РЕШЕНИЕ
№
2455/14.12.2021г.
гр.
Пловдив, 14.12.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ- ХХIII касационен състав, в публично съдебно заседание на единадесети ноември през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря Станка Журналова и участието на прокурор Георги Гешев, като разгледа КАНД № 2830 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Вълчев, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
по чл.208 и сл. от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Национален
парк Централен Балкан“ ЕИК107061359, седалище в гр.Габрово, подадена чрез
пълномощника на директора адв.А. против Решение №260066
от 25.08.2021г., постановено по АНД № 797/2021г. по описа на Районен съд - Карлово,
I наказателен състав, с което е отменено Наказателно
постановление №61/10.12.2021г., издадено от директор Дирекция „Национален парк
Централен Балкан“, с което на Г.С.Б. ЕГН**********, с адрес ***, за административно
нарушение на чл.21 т.16 от Закон за защитените територии /съкр.ЗЗТ/
на основание чл.81 ал.1 т.1 предл.3-то от ЗЗТ му е наложеното
му административно наказание „глоба в размер на 5000 /пет хиляди/ лева“.
Касаторът в подадената жалба счита,
че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при
противоречие със съдопроизводствените правила, като
се явява незаконосъобразно. Твърди се, че районният съд не е възприел правилно съотносимите към нарушението факти и обстоятелства, които
обосновават наличие на съставомерно деяние от
административно отговорното лице. Счита, че са събрани достатъчно
доказателства, от които да се направи извод за автора на нарушението. Иска се отмяна
на обжалваното съдебно решение и да бъде потвърден издадения административен акт.
Редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява, като с
писмено становище на пълномощника адв.А. се поддържа
касационната жалба. Претендират се разноски.
Ответникът по касационната жалба – Г.С.Б., редовно призован, се
представлява от процесуалния
представител адв.Д., която с писмен отговор оспорва
касационната жалба като неоснователна. В съдебно заседание поддържа отговора и дава
становище, че касационната жалба следва да бъде отхвърлена, а съдебното решение
като законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира разноски.
Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна
прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага
оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.
Касационната
съдебна инстанция, като се запозна със становищата на
страните и обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания,
при спазване на изискванията на чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.
211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и
реквизити, поради което се явява процесуално допустима.Разгледана по същество,
тя е неоснователна поради следните за това съображения:
Производството пред Районен съд – Карлово се е
развило по жалба на Г.С.Б. против посоченото НП от 10.12.2020г. на Директор
дирекция „Национален парк Централен Балкан“-гр.Габрово, издадено въз основа на
АУАН № 30127 от 11.06.2020г., съставен от свидетеля И.С.Н.,
заемащ длъжността „инспектор“ в отдел „Контрол и охрана“ при ДНПЦБ, с което е
привлечен като нарушител за административно нарушение на чл. 21, т.16 от ЗЗТ,
което се е изразило при обстоятелства, изразили се в това, че на 18.05.2020г. в
17.00ч. в землището на гр.Калофер, на територията на НПЦБ, зона
Многофункционална, парков участък Калофер, охранителен участък Джендема,
местност Параджик, на местоположение с GPS координати N42град.49мин.49.3сек. и Е 24град57мин45.6сек е паркирал МПС марка
Фиат Дукато с рег.№***, цвят Бял, наето съгласно
договор за наем от 11.05.2020г. от управляваното от него дружество Джи Ел Си
Комерс ЕООД ЕИК201802706, седалище в гр.Калофер, извън определените и обозназначени за тази цел паркинги със свободен достъп, без
писмено съгласуване по реда на §7 от ПЗР на ЗЗТ. За да достигне до тези
обстоятелства административният орган е приел, че от извършените проверки на
посоченото в АУАН място, документирани съгласно приложените 3 бр констативни протоколи, вкл. обяснения на установени на
място лица, извършващи дейност от името на управляваното от Б. дружество, както
и от извършената проверка за установяване на собственика на посоченото МПС, приложен
нотариален акт за собственост и действия по съгласувателни
процедури по ЗЗТ, безспорно се установява, че негов автор е именно касационният
ответник. Затова на основание съставеният АУАН административно наказващият
орган издал и процесното НП, с което определил и
наложил на основание чл.81 ал.1 т.1 от ЗЗТ административно наказание глоба в
максималния предвиден размер от 5000 лева. За да отмени атакувания пред него
административен правораздавателен акт, първоинстанционният
съд е приел, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правили при
съставяне на АУАН и издаване на НП, свързани с авторството на вмененото
нарушение. В тази връзка е посочил, че липсват категорични и безспорни
доказателства, от които да се установява, че именно Г.Б. е лицето, което на
посочената дата и място е паркирал описаното в тях МПС. Приел, че с
привличането му към административно – наказателна отговорност без да
установено, че именно той е извършил действията по паркиране, се е стигнало до
ограничаване на правото му на защита.
Решението
на първоинстанционният съд е правилно.
Касационният
състав възприема изцяло фактическите констатации и правните изводи на районния
съд. Липсват конкретни доказателства, от които да се възприеме тезата на
касационният жалбоподател, че по категоричен начин се установява нарушителя.
Фактът, че Г.Б. е собственик на посоченият в актовете терен, както и че е
собственик и управител на дружеството, което е наемател на посоченият
автомобил, сам по себе си се е онази необходима съвкупност от косвени
доказателства, която да обоснове по логичен и несъменен
начин, че именно той е лицето, което е паркирал процесното
МПС в защитена територия без съгласуване по §7 от ПЗР на ЗЗТ. За тези
обстоятелства по изпълнителното деяние органите по контрол не са събрали
никакви необходими доказателства. Следвало е да се съобразят със събраните по
делото доказателства и към отговорност да бъде привлечено дружеството, а не
неговия управител и едноличен собственик на дяловете. В тази насока в АУАН и НП
са изложени конкретно вменени и обсъдени обстоятелства за извършено нарушение
именно от търговското дружество, а не от неговия управител. Налице се
съществени пороци на проведеният административно – наказателен процес, като
даденото на осн. чл.42 т.4, респ. чл.57 ал.1,т.5 ЗАНН
описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата,
при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, не
води до извод за осъществено от Г.Б. административно – наказателно деяние,
какъвто извод е направил и районният съд. В този смисъл касационната инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционният съд, като няма смисъл същите да бъдат
преповтаряни, а съобразно възможностите на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК изцяло
препраща към тях.
Наведените
в касационната жалба оплаквания, касационната инстанция преценява като
неоснователни, като при правилна преценка на събраните гласни и писмени
доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон,
направените от първоинстанционния съд изводи се
явяват обосновани относно законосъобразността на наказателното постановление,
като е формирал правилно вътрешно убеждение. С оглед изложените съображения, съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено
в съответствие и при правилно
приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва
да бъде оставено в сила.
С
оглед изхода от спора, на основание чл.63 ал.3 и ал.5 ЗАНН, във връзка с чл.228
и чл.143 ал.1 АПК, на ответника се дължат разноски. Същият е заявил, че иска
тяхното присъждане, без да е представил доказателства за размера им и тяхното
действително извършване. Липсва списък с разноски по чл.80 ГПК, както и
приложен договор за правна – защита и съдействие. Единствено пред първа
инстанция е приложено пълномощно на дав.Д.. ето защо
като недоказани по основание и размер, разноски на касационният ответник не
следва да бъдат присъждани.
По
изложените мотиви и на основание чл. 221, ал.2
от АПК, Административен съд-Пловдив-ХХIII
състав
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 973/02.07.2021год., постановено
по АНД № 20215330201908/2021 год., по описа на Районен съд - Пловдив, ХI н.с.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.С.Б. за присъждане на разноски
по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.