Р Е Ш Е Н И Е
№ 1695
гр. Пловдив, 11. октомври 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХI касационен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и шести септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и
участието на прокурор ТОДОР ПАВЛОВ, като разгледа КАНД № 1550 по описа
на съда за 2022г., докладвано от съдия Й.
Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.
С
решение № 614/22.03.2022г., постановено по АНД
№ 8388/2021г. районен съд-
Пловдив, XX н. състав е потвърдил НП № 617757- F633664/09.12.2021 г., издадено от Началник отдел
„Оперативни дейност“-
Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с
което на „Борносузови 2012“ ЕООД, ЕИК *********, за нарушение на чл.7, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006
г. на МФ във връзка с чл.118, ал. 4 т.1 от Закона за данък върху добавената стойност е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.
Така постановеното решение е оспорено с
касационна жалба от дружеството, чрез адв.А.А.- пълномощник. Искането е да се
отмени решението и с това да се отмени издаденото наказателно постановление.
Ответникът по
касация – ЦУ на НАП, редовно призован, с отговор на касационната жалба, чрез
процесуален представител по пълномощие, взема становище по депозираната жалба,
с което я намира за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура-Пловдив дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност
на касационната жалба. Предлага решението на ПРС да се остави в сила.
Административен
съд-Пловдив, ХХI състав, намира касационната
жалба за процесуално допустима като
подадена в преклузивния 14-дневен срок от страна с правен интерес, за която
решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като обсъди
доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението
по реда на чл. 218 от АПК,
настоящият съдебен състав счита
касационната жалба за неоснователна.
С издаденото НП № 617757- F633664/09.12.2021 г. на „Борносузови 2012“ ЕООД, ЕИК *********, за нарушение на чл.7, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006
г. на МФ във връзка с чл.118, ал. 4 т.1 от Закона за данък върху добавената стойност е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. Оспорваното НП е издадено затова, че на 19.10.2021
г. била извършена проверка с начален час 13:00 ч. на обект „склад за търговия
на дребно с дърва за огрев“, находящ се в обл.Пловдив, с. Житница, ул. „21-ва“
№ 1, стопанисван от дружеството-касатор, и било констатирано, че същото в качеството
си на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, извършва продажби
на стоки, без функциониращо ФУ в обекта. При проверката се установило, че на
02.10.2021 г. била извършена продажба на дърва за огрев 6 куб.м. на обща
стойност 600 лв. по превозен билет № 2 115 980 180/02.10.2021 г., платени
в брой, като същата не е регистрирана и отчетена от функциониращо фискално
устройство. Във връзка с направените констатации бил съставен Протокол за извършена
проверка № 0067594/19.10.2021 г. Прието било, че е налице нарушение на чл. 7,
ал. 2 Наредбата/в съответната редакция/, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Бил
съставен АУАН сер. AN № F633664/04.11.2021г.,
въз основа на който било издадено и атакуваното НП № 617757-F633664/09.12.2021г.
Въззивният съд е приел, че НП е издадено от
компетентен орган, в законоустановената форма, като от събраните доказателства
се потвърждава по безспорен начин, че дружеството е изпълнило описаното деяние.
С мотиви, че административното обвинение е доказано, районният съд е потвърдил НП.
Съдебното
решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран
компетентен съд в рамките на правомощията му.
Настоящият касационен състав, споделя
направените от въззивния съд правни изводи, които са довели до потвърждаване на
наказателното постановление.
Съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и
служебно.
Съгласно разпоредбата на чл. 7 ал. 2 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, не се допуска извършване на продажба на
стоки и услуги от лицата по чл. 3 без функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в
случаите, посочени в тази наредба.
Доколкото в хода на извършената проверка на
19.10.2021г. в 13,00 часа в обект- Склад за търговия на дребно с дърва за огрев,
находящ се в с.Житница, ул. „21-ва“ № 1, обл.Пловдив, стопанисван от
„Борносузови 2012“ ЕООД се установило, че в качеството си на задължено лице на
02.10.2021г. е извършена продажба на дърва за огрев 6 куб.м. на обща стойност
600 лв., без това да е отразено във функциониращи ФУ/ИАСУТД в обекта. Това
обстоятелство, само по себе си е напълно достатъчно, за да бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството-касатор. Според чл. 7, ал. 2 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, не се допуска извършване на продажба на стоки и
услуги от лицата по чл. 3 без функциониращи ФУ/ИАСУТД. В чл. 3 ал. 1, също в
приложимата редакция, е посочено, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен
превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ,
съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.
При наличието на действащ търговски обект, в
който се осъществяват продажби на стоки, без функциониращи ФУ/ИАСУТД,
обосновано констатацията е квалифицирана като административно нарушение на
задължението по чл. 7, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. Правилно въззивният съд
е определил размера на наказанието, като е отчел смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства, фактът, че нарушението е било извършено за първи
път, както и липсата на други вредни последици извън съставомерните. Обсъдена е
и неприложимостта на института на маловажност.
Казаното налага обжалваното решение да се
остави в сила като правилно и законосъобразно.
Основателно, при този изход на спора, е
направеното от процесуалния представител на ответника, в приложения по делото
отговор на касационна жалба, искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което следва да бъде определено в размер на 80 лева- юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Мотивиран така и
на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК,
административен съд-Пловдив, ХХI
к.състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 614/22.03.2022г., постановено по АНД
№ 8388/2021г. районен съд-
Пловдив, XX н. състав.
ОСЪЖДА „Борносузови 2012“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 80 /осемдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение за
касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: