Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 17.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, TO, VI - 5 състав в
публичното заседание на четвърти юли две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Райкинска
при участието на секретаря Антоанета Стефанова, като взе
предвид докладваното от съдия Райкинска т.д. № 2838 по описа на СГС за 2017 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.625 ТЗ.
Молителят „Ф.А.М.“ ЕООД твърди, че
притежава 350 дяла по 50 лева всеки, на обща стойност 17 500 лв., или 77.8 % от
капитала на „Л.“ ООД - София. С Решение на Общото събрание на съдружниците на „Л.“ ООД от 20.01.2000 г. „К.к.“ ЕАД поели дълг на това дружество към „П.“ АД - Смолян.
Последният произтичал от Договор от 16.06.1999 г, с който „П.“ АД предоставили
заем на „Л.“ ООД в размер на 1 104 701 680 лева (неденоминирани),
представляващи левовата равностойност на 564 825 евро. Съгласно т. 1-2 от
Договора, заемът бил предназначен за изграждане на Пътническа въжена линия (ПВЛ)„С.“
2 и ПВЛ „Р.-М.Р.“. Молителят сочи, че с Анекс №1/17.03.2000 г. условията на
договора били изменени, като сумата по заема била намалена на 583 635 лева, или
левовата равностойност на 298 408 евро, а предназначението на заема останало за
изграждането единствено на ПВЛ „Р.-М.Р.“. Посочва договор за цесия от
04.01.2006 г., с който „П.“ АД възмездно прехвърлили на “Ф.А.М.” ЕООД вземането
си към „К.к.“ ЕАД по договора за заем, което към
датата на договора за цесия възлизало на 423 857.23 лева. Молителят твърди още,
че с писмо вх. № 215/06.01.2006 г. П. АД уведомили длъжника - „К.к.“ ЕАД за цедираното вземане,
като му указали, че следва да извърши дължимите плащания към новия кредитор “Ф.А.М.”
ЕООД. Посочва, че с писмо вх.№ 216/10.01.2006 г. било уведомено ответното
дружество за извършената цесия, като била посочена банкова сметка, ***.
Молителят сочи и последващи писма вх. №217/17.01.2006 г. и вх. № 219/03.04.2006 г., с които допълнително уведомил длъжника за задължението му, и за размера на дължимата лихва, като го предупредил, че при неизпълнение ще поиска от съда да открие производство по несъстоятелност на „К.к.“ ЕАД. С писмо изх. № 220/04.04.2006 г. от ликвидатора на „К.К.“ ЕАД молителят бил уведомен, че документите за вземането към „К.к.“ ЕАД са налични в дружеството и няма спор относно неговата дължимост, изискуемост и размер.
Молителят твърди, че независимо от горното писмо, с което вземането му било прието валидно, до сега длъжникът „К.к.“ ЕАД не е изпълнил задължението си, съответно не е изплатил дължимите по договора суми (главница + лихви.
“Ф.А.М.” ЕООД сочи още, че има вземания към ответника и по два изпълнителни листа в общ размер на 9 216.23 лева. За събирането им било образувано изп.д. № 3312/2017 г. на ЧСИ М.Б.. Бил наложен запор върху банковите сметки на „К.К.“ ЕАД, но по тях нямало парични средства. По делото било установено и, че ответникът има необслужвани задължения към НАП в размер на 94 627.51 лева.
“Ф.А.М.” ЕООД поддържа, че от ГФО на „К.к.“ ЕАД за 2016 г. и приложенията към него е видно, че дружеството няма наети работници и служители, не осъществява търговска или друга дейност и не реализира приходи от дейността си. Твърди, че ответникът е спрял плащанията и не притежава ликвидно имущество, с което може да покрие задълженията си. Молителят иска да бъде обявена неплатежоспособността на ответника и да бъде открито производство по несъстоятелност.
В законоустановения
срок ответникът „К.к.“ ЕАД е депозирал отговор, с
който оспорва иска и сочи, че е в производство по ликвидация.
Поддържа, че по изп.д. № 20178380403312 на молителя били разпределени 1300 лева за погасяване дълг на ответника към молителя. Оспорва твърденията за липса на парични средства на ответника. Сочи, че „К.К.“ ЕАД е предявило против “Ф.А.М.” ЕООД иск за 101 300 лева - главница по дължимо обезщетение за вреди от назначаването на временен синдик по т.д. № 1022/2006 г. и 14 413.80 лева – лихва. Подробно описва съдопроизводствените действия по него, като сочи, че към момента същото е още висящо.
Посочва, че молителят за втори път подава молба по чл.608 от ТЗ срещу „К.К.“ ЕАД, като се основава на едно и също вземане. Подадена била молба до СГС, по която било образувано т.д. № 1022/2006 г. на VI-2 състав. По делото било постановено решение, с което била отхвърлена молбата на „Ф.А.М." ЕООД за обявяване неплатежоспособността и откриване на производство по несъстоятелност на „К.К." ЕАД. Върховният касационен съд върнал делото за ново разглеждане на СГС като било образувано търговско дело № 954/2008 г. Твърди, че при повторното разглеждане на делото, СГС отхвърлил молбата на „Ф.А.М." ЕООД за обявяване в неплатежоспособност и откриване на производство по несъстоятелност. С решение от 30.01.2014 г., постановено по т.д. № 337/2013 г., САС, 9-ти състав потвърдил решението на СГС. Ответникът заявява, че за да отхвърли молбата на „Ф.А.М.“ ЕООД, съдът приел, че молителят не притежава активна легитимация да иска откриване на производство по несъстоятелност, тъй като не е налице изискуемо и неплатено задължение на „К.К.“ ЕАД към „Ф.А.М.“ ЕООД, произтичащо от търговска сделка. Твърди, че молителя няма вземане от „К.К.“ ЕАД в ликвидация, произтичащо от договор за цесия от 2006 г. Намира, че този въпрос е решен вече по предходното дело и не може да бъде пререшаван.
Сочи още, че дружеството има вземания.
