МОТИВИ към
Присъда № 17/25.07.2018 година по
НОХ дело
№ 143/2018 година на РАЙОНЕН СЪД – гр.А.
Производството е образувано по обвинителен
акт на А.ка районна прокуратура против М.Г.М., ЕГН **********, роден на *** ***, български
гражданин, със средно образование, неженен, трудово ангажиран, неосъждан
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
по реда на чл. 78а от НК /реабилитиран/, по обвинение в това, че на 11.04.2018
г., около 23:00 часа, в гр. А., обл.Б.ка, по ул.„***“, в близост до
кръстовището й с ул. „***“, с посока на движение към ул. „***“, управлявал МПС (моторно превозно средство) -
собствения си лек автомобил марка ***, без съответно свидетелство за
управление, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за
временно отнемане на СУМПС (свидетелство за управление на МПС) със ЗППАМ
(Заповед за прилагане на принудителна административна мярка) №
17-0769-002971/12.10.2017г. влязла в законна сила на 10.11.2017 г., след като
на 26.10.2017 г. е връчена лично на М.М. - престъпление по чл. 343В, ал. 3,
вр. с ал. 1 от Наказателния кодекс (НК).
Районна прокуратура – А., след редовно призоваване се
представлява в съдебно заседание от
прокурор Павел Манукян, който поддържа обвинението. В проведеното
последно заседание и след представяна на доказателства за настъпила спрямо
подсъдимия реабилитация представителят на РП-А. прокурор Живка Мангърова пледира
за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и за определяне на административно наказание около законовия минимум – глоба
от 1 000 /хиляда/ лева.
Подсъдимият М.Г.М., редовно призован, се явява пред
съда и поддържа заявеното становище от досъдебното производство, с което не признава
вината си по предявеното обвинение. Моли за оправдателна присъда като алтернативно
и с случай, че бъде признат за виновен, пледира за налагане на минимално
наказание глоба.
След съвкупна преценка на доказателствата, събрани по
делото и на разпоредбите на закона, Районен съд - гр.А., приема за установено
от фактическа и правна страна, следното:
Подсъдимият М.Г.М. е роден на *** ***, с постоянен
адрес:***, български гражданин, със средно образование, неженен, трудово
ангажиран, неосъждан - освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.
78а от НК, видно от служебно приложената справка за съдимост /реабилитиран по
право/.
Не е спорно по
делото, че подс.М.Г.М. е неправоспособен да управлява МПС, след като е
загубил провоспособност, поради
обстоятелството, че по реда на чл. 157, ал. 4 от НК са му отнети всички контролни
от талона.
М. е придобил
правоспособност да управлява МПС /притежавал
е свидетелство за управление на МПС/,
видно от справката, издадена от органи на МВР /на л.18 от ДП/. Впоследствие
тази правоспособност е загубена, поради отнемане на всички контролни точки.
Спрямо подсъдимия
е била наложена принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство – ЗППАМ (Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка) № 17-0769-002971/12.10.2017 г.,
влязла в законна сила на 10.11.2017 г. Съгласно отбелязването на заповедта, същата че е връчена лично на подс.М. на
26.10.2017 г. По силата на тази мярка, свидетелството е било отнето. Въпреки
това обстоятелство подсъдимият управлявал МПС, в срока на изтърпяване на
принудителната административна мярка.
На 11.04.2018
г., след влизане в сила на цитирания по-горе административен акт, М. решил
отново да управлява МПС. В неустановен точно час, преди 23:00 часа, се качил на
МПС – в собствения си лек автомобил марка *** и го привел в движение. Докато
управлявал автомобила, около 23:00 часа, в гр.А., обл.Б., по ул.„***“, в
близост до кръстовището й с ул. „***“, с посока на движение към ул. „***“, той
се разминал с патрулен автомобил, в който били свидетелите Х.Т.Х., И.В.И. и И.Р.Т.,
тримата полицейски служители, изпълняващи служебните си задължения. Полицаите
веднага разпознали както автомобила, така и самия подсъдим М., тъй като последният живеел в непосредствена
близост до местоработата им – сградата на полицейското управление в гр. А.. Освен това, същият имал и множество
предходни нарушения на Закона за движение по пътищата. Ето защо и предвид
ежедневните срещи с полицаите, предвид съседството на дома му с полицейското
управление, М. бил категорично разпознат тримата свидетели. Служителите на МВР
веднага последвали автомобила, управляван от подсъдимия. Опитали се, чрез
включени светлини и звуков сигнал да го накарат да спре, но той не продължил
движението си по третокласен път № 208, с посока на движение към Асфалтова
база. Полицаите го следвали и уведомили дежуриния в РУ МВР – А., в случай, че
има колеги от РУ МВР – Р., за да го спрат. Полицейският автомобил следвал
автомобила, управляван от обвиняемия до КПП на разклона за с. Р., като подсъдимият
продължил движението си в посока към с. Дъскотна. На следващия ден, след
явяване на лицето в РУ МВР А., му бил съставен АУАН /л. 4 от ДП/.
Разпитан като
обвиняем, М. е дал обяснения, като не признава вината си. В съдебно заседание
поддържа същото становище, като твърди, че не е управлявал автомобил на
посочената дата. Излага напълно нелогични обяснения, че междувременно продал
автомобила на непознато лице, чиито имена не може да посочи, а самият той на
инкриминираната дата – от късния следобед /около 17,00часа/ до следващата
сутрин бил в гр.Б., съвсем сам – първоначално в заведение, което не може да
посочи, а впоследствие - обикаляйки морския бряг отново сам. Въпреки предоставената
му възможност не ангажира никакви доказателства в подкрепа на изложеното
обяснение, което освен абсолютно нелогично и житейски необосновано, се
опровергава чрез събраните в хода на съдебното дирене свидетелски показания.
Описаната
фактическа обстановка се потвърждава от и от приложените по ДП доказателствени
материали: протоколи за разпити на свидетели: протоколи /л. 11 – Х., л. 12 – И.,
л. 3 Т./; справка за съдимост на обвиняемия /л. 16/, копие от Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка /л. 22/, справка от сектор МВР
за нарушител/водач /л. 18/, докладна записка от служители в МВР.
Приложена е справка за съдимост на подсъдимия,
от която е видно, че не е осъждан и макар да е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Раздел четвърти на глава VІІІ от НК е реабилитиран.
При така изложената фактическа обстановка съдът намира
за безспорно, че с извършеното М. е осъществил, както от обективна, така и от
субективна страна състава на престъпление чл.343в,
ал.3, вр. с ал.1 от НК.
Налице са предпоставките на чл. 78а, ал.1 от НК - за
извършеното от дееца престъпление по чл.343в,
ал.3 от НК законът предвижда
наказание Лишаване от свобода, чийто размер е от една до три години и глоба в
размер от двеста до хиляда лева. Изложеното сочи, че са налице предпоставките
на чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност,
като за извършеното деяние следва да му бъде наложено административно наказание
“глоба”, определена в границите, установени в закона в разпоредбата на чл. 78а
от НК. Съдът съобрази конкретната степен на обществена опасност на деянието и
личността на дееца и счете, че на същия следва да бъде наложена глоба към
минималния размер, а именно в размер на 1 000,00 лева.
Не са налице констатирани отегчаващи вината
обстоятелства, поради което съдът намира, че санкция в посочения размер
най-добре би постигнала необходимото предупредително и превъзпитателно
въздействие. Според настоящия състав същата съответства на характера и степента
на обществена опасност на деянието и на
личността на дееца и в максимална степен
обезпечава целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл. 36 от
Наказателния кодекс.
Мотивиран от изложените съображения и на основание
чл.378, ал.4, т.1 от НПК във вр. с
чл.78а от НК, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: