Р Е Ш Е Н И Е
№ 880
гр.
Хасково, 03.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО,
в публично
заседание на шести ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ
БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА
КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
при секретаря Мария Койнова и в присъствието на
прокурор Елеонора Иванова
от ОП- Хасково, като
разгледа докладваното от съдия
Костова АНД (К) № 1013
по
описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
касационно по реда на чл.63, ал.1, пр. 2 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Община Харманли, представлявана от кмета М. К., против
Решение №122 от 04.07.2019г., постановено по НАХД №114 по описа на Районен съд
– Харманли за 2019г.
В касационната
жалба се твърди, че решението било неправилно, необосновано и постановено при
нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Противоречало и на
доказателствата по делото. Сочи се, че съдът бил длъжен да извърши служебна
проверка за правилността, обосноваността и съответствието с процесуалните
правила на обжалваното наказателно постановление, но това не било сторено. Не
бил направен пълен и верен анализ на доказателствените материали, като съдът не
установил законосъобразно релевантните за изхода на производството факти.
Установената фактическа обстановка била възприета при неспазване на
процесуалните правила за оценката им и за формиране на вътрешно убеждение.
Констатациите по фактите не били установени по безспорен начин по същество.
Счита се, че изводите на съда не са в съответствие с изискванията за обективно,
пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, тъй като не
били посочени съображения за това кои факти се приемали за установени и въз
основа на какви доказателства. Сочи се, че допуснатите процесуални нарушения
при оценката на доказателствата довели до неправилно приложение на материалния
закон и незаконно признаване на Община Харманли за виновна. Оценката на
съдържанието на доказателствените източници била превратна, най-вече на
гласните такива. Последните неправилно били кредитирани с достоверност, респ. с
недостоверност тези на Община Харманли. Твърди се също, че съдът не взел
предвид липсата на реквизити на АУАН и НП по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и
допуснатите при издаването им нарушения. В тази връзка се счита, че посочената
в акта административна норма не съответствала на отразената в обстоятелствената
част фактическа обстановка, същевременно не били посочени административните и
административнонаказателните норми, които били нарушени. В акта не били описани
всички обективни и субективни признаци на нарушението. Нарушена била
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Всичко това, в нарушение на закона,
не било обсъдено и съобразено от съда. Не било отчетено и че в дадената правна
квалификация била вписана само общата норма на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, без да
била посочена конкретната нарушена материалноправна норма. Това не било
посочено от съда, което довело до постановяване на съдебния акт в нарушение на
материалния закон. Иска се отмяна на решението на районния съд и на
потвърденото с него наказателно постановление. В случай, че се приеме, че
обжалваното решение, ведно с наказателното постановление, са правилни и
законосъобразни, се моли размерът на наложената на Община Харманли имуществена
санкция да бъде редуциран до минимално предвидения размер в разпоредбата на
чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ.
Ответникът по
касационната жалба, Държавна агенция за метрологичен и технически надзор -
София, редовно призован, не изпраща
представител. В писмено становище, подадено от пълномощник, се излагат доводи
за законосъобразност на съдебното решение и наказателното постановление.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково пледира съдебното решение да бъде оставено в
сила.
Касационната
инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените
касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу
неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
С Решение №122/04.07.2019г.,
постановено по НАХД №114/2019г., Районен съд – Харманли потвърдил Наказателно
постановление (НП) №НЯСС-76 от 07.03.2019г., издадено от Заместник-председателя
на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на
Община Харманли, за нарушение на чл.190а, ал.2 във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от
Закона за водите (ЗВ), на основание чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.
За да постанови
решението си, районният съд е приел, че няма никакви пропуски и нарушения при
издаване на наказателното постановление. Счел е за доказано извършването на
процесното административно нарушение. Преценил, че същото не може да бъде
определено като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Посочил, че на Община
Харманли е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева, която според
съда съответствала на тежестта на нарушението и с която ще се постигнат целите
на наказанието, регламентирани в чл.12 от ЗАНН.
Касационната
инстанция изцяло споделя изводите на районния съд.
В случая не са
налице допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи
административнонаказателното производство. Не се споделят възраженията за
незаконосъобразност, както на АУАН, така и на НП. АУАН съдържа всички
необходими реквизити по чл.42 от ЗАНН, като същият е предявен на упълномощен
представител на нарушителя и подписан без възражения. Спазени са и сроковете по
чл.34 от ЗАНН. Не са налице и допуснати съществени процесуални нарушения и при
съставянето на наказателното постановление, което съдържа всички законови
изисквания, визирани в чл.57 от ЗАНН. Ясно са посочени датата, мястото на
нарушението и в какво се изразява същото, както и нарушените разпоредби.
Правилно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на Община Харманли.
Съгласно
разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите (в приложимата редакция
на разпоредбата), председателят на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл.190, ал.4 имат
право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на
съоръженията към тях, съобразно правомощията си по този закон и наредбата по
чл.141, ал.2, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на
техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти,
с изключение на язовирите по приложение №1 към чл.13, т.1, за намаляване на
водните обеми, за което уведомява съответната басейнова дирекция, както и да
определят срок за тяхното изпълнение.
Според
разпоредбата на чл.190а, ал.2 от ЗВ (нова – ДВ, бр.55 от 2018г.), собствениците
на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по
ал.1, т.3 и по чл.138а, ал.3, т.5.
Нормата на
чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ (в приложимата редакция) предвижда, че се наказва с
глоба, съответно с имуществена санкция, от 1000 до 20 000 лева, физическото или
юридическото лице, което не изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.5 или
задължение по чл.190а, ал.2.
По делото не е
спорно, че санкционираното лице Община Харманли не е изпълнило в указания му
срок задължително предписание, дадено му съгласно разпоредбата на чл.190а,
ал.2, във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, с констативен протокол № 07-05-356/16.05.2018г.
на ГД “Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, в качеството на
собственик на язовир, предвид което с това си поведение осъществява от
обективна страна състава на вмененото му с АУАН и НП нарушение. Ето защо
правилно и напълно законосъобразно се ангажира и неговата
административнонаказателна отговорност на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ.
Неоснователно е
оплакването за недоказаност на нарушението. Настоящата инстанция приема за
безспорно, че събраните по делото доказателства са достатъчни и водят до
формирания от районния съд извод за законосъобразност и правилност на
издаденото НП. Точно и ясно се сочи изпълнителното деяние на нарушението и
обективния фактически състав на същото, като няма допуснато нарушение на
правото на защита на дееца. Фактическата обстановка е и правилно установена и
съответства на действително установеното пред съда положение. Правилно е
прието, че санкционираното лице - Община Харманли, не е изпълнило в указания му
срок задължителното предписание, дадено съгласно разпоредбата на чл.190а, ал.1,
т.3 от ЗВ, предвид което същото с това си бездействие осъществява състава на
вмененото му с АУАН и НП нарушение. Ето защо, правилен е извода за
законосъобразно ангажиране на неговата административнонаказателна отговорност
на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ.
Неоснователни са
и твърденията за незаконосъобразно установяване на релевантните за изхода на
делото факти. Настоящият състав приема, че при правилно установена фактическа
обстановка, районният съд достига до законосъобразни правни изводи,
съответстващи на събраните по делото доказателства. Последните са правилно
ценени от районния съд във връзка с останалите доказателства по делото, поради
което възприетата от него фактическа обстановка е и безспорно установена.
Обстоятелството, че анализирайки събраните в хода на производството доказателства,
съдът прави извод, различен от очаквания от жалбоподателя, не е основание за
отмяна на съдебния акт. Правилно са ценени и свидетелските показания на
актосъставителя, а и същите изцяло кореспондират с посочените в АУАН факти.
Правилно е
прието от районния съд, че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Действително не се установява да са настъпили някакви вредни последици за
хората, околната среда или инфраструктурата от така извършеното нарушение, но
това само по себе си не води автоматично до маловажност на нарушението, още
повече че законодателят не диференцира това дали едно неизпълнено предписание е
нарушение или не според това дали е свързано с настъпването на някакви вредни
последици. За да се прецени приложението на чл.28 от ЗАНН релевантни са не само
липсата на вредни последици или тяхната незначителност, но и другите
обстоятелства, които могат да обосноват изводи в тази насока. В случая
безспорно обаче вредни последици, при това значителни и касаещи живота и
здравето на хората, могат да настъпят вследствие неизпълнението на дадените на
Община Харманли предписания.
След извършената
преценка относно наложената имуществена санкция, районният съд правилно е
приел, че същата е правилно определена, като изложените в тази насока мотиви в
обжалваното решение изцяло се споделят и не е необходимо да се преповтарят.
Предвид
изложеното, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по
делото и са неоснователни. Обжалваното решение е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в
сила.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №122 от 04.07.2019 г., постановено по НАХД №114
по описа на Районен съд – Харманли за 2019 година.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.