Така например, с решение от 12.12.2016 г. по т.д. №
63/2016 г. на ВОС дружеството „Ф.“ АД било осъдено да заплати на „К.К.“ ЕАД 2 392 296.30 евро, ведно със лихва в
размер на 199 172.12 евро. Делото все още било висящо поради обжалване на
решението. Представителят на „Ф.“ АД представлявал и „Ф.А.М.“ ЕООД.
В уточнителна
молба от 11.10.2017 г. молителят е поддържал, че вземане по търговска сделка е
вземането, произтичащо от встъпване в дълг от ответника, произтичащ от Договор
за заем от 16.06.1999 г. между „П.“ АД и „Л.“ ООД, цедирано
на „Ф.А.М.“ ЕООД.
С молба от 07.02.2018
г. молителят се е позовал и на презумпцията по чл. 608, ал. 4 ТЗ, като е
твърдял, че по заведеното от него изпълнително дело срещу ответника вече повече
от 6 месеца няма плащане. Поддържал е това изявление и в първото открито
съдебно заседание. Съдът е приел за разглеждане позоваването на посочената
презумпция, тъй като презумпционните предпоставки са
настъпили в хода на процеса.
С молба от 18.04.2018
г. ответникът се е позовал на изтекла погасителна давност и е твърдял липса на
изискуемо задължение към „Ф.А. м.“ ЕООД.
След приключване на
съдебното дирене, на 11.07.2019 г. молителят „Ф.А.М.“ ЕООД е депозирал молба с
искане за отмяна на хода по същество и постановяване на определение за спиране
на производството по делото на основание чл. 229, ал. 4 или ал. 5 ГПК. Тази
молба е оттеглена с изрично изявление, инкорпорирано в депозираните на
15.07.2019 г. писмени бележки, поради което съдът не дължи произнасяне по нея.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено решение № 2859/28.04.2017 г.
на СГС, ІV-д състав по гр.д. № 9536/2016 г., с което е отменено решение на СРС и е осъдено „К.К.“ ЕАД да заплати на „Ф.А.М.“ ЕООД, на основание чл. 55,
ал. 1 ЗЗД, сумата 6000 лева, преведена с вносна бележка от 22.02.2010 г. „за
покриване на началните разноски при откриване на производство по
несъстоятелност по т.д. № 954/2008 г. на СГС, VІ-8 състав“, получена при
начална липса на основание; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 1 841.73
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 16.11.2011 г. до 16.12.2014 г., както и сумата 1 374.50 лева –
разноски по делото. Решението като необжалваемо е
влязло в сила на 28.04.2016 г.
Представени са изпълнителен лист от 15.05.2017 г. и
от 18.05.2017 г., издадени въз основа на решение № 2859/28.04.2017 г. на СГС,
ІV-д състав по гр.д. № 9536/2016 г.
Представена е молба от „Ф.А.М.“ ЕООД до ЧСИ М.Б. вх.
№ 37916/18.05.2017 г., с която са представени посочените два изпълнителни
листове и е поискано принудителното събиране
на сумите по тях от „К.К.“ ЕАД. Образувано е изп.д. № 20178380403312 по описа на ЧСИ М.Б., като ПДИ по
него е връчена на ответника на 05.06.2017 г.
На 02.06.2017 г. е наложен запор върху сметките на „К.К.“ ЕАД в „О.Б.“ АД и „Ю.Б.“ АД, а на 05.06.2017 г. е
наложен запор в „Първа инвестиционна банка“ АД.
Представен е от молителя Протокол от ОС на съдружниците в „Л.“ ООД от 20.01.2000 г., на което са
присъствали съдружниците „К.К.“
ЕАД, „П.“ АД, „Б.“ АД и „А.С.99“ ЕАД. На това събрание по т. 1 от дневния ред
са взети следните решения: „т. 1.1.Утвърждават окончателните разчети на финансовите
взаимоотношения между „П.“ АД и „Л.“ ООД, Б.“ АД и „Л.“ АД, съгласно Приложение
№ 1 и Приложение № 2 към този протокол. т.
1.2. Окончателното заплащане на сумите
по утвърдените финансови разчети по т. 1.1. ще бъдат заплатени в едномесечен срок то „К.К.“ ЕАД съответно на „П.“ АД и на „Б.“ АД. Едномесечният
срок започва да тече от момента на утвърждаване на окончателните разчети на
финансовите взаимоотношения между съдружниците.“
По т. 2 от дневния ред е взето решение дяловете на „П.“ АД и „Б.“ АД да бъдат
прехвърлени на „К.К.“ ЕАД; договора между „Л.“ ООД и Г.Г.ГмбХ за реконструкция и
обновление на пътническа въжена линия „С.-2“ в к.к. „П.
да бъде прехвърлен (цедиран) от „Л.“ ООД на „П.“ АД.
Взето е и решение задължението на „Л.“ ООД по сключения между него и „П.“ АД
договор за заем на парични средства от 16.06.1999 г. на обща стойност
1 104 702 деноминирани да се
считат погасени от момента на възстановяване на дължимите суми от „Л.“ ООД на „П.“
АД, съгласно утвърдения финансов разчет по т. 1.1.
Взето е и решение задълженията на „Л.“ ООД по сключения между него и „Б.“ АД
договор за заем на парични средства от 19.07.1999 г. на обща стойност
750 000 деноминирани лева да се считат погасени от момента на
възстановяване на дължимите суми от „Л.“ ООД на „П.“ АД, съгласно утвърдения
финансов разчет по т. 1.1.
С молба от 18.04.2018 г. ответникът също е
представил Протокол от ОС на съдружниците на „Л.“
ЕООД от 20.01.2000 г., с твърдения, че той е с друго съдържание. Единствената
разлика, която се открива между текстовете на двата протокола, е че в
протокола, представен от ответника, в т. 1.2. вместо „К.К.“
ЕАД пише „Л.“ ООД.
Представен е Договор от 16.06.1999 г. между „П.“ АД
и „Л.“ ООД, по силата на който „П.“ АД предоставя на „Л.“ ООД заем в размер на
1 104 701 680 неденоминирани лева, равни на 564 825 евро,
предназначен за изграждане на Пътническа въжена линия „С.-2“ и „Р.– М.Р.“
С Анекс № 1/17.03.2000 г. „П.“ АД и „Л.“ ООД са
намалили заемната сума на 583 635 деноминирани лева, равни на 298 408
евро. Посочено е, че заемът е само за изграждане на ПВЛ „Р.– М.Р.“ и че
заемната сума и начислената лихва ще де издължават от „Л.“ ООД на „П.“ АД чрез
поетапно прехвърляне на собствеността върху съоръжението ПВЛ „Р.– М.Р.“, което
ще се извършва в срок от 10 дни от подписването на всеки акт 19 за СМР,
доставка и монтаж на оборудването.
Видно от Договор за цесия от 04.01.2006 г. ,
подписан между „П.“ АД – цедент и „Ф.А.М.“ ЕООД – цесионер, цедентът прехвърля на цесионера възмездно вземането си, придобито на основание
Договор за заем, сключен на 16.06.1999 г. между „П.“ АД и „Л.“ ООД с цел
закупуване на пътнически въжени линии „С.-2“ и
„Р.М.Р.“ при условията на Разделителен финансов разчет и Протокол от ОС
на съдружниците в „Л.“ ООД от 20.01.2000 г. Общият
размер на главницата на прехвърленото вземане възлиза на 423 857.23 лева.
Прехвърленото вземане преминава върху цесионера ведно
с изтеклите лихви и другите привилегии и обезпечения. Цесионерът
се е съгласил да придобие пълния размер на вземането на цедента
към длъжника срещу цена в размер на 55 000 лева, платима до 30.06.2006 г.
Видно от представената вносна бележка от 31.05.2006
г., цената в размер на 55 000 лева е преведена на посочената дата.
Представено е писмо вх. № 215/06.01.2006 г. от „П.“
АД до ликвидатора на „Л.“ ООД и до ликвидатора на „К.К.“
ЕАД, с което двете дружества са уведомени за договора за цесия и необходимостта
всички плащания да се извършват на новия кредитор „Ф.А.М.“ ЕООД.
С писмо вх. № 216/10.01.2006 г. „Ф.А.М.“ ЕООД е
уведомило ликвидатора на „К.К.“ ЕАД, че посредством
Договор за цесия от 04.01.2006 г. са придобили пълния размер на задължение на „К.К.“ ЕАД към „П.“ АД, възникнало въз основа на „Договор за
заем, сключен на 16.06.1999 г. между „П.“ АД и „Л.“ ООД. Отправена е покана за
плащане на главницата в размер на 423 857.23 лева, ведно с дължимата
законна лихва за просрочени плащания, съгласно приложена счетоводна справка.
С писмо вх. № 217/17.01.2006 г. „Ф.А.М.“ ЕООД са
предявили пред ликвидатора на „К.К.“ ЕАД вземане,
придобито на основание встъпване в дълг по Договор за заем, сключен на
16.06.1999 г. между„П.“ АД и „Л.“ ООД в размер на 423 857.23 лева, ведно с
изтекли законни лихви към 31.12.2005 г. в размер на 339 263.22 лева и цедирано от първоначалния кредитор „П.“ АД.
На 03.04.2006 г. „Ф.А.М.“ ЕООД са изпратили до
ликвидатора на „К.К.“ ЕАД покана за плащане на
предявеното на 17.01.2006 г. вземане.
С писмо изх. № 220/04.04.2006
г. ликвидаторът на „К.К.“ ЕАД е уведомил управителя на „Ф.А.М.“ ЕООД, че документите
за предявеното вземане в размер на 423 857.23 лева главница, ведно с
изтеклите лихви до 31.03.2006 г. в размер на 352 229.24 лева, възникнало
на основание встъпване в дълг по Договор за заем от 16.06.1999 г. между „П.“ АД
и „Л.“ ООД са в дружеството и няма спор за неговата дължимост,
изискуемост и размер, но изтеклият срок на ликвидацията не позволява плащане
към момента.
Представен е счетоводен баланс на ответното
дружество за 2016 г., доклад на независимия одитор
към него, Годишен доклад за дейността на „К.К.“ ЕАД
за 2016 г., Протокол от 13.04.2017 г. от решения на едноличния собственик на
капитала на „К.К.“ ЕАД – „Държавна консолидационна компания“ ЕАД за одобряване доклада за
дейността за 2016 г., на ГФО за 2016 г.,
приемане доклада на регистрирания одитор и
освобождаване на СД от отговорност за дейността му през 2016 г. и Протокол от
решения на СД на „К.К.“ ЕАД от 28.02.2017 г.
Видно от представеното Постановление за
разпределение от 07.11.2017 г. по изп.д. № 201783804013312
на ЧСИ М.Б., с него е разпределена сума, постъпила от длъжника „К.К.“ ЕАД в размер на 1 847.38 лева, като 1300 лева са
разпределени на „Ф.А.М.“ ЕООД.
Ответникът е представил различни съдебни книжа по
други дела, по които е страна, както и актове на съда по тях, включително
решение № 1980/12.11.2012 г. по т.д. № 954/2008 г. на СГС, VІ-8 състав, с което
е отхвърлена молба на „Ф.А.М.“ ЕООД против „К.К.“ ЕАД
по чл. 625 ТЗ.
По делото са представени ГФО на ответното дружество
за периода 2014 г. – 2018 г.
С писмо вх. № 1041/04.01.2018 г. по описа на СГС
МВР, СДВР, Отдел „Пътна полиция“ е уведомило съда, че в централна база на
АИС-КАТ към 19.12.2017 г. на името на „К.К.“ ЕАД има
регистрирано 1 бр. ППС – лек автомобил „Опел Фронтера“,
произведен през 2000 г.
Видно от писмо на Агенция по вписванията до СГС вх.
№ 3430/10.01.2018 г. , в съдебен район – гр. София за периода 01.01.1993 г. до 18.12.2017 г. не са установени вписвания,
отбелязвания и заличавания по отношение на „К.К.“
ЕАД.
С писмо вх. № 24630/20.02.2018 г. НАП е уведомила
съда, че „К.К.“ ЕАД има непогасени публични
задължения и върху имуществото му са наложени обезпечителни мерки, като не е
започнало принудително изпълнение.
Видно от Удостоверение от 08.11.2018 г. по изп.д. № 20178370400581 по описа на ЧСИ Павел Георгиев с взискател „К.К.“ ЕАД и длъжник В.Д.М.,
по делото са събрани общо 50 596.38 лева.
По делото са изслушани няколко заключения на ССЕ за
установяване финансово-икономическото състояние на ответника. Първоначалното
заключение е изготвено от вещото лице В.П. и е оспорено от ответника. В него
вещото лице е изследвала финансово-икономическото състояние на ответното
дружество за периода 2014 г. – 2017 г. От посочената по баланс структура на
активите е видно, че осчетоводените дълготрайни активи са финансови, с
изключение на 2015 г., където е налице осчетоводяване на 1000 лева в
%съоръжения и др.“. Финансовите активи се изразяват в „Дългосрочни вземания,
като през 2017 г. краткосрочните инвестиции са преквалифицирани в дългосрочни.
Към 31 декември на съответната година дългосрочните финансови активи
съставляват съответно 91.35%, 99.49%, 99.51 % и 99.89% от активите.
Краткотрайните активи се състоят преобладаващо от „Други инвестиции“ и „парични
средства“, като през 2017 г. липсват парични средства, и заемат съвсем малък
дял от активите.
По отношение на пасивите за периода 2014 г. – 2017
г. вещото лице П. е посочила, че собственият капитал е положителна величина за
целия процесен период. Задълженията се състоят
основно от задължения към доставчици и други задължения. Задълженията към
доставчици са със срок на изискуемост до 1 година и съотношението спрямо общия
размер на пасивите е съответно 0.03%, 0.59%, 1.38% и 0.00%. През 2016 г. са
отчетени задължения към предприятия от групата за 2016 г., които представляват
0.31% от пасивите. Отчетени са други задължения, включващи задължения към
персонала, осигурителни задължения, данъчни задължения и др. със срок на
изискуемост до 1 година.
Ответното дружество е отчело голям размер „Приходи
за бъдещи периоди“, в които са включени очаквани бъдещи вземания по настоящи
съдебни спорове. Относителният дял на тези очаквани бъдещи приходи за всяка
една от годините 2014 г. – 2016 г. е съответно 91.35%, 96.28% и 94.71% от
пасивите. За 2017 г. този пасив е преквалифициран като „Други резерви“.
Съобразно балансите на ответното дружество вещото
лице е изчислила коефициентите за ликвидност по следния начин:
Коефициент на обща ликвидност: За 2014 г. – 3.198,
за 2015 г. – 0.248, за 2016 г. – 0.068 и за 2017 г. – 0.00
Коефициент за бърза ликвидност: За 2014 г. – 3.198,
за 2015 г. – 0.248, за 2016 г. – 0.068 и за 2017 г. – 0.00
Коефициент за незабавна ликвидност: За 2014 г. –
3.198, за 2015 г. – 0.248, за 2016 г. – 0.068 и за 2017 г. – 0.00 и
Коефициент за абсолютна ликвидност: За 2014 г. –
3.114, за 2015 г. – 0.148, за 2016 г. – 0.018 и за 2017 г. – 0.00.
Коефициентите за финансова автономност и
коефициентът за задлъжнялост са следните:
Коефициент за финансова автономност: За 2014 г. –
2.44, за 2015 г. – 3.01, за 2016 г. – 1.31 и за 2017 г. – 38.22.
Коефициент за задлъжнялост - За 2014 г. – 0.40, за
2015 г. 0.33, за 2016 г. – 0.76 и за 2017 г. – 0.02.
Вещото лице е установила, че вземанията на „Ф.А.М.“
ЕООД, посочени в молбата по чл. 625 ТЗ не са осчетоводени. След като ги е взела
предвид, тя е дала алтернативен вариант на изчислените коефициенти, а именно:
Коефициент на обща ликвидност: За 2014 г. – 1.115,
за 2015 г. – 0.076, за 2016 г. – 0.032 и за 2017 г. – 0.00
Коефициент за бърза ликвидност: За 2014 г. – 1.115,
за 2015 г. – 0.076, за 2016 г. – 0.032 и за 2017 г. – 0.00
Коефициент за незабавна ликвидност: За 2014 г. –
1.115, за 2015 г. – 0.076, за 2016 г. – 0.032 и за 2017 г. – 0.00 и
Коефициент за абсолютна ликвидност: За 2014 г. –
1.086, за 2015 г. – 0.045, за 2016 г. – 0.008 и за 2017 г. – 0.00.
Коефициент за финансова автономност: За 2014 г. – 0.851,
за 2015 г. – 0.929, за 2016 г. – 0.619 и за 2017 г. – 18.86.
Коефициент за задлъжнялост - За 2014 г. – 1.175, за
2015 г. – 1.075, за 2016 г. – 1.615 и за 2017 г. – 0.053
По отношение въпроса за наличността на имуществото
на ответника и констатациите на одиторите през
годините вещото лице е посочила, че за процесния
период „К.К.“ ЕАД не разполага с дълготрайни и
краткотрайни материални активи, с изключение на лек автомобил „Опел Фронтера“, който е произведен през 2000 г. и е напълно
счетоводно амортизиран, поради което балансовата му стойност е 0 лева
В одиторския доклад за ГФО
2016 г. е изразено квалифицирано мнение, което подчертава невъзможността да се потвърдят
началните салда. Съгласно Доклад № ФИ5СФ-0044/15.10.2007 г. за извършена финансова
инспекция на ответника от Агенция за държавна финансова инспекция, е установено
невярно съдържание в ГФО за 2005 г. Според доклада за ГФО2915 г., през 2007 г.
е създадена оборотна ведомост, като в началните салда са отнесени част от
данните за активи и пасиви към 31.12.2005 г. Тези начални салда са намерили
отражение в крайните салда за 2007 г. и в началните салда за 2008 г. Въз основа
на тези обстоятелства одиторските доклади за ГФО за
периода 2008 – 2014 г. са с модифицирано мнение. Това мнение продължава и в
доклада по ГФО за 2016 г.
