лице, както юрисконсултско
възнаграждение, които съразмерно на уважената част от иска възлизат в размер на 1316.34
лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., Франция, рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“,
клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Младост 4”, Бизнес парк София, сгр. 14, че КР. Г. К., ЕГН **********, от гр. *****, дължи
на ищеца сумите, както следва: 9650.00 лева (девет хиляди шестстотин и петдесет лева),
представляваща незаплатена главница по договор за потребителски кредит PLUS-
17014704/10.06.2019г., 3361.75 лева (три хиляди триста шестдесет и един лева и
седемдесет и пет стотинки) – договорна лихва, начислена за периода от 20.07.2019г. до
21.05.2020г., 12.48 лева (дванадесет лева и четиридесет и осем стотинки) - мораторна
лихва за периода 20.08.2019г. до 12.03.2020г., 68.03 лева (шестдесет и осем лева и три
стотинки) – мораторна лихва за периода от 14.07.2020г. до 16.02.2021г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
24.02.2021г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
заповед № 261736/10.03.2021г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2803/2021г. по
описа на РС-Варна, 34-ти състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над 9650.00
9
лева до 10 000 лева, претендирана като незаплатена главница; за сумата от 336.00 лева,
претендирана като непогасена застрахователна премия; за разликата над 12.48 лева до
591.45 лева, претендирана като мораторна лихва за периода от 20.08.2019г. до 12.03.2020г. и
за разликата над 68.03 лева до 625.90 лева, претендирана като мораторна лихва за периода
14.07.2020г. до 16.02.2021г., на основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ГПК.
ОСЪЖДА КР. Г. К., ЕГН **********, от гр. *****, да заплати на БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“, клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Младост 4”, Бизнес парк София, сгр. 14, сумата от 305.73 лева (триста и пет лева и
седемдесет и три стотинки), представляваща направените в заповедното производство
разноски, както и сумата от 1316.34 лева (хиляда триста и шестнадесет лева и тридесет и
четири стотинки), представляваща сторените в настоящото производство разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Д.Т. Петкова-Балчева от АК – гр. Варна възнаграждение в
размер на 900.00 лева (деветстотин лева), с оглед осъществената защита като особен
представител в първа инстанция на ответника КР. Г. К., ЕГН **********.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10