РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Велики Преслав, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно
наказателно дело № 20213610200120 по описа за 2021 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от Й. Я. Д. срещу
Наказателно постановление №20-0343-000944/11.01.2021 г., издадено от Началник на РУ-
в.Преслав при ОД на МВР - Шумен.
В жалбата се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на наказателното
постановление по отношение на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на наложените за него
административни наказания. Отрича се извършване на нарушението, както от обективна, така и от
субективна страна. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде
отменено изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно упълномощен защитник.
Поддържа жалбата и счита, че изложеното в постановлението на прокурора е изцяло в подкрепа на
лисата на субективния елемент на деянието-умисъл за осъществяването му.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание, в придружителното писмо на
основание чл.60 от ЗАНН и в нарочна молба, излага становище, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и моли
съда същото да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и
събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги
поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:
На 02.11.2020 г. около 11.20 часа в гр.Смядово, обл.Шумен, на кръстовището на
ул.“Славянска“ и ул.“Добри Войников“, жалбоподателят управлявал лек автомобил л.а.“Мерцедес
1
С 400 ЦДИ“ с рег.№Т7686МТ, собственост на Г. И. И.. На посочената датата и място полицейските
служители С.Н. и И.И. спрели за проверка автомобила управляван от жалбоподателя. При
проверката освен собствеността на автомобила и самоличността на водача било установено че е
служебно била прекратена регистрацията на автомобила, поради нерегистрирането му след
закупуване в законовия на осн. чл.143, ал.15 от ЗДвП на 26.10.2020 г. Водачът не носел СУМПС,
контролен талон, водача при движение на МПС не използва предпазен колан и превозва пътник
без поставен предпазен колан. За установеното св. С.Н. съставил на жалбоподателя АУАН за
нарушения по чл. чл.140, ал.1 от ЗДвП, 137А, ал.1 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.183, ал.4,
т.7 от ЗДвП. След постановяване на отказ за образуване на досъдебно производство от РП-
В.Преслав с постановление от 23.12.2020 г. и въз основа на акта било издадено и обжалваното НП,
с което на жалбоподателя за нарушения по чл. чл.140, ал.1 от ЗДвП, 137А, ал.1 от ЗДвП, чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.първо от ЗДвП, чл.183,
ал.4, т.7, предл.1 и 2 - ро от ЗДвП, чл.183, ал.1, т.1, предл.1 и 2-ро от ЗДвП, са наложени
административни наказания ”Глоба” в общ размер на 320.00 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за шест месеца.
Показанията на разпитания по делото свидетел-актосъставител-полицейски служител са
логични и безпротиворечиви, и кореспондират с приложените по делото писмени доказателства,
поради което съдът им дава пълна вяра.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното
НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия номер в
деловодството на административнонаказващия орган).
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид
следното:
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно
наказателно-процесуалните правила.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.189 от ЗДвП съгласно
Заповед №8121з-515/14.05.2018 г., изд. от Министъра на ВР.
Направеното от защитата възражение за допуснати съществени процесуални нарушения на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при издаване на НП, по отношение на описанието на нарушението по
чл.140, ал.1 от ЗДвП, чрез липса на посочване на номер на рама и двигател на МПС и чрез
посочване в скоба 5, че нарушителя е управлявал МПС, което е регистрирано по надлежния ред, но
е без табели с регистрационен номер, съдът счита за неоснователно. МПС управлявано от
жалбоподателя е индивидуализирано по безспорен начин чрез посочване на марка, модел и
регистрационен номер и няма съмнение у настоящия състав относно това обстоятелство, поради
което не е необходимо да бъдат посочени останалите индивидуализиращи го белези като номер на
рама и двигател, такова посочване би следвало да има, когато на автомобила липсва
регистрационен номер. В хода на административнонаказатеното производство се установи по
безспорен начин, че процесния автомобил е бил с поставени на определените за това места
регистрационни табели и не е бил регистриран по надлежния ред. В горната част на
2
обстоятелствената част наказателното постановления нарушението е описано съгласно посочената
като нарушена разпоредба на чл.140, ал.1 от ЗДвП, а именно:“ управлява лек автомобил
л.а.“Мерцедес С 400 ЦДИ“ с рег.№Т7686МТ, собственост на Г. И. И., след като автомобила не е
регистриран по надлежния ред, същият е със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143,
ал.15 от ЗДвП на 26.10.2020 г.“. Според настоящият състав е допуснато процесуално нарушение
при описанието на това нарушение в долната част на обстоятелствената част на НП, но същото не е
съществено и не е попречило на нарушителя да разбере в какво е обвинен и да организира
защитата си, което се установява и от съдържанието на въззивната жалба.
При установената фактическа обстановка настоящият състав, счита че безспорно са налице
всички елементи от обективна страна на състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, която
разпоредба допуска движение на ППС по пътища, отворени за обществено ползване, които са
регистрирани по съответния ред и са с табели с регистрационни номера, поставени на
определените за това места. За съствомерността на процесното административно нарушение и за
наличието на предвидените в закона предпоставки за ангажиране отговорността на жалбоподателя
е ирелевантно обстоятелството дали органът по регистрация на моторните превозни средства е
предприел действия по уведомяването на собственика на процесния автомобил за процедурата по
служебно прекратяване на регистрацията му. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от
ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство. В този смисъл, узнаването за прекратяването на регистрацията на моторното превозно
средство от собственика му не представлява елемент от фактическия състав по прекратяването на
регистрацията на същото.
