Решение по дело №1591/2013 на Районен съд - Сливен

МОТИВИ: Производството е образувано по повод постановление на РП-Сливен, с което се иска налагане на административно наказание на обв. Д.М.Г. по реда на чл.78А от НК за извършено от него престъпление по чл. 313 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК.

В с.з. РП-Сливен, редовно призована не изпраща свой представител.

В с.з. обвиняемият, редовно призован се явява лично и с процесуален представител. Не се признава за виновен като заявява ,че не е извършил умишлено недекларирането , а поради несъобразителност и незнание. Моли да бъде оправдан . Процесуалния му представител пледира за оправдателна присъда като счита, че деянието не е извършено както от обективна така и от субективна страна .

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

От 2001 г. обв. Г. работил като полицай в група „Патрулно постова служба”, сектор „Охранителна полиция” при РДВР-Сливен на основание Заповед № 71/01.09.2001 г.

След постъпването на работа до настоящия момент заемал различни длъжности в органите на МВР като през периода от 06.10.2006 г. до 29.04.2010 г. бил на длъжност младши автоконтрольор в група „Пътен контрол” при РПУ на ОД на МВР –гр.Сливен.

След назначаването му като държавен служител в системата на МВР на основание чл. 187 ал.1 и 3 от ЗМВР и чл. 169 ал.2 от ППЗМВР , обв. Г. бил задължен ежегодно до 31 март да подава до Сектор „Човешки ресурси „ при ОД на МВР – Сливен Декларация за имуществото и доходите си.

На 04.02.2008 г. с договор за покупко-продажба и срещу издадена фактура № 1499/04.02.2008 г. , обвиняемият закупил от „Рил-транс” ООД-гр. София лек автомобил марка „БМВ”, модел 320D . На 25.02.2008 г. обв. Г. подал заявление № 080804003326 за регистрация на закупения автомобил и същия бил регистриран с ДК№ СН 9339 СН.

На 27.01.2009 г. Г. следвало да попълни и подаде пред ръководството посочената Декларация , което сторил , но без да декларира закупеното МПС . Както на него така и на останалите служители в системата било обяснено ,че при липса на нови обстоятелства , следва да попадат декларация по чл. 187 от ЗМВР вр. чл. 169 от ППЗМВР, като посочат ,че „няма промяна. Обвиняемият попълнил Декларацията рег.№ 1003/28.01.2009г /като посочил ,че „няма промяна „без да съобрази ,че в Декларацията от предходната година не е декларирал МПС , тъй като е закупено през м. февруари , а Декларацията е подадена през месец януари .

На следващата година на 28.01.2010 г. обв. Г. отново попълнил Декларация за имуществото и доходите си /рег №1920 816.02. 28.01.2010 г. / и пак посочил ,че „няма промяна „ и по този начин МПС-во отново останало недекларирано .

Едва при подаването на декларацията на 07.03.2011 г. инкриминираният автомобил марка „БМВ”, модел 329D с рег. № СН 9339 СН, закупен през 2008 г. е бил деклариран от обвиняемия като причина за това било дадено от ръководството указание вместо да се отбелязва ,че декларатора няма промяна на обстоятелствата за деклариране да се опише цялото притежавано към момента движимо и недвижимо имущество. След така даденото указание обвиняемият описал ,че притежава ½ от МПС като посочил марката и модела на същото , включително ,че е закупено с договор за покупко – продажба през 2008г.

Това му действие довело до възбуждане спрямо него на разследване , тъй като след декларирането на собственост върху ½ от семейното МПС било установено ,че Г. не го е декларирал през 2009г.

По делото е назначена съдебно-графическа експертиза,която е безспорна ,че ръкописните текстове в Декларациите за имуществото и доходите на държавен служител от МВР по чл. 187 от ЗМВР вр. чл. 169 от ППЗМВР от 27.01.2009 г. и 28.01.2010 г. са изписани от обвиняемия и положените подписи в графа „Декларатор „са негови.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

Съдът кредитира показанията на свид. Л.Г.Г.- майка но обвиняемия и на св. М.К.С. - бивша съпруга , дадени в хода на досъдебното производство, тъй като са последователни и безпротиворечиви и кореспондират напълно с всички останали събрани по делото доказателства. Съдът кредитира и обясненията на обвиняемия ,включително дадените пред настоящия състав , тъй като не противоречат на останалия доказателствен материал. Подсъдимия не отрича, ,че е допуснал недеклариране на закупеното от него през 2008 година МПС , но твърди ,че този пропуск е неволен и породен от останалото в него впечатление ,че е декларирал МПС-во в Декларацията от 2008г. . Заявява,че незабавно след като при попълване на Декларацията през 2011г . както на него така и на останалите служители на полицията е било наредено да декларират цялото си имущество е посочил ,че притежава ½ от лекия си автомобил без да прикрива това обстоятелство .Съдът дава вяра и изцяло кредитира писмените доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на НПК и в частност Декларации за имуществото и доходите на държавен служители от МВР рег. № 1003/2009г. , №1920/10г. и № 1023/11г.като въз основа на тях приема, за установена фактическата обстановка описана по- горе.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:

С деянието си обв. Г. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 313 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК, за това, че в периода 2009 г. - 2010 г. в гр. Сливен, затаил истина в писмени декларации, които по силата на закон /чл. 187 от Закона за МВР във вр. чл. 169 от ППЗМВР/ се дават пред орган на власт - Директор на ОД-МВР-Сливен, за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства/, че е закупил и регистрирал през м. февруари 2008 г. МПС – лек автомобил, марка „БМВ 320 Д” с рег. № СН 9339 СА, като деянието е осъществено при условията на продължавано престъпление ,поради което го оправда по така повдигнатото му обвинение .

Съображенията на съдът за да постанови оправдателната си присъда , включват доводи за липса както на обективна страна така и на субективната страна на инкириминираното деяние .

Безспорно по делото е налице годен правен субект , който може да носи наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК доколкото се касае за навършило пълнолетие вменяемо лице. Налице е законова уредба на задължението на обвиняемия , в качеството му на държавен служител в системата на МВР ежегодно да подава Декларация за имуществото и доходите си . Съгласно разпоредбите на чл. 187,ал. 1и 3 от ЗМВР „ При постъпване на служба в МВР държавните служители полагат клетва и подписват декларация за политически неутралитет, декларация за обстоятелствата по чл. 177, ал. 1, 3 и 5 и декларация за имуществото и доходите си. Декларацията за имуществото и доходите се подава ежегодно до 31 март.”, а съгласно разпоредбата на чл. 169,ал. 1 от ППЗМВР”При назначаване държавните служители подават декларации за имуществото и доходите, както и за липсата на обстоятелства по чл. 177, ал. 1 и 3 ЗМВР. „Съгласно ал. 2 на същия текст Декларацията за имуществото и доходите се подават ежегодно до 31 март като съгласно ал. 5 се прилагат в личните кадрови дела на служителите.С оглед осъществяване на контрол върху служителите и налагане на санкция при неизпълнение на това им задължение в ППЗМВР , а именно чл. 228 , ал 1 т. 4 от същия нормативен акт където е предвидено „Дисциплинарно наказание , а именно "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една до 3 години" в случай на „потвърждаване на неистина или затаяване на истина в декларацията по чл. 187, ал. 3 ЗМВР, довело до несъответствие между декларираното и притежаваното от служителя имущество и доходи.

В конкретния казус е налице именно такова несъответствие между декларираното и притежаваното от обв . Г. към 2009г. имущество , а не извършено от него престъпление по смисъла на чл. 313 ,ал. 1 от НК . Мотивите на съдът за да достигне до този извод се свеждат на първо място до това ,че от обективна страна съставомерността на деянието по чл. 313, ал. 1 НК, изисква подаването на Декларацията да е указано в закон , указ или ПМС като това задължение следва да бъде изпълнено пред орган на власт за удостоверяване истинността на обстоятелствата сочени в нея . В конкретния случай, Декларацията се подава по силата на посочените по - горе разпоредби на ЗМВР и ППЗМВР , но те указват само задължение за подаване в срок . Не съдържат разпоредби указващи ,че подаването на такава декларация удостоверява истинността на посочените в нея обстоятелства , а именно ,че обв. Г. притежава ½ част от МПС , тъй като истинността на това обстоятелство се удостоверява с договор за покупко – продажба и фактура към него . Подаването на Декларация по чл. 187от ЗМВР в вр. с чл. 169 от ППЗМВР не съдържа декларативна част, тъй като такава не се изисква от закона, което води до липса на обективен елемент от състава на чл. 313,ал. 1 от НК , в какъвто смисъл са и Решение №345/28.05.74 г. на Второ НО на ВС и Решение Р№812/11.1204г.на Трето НО на ВКС.Освен това следва да се подчертае, че с декларациите посочени по – горе обвиняемият Г. като служител в МВР обявява притежаваните от него недвижими имоти и в частност МПС единствено за нуждите на работодателя си и именно , поради това на основание чл. 169,ал. 5 от ППЗМВР те се прилагат към кадровото му досие.Смисълът на разпоредбата е да придаде публичност на имущественото състояние и доходите на държавните служители в МВР, а не да бъде подадена пред орган на власт с оглед властническите му правомощия.

В контекста на тези разсъждения съдът счита ,че в конкретния случай липсва и втория обективен елемент от състава на чл. 313 , ал. 1 от НК , а именно инкриминираната Декларация да е подадена пред „орган на власт” . В това изискване законодателят е вложил разбирането ,че удостоверяването на истинността на обстоятелствата вписани в Декларацията следва да бъде пред „орган на власт „по повод изпълнение на властническите му функции със произтичащите от това властнически правомощия , а не както в този случай с оглед евентуално установяване на несъответствие между декларирано и налично имущество с цел преценка от страна на ръководството за предприемане или не на допълнителни действия при евентуално несъответствие. В тази връзка ,съдът счита обстоятелството, че бланките на Декларациите за имуществото и доходите съдържа предупреждение за наказателната отговорност при неверно деклариране, е правно ирелевантно, тъй като по своето съдържание тези два документа имат само заявителска, а не и декларативна част.

Трети довод за постановяване на оправдателна присъда , съдът намира в обстоятелството ,че задължението за подаване на Декларация по чл. 187, ал. 3 от ЗМВР е обвързано с ежегодно изпълнение от страна на служителите, като обхваща периода на предходната календарна година . Следователно релевантно за изясняване на случая е съдържанието на декларацията на обвиняемия , подадена през 2009 г., тъй като в нея същият е следвало да отрази закупеното през 2008 г. МПС . Смисълът на разпоредбата е да придаде публичност на имущественото състояние и доходите на държавните служители в МВР, а изискването декларацията да се подава ежегодно налага извода, че предмет на деклариране е имуществото, придобито от държавния служител през предходната календарна година. Следователно в декларацията, подадена от Г. и касаеща 2009г. следва да се отрази имуществото, респ. МПС –во придобито от него през 2008г. и тази Декларация следва да влече след себе си негативни за обвиняемия последици / било то такива от наказателно или от административно – наказателно естество/.Това води до извода ,че така повдигнатото обвинение за извършено от него „продължавано престъпление „по смисъла на чл. 26 от НК обхващащо освен подадената през 2009г. Декларация и тази от 2010г. е неправилно и не кореспондира с правната логика. В тази връзка дори да се приеме/ макар по делото да няма такива доказателства /, че деянието е осъществило състава на чл. 313 , ал. 1 от НК ,то следва да обхваща само Декларацията попълнена от обвиняемото лице на 27.01.2009г. и касаеща календарната 2008г. , а не и Декларацията попълнена през 2010г. и при наличие на всички останали елементи от състава на чл. 31, ал.1 от НК / каквито липсват/ да бъде преценено от РП- Сливен като „маловажен случай „по смисъла на НК

На следващо място в подкрепа на извода на съда за липса на извършено от Г. престъпление по чл. 313 , ал. 1 от НК е и наличието на разпоредбата на чл. 228, ал. 1, т. 4 от ППЗМВР предвиждаща , че на служителя се налага дисциплинарно наказание "недопускане до участие в конкурс за израстване в категория или степен за срок от една до три години" за потвърждаване на неистина или затаяване на истина в декларацията по чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, довело до несъответствие между декларираното и притежаваното от служителя имущество и доходи. Приемането на такава разпоредба е продиктувано именно от невъзможността така посоченото провинение да бъде въздигнато в престъпление , поради липсата на горепосочените по - горе елементи от обективния състав на престъплението.

Съдът счита,че освен от обективна страна с извършеното обв. Г. не е осъществил състава на престъплението по чл. 313,ал. 1 от НК и от субективна страна . Доводите на съдът в тази насока са следните :

Умисълът е форма на вина, при която деецът съзнава противоправния характер на деянието, предвиждал е настъпване на противоправните последици от него, искал или е допускал настъпването им. По делото обаче не са налице доказателства ,че обвиняемият е извършил деянието, вменено му като престъпление умишлено . Действително същия е закупил МПС в началото на 2008г. но е извършил това след като е подал изискуемата Декларация по чл. 187 от ЗМВР . След покупката на МПС до момента на подаване на Декларацията за 2009г. е изминал дълг период от време , което ведно с липсата на каквито и да е доказателства за умишлено недеклариране на МПС – во води до извода за липса на субективен елемент на повдигнатото му обвинение . Това е така защото по делото се събраха безспорни доказателства ,че Г. е попълнил инкриминираните Декларации в един динамичен за него момент, по време на работа като бланки от същите са били раздавани на всички намиращи се на работното си място служители . Това както и факта ,че той не е имал възможността да потърси предходната декларация, да прецени на коя дата е подадена тя и какво имущество е декларирал в нея и в частност дали и кога е декларирал МПС-во напълно съответствува на неговото твърдение ,че недекларирането се дължи на несъобразяване от негова страна и заблуда ,а не е умишлено . Не е без значение , а напротив напълно подкрепя извода на съда за липса на умисъл и едно допълнително обстоятелство . По делото е безспорно установено ,че през 2011гв Декларацията по чл. 187 от ЗМР , подадена от обвиняемия при същите обстоятелства ,но след указание от ръководството да се декларира цялото налично движимо и недвижимо имущество към момента Г. не е „затаил истината „ за собствеността си върху 1/ 2 част от МПС , а напротив собственоръчно е вписал това обстоятелство като е посочил и основанието за придобиването му - договор за покупко – продажба през 2008г. Това му действие напълно изключва наличието на умисъл при подаване на Декларациите за предходните календарни години , а именно за 2009 и 2010г. , тъй като при умишлено недеклариране до този момент ,обвиняемият би следвало да не посочи собствеността върху МПС като по този начин умишлено прикрие ,че го е придобил ,съответно не го е декларирал през 2009г.

Въз основа на така посочените правни изводи , съдът прие ,че с деянието си Г. не е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 313 , ал. 1 в вр чл. 26 от НК ,поради което го оправда по повдигнатото му от РП- Сливен обвинение.

На основание чл. 190,ал.1 от НК ,съдът постанови направените по делото разноски да останат за сметка на Държавата.

Воден от горното ,съдът постанови съдебния си акт.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	Не е посочен
Дата:	10 октомври 2013 г. (в сила от 4 март 2014 г.)
Съдия:	Светлана Кирилова Димова

Дело:	20132230201591
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	19 септември 2013 г.

Решение по дело №1591/2013 на Районен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите