РЕШЕНИЕ
№ 1034
гр. Плевен, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20224430103142 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 127а от СК.
Постъпила е молба от М. В. В. от гр. П. против ИВ. ИВ. П. от ***. В
молбата се твърди, че ответникът е баща на детето ИВ. ИВ. П.. Твърди се, че
по силата на съдебно решение по гр. дело № ***/ *** год. по описа на
Плевенския районен съд, изменено с решение по в. гр. дело № ***/ *** год. по
описа на Плевенския окръжен съд, родителските права върху детето са били
предоставени за упражняване на майката. Твърди се, че молителката иска да
извежда детето на организирани екскурзии в страните от *** и на почивка в
***. Твърди се, че ответникът отказва да даде съгласие за изваждане на
паспорт на детето, както и да даде декларация- съгласие за пътуване на детето
в чужбина. Поради това молителката моли съда на основание чл. 127а от СК
да разреши издаването на паспорт на детето ИВ. ИВ. П., както и да разреши
детето да напуска територията на Република България и да пътува до страни-
членки на *** и *** без съгласието на баща си ИВ. ИВ. П., придружавано от
своята майка, за срок от пет години. Претендира присъждане на направените
1
деловодни разноски.
Ответникът ангажира становище, че молбата е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на молителката, намира за установено
следното:
Безспорно по делото е, че детето ИВ. ИВ. П., ЕГН **********, е родено
от майка М. В. В., ЕГН **********, и баща ИВ. ИВ. П., ЕГН **********.
Безспорно по делото е, че родителите на детето нямат сключен граждански
брак.
С разпоредбата на чл. 127а от СК се уреждат отношенията между
родителите във връзка с упражняването на родителските права и по-
конкретно в случаите на разногласие между тях по въпроса за пътуване на
детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това.
Съгласно чл. 45 от Закона за българските лични документи заявлението за
издаване на паспорт на малолетни и непълнолетни лица се подава от техните
родители, настойници или попечители, а съгласно чл. 76 т. 9 от същия закон
за пътуване в чужбина на малолетни и непълнолетни лица е необходимо
писмено съгласие от родителите, настойниците или попечителите. Няма
съмнение, че както подаването на заявление, така и даването на съгласие
съгласно цитираните разпоредби на закона, са част от кръга правомощия на
родителите в отношенията им с децата, поради което следва да се приеме, че
при липса на съгласие по тези въпроси спорът следва да бъде решен от съда.
В този смисъл депозираната молба се явява допустима, а разгледана по
същество- основателна. Данните по делото сочат, че молителката М. В. В.
желае да води дъщеря си И. на почивки и екскурзии в *** страни по време на
летните и зимните ваканции на детето. Не са събрани безспорни и
категорични доказателства за намерения на молителката да се премести за
постоянно с детето в ***, но дори и такива да бяха налице горното не би било
основание за ограничаване на правото на придвижване и свободно
пребиваване на територията на ***. Още повече, че самият ответник живее и
работи именно в *** и евентуалната промяна в местопребиваването на
неговата малолетна дъщеря би осигурила пълноценнното осъществяване на
определения режим на лични отношения между бащата и детето.
При тези обстоятелства съдът намира, че в интерес на детето И. е да му
2
бъде издаден паспорт и да му бъде разрешено да напуска територията на
Република България без съгласието на неговия баща и да пътува до
посочените в молбата европейски страни, придружавано от своята майка, за
срок от пет години. Този извод кореспондира и с константната практика на
ВКС на РБ, отразена в решения № ***- 2010- ІV г. о., № 697- 2010- ІV г. о., №
147- 2011- ІІІ г. о. и много други, в които последователно е застъпена тезата,
че интересът на детето се преценява конкретно във всяко едно производство
на спорна съдебна администрация по чл. 127а от СК, но същият е достатъчно
защитен при условие, че разрешението за извеждане на детето без съгласието
на другия родител е определено досежно период от време, кръг от държави и
пътувания. В случая всички посочени по- горе изисквания са изпълнени,
поради което подадената от М. В. В. молба следва да бъде уважена изцяло,
като на основание чл. 127а ал. 4 от СК се допусне предварително изпълнение
на постановеното решение.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати
на молителката направените деловодни разноски в размер на 750 лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
РАЗРЕШАВА да се издаде паспорт на детето ИВ. ИВ. П., ЕГН
**********, без съгласието на неговия баща И. И- П., ЕГН **********.
РАЗРЕШАВА детето ИВ. ИВ. П., ЕГН **********, да напуска
пределите на Република България без съгласието на неговия баща И. И- П.,
ЕГН **********, и да пътува до страни- членки на *** и ***, придружавано
от своята майка М. В. В., ЕГН **********, за срок от пет години.
ДОПУСКА на основание чл. 127а ал. 4 от СК предварително
изпълнение на решението в частта досежно разрешението за издаване на
паспорт и за пътуване на детето.
ОСЪЖДА И. И- П. от ***, ЕГН **********, да заплати на М. В. В. от
гр. П., ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер на 750 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенския
окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4