№ 31887
гр. София, 28.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110168771 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 105402/25.03.2025г., подадена чрез куриер от ответника
„. за допълване на определение № 10985/07.03.2025г. по гр.д.№ 68771/2024г. по описа на
СРС, 153 ти състав, в частта за разноските с искане в полза на ответника да бъдат присъдени
сторените от него разноски на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, тъй като делото е било
прекратено. Сочи се, че по делото са представени доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 2520 лева с ДДС, като така посоченият размер е дори под
минималния предвиден в Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещните страни по молбата – ищецът „.“ . изразява
становище с молба с вх.№ 136408/16.04.2025г., че искането за присъждане на разноски в
полза на ответника е неоснователно. Сочи се, че съдът следва да съобрази, че е направено
искане за присъждане на разноски само за предявения иск от ищеца, но не и по насрещния
иск. Изтъква се, че ответникът няма право да иска допълване на определението за
прекратяване чрез присъждане на разноски, тъй като не бил представил списък по чл. 80
ГПК, който бил необходим независимо, че се претендира само адвокатско възнаграждение.
Релевирано е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ответника, като се позовава на решение по дело .. Сочи се, че заплатеният
хонорар е за осъществяване и на други действия освен подаване на отговор на исковата
молба, като разпит на свидетели, изслушване на експертизи и т.н. Подчертава се,че
ответникът е можел да предположи, че делото ще бъде прекратено с оглед наличието на
арбитражна клауза.
Като взе предвид изложените в молбата доводи и данните по делото, съдът намира
следното:
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок, (срокът за обжалване
на определението, доколкото същото е връчено на ответника на 20.03.2025г, а молбата по
чл. 248 от ГПК е депозирана на 25.03.2025), поради което се явява процесуално допустима.
Следва изрично да се посочи с оглед възражението на насрещната страна по молбата, че в
1
конкретната хипотеза представянето на списък по чл. 80 ГПК не е изискване на допустимост
на молбата по чл. 248 ГПК. Съгласно задължителните указания на т. 8 от Тълкувателно
решение № 6/2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС липсата на
представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски
не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. В конкретния случай,
настоящият състав не се е произнесъл по своевременно заявената претенция на ответника за
разноски с прекратителното определение, поради следва да се произнесе по искането за
присъждане на разноски по реда на чл. 248 ГПК. Правната последица, установена с чл. 80,
изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на изменението на решението /определение/ в
частта му за разноските, а не по отношение на неговото допълване. В този смисъл е и
константната практика определение №10/15.01.2018г по ч.гр.д. № 4628/2017г. на ВКС, II г.о.,
определение № 149/.05.10.2016г по гр.д.№ 1733/2016г на ВКС, II г.о. Разгледани по
същество, искането се явява основателно.
Следва да се съобрази, че трайна и непротиворечива е съдебната практика, че за
разлика от хипотезата, когато разглеждането на делото приключва в открито съдебно
заседание, когато производството по делото приключва в закрито съдебно заседание,
страната може да поиска разноски и да представи доказателства за извършването им в срока
по чл. 248 ГПК (определение № 736 от 23.12.2010 г. по ч. гр. д. № 689/2010 г. на ВКС, ІV г.
о., определение № 688 от 27.10.2015 г. по ч. гр. д. № 5154/2015 г. на ВКС, ІV г. о.,
определение № 166 от 24.03.2017 г. по ч. т. д. № 504/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., определение №
401/17.09.2019т. по ч.т.д.№1708/2019г., ВКС, І т.о.). Няма спор и относно правомощията на
съда в производството по чл. 248 ГПК, да разгледа искането за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение.
Производството по делото е образувано по подадена от „.“ . срещу „. искова молба за
присъждане в полза на ищеца на сумата от 18620 лева, представляваща незаплатена наемна
цена за периода от 20.05.2024г до 02.10.2024г по договор за базиране на въздухоплавателно
средство и ползване на летищни площи от 27.09.2023г, ведно с подписаните към него
допълнителни споразумения.
От името на ответника „.“ . е подаден отговор на исковата молба, в който е направено
възражение за неподведомственост на делото на Софийски районен съд, поради наличието
на валидна арбитражна клауза. Предявен е в условията не евентуалност /в случай че делото
не бъде прекратено/ и насрещен иск. В отговора на исковата молба е направено и искане за
присъждане на сторените по делото разноски, като към отговора на исковата молба е
представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено заплащането па
банков път на сумата от 2520 лева с ДДС за процесуално представителство по предявения от
„.“ . и сумата от 3240 лева с ДДС за процесуално представителство по насрещния
иск.Представена е и фактура за дължимото адвокатско възнаграждение, ведно с платежно
нареждане, удостоверяващо плащане на сумата, посочена в договора за правна защита и
съдействие.
С определение № 10985/07.03.2025г по гр.д.№ 68771/2024г по описа на СРС, 153
2
състав, съдът е прекратил производството по делото, като е приел, че същото не е
подведомствено на държавния съд и спорът следва да бъде разгледан от арбитражен съд, но
не пропуснал да се произнесе по искането на ответника за присъждане на разноски по
делото.
Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване
на делото, доколкото с връчването на препис от исковата молба на ответника, същият вече
става част от производството, а в настоящия случай ответникът е проявил и активност, като
в срока по чл. 131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба, за което ответникът „. е
ангажирал свой процесуален представител, който е изготвил отговор на искова молба.
Следва изрично да се отбележи, че видно от самата молба по чл. 248 ГПК ответникът
претендира единствено разноски за подаване на отговор на исковата молба, а не и за
подаване на насрещна искова молба, за която изрично е посочено, че следва да се счита
депозирана само ако производството по делото продължи пред Софийски районен съд.
Съобразно разясненията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по
тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, за доказване заплащането на претендирания
адвокатски хонорар по делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен
между ответника и процесуалния му представител, в който е договорено заплащането на
възнаграждение в размер на 2520 лева с ДДС, ведно с фактура и платежно нареждане, от
което е видно, че сумата е изплатена изцяло. Следователно от страна на ответника е
доказано, че е сторил разноски във връзка с образуваното производство. Предвид това на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК именно в негова полза следва да бъдат присъдени разноски.
От името на ищцовото дружество е релевирано обаче възражение по чл. 78, ал. 5 от
ГПК за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, което
възражение се явява основателно.
При определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско
възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от
посочените в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения
за адвокатска работа, минимални размери. В подкрепа на това е и разрешението по т. 1 от
решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело ., с което се приема, че
чл.101, § 1 ДФЕС, вр. чл. 4, § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, § 1,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение. Ето защо при извършване на преценката си за размера на дължимото
възнаграждение съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност на делото,
извършените процесуални действия, положените усилия. (в този смисъл определение №
1016/06.03.2024 г. по ч.гр. д. № 4123/2023 г. по описа на ВКС, IVг.о). В този смисъл е и
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗА, съгласно която размерът на адвокатското възнаграждение,
следва да е справедлив и обоснован. С оглед на гореизложеното справедливият и обоснован
3
размер на възнаграждението се определя от една страна от защитавания интерес, а от друга -
от фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа. В
настоящия случай от процесуалния представител на ответника е депозиран отговор на
искова молба, като делото не се отличава с изключителна правна и фактическа сложност, а
материалният интерес по него е 18 620 лева. Именно при съобразяване на това Софийски
районен съд приема, че като ориентир при определяне на размера на дължимото
възнаграждение за подготовка и изготвяне на отговор на исковата молба, в който страната с
оглед предвидените преклузии по чл. 133 ГПК е следвало да релевира всички относими
възражения, следва да се използва именно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа и разпоредбата на § 2а ДР към Наредбата, по
правилата на който размерът на адвокатското възнаграждение би бил 2490.96 лева с ДДС за
вземане в размер на 18620 евро. Ето защо настоящият състав счита, че адвокатско
възнаграждение в размер на 2490.96 лева за подаване на отговор на исковата молба не се
явява прекомерен, във връзка с осъществената от процесуалния представител дейност по
подготовка и подаване на отговора на искова молба. Именно до този размер следва да бъде
намалено адвокатското възнаграждение.
Ето защо съдът счита, че подадената от ответника молба по чл. 248 от ГПК за
допълване на определението за прекратяване на производството по делото следва да бъде
уважена и в негова полза да бъдат присъдени разноски за адвокат в размер на 2490.96 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 10985/07.03.2025г по гр.д.№ 68771/2024г по описа на
СРС, 153 състав, в частта за разноските, като ОСЪЖДА ., ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.., да заплати на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК на „., ЕИК
**********, със съдебен адрес в гр., сумата от 2490.96 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение пред Софийски районен съд.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4