В този смисъл, узнаването за прекратяването на регистрацията на моторното превозно
средство от собственика му не представлява елемент от фактическия състав по прекратяването на
регистрацията на същото. Собственикът на МПС е носител на задължението за сключване на
договор за гражданска застраховка, поради което е длъжен да познава законовите последици,
явяващи се резултат от неизпълнението на това му задължение. Съгласно правната теория, вината
има две основни форми – умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми –
небрежност и самонадеяност. Небрежността се нарича още „несъзнавана непредпазливост“. При
нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил
длъжен и е могъл да го предвиди, след като е управлявал автомобил чужда собственост. По силата
на чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е
извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е
предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние –
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, жалбоподателят следва да носи административно
наказателната отговорност по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Всеки гражданин е длъжен да познава
закона, като още от римското право действа принципът, че незнанието на закона не оправдава
никого. Независимо, че жалбоподателят не е бил собственик на автомобила, а само го е
управлявал, същият е бил длъжен да знае предвидените в ЗДвП последиците при бездействие да се
регистрира новият собственик. Всеки правоспособен водач на МПС преди да предприеме
управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма
законоустановени пречки да извърши това, в т.ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано
по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за
3
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на водач“ и т. н. В случая не е имало
обективни пречки за водача да установи дали управляваният от него автомобил е редовно
регистриран.
Съдът счита направените от жалбоподателя възражения за липсата на обективен елемент от
състава на нарушението, а именно наличието на регистрация на процесния автомобил. По делото
се установи по безспорен начин, че към датата на деянието автомобила, управляван от
жалбоподателя не е бил регистриран по надлежния ред – регистрацията му е била прекратена
служебно. Нарушението е описано пълно, точно и ясно, както АУАН, така и в обжалваното НП.
Неоснователно е и възражението за липсата на субективния елемент на деянието-вина, за
което са изложени мотиви по – горе. Изводите направени в постановлението на прокурора са за
липса на субективния елемент на престъпление по чл.345, ал.2 от НК, което е умишлено, като
форма на вина, поради което са неотносими към повдигнатото обвинение за нарушение по чл.140,
ал.1 от ЗДвП.
Настоящият състав приема, че административно наказващият орган правилно и
законосъобразно е приложил санкционната норма на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, според която се
наказва с „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 до 12 месеца
и с „глоба“ от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Наложените санкциите – „глоба“ в минималния размер от 200 лева и лишаване от
правоуправление за минималния срок от 6 месеца, са определени в минимален размер. Не са
налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят не се отличава от
обичайните нарушения на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
По изложените съображения посоченото в наказателното постановление деяние е
съставомерно не само от обективна, но и от субективна страна. В този смисъл е и константната
практика на ШАС, изразена в решения по КАНД №241/21 г. Административен съд – гр. Шумен
КАНД № 141 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен, КАНД № 15 по описа за
2021г. на Административен съд – гр. Шумен, КАНД № 9 по описа за 2021г. на Административен
съд – Шумен, КАНД №49/2022 г. Административен съд – гр. Шумен, КАНД №23/2022 г.
Административен съд – гр. Шумен.
Отнемането на контролни точки на водачите на МПС не представлява административно
наказание, а има контролно-отчетни функции. Самото отнемане на контролни точки се извършва
само въз основа на влезли в сила наказателни постановления и не представлява изпълнение на
наложено административно наказание, нито пък налагане на принудителна административна
мярка. С оглед характера на дейността по отнемането на контролни точки към настоящия момент
липсва законодателна уредба, даваща възможност за съдебен контрол върху тази дейност.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че процесното Наказателно постановление в
обжалваната му част е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено
изцяло. В останалата необжалвана част същото е влязло в сила и съдът не дължи произнасяне по
него.
Съдът като съобрази изхода на спора и направеното изрично искане от процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждани на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, счита на осн.чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК, че въззиваемата
страна има право на разноски. Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен конкретен
4
размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, не е представен списък на разноските, то
съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ
административнонаказващия орган - ОД на МВР – гр. Шумен по делото, в размер на 80.00
/осемдесет/ лв., която следва да се присъди в тежест жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-0323-000944/11.01.2021 г., издадено от
Началник на РУ-В.Преслав при ОД на МВР – Шумен, в обжалваната му част, с която на Й. Я. Д. с
ЕГН **********, с адрес гр.***, обл.Шумен, ул.“***“№*, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и
на основание чл.175, ал.3, предл.1-во от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 200.00 лв. /двеста лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест
месеца.
ОСЪЖДА Й. Я. Д. с ЕГН **********, с адрес гр.***, обл.Шумен, ул.“***“№* да заплати
на Областна Дирекция на МВР-Шумен със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.“Сан
Стефано“№2 направените в настоящото производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80.00 лв./осемдесет лева/.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба
пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния
кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
5