РЕШЕНИЕ
гр. ЛЕВСКИ, _19.06._
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд - Левски в публичното съдебно заседание на _деветнадесети май _
Председател: _СТОЙКА МАНОЛОВА_
при
участието на секретаря _Ваня Димитрова_ и прокурора __, като
разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _552_ по описа за _2019_ год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
В РС – Левски е постъпила искова молба от ***************,
представлявано от Управителя д-р Н.В.М., със съдебен адрес:***, чрез адв.Я.Я.
и/или адв.К.К. срещу Е.П.И.,
с ЕГН **********, с адрес: *** и *********** ЕООД, с ЕИК: ************** представлявано от управителя Л.А.
В исковата молба се твърди, че през 2018г. в **********
ЕООД е била извършена проверка от държавен финансов инспектор от отдел Втори,
към дирекция ********** на Агенция да държавна финансова инспекция, като
периодът на инспекцията обхващал периода 01.12.2013г. - 15.06.2016г., в който
период управител на **********ЕООД била ответницата Е.И.. Обхватът на
проверката е бил за законосъобразност, свързана с основанията и документалната
обоснованост на извършените за периода от 01.12.2013г. до 15.06.2016г. плащания
(разходи) по касов и банков път от ********** ЕООД към ********** ЕООД, както и
проверка на дейността на Е.И. като управител, относно разходването на парични
средства от разплащателната банкова сметка ***.
Сочи се, че проверката приключила със съставен Акт за начет
№11-04-1/03.01.2019г. срещу Е.П.И. и ********** ЕООД.
С Акта за начет било установено, че с изплатените през
периода от 03.02.2014г. до 27.05.2016г. парични средства от разплащателната
банкова сметка № ********** на ********** ЕООД в „Инвестбанк" АД по сметка
на ********** ЕООД в „Банка ДСК" ЕАД на обща стойност 33047лв., е
причинена вреда на ********** ЕООД, за която на основание чл. 21, ал. 4 от
Закона за държавна финансова инспекция, пълна имуществена отговорност носи
ответницата Е.П.И. - управител на болницата от 14.06.2012г. до 15.06.2016г., в
качеството и на субект по смисъла на чл. 23, т.1 и т.4 от ЗДФИ, наредила/
извършила неоснователни плащания чрез интернет банкиране в системата на
„Инвестбанк" АД, солидарно с дружеството получател на средствата **********
ЕООД, на основание чл. 21, ал. 3 от ЗДФИ.
На основание чл. 26 от ЗДФИ Е.И. като отговорна за
причинената вреда дължала законна лихва, която с натрупването за периода от
03.02.2014г. (датата на първото плащане към ********** ЕООД) до 03.01.2019г.
(датата на съставяне на акта за начет) била в размер на 12914,49лв. Законната
лихва била дължима и след 03.01.2019г. до окончателното възстановяване на
вредата.
Твърди се в исковата молба, че с писмо изх. № ДИ 2 ПЛ - 2
от 09.04.2019г. ищецът е получил задължителни указания от АДФИ, по силата на
които е следвало да предприеме действия за снабдяване с изпълнителен лист по
реда на чл. 418 от ГПК със срок на изпълнение на указанията 10.06.2019г. В
изпълнение на задълженията им по закон са подали заявление по чл. 417 от ГПК
пред PC – Левски, като било образувано ч.гр.д. № 302/2019г. по описа на същия
съд. В резултат на заповедното производство била издадена Заповед за изпълнение
и изпълнителен лист от 09.05.2019г., с който се осъждал длъжникът Е.П.И. да
заплати на болничното заведение, солидарно с ********** ЕООД следните суми:
- 33047лв. – главница; - 12914,49лв. - лихва върху
главницата за периода 03.02.2014г. до 03.01.2019г.; -1138,29лв. - лихва върху
главницата за периода от 04.01.2019г. до 07.05.2019г. (датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК) и разноски.
На основание издадения изпълнителен лист било образувано
изпълнително дело № 20199210400746 по описа на ЧСИ С.П., вписан под № 921 в
КЧСИ.
В законоустановения срок длъжниците са подали възражение, с
което твърдели, че не дължат сумите посочени по-горе, поради което за **********
ЕООД възниквал правен интерес от воденето на настоящия иск по реда на чл. 422
от ГПК.
Твърди се, че Актът за начет № 11-04-1/03.01.2019г. бил
основание за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, съгласно
чл. 417, т. 9 от ГПК. Предвид разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от ЗДФИ
констатациите в акта за начет се считали за истински до доказване на
противното.
Ищецът твърди, че Финансовата инспекция установила, че през
периода 01.12.2013-15.06.2016г. плащанията от разплащателната сметка № BG11
IORT 7380 1036 7730 00 на ********** ЕООД в „Инвестбанк" АД - гр.П., (по която
сметка са постъпвали приходите за финансиране на дейността), са извършвани чрез
използване на услугата „Интернет банкиране" в системата на цитираната
банка, като през посочения период единственото лице от болницата, на което били
предоставени пълни права на достъп, потребителско име, парола и цифров
сертификат за интернет банкирането (позволяващо онлайн въвеждане, потвърждаване
и изпращане на нареждания за платежни операции от разплащателната сметка) била
ответницата Е.И. ***.
Съгласно констатациите на финансовия инспектор, горните
твърдения се подкрепяли от следните доказателства:
- Искане от ********** ЕООД, представлявано от ответницата
/като клиент/, подписано от нея на 16.08.2013г. до „Инвестбанк" АД - клон
П., с молба да и бъде разрешено да работи със следните права (обем) на достъп
на достъп за „интернет банкиране" в системата на банката по отношение на
сметка № ********** на болницата: платежни нареждания, платежни нареждания към
бюджета, платежно искане (за незабавно инкасо), съгласие за незабавно инкасо,
валутни разплащания (и заявки за покупко-продажба на валута), справки по
издадени заявки, справки за състояние на сметка (и предишни салда), справка по
транзакции на сметки, зареждане на файл и потвърждаване на плащане. В искането
било отразено, че клиентът приема предоставените му Общи условия за ползване на
услугата „интернет банкиране" на „Инвестбанк" АД и на 26.08.2013г. е
получило потребителско име, парола за достъп и цифров сертификат, за което са
се подписали ответницата — Е.И. и съответния банков служител. Съгласно
заключителния текст на искането, след подписването му от страна на банката
(т.е. 26.08.2013г.), същото имало характер на сключен договор между
„Инвестбанк" АД и клиента;
- Общи условия за ползване на услугата „интернет
банкиране" на „Инвестбанк" АД;
Писмо изх. № 138/07.11.2018г. от управителя на **********
ЕООД до директора на „Инвестбанк" АД - гр. П., с искане за предоставяне на
информация относно трите имена и длъжността на лицето (или лицата) от **********
ЕООД, което през периода от 15.08.2013г. до 15.06.2016г. е нареждало и
потвърждавало (извършвало) плащания от банкова сметка ***е на услугата
„интернет банкиране";
- Писмо изх. № 7380/12.11.2018г. от директора на
„Инвестбанк" АД - гр. Плевен до ********** ЕООД, в което било отразено, че
през периода 15.08.2013г. до 15.06.2016г. Е.И. е управител на болницата и
същата е получила сертификат, издаден от банката за активен достъп до системата
за интернет банкиране, като всички плащания са потвърждавани от нея.
В исковата молба се твърди, че през периода от 14.06.2012г.
до 15.06.2016г. управител на ********** ЕООД била ответницата И., като правата
и задълженията й били регламентиране в сключения на 14.06.2012г.
с кмета на Община Б. договор за възлагане на управлението на „МБАЛ -
Белене" ЕООД, в това число съгласно чл. 6 и 9 от договора — да организира
и ръководи дейността на дружеството, съобразно търговския закон и другите
нормативни актове, както и да управлява и стопанисва имуществото на дружеството
с грижата на добър стопанин.
Ищецът сочи, че на 03.09.2013г., на 03.09.2014г. и на
03.09.2015г. в гр. Белене, между ********** ЕООД /като възложител/ и **********
ЕООД /като изпълнител/, като и двете дружествата били представлявани и
управлявани от ответницата Е.П.И., били сключени три броя договори с предмет -
„извършване на медицински консултации на лежащо болни пациенти от
лекари-специалисти, работещи в съответните специализирани кабинети на **********
ЕООД - образна диагностика; очен; уши, нос, гърло; хирургия; гастроентерология;
психиатрия; акушерство и гинекология", тъй като към процесния период Е.И.
била управител и на двете дружества, договорите били подписани от същата както
за възложител, така и за изпълнител.
Ищецът се позовава на раздел II на трите договора „Права и
задължения на страните", където било регламентирано, че Изпълнителят се
задължавал да осигури съответните специалист и медицинска апаратура за
осъществяването на договорените консултации;
********** ЕООД се задължавал да заплати извършените
медицински консултации от специалисти по цени, регламентирани в Националния
рамков договор за съответната година - Раздел „Извънболнична специализирана
помощ" - първичен преглед;
Плащането се извършвало безкасово по разплащателна сметка
на изпълнителя,
В раздел III „Срок" на всеки от трите договора било
определено, че съответният договор влиза в сила от датата на подписването му и
важал за срок от една година. Като основание за сключване и на трите договора
бил посочен чл. 95, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, в която разпоредба
било определено, че лечебните заведения могат да се договарят помежду си за
предоставяне на медицински специалисти, медицински услуги и други дейности.
Твърди се също, че в хода на проверката от АДФИ Е.И. е
подала на 19.11.2018г. обяснение относно сключените договори, в което твърдяла,
че същите са сключени на основание чл. 171, т. 1 от НРД 2012г. (действал за
2013г.), чл. 179, ал. 1, т. 1 от НРД 2014г. и чл. 180, ал. 1, т.1 от НРД
2015г., където било регламентирано, че изпълнителят на болнична помощ се
задължавал да осигурява на пациентите болничната помощ и грижите, както и
координация между специалистите, които ги осъществяват. И. пояснила в
обясненията си, че в лечебните заведения за болнична помощ, които разполагат с
повече отделения и съответно с повече специалисти, тази непрекъснатост на
грижите се осъществявала от консултанти в самото лечебно заведение, но в **********
ЕООД, което разполага с 4 отделения, това е трябвало да се осигури чрез външни
специалисти.
Извършената по време на финансовата инспекция проверка на
изпълнението и документалната обоснованост на плащанията по тези три сключени
договори установила, че през периода 30.09.2013г. - 28.04.2016г. от изпълнителя
********** ЕООД с управител Е.И. *** ЕООД с управител Е.И. били издадени 32 бр.
фактури за медицински консултации през съответния месец на периода на обща
стойност 34527лв. Във всичките фактури за вид на стоката или услугата било
отразено „медицински консултации по договор" без да е конкретизирано кой
договор, посочен бил месец, година и сума за плащане. В тях не се съдържала
конкретна информация за характера на извършените консултациите, нямало посочени
часове или мярка, както и единична цена. Освен издадените фактури, които по своята
природа били вторични счетоводни документи, нямало други първични счетоводни
документи - заявки, описи, списъци, протоколи за извършени/предадени услуги и
др., които да пояснявали какъв вид и какво количество консултации били
извършени по трите договора.
Твърди се в исковата молба, че инспектиращият орган
констатирал, че липсва информация относно вида на консултацията, кой специалист
е извършил консултацията, за кой лежащо болен се отнася същата. Установявало се
и разминаване в посочената единична цена в протоколите и определените цени с
ПМС № 5/10.01.2013г., с Договор № РД -НС-01-2/29.12.2014г. между НЗОК и БЛС и с
решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016г. на Надзорния съвет на НЗОК за
„специализирана извънболнична медицинска помощ", въз основа на които е следвало
да се заплащат извършените консултации.
Твърди се, че при проверка в ********** ЕООД за периода
06.12.2013г. -27.05.2016г. се установило, че няма извършени плащания на
лекари-специалисти от медицинския център за осъществени от тях медицински консултации
на лежащо болни в ********** ЕООД, въпреки получените общо 34527лв. за
извършени консултации.
Предвид горното и на основание чл. 4. ал. 3 и чл. 7. ал. 3
от Закона за счетоводството инспектиращия орган приел, че не е налице
обоснованост на стопанските операции и факти, свързани с реално извършени
услуги - медицински консултации за нуждите на ********** ЕООД по трите
договора, на обща стойност 34527лв.
Ищецът сочи, че проверяващият орган бил взел предвид всички
факти и обстоятелства, включително и факта, че част от платените 34527лв., а
именно 1480лв., са платени в брой и че от датата на плащането, която дата се
явява и датата на причиняване на вредата и датата на съставяне на акта за
начет, са изминали повече от 5г., поради което се ангажирала отговорността на
ответницата само за вреди в размер на 33047лв. за процесния период.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответниците Е.П.И. и ********** ЕООД дължат солидарно на ********************
ЕООД следните суми, установени с акт за начет № 11-04-1/03.01.2019г., издаден
от АДФИ, а именно: 33047лв. - главница; 12914,49лв. - лихва върху главницата за
периода 03.02.2014г. до 03.01.2019г.; 1138,29лв. - лихва върху главницата за
периода от 04.01.2019г. до 07.05.2019г. (датата на подаване на заявлението по чл.
417 от ГГОС), законовата лихва върху главницата, считано от 08.05.2019г. до
окончателното плащане
Претендират сторените по настоящето производство разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от страна на ответника Е.П.И., чрез адв. А.Г.П. – пълномощник на
ответницата.
Становището е, че искът е неоснователен и недопустим.
Оспорва исковата молба в цялост, тъй като Е.И. не дължала исканата сума на
посочените основания и в посочения размер.
Счита, че в акта за начет не са отразени факти относно
виновно причинените вреди от страна на ответницата Е.И. под формата на умисъл.
В Акт за начет не били посочени и не били събрани доказателства, които да
обосновават извода, че тя е действала умишлено, а не при друга форма на
вината. Твърди се в отговора, че
финансовият орган се задоволил да посочи единствено, че ответницата платила без
основание, но това обстоятелство не било достатъчно да се приеме, че е
действала умишлено. Изразеното в отговора становище е, че формата на вината
била предпоставка лицето да бъде привлечено към отговорност по чл. 21 от ЗДФИ и
следвало да бъде несъмнено доказана, заедно с останалите предпоставки за
ангажиране на отговорността, както и че при деликтната отговорност, се
предполагала само небрежността, а не всяка вина. Твърди се в отговора, че вредата е причинена
умишлено, когато служителят осъзнавал, че поведението му е противоправно,
осъзнавал вредните последици, които ще настъпят и искал или допускал тяхното
обективиране чрез поведението си. Ответникът счита, че вредни последици няма,
доколкото и ищецът МБАЛ и ответникът Медицински център Бел Медик били
собственост на едно и също лице – община Белене. В акта липсвал дори анализ в
какво всъщност се изразявала противоправността на поведението на ответницата.
Счита, че констативната част на Акта за начет не бил подкрепен с безспорни
доказателства, подкрепящи предпоставките за реализиране на отговорност.
Намира, че неправилно било прието за доказано липсата на
извършени консултации от страна на ********** ЕООД”, липсвали доказателства
дали медицинският център имал кадрова и техническа обезпеченост да извърши или
не извърши договорените консултации, както и че няма яснота относно претенцията
на ищеца.
Ответникът прави възражение за нищожност и оспорва
истинността по отношение на съдържанието на Акта за начет
№11-04-1/03.01.2019г., както и съдържанието на описаните от стр. 69 до 74
обяснения на Р.А., д-р В.С., д-р К.Д., д-р С.М. и д-р Е.Р.
Ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на задълженията, определени с Акт за начет №11-04-1/03.01.2019г.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения
от ищеца иск.
Като взе предвид твърденията на ищеца, както и събрания по
делото доказателствен материал, съдът намира следното:
В ********** ЕООД е извършена финансова инспекция, въз
основа на която на основание чл. 21, ал.3, вр. чл. 23, т.5 от ЗДФИ е съставен
акт за начет, по силата на който е ангажирана солидарната отговорност на Е.П.И.,
за съвместно причинена с ********** ЕООД сумата от 33047 лв.
По време на финансовата инспекция е извършена проверка на
изпълнението и документалната обоснованост на плащанията по три сключени
договора. Проверката е установила, че през периода 30.09.2013г. - 28.04.2016г.
от изпълнителя МЦ ********** ЕООД с управител Е.И. *** ЕООД с управител Е.И. са
издадени 32 бр. фактури, в които е отразено „медицински консултации по
договор“, без да е конкретизирано кой договор, посочен е месец, година и сума
за плащане. В тях не се съдържала конкретна информация за характера на
извършените консултации, като по договор можело да бъдат седем вида, нямало
посочени часове или мярка, както и единична цена. Липсвали първични счетоводни
документи – заявки, описи, списъци, протоколи за извършени/ предадени услуги,
които да поясняват какъв вид и какво количество консултации са извършени по
трите договора. Представените 32 бр. протоколи били подписани единствено от
ответницата И. в които била записала брой консултации на месец и цена.
Налице било разминаване и в посочените единични цени в
протоколите и определените цени с ПМС от 10.01.2013г. с Договор от 29.12.2014г.
между НЗОК и БЛС и решение от 29.03.2016г. на Надзорния съвет с НЗОК.
Установено било, че няма извършени плащания на лекари – специалисти от
медицинския център за осъществени от тях медицински консултации на лежащо
болни, въпреки получените 34527 лв. за извършени консултации.
Приетата и
неоспорена от страните съдебно – икономическа експертиза установява, че
между ********** ЕООД и ********** ЕООД в качеството на изпълнител са сключени
три броя договори с предмет „Извършване на медицински консултации на лежащо
болни пациенти от лекари специалисти, работещи в специализираните кабинети на **********
ЕООД – образна диагностика, очен, уши нос гърло, хирургия, гастроентерология,
психиатрия, АГ. Проверката на счетоводните книги на ********** ЕООД установила
32 бр. фактури на обща стойност 34257 лв., от които 1480 лв. платени в брой, а
останалите - по банков път.
Плащанията са извършени от ********** по банков път към
банковата сметка на **********.
Според експертизата първичният счетоводен документ,
адресиран до други предприятия или физически лица, съдържа най – малко следната
информация: наименование и номер, съдържащ арабски цифри; дата на издаване; наименование,
адрес и номер за идентификация по чл. 84 от ДОПК на издателя и получателя;
предмет и стойност на стопанската операция.
Първичният счетоводен документ, който засяга само дейността
на предприятието, съдържа най – малко следната информация: наименование и
номер, съдържащ само арабски цифри; дата на издаване; предмет и стойностно
изражение на стопанската операция; име, фамилия и подпис на съставителя.
Според заключението, всички горепосочени данни са посочени
в процесните фактури – количество, единична стойност, обща стойност,
наименование и т.н.
Основание за издаване на фактурите е „медицински
консултации по договор“, като е посочен конкретен месец. За процесния период са
издадени 32 бр. фактури на обща стойност 34257 лв., от които 1480 лв. в брой с
РКО и останалите по банков път.
От показанията на свидетеля Н.Н. се установява, че е
работел в болницата като специалист ендокринолог. Тази специалност изисквала ползване
най – често на кардиолог и невролог във връзка с усложнения в работата. И
неврологът и кардиологът, които са ползвани като консултанти, работели
едновременно и в медицинския център, и в болницата. Свидетелят разяснява, че е
ползвал като консултант и хирурга.
Принципът за назначаване на консултации според свидетеля е
вписване в историята на заболяването, че се изисква консултация от специалист
или чрез устно договаряне.
Показания е дал и свидетелят Т. – хирург по професия. В Б. е
работил само в ********** на хирургичен кабинет и като хирург е консултирал
пациенти за хирургични оплаквания. Свидетелят уточнява, че няма право да вписва
официална документация.
С оглед необходимостта от експертни познания,са били
сключени трите договора с предмет извършване на медицински консултации на
лежащо болни пациенти от лекари специалисти, работещи в специализираните
кабинети на ********** ЕООД.
Не се доказаха предпоставките за носене на пълна
имуществена отговорност от страна на ответницата И. за нанесени от нея вреди на
дружеството - ищец.
За да се ангажира пълната имуществена отговорност по реда
на производството за Финансови начети по реда на чл. 21, ал.1,т.1 от ЗДФИ,
следва да бъде безспорно установено противоправно причиняване на вреда, която е
пряка и непосредствена последица поведението на виновното лице, като тя следва
да бъде причинена умишлено – ответникът да осъзнава, че поведението му е
противоправно, да разбира вредните последици, които ще настъпят и да иска или
допуска тяхното осъществяване чрез поведението си.
Акт за начет се съставя при приключване на финансова
инспекция по реда на ЗДФИ, когато се установят условия за търсене на пълна
имуществена отговорност по същия закон от посочените в него лица.
В акта за начет липсват доказателства за умишлено
причиняване на вреда. Финансовият орган се е задоволил да посочи единствено, че
ответницата И. е платила без основание, но това обстоятелство не е достатъчно
да се приеме, че тя е действала умишлено. Не се твърди умишлено причиняване на
вреда, като липсват доказателства в тази посока.
Формата на вина е предпоставка за привличане на лицето към
отговорност по чл. 21 от ЗДФИ и следва да бъде доказана.
Събраните по делото доказателства не установяват вина на
ответника, а вината е абсолютно необходим елемент от състава на пълната
имуществена отговорност.
Установи се, че всички плащания са извършени по банков път
по банкова сметка ***, ответницата И. няма лична облага, като е установено, че
ищецът********** и ответникът ********** са собственост на Община – Б.
Фактическите констатации в акта за начет не се потвърждават
от събраните по делото доказателства. Така установените факти налагат извода за
недоказаност на претенцията, както и не обуславят ангажирането на солидарна
имуществена отговорност.
Изложеното мотивира съда да приеме иска за неоснователен,
поради което той следва да бъде отхвърлен, ведно с обусловените с него
акцесорни вземания за забава.
При този изход на делото следва ищецът да бъде осъден да
заплати на ответника Е.И. направените деловодни разноски общо в размер на 4610
лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от ********** ЕООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: **********, представлявано от управителя Е.М., срещу Е.П.И.,
с ЕГН**********, с адрес: ***, и ********** ЕООД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: **********, представлявано от
управителя Л.А., иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр.
чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответниците Е.П.И., с ЕГН**********
и ********** ЕООД, ********** дължат солидарно на ********** ЕООД, с
ЕИК: ********** следните суми, установени с акт за начет
№11-04-1/03.01.2019г., издаден от АДФИ, а именно: 33047 лв. – главница, 12914 –
лихва върху главницата за периода от 03.02.2014 г. до 03.01.2019г.; 1138 лв. –
лихва върху главницата за периода от 04.01.2019г. до 07.05.2019г. /датата на
подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК/, законовата лихва върху главницата,
считано от 08.05.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК ********** ЕООД, с ЕИК: **********, със
седалище и адрес на управление: **********, представлявано от управителя Е.М., да
заплати на Е.П.И., с ЕГН**********, с адрес: *** направените деловодни
разноски в размер на 4610 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му пред ПОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: