Решение по дело №144/2021 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.208 от АПК, подадена от началник на областен отдел „Автомобилна администрация”-Видин, против, против решение № 115/23.03.2021 г., постановено по АНД № 163/2021 г. по описа на Районен съд Видин (ВРС), с което е потвърдено наказателно постановление № 25-00001141/23.06.2020 г. на началник на областен отдел „Автомобилна администрация”-Видин, с коeто на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 2000,00 лева, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр, за нарушение по чл.19, ал.1, т.7 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари.

В жалбата се развиват подробни съображения, че решението на ВРС е неправилно. Иска се да бъде отменено атакуваното съдебно решение, като бъде потвърдено НП.

Ответникът, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна. Излага подробни съображения с депозираната по делото писмена защита. Претендира присъждане на направените разноски по делото, както и пред въззивния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава обосновано становище, че касационната жалба е неоснователна.

Касационната жалба е подадена в установения в чл.211, ал.1 от АПК срок и от субект, който има интерес от обжалване, поради което е допустима. В тази връзка следва да се отбележи, че е неоснователно твърдението на процесуалния представител на ответника за недопустимост на касационната жалба, като подадена от лице без процесуална легитимация. За съда е безспорно, че издателят на процесното НП началник на областен отдел „Автомобилна администрация”-Видин притежава правен интерес да атакува въззивно решение, с което е отменен издадено от него НП, поради което е процесуално легитимиран да подаде касационната жалба, инициирала настоящето производство.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Установено е, че на 23.06.2020 г. около 19:32 ч. в обл. Видин, на главен път Е-79, в района на Дунав мост 2, на км.1+400, посока към Румъния, ответникът по касация управлявал товарен автомобил марка „Ман”, с рег.№ РВ***ТР и прикачено полуремарке, рег.№ РВ0604ЕР, собственост на фирма „П. А. БГ” ЕООД, с които извършвал международен превоз на товари от България за Германия. При извършена проверка от актосъставителя Д.било прието, че в момента на проверката водачът не представя удостоверение за психологическа годност.

В резултат на горното актосъставителят приел, че е извършено нарушение по чл.19, ал.1, т.7 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари. По преписката липсват данни за направено възражение от уличеното лице.

Въз основа на установеното с акта, началник на областен отдел „Автомобилна администрация”-Видин издал атакуваното пред ВРС наказателно постановление.

Пред състава на въззивния съд е представено и прието като доказателство психологическо становище, издадено от психолог в Румъния, надлежно преведено, от което се установява, че водачът е „психологически годен за длъжността водач на превозно средство за транспорт на стоки”.

Административен съд Видин намира, че събраните по делото доказателства са обсъдени от първоинстанционния съд. ВРС е положил необходимите усилия да събере всички възможни доказателства, правилно ги е преценил и установената фактическа обстановка се базира на тях.

Направеният правен извод за незаконосъобразност на процесното постановление обаче е обоснован и правилен.

Процесното нарушение е квалифицирано като такова по чл.19, ал.1, т.7 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, който гласи, че при извършване на международен превоз на товари в превозното средство трябва да се намират редица документи, сред които и удостоверение за психологическа годност на водача. Приложена е санкцията по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр, съгласно който текст наказва се с глоба в размер 500,00 лева водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност. Пред първата инстанция е представено заверено копие от валиден документ, издаден от психолог на 11.09.2019 г., удостоверяващ годността на водача да осъществява автомобилен превоз на стоки, на името на ответника, което налага извода, че към момента на проверката на 23.06.2020 г. водачът е притежавал валидно УПГ, в противоречие с приетото от ответника по касация.

От данните по делото може да се направи обоснован извод, че водачът не е осъществил състава на деянието по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр, във връзка с чл.19, ал.1, т.7 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, както правилно е приел и съставът на въззивния съд.

Чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр предвижда, че се наказва с глоба в размер 2000,00 лева водач, който извършва таксиметрови или обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност, т.е. за да е налице нарушение се изисква водачът въобще да не притежава такова удостоверение, поради което не може да се говори за неговото представяне съгласно изискването на чл.8, ал.1 от Наредба № 36/2006 г. на МТ. Посоченото разминаване при квалифициране на административното нарушение съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като безусловно препятства наказаното лице да разбере за извършването на какво точно деяние, съставляващо административно нарушение, е обвинено, респективно е наказано - за липсата на изискуем документ или за непредставянето му. Това съществено процесуално нарушение води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. В същото време допуснатото представлява и неправилно приложение на относимото материално право, тъй като уличеното като нарушител лице изобщо не е допуснало описаното от ответника административно нарушение. Безспорно се установи, че към момента на проверката касаторът е притежавал валидно УПГ, а не е бил "без" такова удостоверение, което изключва санкционирането му по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр, понеже казусът не попада в хипотезата на приложената санкционна правна норма.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че неназначаването на преводач при извършване на проверката от органите на ООАА-Видин не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, като уличеният е разбрал в какво точно нарушение е обвинен, с оглед направеното от него своевременно оспорване на процесното постановление.

При така изложените съображения постановеното съдебно решение се явява валидно, допустимо, обосновано и правилно, и следва да бъде потвърдено.

Във връзка с искането за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника по касация съдът намира следното: пред състава на ВРС е направено искане за присъждане на разноски, към което са приложени и съответните доказателства, по което същият не се е произнесъл. Редът за отстраняване на този порок е по реда на чл.248 от ГПК, като настоящата съдебна инстанция не може и не следва да се произнася по искането за присъждане на разноски, сторени пред друг съд.

Искането за присъждане на разноски, за реалното плащане на които са представени доказателства, е основателно и следва да бъде уважено, като касаторът следва да бъде осъден да заплати направените разноски в полза на ответника в размер на 600,00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

 

Р     Е     Ш     И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 115/23.03.2021 г., постановено по АНД № 163/2021 г. по описа на Районен съд Видин.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” да заплати в полза на К. М., роден на *** г. в Румъния, румънски гражданин, направените разноски в производството по делото в размер на 600,00 (шестстотин) лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

        

                                                                                          2.