В т. 2 от одиторския
доклад за ГФО 2016 г. е отбелязано, че ответникът притежава краткосрочни
финансови активи в размер на 19 000 лева, които са във връзка с дялови
участия, но тези инвестиции не са тествани за обезценка
и не е изготвян доклад от независим оценител за тяхната актуална пазарна оценка
към съответния момент.
В т. 3 от квалифицираното мнение на одиторския доклад за ГФО 2016 г. е отбелязано, че
ответникът е осчетоводил в актива на счетоводния баланс „Други вземания над
1Година“ (т.е., дългосрочни финансови активи) в размер на 16 475 000
лева, които са формирани по заведените от дружеството дела срещу бивши
ликвидатори, управители и трети лица за нанесени щети, както и платени хонорари
на адвокати и съдебни такси по дела. Част от тази сума – 15 680 000
лева е отразена и в пасива на счетоводния баланс като „приходи за бъдещи
периоди“ поради несигурност на тяхната реализация.
В т. 4 от квалифицираното одиторско
мнение за ГФО 2016 г. е отбелязано, че ответникът е осчетоводил актив в
счетоводния баланс „Разходи за бъдещи периоди“ в размер на 55 000 лева,
като това всъщност са извършени разходи за държавни такси по заведено от
ответника дело.
В т. 5 от квалифицираното одиторско
мнение за ГФО 2016 г. е отбелязано, че ответникът не е отчел разходи за лихви и
задължения по данъци и осигуровки в размер на 19 000 лева.
Вещото лице е изчислила дължимата лихва върху претендираното от молителя вземане в размер на
423 857-23 лева за периода от 26.04.2002 г. до 31.12. на всяка година за
изследвания период, като общият размер на лихвата е 780 440.52 лева.
Поради оспорване на първоначалното заключение е
допуснато изслушване на повторно заключение от друго вещо лице. Повторното
заключение по ССЕ е изготвено от вещото лице З.Д.. Тя е установила същите
финансови показатели, както вещото лице П.. Стойностите на коефициентите за
ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, които е определила, са идентични
на изчислените от вещото лице П.. Вещото лице Д. също е установила, че
вземането на „Ф.А.М.“ ЕООД не е отразено в балансите на дружеството и след като
го е включила в краткосрочните задължения, тя е дала алтернативен вариант на
коефициентите за ликвидност, автономност и задлъжнялост, идентични като размери
на посочените от вещото лице П.. Вещото
лице Д. е обърнала внимание, че през 2017 г. фирмата има отрицателен нетен
оборотен капитал - -422 000 лева и това се дължи на обстоятелството, че
краткотрайните активи са по-малко от краткосрочните задължения.
Посочила е още, че постоянният капитал на
дружеството през 2017 г. е 16 127 000 лева и е с 15 630 лева
повече от предходната година, което се дължи на обстоятелството, че през 2016
г. отразената сума в пасива като приходи за бъдещи периоди, към 31.12.2017 г. е
отразена като други резерви в собствения капитал на дружеството.
През 2017 г. са реализирани приходи от обичайна
дейност 0 лева, което е по-малко от 2016 г. с 8 000 лева или 100%
През 2017 г. финансовият резултат от обичайна
дейност е загуба от 7 000 лева.
Показателите на рентабилност към края на 2016 г. и
края на 2017 г. са с отрицателна стойност, тъй като през тези години
дружеството е отчело финансов резултат загуба.
Към 31.12.2015 г. общият капиталов ресурс възлиза на
20 380 000 лева. Пасивите са 19 810 000 и са с
11 330 000 лева повече от предходната година. През 2015 г. нетният
оборотен капитал е -87 000 лева, тъй като краткотрайните активи са
по-малко от краткосрочните задължения.
Към 31.12.2015 г. постоянният капитал на дружеството
е 570 000 лева и е с 16 000 лева повече от предходната година.
През 2015 г. са реализирани приходи от обичайна
дейност в размер на 87 000 лева, което е повече в сравнение с 2014 г. с
87 000 лева или 100%. Към посочената дата финансовият резултат от обичайна
дейност е печалба в размер на 16 000 лева, което е със 104 000 лева
повече от предходната година.
Според баланса за 2017 г. дружеството има активи в
общ размер на 16 549 000 лева, от които дългосрочни финансови активи
– 19 000 лева от дялове и акции. Дружеството притежава 0.51% от капитала
на „Б.“ АД и 77.78% от капитала на „Л.“ ООД. Акциите са отразени в баланса за
2017 г. като дълготраен финансов актив, докато в предходните отчети са били
отразени като краткотраен финансов актив
16 530 000 лева е стойността на
дългосрочните вземания, формирани от вземания по съдебни спорове –
16 475 000 лева и финансови разходи за бъдещи периоди – 55 000
лева, представляващи платена държавна такса по съдебен спор.
Съгласно баланса към 31.12.2017 г. общият размер на
собствения капитал възлиза на 16 127 000 лева.
В счетоводния баланс за 2017 г. са отразени други
резерви, формирани от трансформиране на финансовите резултати и резерви до
ликвидацията и приходи за бъдещи периоди с балансова стойност
15 680 000 лева, също формирани до ликвидацията и свързани с
осчетоводените вземания по съдебни дела. В резултат на това не са спазени
изискванията по чл. 3.5. от СС 13 „Отчитане при ликвидация
и несъстоятелност“, като са отразени и приходи за бъдещи периоди в други
резерви, тъй като в чл. 3.5. е записано: „Финансовите резултати до ликвидацията
и всички останали видове резерви се обединяват и се отчитат като други резерви.
За 2017 г. дружеството има пасиви в размер на
422 000 лева, състоящи само от краткосрочни задължения, от които
54 000 лева – задължения към свързани предприятия, 228 000 лева –
задължения към доставчици и 46 000 лева – задължения към персонала и
78 000 лева данъчни задължения и 16 000 лева други задължения.
Вещото лице Д. не е установила ответното дружество
да е осчетоводявало задължение към „Ф.А.М.“ ЕООД в размер на 423 857.23
лева, но е осчетоводило вземане към него в размер на 998 020 лева, произтичащо
от преведена на 09.01.2006 г. сума, като лихви върху него не са начислявани.
В допълнително заключение вещото лице Д. е
изследвала финансово-икономическото състояние на дружеството към 2018 г.
Посочила, е че дейността на „К.к.“ ЕАД е
съсредоточена и концентрирана единствено във водене на съдебни дела за събиране
на негови вземания, като на първо място вземания по Договори за форуърд валутна сделка, сключена през 2006 г.
За 2018 г. основен дял в активите на дружеството са
имали краткосрочните вземания в размер на 851 000 лева, които са 100% от
общите активи.
Основен дял в структурата на пасивите са имали
краткосрочните задължения в размер на 478 000 лева, представляващи 56.2%
от пасивите.
Изчислила е коефициентите на ликвидност за 2018 г.
по следния начин: коефициент за обща ликвидност – 1.780, коефициент за бърза
ликвидност – 1.780, коефициент за незабавна ликвидност – 0, коефициент за
абсолютна ликвидност – 0.
Коефициентът за финансова автономност за 2018 г. е
0.780, а коефициентът за задлъжнялост – 1.281.
Тъй като е установила, че вземанията на молителя,
посочени в молбата по чл. 625 ТЗ в общ размер на 433 073.46 лева не са
намерили отражение в баланса на „К.К.“ ЕАД за 2018
г., вещото лице Д. е изчислила коефициентите във вариант, при който тези
вземания са отчетени като краткосрочни задължения, а именно: коефициент за обща
ликвидност – 0.934, коефициент за бърза ликвидност – 0.934, коефициент за
незабавна ликвидност – 0, коефициент за абсолютна ликвидност – 0. Коефициентът
на финансова автономност е -8.0659, а коефициентът на задлъжнялост е -15.18.
През 2018 г. общият капиталов ресурс на дружеството
възлиза на 851 000 лева, от които 373 000 лева собствен капитал и
478 000 лева – пасиви (привлечен капитал). В сравнение с 2017 г. капиталът
е намален с 15 598 000 лева.
През отчетния период нетният оборотен капитал на
дружеството е 373 000 лева, тъй като краткотрайните активи са повече от
краткосрочните задължения на дружеството. Положителния оборотен капитал предполага доверие от страна на кредиторите.
Постоянният капитал е 373 000 лева и е с 97.7%
по-малко от предходната 2017 г.
През 2018 г. са реализирани приходи от обичайна
дейност в размер на 4000 лева, което в сравнение с 2017 г. е 100% повече.
Към 31.12.2018 г. са отчетени приходи в размер на
3 809 лева, представляващи дарение от „ДКК“ ЕАД за заплащане депозит за
вещо лице по дело пред СГС, 1440 лева отписано задължение към „АБВП
ОДИТІСТАНДАРТ“ ООД, което е заплатено от едноличния собственик на капитала
поради липса на финансови ресурси в дружеството и 1 269 лева отписан данък
МПС за 2011 г. и лихви.
Разходите за обичайна дейност през 2018 г. са в
размер на 78 000 лева и съставляват начислени лихви по кредит, разходи за
независим финансов одит, заплата на ликвидатора, осигуровки, данък и лихви по публични
задължения.
През 2018 г. финансовият резултат от обичайната
дейност е загуба от 74 000 лева.
Показателите за рентабилност за 2017 г. и 2018 г. са
с отрицателна стойност, тъй като през този период дружеството е отчело финансов
резултат загуба.
Съгласно баланса на дружеството към 31.12.2018 г.
общият размер на активите на дружеството е 851 000 лева, представляващи
осчетоводени вземания по съдебни спорове. Пасивите са в общ размер на
478 000 лева, от които 57 000 лева задължения към свързани
предприятия, 231 000 лева – задължения към доставчици, 62 000 лева –
задължения към персонала и 118 000 лева данъчни задължения и 10 000
лева други задължения.
Посочено е, че през 2018 г. активите на дружеството се състоят само от краткотрайни
активи, а именно краткосрочни вземания. Дружеството притежава лек автомобил
„Опел Фронтера“, но същият е напълно амортизиран.
Същият не може да бъде бракуван или продаден, тъй като върху него е наложен
запор от НАП. Дружеството притежава и лаптоп Леново, който за 2017 г. и 2018 г.
е с нулева стойност.
Към 31.12.2018 г. дружеството е отчело налични на каса
72.13 лева, а през 2017 г. – неса отчетени налични парични средства.
В съдебно заседание вещото лице Д. е пояснила, че до
2017 г. дружеството е отчитало съдебни вземания в размер на
15 680 000 лева като приходи за бъдещи периоди. По указания на одитора през 2018 г. те са коригирани на 851 000 лева
и вече са осчетоводени не като дългосрочни вземания, а като краткосрочни
вземания.
Изслушано е и второ допълнително заключение на
вещото лице Д., пояснено в открито съдебно заседание, в което същата е дала
подробна информация за предмета и развитите на съдебните дела, чийто предмет са
осчетоводените от „К.К.“ ЕАД съдебни вземания.
По делото е представен обвинителен акт на СГП по пр.пр. № СП-8370/2017 г. срещу В.Д.М., Д.Г.Б.и И.В.Т.. Първият
е обвинен в качеството си на ликвидатор на „К.К.“
ЕАД, че през 2005 г. и 2006 г., чрез сключване на два договора за форуърд валутни сделки е присвоил за „Ф.“ АД чужди пари,
поверени му да ги управлява, в размер на 4 594 980 лева. Въз основа
на обвинителния акт е образувано нохд № 1542/2019 г.
на СГС, 5 състав, като по него, видно от представена молба от 13.05.2019 г.,
дружеството „К.К.“ ЕАД е поискало да бъде конституирано
като граждански ищец, тъй като претърпяло вреда от действията на тримата
подсъдими в размер на 4 594 980 лева. Поискано е тримата подсъдими да
бъдат осъдени солидарно да заплатят на “К.К.“ ЕАД
посочената сума.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 625 ТЗ производство по несъстоятелност се открива по подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане, или Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от всички работници и служители. В настоящия случай съдът е сезиран от „Ф.А.М.“ ЕООД, което дружество твърди, че е кредитор на ответника по търговска сделка, поради което производството е допустимо.
Съгласно разпоредбата на
чл.608 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините,
свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане
или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една
трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.
Молителят в настоящото
производство е твърдял, че ответникът е неплатежоспособен. Съгласно
разпоредбата на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не
е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо
се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от
прекратяването й.
Посочената разпоредба
установява следните материално-правни предпоставки за откриване производство по
несъстоятелност поради неплатежоспособност: длъжникът следва да е търговец;
молителят следва да има изискуемо парично вземане по търговска сделка или то да
е възникнало вследствие нейното неизпълнение
или разваляне; ответникът да не е в състояние да го плати.
Установява се, че длъжникът „К.К.“ ЕАД има качеството „търговец“ – същото е търговско
дружество, регистрирано съобразно разпоредбите на Търговския закон чрез
вписване в търговския регистър с ЕИК ******, поради което и на осн. чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ ответникът е търговец.
Молителят твърди, че има към
ответника следното вземане по търговска сделка: Вземане в размер на
423 857.23 лева, прехвърлено му възмездно с договор за цесия от 04.01.2006
г. от „П.“ АД г. Прехвърленото вземане произтича от Договор за заем между „П.“
АД и „Л.“ ООД от 16.06.1999 г. и Анекс № 1 към него, като „К.К.“ ЕАД е поело дълга по този договор към „П.“ АД с решение
на ОС на съдружниците на „Л.“ ООД от 20.01.2000 г.
Ответникът е възразил, че по предходно дело между страните със същия предмет –
т.д. № 1022/2006 г. на VІ-2 състав, а впоследствие т.д. № 954/2008 г. на СГС,
VІ-8 състав, молителят отново се е позовавал на това вземане и съдът е приел,
че то не съществува и е отхвърлил молбата за откриване производство по
несъстоятелност, като това решение е потвърдено от САС с решение по т.д. № 337/2013
г., което решение не е допуснато до касация от ВКС. Според ответника съдът вече
е решил въпроса за съществуването на вземане на „Ф.А.М.“ ЕООД към „К.К.“ ЕАД и този въпрос не може да бъде пререшаван.
Настоящият състав намира това възражение за неоснователно – според чл. 298, ал.
1 ГПК решението влиза в сила между същите страни за същото искане и на същото
основание, т.е., между същите страни относно правото или правоотношението,
което е предмет на делото, очертан от фактическите твърдения и петитума на иска. В случая предмет на делото е
платежоспособността на ответника. Вземането на кредитора, с което той
обосновава процесуалната и материалната си легитимация по молбата, не става
предмет на делото, съотв. – решението по молбата за
откриване производство по несъстоятелност не формира сила на пресъдено нещо по отношение вземането на кредитор. Следва
да бъде посочено още, че силата на пресъдено нещо по
отношение платежоспособността на длъжника се формира относно това състояние към
момента на приключване на устните състезания в съответната инстанция. Ето защо,
ако една молба за откриване производство по несъстоятелност бъде отхвърлена към
даден момент, няма пречка кредиторът впоследствие отново да депозира молба за
откриване производство по несъстоятелност на същия длъжник и в нея да се
позовава на същото вземане.
Молителят в настоящото
производство следва да докаже главно и пълно съществуването на твърдяното
вземане по търговска сделка.
От представения по делото
Договор за цесия от 04.01.2006 г. се установи, че „П.“ АД е прехвърлило
вземането си по договор за заем от 16.06.1999 г., сключен между „П.“ АД и „Л.“
ООД при условията на Разделителен финансов разчет и Протокол от ОС на съдружниците в „Л.“ ООД от 20.01.2000 г., с главница в
размер на 423 857.23 лева, ведно с изтеклите лихви, на „Ф.А.М.“ ЕООД. „П.“
АД е съставило писмо до ликвидаторите на „Л.“ ООД и на „К.К.“
ЕАД, с което ги уведомява за сключения договор за цесия. Върху писмото има
ръкописно написан вх. № от 06.01.2006 г., като не става ясно кое от двете
дружества-адресати е получило писмото.
За да е носител на
прехвърленото вземане цесионерът „Ф.А.М.“ ЕООД,
необходимо е да се установи, че прехвърляното вземане съществува. От
представения по делото договор от 16.06.1999 г., сключен между „П.“ АД и „Л.“
ООД действително се установява, че първото дружество е предоставило на второто
дружество заем в размер на 1 104 701 680 лева, като второто
дружество се е задължило да го погасява вместо чрез плащане, чрез поетапно
прехвърляне на собственост. С Анекс № 1 заемната сума е намалена на 583 635
лева.
Настоящият състав намира
обаче, че от събраните по делото доказателства не се установява дружеството „К.К.“ ЕАД да е станало длъжник на задължението по договора за
заем между „П.“ АД и „Л.“ ООД. Според молителя „К.К.“
ЕАД е поело задължението, като това е станало с Протокола от ОС на съдружниците в „Л.“ ООД от 20.01.2000 г. По делото са
представени от двете страни заверени екземпляри на този протокол, като двата
текста са идентични, с изключение на находящата се на
страница втора т. 1.2. от протокола, с която в протокола на молителя „К.К.“ ЕАД се задължава да заплати сумите по утвърдените
финансови разчети по т. 1.1. в едномесечен срок, а
според протокола на ответника „Л.“ ООД се задължава да заплати сумите по
утвърдените финансови разчети по т. 1.1. в
едномесечен срок. Макар никоя от страните да не е оспорила изрично
автентичността на екземпляра, представен от насрещната страна, то очевидно само
един от двата текста може да бъде автентичен. Според настоящия състав
автентичен е вариантът на протокола, представен от ответника по две основни
съображения: първо, само в този вариант текстът на т. 1.2. кореспондира със
съдържанието на т. 2.3., като и двете клаузи се отнасят до изплащане
задълженията на „Л.“ ООД към „П.“ АД и второ, в дневния ред на ОС от 20.01.2000
г. изобщо не е включен въпрос за встъпване или заместване в дълг на „Л.“ ООД от
„К.К.“ ЕАД. Ето защо, във варианта представен от
ответника Протоколът от 20.01.2000 г. всъщност изобщо не съдържа изявление на „К.К.“ ЕАД, с което поема задължение да изплати дълг на „Л.“
ООД към „П.“ АД, съотв. – с договора за цесия се
прехвърля само задължението на „Л.“ ООД по договора за заем от 16.06.1999 г.
Дори да приемем, че
автентичен е протоколът, представен от молителя и действително „К.К.“ ЕАД се е задължило да заплати в едномесечен срок сумите
по финансовите разчети по т. 1.1., по делото не са
представени посочените финансови разчети, поради което не се установява, че
задължението на „Л.“ ООД към „П.“ АД по Договор за заем от 16.06.1999 г. е едно
от включените в разчетите задължения, които поема „К.К.“
ЕАД (без да е ясно дали встъпва в задълженията наред с „Л.“ ООД или го замества
в дълг). Аргумент за противното е и текстът на т. 2.3. от Протокола, идентичен
и в двата представени протокола, че задълженията на „Л.“ ООД по сключения между
него и „П.“ АД договор за заем на парични средства от 16.06.21999 г. на обща
стойност 1 104 702 деноминирани лева ще се считат погасени от момента
на възстановяване на дължимите суми от „Л.“ ООД на „П.“ АД, съгласно
утвърдения финансов разчет по т. 1.1. В тази точка от
протокола изрично е посочено, че заемът се възстановява от „Л.“ ООД чрез
изплащане на суми, посочени във финансовите разчети, а обстоятелството, че относно
заема е предвидена отделна уговорка и че същият се заплаща от „Л.“ ООД по-скоро говори, че той не е включен в частта
на финансовите разчети, чието заплащане е вменено в задължение на „К.К.“ ЕАД. Тази уговорка явно идва да преуреди
начина, по който става издължаването на заемната сума – чрез плащане на парични
суми вместо чрез прехвърляне на собственост, както е уговорено първоначално в
договора за заем. Както бе посочено, поради липса на финансовите разчети по т.
1.1. от Протокола, не може да се приеме, че с някое
от изявленията си по Протокола „К.К.“ ЕАД е встъпило
в дълга или е заместило в дълга по договора за заем „Л.“ ООД, който е преоформен в паричен с т. 2.3. от Протокола. Липсва и друг,
отделен документ, чрез който законният представител на дружеството да е изразил
воля за такова встъпване или заместване в дълг. Следователно с договора за
цесия се прехвърля само задължението на „Л.“ ООД по договора за заем от
16.06.1999 г., не и несъществуващо задължение на „К.К.“
ЕАД.
Както бе посочено, молителят
дължи главно и пълно да докаже съществуването на вземане по търговска сделка.
Такова доказване не се установява и при съобразяване писмото на ликвидатора на
„К.К.“ ЕАД - В.М.с изх. № 220/04.04.2006
г. до управителя на „Ф.А.М.“ ЕООД, с което заявява, че документите за вземането
са налични в дружеството и няма спор относно неговата дължимост,
изискуемост и размер. Посоченото изявление не представлява изрично признание
на вземането, но дори да се приеме, че ликвидаторът изрично признава вземането,
то това извънсъдебно признание не е достатъчно, за да се приеме, че ищецът
пълно и главно е доказал съществуването му. Това е така, защото признанието –
съдебно или извънсъдебно, трябва да се преценява съобразно с всички
обстоятелства по делото – чл. 175 ГПК. А съществуването на признатото вземане
не се потвърждава нито от документа, сочен от молителя като източник на
вземането му (Протокола от ОС на съдружниците в „Л.“
ООД от 20.01.2000 г.), нито от счетоводните записвания на ответното дружество,
в които и двете вещи лица по изслушаните ССЕ изрично са посочили, че това
вземане не е осчетоводено. Т.е., не отговаря на посоченото от ликвидатора, че
документи за вземането се намират в дружеството, нито пък това вземане е
признато чрез осчетоводяването му като задължение към „П.“ Ад или цесионера „Ф.А.М.“ ЕООД.
Молителят е сочил, че има и
друго вземане към ответника – такова за 9
216.23 лева. Видно обаче от представените доказателства за него –
Решение № 2859/28.04.2017 г. на СГС, ІV-д отделение по гр.д. № 9536/2016 г.,
същото произтича от неоснователно обогатяване, а не е свързано с търговска
сделка, поради което не е годно до легитимира кредитора по молба за откриване
производство по несъстоятелност на ответника.
Липсата на доказано парично вземане
по търговска сделка обосновава липса на материалноправна
легитимация у „Ф.А.М.“ ЕООД по молбата откриване на производство по
несъстоятелност на „К.К.“ ЕАД, поради което молбата
му следва да бъде отхвърлена само на това основание. Следователно безпредметно
е да бъде разглеждано финансово-икономическото състояние на „К.К.“ ЕАД – в ликвидация.
По разноските. Ответникът
има право на разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, каквито се претендират в
размер на 1200 лева – за вещо лице, каквито действително са направени по делото,
поради което молителят следва да бъде осъден да му ги заплати.
Воден от изложеното и на осн. чл. 631 ТЗ, съдът
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата с правно
основание чл. 625 ТЗ, депозирана от „Ф.А.М.“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** за откриване производство
по несъстоятелност на „К.К.“ ЕАД – в ликвидация, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление ***, с твърдения за неплатежоспособност
на ответното дружеството.
ОСЪЖДА „Ф.А.М.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „К.К.“ ЕАД – в ликвидация, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление ***00 (хиляда и
двеста) лева – разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд -
София, в 7-дневен срок от датата на съобщаването му на страните по реда на ГПК.
СЪДИЯ: