Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1733 05.07.2019 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
ХVI граждански състав
На втори
май две
хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИЯ ПЕТРОВА
при
секретаря Марина Димова
изслуша
докладваното от съдията Петрова
гражданско
дело № 4920/2018г.
и за да се
произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, с която е предявил срещу ответника П.А.П.,
с ЕГН **********,***, обективно съединени искове с правно основание чл. 422 вр.
с чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 99, вр. с чл. 240 и чл.
86 от ЗЗД за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца следните суми: сумата от 1113.82 лева (хиляда сто и тринадесет лева и
осемдесет и две стотинки), представляваща неизплатена главница по договор за
паричен кредит № ********* от 16.07.2015 год., сключен между ответника и
„Провидент Файненшъл България” ООД, което вземане кредитодателят е прехвърлил
на цесионера - ищец „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, сумата от 219.69
лева (двеста и деветнадесет лева и шестдесет и девет стотинки) – договорна
лихва за периода от 05.03.2016г. до 10.09.2016 год., сумата от 46.38 лева
(четиридесет и шест лева и тридесет и осем стотинки) – такса за оценка на досие
за периода от 02.04.2016 г. до 10.09.2016 год., сумата от 881.39 лева
(осемстотин осемдесет и един лева и тридесет и девет стотинки) – такса „Кредит
у дома” за периода от 27.02.2016 г. до 10.09.2016 год., сумата от 104.48 лева
(сто и четири лева и четиридесет и осем стотинки) – обезщетение за забава за
периода от 19.05.2017г. до 29.03.2018 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 30.03.2018
год. до окончателното изплащане на вземането, за които суми ищецът се е снабдил
със заповед № 1173 от 02.04.2018г. за изпълнение в заповедното производство по
чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 2285/2018г. по описа на БРС.
Претендира присъждане и на направените в заповедното и в исково производство
разноски. Към исковата молба са представени писмени доказателства.
Искът е по чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.99 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В срока
по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения
особен представител, който е оспорил исковата претенция като недопустима и неоснователна по подробно развити в отговора си
съображения.
Предвид
доказателствата и закона, съдът намира следното:
Представен е договор за
потребителски кредит № ********* от 16.07.2015 год., сключен между П.А.П. и
„Провидент Файненшъл България” ООД, по силата на който кредиторът е предоставил
на ответника сумата от 2400 лева, а той се е задължил да му я върне, ведно с
възнаградителна лихва в размер на 473,37 лева, представляваща 31,82 % годишно.
Според договора, ГПР е в размер на 48 %. Дължимата сума по кредита възлиза на 4872.50
лева. Кредитът се погасява на 60 седмични вноски, като всяка вноска е в размер
на 81.21 лева с изключение на последната, която е в размер на 81.11 лева, а
датата на плащане на първата вноска е 23.07.2015г.
В исковата молба се съдържа
признание, че ответникът е заплатил сумата от 2611.22 лева, от които 1286.18
лева главница, договорна лихва – 253.68, такса оценка на досие – 73,62 лева и
такса за услуга „Кредит у дома“ – 997, 74 лева.
При негова доказателствена
тежест, ответникът не е ангажирал доказателства да е заплащал в срок
уговорените вноски на ищеца, поради което следва да се приеме, че останалите
суми, уговорени с договора, не са платени.
Установява се по безспорен
начин, че вземанията по кредита са прехвърлени с договор за цесия от
19.05.2017г., сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД и ищеца. В
приложението към договора за цесия фигурира ясно името на ответника и процесния
договор за кредит, поради което следва извод, че са прехвърлени в полза на
новия кредитор именно процесните вземания. Старият кредитор /цедент/ е подписал
пълномощно, с което е упълномощил новия кредитор /цесионер/ да уведомява от
негово име на основание чл.99, ал.3 ЗЗД всички длъжници за сключената цесия. В
изпълнение на пълномощното, новият кредитор, ищец по делото, е изпратил до
длъжника уведомително писмо за цесията. Видно е от данните по делото, че
писмото с уведомлението не е било връчено на ответника, поради което БРС
намира, че то следва да се счита за връчено с връчване на исковата молба на
особения представител в хода на исковото производство – чл.235, ал.3 ГПК.
Фактът, че ответникът се представлява от особен представител не е пречка за
връчване на уведомлението за цесията. Особеният представител действа по делото
от името на ответника. Той може да противопоставя на ищеца всякакви възражения,
отблъскващи иска – както процесуални, така и материалноправни /например
възражение за давност/. След като особеният представител може да релевира
всякакви възражения, логично е, а и равенството на страните в процеса го
изисква той да е адресат на заявления от страна на ищеца, които са
материалноправни по същността си и водят до изменение на спорното право, като
тези възражения могат да се вземат от съда предвид по чл.235, ал.3 ГПК. Разбира
се, особеният представител може да приема само такива заявления на ищеца, които
са свързани с предмета на делото, тъй като той има представителна власт само за
този спорен предмет. Да се приеме друго значи изцяло да се попречи на ищеца да
реализира правата си като кредитор и до голяма степен да се обезсмисли фигурата
на особения представител. Нарушава се и равенството в процеса, след като ищецът
няма да може да отправя заявления, свързани със спорното право до представителя
на ответната страна, докато последната ще може чрез същия този представител да
отправя всякакви възражения и заявления. Ето защо БРС счита, че няма пречка
съобщението за цесията да се връчи на особения представител. В случая е налице
такова връчване, поради което цесията е произвела действие по отношение на
длъжника.
Процесният договор за кредит
попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните
разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва
да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно
част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на
договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор.
БРС намира, че в случая има нарушение на т.11 от посочената разпоредба. В нея е
записано, че договорът за кредит следва да съдържа условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Районният съд отчита, че в случая договорът не съдържа погасителен план, който
да отговаря на законовите изисквания. В самия текст на договора е записано
само, че погасителните вноски са общо 60 на брой, с размер на вноската от 81.21
лева с изключение на последната вноска – 81.11 лева, посочен е и падежът на
първата вноска - 23.07.2015г. Няма данни обаче за датите на плащане на
погасителните вноски, което е задължителен реквизит от договора за кредит. Липсата на този реквизит е нарушение на
закона – чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, която норма е императивна, поради което
договорът на основание чл.22 ЗПК се явява недействителен.
Според чл.23 ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
След като в случая процесният договор е недействителен, длъжникът трябва да
върне само главницата, която е получил.
Както стана ясно, в договора се съдържа
признание, че кредитополучателят е получил главницата от 2400 лева /чл.27 от
договора/. Ищецът сам е заявил в исковата си молба, че част от сумите са
платени впоследствие от ответника. Това признание се подкрепя и от изготвената
съдебно-икономическа експертиза, която е установила, че до датата на цесията по
кредита са били платени суми от общо 2611.22 лева, като в предоставената на
експерта справка-извлечение не се съдържа информация кои точно задължения са
погасени с платените суми. Следователно ответникът е погасил изцяло главница
/това е чистата стойност на кредита/.
При така установеното искът по
чл.422, ал.1 ГПК за неплатена главница се явява неоснователен и следва да се
отхвърли. За сумите, представляващи договорна лихва, такса за оценка на досие,
такса „Кредит у дома“ и мораторна лихва, претенцията, по изложените по-горе
съображения, следва да се отхвърли, като неоснователна.
При този изход на спора на ищеца не
се дължат разноски.
По
изложените съображения, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б.против
П.А.П., с ЕГН **********,***, с правно основание чл.422 ГПК, за приемане за
установено между страните, че П.А.П., с ЕГН ********** дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
сумата от 1113.82 лева (хиляда сто и тринадесет лева и осемдесет и две
стотинки), представляваща неизплатена главница по договор за паричен кредит №
********* от 16.07.2015 год., сключен между ответника и „Провидент Файненшъл
България” ООД, което вземане кредитодателят е прехвърлил на цесионера - ищец
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, сумата от 219.69 лева (двеста и
деветнадесет лева и шестдесет и девет стотинки) – договорна лихва за периода от
05.03.2016г. до 10.09.2016 год., сумата от 46.38 лева (четиридесет и шест лева
и тридесет и осем стотинки) – такса за оценка на досие за периода от 02.04.2016
г. до 10.09.2016 год., сумата от 881.39 лева (осемстотин осемдесет и един лева
и тридесет и девет стотинки) – такса „Кредит у дома” за периода от 27.02.2016
г. до 10.09.2016 год., сумата от 104.48 лева (сто и четири лева и четиридесет и
осем стотинки) – обезщетение за забава за периода от 19.05.2017г. до 29.03.2018
год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК – 30.03.2018 год. до окончателното изплащане
на вземането, за което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК с № 1173 от 02.04.2018г. по ч.гр.д. № 2285/2018г. по описа на БРС.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ не се чете/
Вярно с
оригинала! МД