Решение по дело №1055/2019 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 6
Дата: 15 януари 2020 г. (в сила от 11 февруари 2020 г.)
Съдия: Петър Славов Петров
Дело: 20192150201055
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №6

 

Град Несебър, 15.01.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

              Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на петнадесети ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ

 

При секретаря Мая Деянова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 1055 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

              Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

              Образувано е по жалба на “Т.2.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***2, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала К.Д.Л., против Наказателно постановление (НП) № 358276-F394781 / 13.09.2018г., издадено от Д.Т.В.– Началник на Отдел “Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС му е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 3 000 лева за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

              Жалбоподателят счита НП за необосновано и незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон, а наложеното с него наказание счита за несправедливо. Освен това описаните в него обстоятелства са неясни, противоречиви и некоректни, по който начин счита за нарушена разпоредбата на чл.52, ал.1, т.5 от ЗАНН, а описаната в постановлението фактическа обстановка не отговаря на действителната такава, като не са взети предвид и възраженията срещу акта. Позовава се и на обстоятелството, че в протокола на извършената проверка е посочено, че тя е извършена на 08.08.2017г., докато в НП и в акта за устновяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който то е издадено, е посочено, че проверката е извършена на 08.07.2018г., т.е. налице са разминавания в месеца и годината. По този начин се накърнявало правото на защита на жалбоподателя. Изразява становище, че НП е антидатирано предвид, че в него е отразено, че е издадено на 13.09.2018г., но му е било връчено едва на 23.08.2019г., с което счита, че не е спазен срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Нито в акта, нито в постановлението е конкретизирано мястото на вмененото му нарушение. Влошените метеорологични условия от 07.07.2018г. – деня предходжащ проверката, са създали проблеми в организацията на работа и нормалното протичане на работния процес, което е представлявало и пречка управителят на дружеството да приеме вечерта на този ден паричните средства от оборота, в резултат на което констатираната в деня на проверката разлика между разчетената касова наличност и фактическата наличност в касата представлява основно сумата от продажбите от предходния ден. Този оборот от 07.07.2018г. - сумата в размер на 96,55 лева, е била оразена в книгата за дневните финансови отчети, която не се намирала в обекта, а в близкия хотел “Е.”. Свидетелите, посочени в акта, не са присъствали при извършване на проверката, с което посочва като нарушен чл.40, ал.3 от ЗАНН. Не е трябвало актосъставителят и наказващиянт орган да посочват чл.118, ал.4 от ЗДДС, на което основание е издадена Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Излага съображения за неправилното приложение на санкционната разпоредба, както и че се касае за маловажност на извършеното деяние. 

              В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не се представлява нито от законен нито от процесуален представител. С отделна молба заявява, че поддържа жалбата си с изложените в нея доводи и искане за отмяна на постановлението.

              Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че от събраните по делото доказателства нарушението е доказано, а постановлението е правилно и законосъобразно, включително относно размера на санкцията и приложената санкционна разпоредба, както и че в хода на административно наказателното производсво не са допуснати съществени процесуални нарушения, включително и сочените в жалбата. Изразява становище, че в случая не се касае за маловажност на извършеното деяние. Моли постановлението да бъде потвърдено включително и в частта относно размера на наложената санкция.

              Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупността им, намира за установени следните факти:

              На 08.07.2018г. за времето от 15:55 часа до 16:46 часа С.Н.Х. – “инспектор по приходите” в ЦУ на НАП ГД “Фискален контрол, отдел “ОД” Бургас, и П.М.В.– “инспектор по приходите” в ЦУ на НАП ГД “Фискален контрол, отдел “ОД”, са извършили проверка в търговки обект – “сладолед и сувенири”, находящ се в к.к. Слънчев бряг, до хотел “Е.”, стопанисван от “Т.****” ЕООК, ЕИК ******, в качеството му на наемател, а за резултатите от проверката съставили Протокол за извършена проверка сер.АА № 0336904/08.07.2018г. Според съдържанието на протокола проверката е започнала с извършването на контролна покупка на стойност 2,80 лева, за която е издаден фискален бон № 001546/08.07.2018г. След легитимиране на органите по приходите е изведен дневен финансов “Х”-отчет на стойност 39,30 лева. Представен е опис на паричните средства, попълнен собственоръчно от Ж.Л.П.с ЕГН ********** – “продавач-консултант”. Установена е разлика между дневния финансов отчет и описа на паричните средства в размер на 101,75 лева. Касовата книга не е била налична в обекта. Наредено било на управителя на дружеството да се яви лично или чрез упълномощено лице на 16.07.2018г. в 12:00 часа в сградата на ТД на НАП Бургас, където да представи договор за техническо обслужване и договор за наем, които също липсвали в обекта към момента на проверката, както липсвали и други документи за фискалното устройство – Свидетелство за регистрация и паспорт, както и да бъде съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение (АУАН).

