№ 28
гр. София, 09.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502336 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по жалба на ЗК Лев инс АД срещу решението на СГС, І-12 състав от
10.05.2021г. по гр.д.№ 11432/2018г., с което е осъдено дружеството да плати на И. Б. Ч. ЕГН
**********, на основание чл. 226 КЗ/отм./ , 60 000 лева обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на баща му Б. Т. Ч., настъпила в резултат от ПТП от 12.09.2013г., ведно със
законната лихва от 12.09.2013г.
Въззивникът иска отмяна на решението в частта, с която искът е уважен за разликата над
30 000 лева, като твърди, че в нарушение на чл. 51, ал.2 ЗЗД първостепенният съд е отказал
да намали обезщетението поради съпричиняване от пострадалия, а приносът на последния за
настъпване на противоправния резултат е 50%. Твърди, че вземането за лихва е погасено по
давност, чиито срок е тригодишен.
Въззиваемият И. Б. Ч. оспорва жалбата. Признава, че е налице съпричиняване, но
възразява срещу размера на приноса, и твърди, че намаляването на обезщетението съгласно
чл. 51, ал.2 ЗЗД би довело до несправедлив размер на обезщетението.
Въззиваемият по евентуалните искове, които не са били разгледани от първата инстанция,
Г. С. В. не взема становище по жалбата.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269, ал.1 ГПК,
намира решението в обжалваната част за валидно, допустимо и частично неправилно.
Съображенията на въззивния съд, формирани в отговор на оплакванията по жалбата и
възраженията на въззиваемия, са следните:
По делото е безспорно установена материалноправната легитимация на страните – на
ищеца, като низходящ на починалия в резултат от ПТП от 12.09.2013г. Б. Ч. и на ответника -
1
в качеството му застраховател на гражданската отговорност на прекия причинител на
вредата – Г.В. .
На основание чл. 300 ГПК гражданският съд приема, че смъртта на Б.Ч. е причинена от
Г.В. , при управление на автомобила в нарушение на чл. 20, ал.1 ЗДвП - така влязла в сила
присъда от 28.02.2018г. по нохд №5361/2017г. по описа на СГС, НО, 19 състав.
Ответникът своевременно е направил възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от починалия, като с отговора на исковата молба е заявил, че Б. Ч. е предприел
пресичане на пътното платно в нарушение на чл. 113, ал.1 т.1 ЗДвП на необозначено място,
без да се съобрази с разстоянието до приближаващото се ППС и скоростта му, а в
нарушение на чл. 114, т.1 и 2 ЗДвП е навлязъл внезапно на платното за движение и при
ограничена видимост. Последното е отречено от вещото лице Д. в заключението на АТЕ от
18.12.2020г. и не е спорно пред настоящата инстанция.
Установено е по делото, а и е безспорно между страните пред настоящата инстанция, че
пострадалият е нарушил правилото на чл. 113, ал.1 т.1 ЗДвП. Той е предприел пресичане на
необозначено място и макар да е имал видимост към приближаващия се автомобил не е
спрял на непрекъснатата осева линия, за да изчака преминаването му. По този начин
пострадалият е допринесъл за настъпване на сблъсъка с автомобила. Съдът определя на 10
% осъществения по описания начин принос. Неоснователно е възражението на ответника за
по – висок размер на съпричиняването. По делото е категорично установено, че ударът е
настъпил извън опасната зона за спиране на автомобила, бил е предотвратим при избраната (
макар и в нарушение на закона) скорост от 69 км/ч и се дължи единствено на факта, че
делинквентът се е разсеял за момент и е отклонил вниманието си. В тази връзка
противоправното поведение на пострадалия е допринасящо в минимална степен за сблъсъка.
Не е предмет на спор пред настоящата инстанция, че справедливият размер на
обезщетението за понесените от ищеца болки и страдания от загубата на баща му възлиза
на 60 000 лева. При основателност на възражението по чл. 51, ал.2 ЗЗД съдът дължи
намаляване на справедливия размер на обезщетението, който в случая съвпада и с
претендирания. В нарушение на закона първостепенният съд е отказал да го намали.
Предвид определения от въззивния съд размер на приноса, следващото се на ищеца
обезщетение възлиза на 54 000 лева ( 60 000 лева минус 10% от 60 000 лева). Искът е
основателен и доказан до този размер.
Върху така определения размер на обезщетението се дължи лихва от датата на ПТП-
12.09.2013г. Ответникът е направил своевременно ( с отговора по чл. 131 ГПК) възражение
за погасяване по давност на акцесорната претенция за мораторна лихва. В обжалваното
решение липсва произнасяне по това възражение. Въззивният съд го намира за основателно.
За периода 12.09.2013г – 06.12.2015г. лихви върху обезщетението не се дължат, тъй като
вземането за тях е погасено с изтичане на тригодишния давностен срок.
Въззивният съд не обсъжда приетото за неоснователно от първата инстанция възражение
за погасителна давност досежно главницата, тъй като в жалбата на ответника липсват
оплаквания срещу правилността на съответния извод в обжалваното решение.
Предвид изложеното, въззивният съд следва да отмени решението в частта, с която искът
е уважен за разликата над 54 000 лева до 60 000 лева и са присъдени мораторни лихви за
периода преди 06.12.2015г. и го отхвърли в отменената част, и потвърди решението в
останалата обжалвана част, с която искът е уважен за разликата над 30 000 лева до 54 000
лева.
При този изход на спора, на ищеца се следват разноски за адвокатски хонорар за
представителство пред въззивната инстанция, съразмерно на отхвърлената част от жалбата,
или 1132 лева, а на ответника – разноски за двете инстанции съразмерно на отхвърлената
част от иска или 380, 50 лева.
Присъдените от СГС разноски подлежат на корекция, като тези, в полза на ищеца, бъдат
намалени на 2547 лева; а тези в полза на СГС – на 2160 лева.
Така мотивиран, съдът
2
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на СГС, І-12 състав от 10.05.2021г. по гр.д.№ 11432/2018г. в
частите, с които:
е уважен предявения иск по чл. 226, ал.1 КЗ/ отм./ за разликата над 54 000 лева до 60 000
лева;
присъдена е законна лихва върху обезщетението от 60 000 лева за периода 12.09.2013г.-
06.12.2015г.;
присъдени са, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, разноски над 2547 лева и
е присъдена, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, държавна такса по сметка на СГС над 2160
лева.
и ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Б. Ч. ЕГН **********, съдебен адрес адв .А.Т., гр.***, ул.
*** № 56, ет.3 срещу ЗК Лев инс АД, гр.София, бул. Симеоновско шосе № 67А иск по чл.
226, ал.1 КЗ /отм./ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Б.
Т. Ч., настъпила в резултат от ПТП от 12.09.2013г., за разликата над 54 000 лева до 60 000
лева.
ОПРЕДЕЛЯ за начален момент, от който се дължи законна лихва върху обезщетението
по чл. 226, ал.1 КЗ / отм/ , датата 06.12.2015г.
ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС, І-12 състав от 10.05.2021г. по гр.д.№ 11432/2018г.
в останалата обжалвана част, с която е уважен иска за разликата над 30 000 лева до 54 000
лева.
ОСЪЖДА ЗК Лев инс АД, гр.София, бул. Симеоновско шосе № 67А да плати на И. Б. Ч.
ЕГН **********, съдебен адрес адв .А.Т., гр.***, ул. *** № 56, ет.3, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК, сумата 1132 лева за разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА И. Б. Ч. ЕГН **********, съдебен адрес адв .А.Т., гр.***, ул. *** № 56, ет.3 да
плати на ЗК Лев инс АД, гр.София, бул. Симеоновско шосе № 67А, на основание чл. 78, ал.3
ГПК, сумата 380,50 лева - разноски за двете инстанции.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3