              На 16.07.2018г. в сградата на ТД на НАП – Бургас свид. С.Н.Х. – “инспектор по приходите” в ЦУ на НАП, е съставила АУАН № F394781 / 16.07.2018г. за това, че на 08.07.2018г. в 15:55 часа при извършена проверка със засичане на касова наличност на търговски обект – сергия за сладолед и сувенири, намиращ се в к.к. Слнчев бряг, до хотел “Е.”, стопанисван от “Т.2.” ЕООД, ЕИК ******, като проверката е започнала след легитимиране на органа по приходите, е бил отпечатан дневен финансов “Х”-отчет с № 00151 от 08.07.2018г. от ФУ марка DAISY EXPERT 01-KL, намиращо се в обекта и свързано с НАП с инд. № DY397462 и ФП № 36532338 на стойност общо налични в касата 39,30 лева; бил е предоставен за попълване и собственоръчно попълнен опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката от Ж.Л.П.с ЕГН ********** – продавач-консултант в обекта, на стойност общо в брой 141,05 лева. Била е констатирана разлика между разчетената касова наличност по ФУ и фактическата наличност по описа на паричните средства в касата към момента на започване на проверката в размер на 101,75 лева в повече в касата. За разликата от 101,75 лева няма направени вписвания във ФУ (не фигурират като служебно въведени/изведени). ФУ притежава функциите служебно въведени/служебно изведени суми. От горното е видно, че Ж.Л.П.НЕ Е ИЗПЪЛНИЛА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА СИ, извън случаите на продажби, да се отбележи всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата) на ФУ чрез операциие “служебно въведени” или “служебно изведени” суми. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Освен от актосъставителя и от законния представител на дружеството-жалбоподател, актът е подписан и от двамата свидетели, присъствали при съставянето на акта.

              Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят потвърждава направените от него констатации при проверката.

              В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН дружеството-жалбоподател и подал възражение срещу акта, в който е изложил доводи, кито са идентични в подадената от него впоследствие жалба срещу издаденото НП. Поискал е образуваното административно наказателно производство да бъде прекратено.

              Административно наказващият орган е издал наказателното постановление, в което е възпроизвел съдържанието на акта и също е посочил, че е нарушен чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, и е наложил санкцията.

              Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

              Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице имащо правен интерес да обжалва НП, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на 23.08.2019г., а жалбата срещу него е подадена на 30.08.2019г.

              Наказателното постановление е издадено при съществено процесуално нарушение по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като същевременно наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.52, ал.4 и чл.53 от ЗАНН, което пък се потвърждава от обстоятелството, че също като актосъставителя, в резултат на механичното възпроизвеждане на съдържанието на акта в НП, и наказващият орган е посочил две лица като нарушители на разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ по едно и също деяние. По този начин издаденото от него наказателно постановление е негодно да ангажира административно наказателна отговорност на посоченото като нарушител лице, в частност дружеството-жалбоподател, защото не е спазена формалността на административно наказателното производство, изискваща максимална прецизност при индивидуализацията на конкретното нарушение. Неспазването на това правило ограничава и възпрепятства правото на защита на наказаното лице. От друга страна това обоснована извод и за неизпълнение на задължението на наказващия орган преди да издаде постановлението, с което налага санкцията, да извърши проверка на обосноваността на акта и да изясни всички относими за извършеното нарушение факти.

              С оглед на гореизложеното съдът приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като предвид процесуалния характер на основанието за отмяна, разглеждането по същество е безпредметно, както е безпредметно и произнасянето по наведените в жалбата други доводи за наличие на съществени процесуални нарушения, които съдът намира за неоснователни, с изключение довода за неправилното приложение на санкционната разпоредба.

              Водим от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

              ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 358276-F394781 / 13.09.2018г., издадено от Д.Т.В.– Началник на отдел “Оперативни дейности” Бургас в Централно управление на НАП, с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС на “Т.2.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***2, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала К.Д.Л., е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на  3 000 лева за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

 

 

              Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Бургас.

 

 

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: