№ 17108
гр. София, 22.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20231110107999 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Л. А. П.
срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД и уточнена с молба с вх. № 189567/03.07.2023
г., с която се иска да бъде признато за установено, че ищцата не дължи на
ответника сумата в размер на 4683,09 лева, представляваща главница, ведно
със законна лихва от 05.09.2007 г. до изплащане, сумата в размер на 1821,30
лева, представляваща договорни лихви за периода от 14.12.2005 г. до
04.09.2007 г., и сумата в размер на 365,23 лева, представляваща присъдени
разноски, за които е издаден изпълнителен лист по гр. дело № 19677/2007 г. по
описа на СРС, ГО, 31 състав, и е образувано изпълнително дело №
20088440400466 по описа на ЧСИ Стоян Якимов, рег. № 844, район на
действие СГС.
Ищецът твърди, че по силата на изпълнителен лист, издаден по гр. дело
№ 19677/2007 г. по описа на СРС, ГО, 31 състав, бил осъден да заплати на
„Първа инвестиционна банка“ АД сумата в размер на 4683,09 лева,
представляваща главница, ведно със законна лихва от 05.09.2007 г. до
изплащане, която за периода от 05.09.2007 г. до 06.01.2023 г. по изпълнително
дело № 20088440400466 се твърди да се търси в размер на 7740,76 лева,
сумата в размер на 1821,30 лева, представляваща договорни лихви за периода
от 14.12.2005 г. до 04.09.2007 г., и сумата в размер на 365,23 лева. Въз основа
1
на издадения изпълнителен лист срещу ищеца било образувано изпълнително
дело № 20088440400466 по описа на ЧСИ Стоян Якимов, рег. № 855, район на
действие СГС. Поддържа се, че последното годно изпълнително действие по
делото било извършено на 10.01.2017 г., като до получаване на запорно
съобщение с изх. № 52154/23.12.2022 г. не са извършвани изпълнителни
действия от страна на взискателя за период от повече от пет години, поради
което давността по отношение на вземанията на ответника е изтекла.
Навеждат се твърдения, че е изтекла и тригодишната давност по чл. 116, буква
„в“ от ЗЗД спрямо претенцията за мораторна лихва. Сочи се, че задължението
не е отсрочвано или разсрочвано, а съгласно чл. 112, ал. 1 от ЗЗД с изтичането
на 10-годишната давност се погасяват вземанията срещу физически лица,
независимо от прекъсването освен когато задължението е отсрочено или
разсрочено. Направено е искане за уважаване на исковата претенция поради
погасяване на вземанията по давност и присъждане на сторените по делото
разноски.
Ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, в срока по чл. 131 от ГПК, е
депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за
неоснователност на предявената претенция. Поддържа се, че приложимият
давностен срок в случая е 5-годишен, като след издаването на изпълнителен
лист е започнала да тече нова погасителна давност, тъй като тя започва да
тече от влизане в сила на крайния акт, с който се установява, че вземането
съществува. Поддържа се, че в хода на образуваното изпълнително дело
давността е прекъсвана с нарочни молби за действия от взискателя в периода
от 2015 г. до 2021 г. Сочи се, че искането за прилагане на изпълнителен способ
само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността независимо дали
действия по реализирането му са предприети от ЧСИ или дали предприетото
действие е дало резултат. Твърди се, че давност не тече, докато трае
изпълнителният процес съгласно ППВС № 3 от 18.11.1980 г., а новите
постановки на т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК, ВКС започват да се прилагат
от 26.06.2015 г. занапред, като настъпването на перемпция е без правно
значение по отношение на погасителната давност. Твърди се неприложимост
на разпоредбата на чл. 112 от ЗЗД, тъй като задължението не е било
разсрочвано или отсрочвано, а нормата на чл. 112 от ЗЗД се прилагала
занапред съобразно Решение по дело № 1 по описа за 2021 г на КС, а от 2021 г.
до настоящия момент не били изминали 10 години. Направено е искане за
2
отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на сторените по делото
разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото било обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните, че по гр. дело № 19677/2007 г. по описа на СРС, ГО, 31
състав, е бил издаден изпълнителен лист, по който ищцата е била осъдена да
заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД сумата от 4683,09 лева,
представляваща главница, ведно със законна лихва от 05.09.2007 г. до
изплащане, сумата в размер на 1821,30 лева, представляваща договорни лихви
за периода от 14.12.2005 г. до 04.09.2007 г., и сумата в размер на 365,23 лева,
въз основа на който било образувано изпълнително дело № 20088440400466
по описа на ЧСИ Стоян Якимов, рег. № 855, район на действие СГС, по което
ответното дружество е взискател.
Видно от издадения изпълнителен лист и представеното с исковата
молба Определение от 15.09.2007 г., постановено по ч.гр.д. № 19677 по описа
за 2007 г. на СРС, 31 състав, ищцата е била осъдена по реда на чл. 237 от ГПК
(отм.) да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД исковите суми, а
изпълнителният лист е издаден по реда на чл. 242 и сл. от ГПК (отм.).
Изпълнителният лист за исковите суми е бил издаден на 21.09.2007 г.
Към доказателствената маса по делото е бил приобщен препис от
изпълнително дело № 20088440400466 по описа на ЧСИ Стоян Якимов, рег.
№ 855. С молба с вх. № 05318/02.07.2008 г. е направила искане за образуване
на изпълнително дело срещу ищеца по настоящото дело, като в молбата е
поискано съдебният изпълнител да наложи запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника.
С молба от 22.07.2008 г. взискателят „Първа инвестиционна банка“ АД е
направил искане за насрочване на опис и оценка на движимите вещи на
длъжника. С постановление от 23.07.2008 г. такъв е насрочен за 11.08.2008 г.,
но по делото липсват данни за провеждането му.
С постановление от 26.08.2008 г. държавата е конституирана като
присъединен взискател.
С разпореждане от 16.09.2011 г. съдебният изпълнител е разпоредил да
3
се наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. На 20.09.2011
г. е получено запорното съобщение. Със заповед от 03.10.2011 г. е било
прекратено трудовото правоотношение на длъжника при работодателя, до
когото е изпратено запорното съобщение.
С молба от 25.11.2015 г. от взискателя „Първа инвестиционна банка“ АД
е направено искане за опис на движимите вещи на длъжника, налагане на
запори и възбрани.
С молба от 05.12.2016 г. ответникът по настоящото дело е направил
искане да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело на
мястото на „Първа инвестиционна банка“ АД поради цедиране на вземането
срещу длъжника. С разпореждане от 10.01.2017 г. дружеството е било
конституирано. Със същото разпореждане съдебният изпълнител е разпоредил
налагане на запор. На 01.06.2017 г. и 01.08.2017 г. са получени изпратените до
„Първа инвестиционна банка“ АД и „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД
запорни съобщения.
На 17.09.2018 г. е постъпила молба от взискателя „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД за налагане на запори и възбрани върху имуществото на длъжника.
На 30.01.2019 г. е постъпила молба от взискателя „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД за налагане на запор върху активи/имуществото на длъжника.
На 28.08.2019 г. е постъпила молба от взискателя „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД за налагане на запори върху банковите сметки на длъжника.
На 05.02.2021 г. е постъпила молба от взискателя „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД за налагане на запор върху сметките на длъжника в „Те-Дже Зираат
Банкасъ“ – клон София.
На 16.11.2022 г. е постъпила молба от взискателя „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД за налагане на запор върху сметките на длъжника в „Общинска банка“
АД.
На 17.11.2022 г. е постъпила молба от взискателя „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение и/или пенсията
на длъжника. След изпратено и получено на 11.01.2023 г. запорно съобщение,
е постъпило уведомително писмо от управителя на дружеството – работодател
на длъжника, с което съдебният изпълнител е уведомен, че лицето е с нетно
трудово възнаграждение под минималната работна заплата за страната.
4
Исковата молба е била подадена на 13.02.2023 г.
С оглед приетите фактически положения районният съд достигна до
следните изводи от правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание по чл.
439, ал. 1 от ГПК. По предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже правния си интерес, а в тежест на ответника е да докаже, че са налице
обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на давността на вземането,
предмет на производството.
Съгласно разпоредбата на чл. 439 от ГПК длъжникът по изпълнителното
производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако
възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния
акт. По своето естество с иска по чл. 439 от ГПК ищецът се домогва да
установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело,
вследствие на новонастъпилите след постановяването на акта факти, е
престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила. По
изложените съображения предявеният иск е допустим, доколкото наличието
на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния
лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за
предявяване на иска по чл. 439 от ГПК, с който се оспорва изпълнението.
Настоящият съдебен състав счита, че вземането за всички суми в
заповедта по чл. 410 и 417 от ГПК, независимо от вида им, се погасяват с
петгодишна давност. Нормата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД регламентира, че ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
винаги 5 години, т.е. без значение от вида и характера на вземането. Макар и
да не е налице изрична правна норма в този смисъл, при влязла в сила заповед
(какъвто е настоящият случай), се получава ефект, близък до силата на
пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на
вземането са основанията по иска с правно основание чл. 424 от ГПК – при
новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства (Определение №
480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО).
Следователно от влизане в сила на заповедта за изпълнение започва да тече
нова погасителна давност, като нейният срок е 5 години. Отделно от това
следва да се отбележи, че съгласно разпоредбите на процесуалния закон, ако
не е подадено възражение или същото бъде оттеглено, заявителят няма правен
5
интерес да установи вземането си по съдебен ред, като влязлата в сила заповед
за изпълнение има изпълнителна сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист. Лишено от логика би била постановката кредиторът с
неоспорено вземане, който не е водил иск по чл. 422 от ГПК, да бъде поставен
в по-неблагоприятно положение от този с оспорено вземане. В разпоредбата
на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД в действителност са посочени само вземанията,
установени „със съдебно решение“, но няма основание това правило да не се
приложи и за вземанията, за които има влязла в сила заповед за изпълнение.
Исторически уредбата в чл. 117, ал. 2 от ЗЗД предхожда уредбата на
заповедното производство по ГПК (2008 г.), поради което и с оглед чл. 416 от
ГПК нормата трябва да се тълкува разширително.
Видно от писмените доказателства по делото изпълнителният лист не е
бил издаден обаче въз основа нито на влязла в сила заповед за изпълнение,
нито въз основа на влязло в сила решение, а въз основа на извънсъдебно
основание по чл. 237 от ГПК. Независимо дали съдебният акт прекъсва или не
давността на вземанията, обективирани в него, както 3-годишна, така и 5-
годишната давност, течаща от началото на изискуемостта на вземанията
(видно от съдържанието на определението най-ранно започващата е за
вземането за лихва – считано от 14.12.2005 г.) към момента на извършване на
първото годно да прекъсне давността действие - 22.07.2008 г., не е изтекла.
Съгласно разясненията по т. 10 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника и др.
Прекъсва давността по смисъла на чл. 116, б. „в” от ЗЗД предприемането на
което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ независимо дали е поискан от взискателя или е предприет по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ: насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане
за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ и т.
н.
В практиката си върховната инстанция е извела принципа, че
6
перемпцията и погасителната давност представляват санкция за
бездействащия кредитор, който чрез своите искания за прилагане на
изпълнителни способи и внасяне на дължимите по изпълнението такси и
разноски трябва да поддържа висящността на изпълнителното производство,
освен когато няма правна възможност да действа. В мотивната част и в
диспозитива на т. 10 от коментираното по-горе тълкувателно решение, е
прието, че нова погасителна давност започва да тече от датата, на която е
поискано или предприето последното валидно изпълнително действие.
Следователно за прекъсване на давността е достатъчно взискателят да е
поискал определено изпълнително действие, изграждащо конкретен
изпълнителен способ. Без правно значение е дали това действие е довело до
осребряване на имуществото на длъжника, тъй като нито разпоредбата на чл.
116, б. „в“ от ЗЗД, нито съдебната практика по прилагането на тази норма,
поставят такова изискване.
В мотивите на т. 5 от ТР № 3/2017 г по тълк. д. № 3/2015 г на ОСГТК на
ВКС е прието, че изпращането на запорно съобщение до банката представлява
действие по налагане на запор дори и в случаите, в които е върнато
уведомление по чл. 508 от ГПК, че длъжникът не разполага със сметка в
банката, като от значение за определяне на вида на действието е
материализираното в него изявление на съдебния изпълнител, а не дали са
настъпили свързаните с това изявление правни последици. Следователно като
изпълнително действие изпращането на запорно съобщение без ефективно да
бъде наложен при липса на банкова сметка, също е от естеството да прекъсва
давността.
В настоящия случай се доказа, че след образуване на изпълнителното
производство първоначалният взискател, както и конституирания на неговото
място след цедиране на вземанията, многократно са подавали молби за
извършването на изпълнителни способи, годни да прекъснат погасителната
давност, както следва: 22.07.2008 г., 25.11.2015 г., 17.09.2018 г., 30.01.2019 г.,
28.08.2019 г., 05.02.2021 г., 16.11.2022 г., 17.11.2022 г., с което е проявявал
необходимата активност, за да движи изпълнителното производство и да
прекъсва давността. Отделно от това, съдебният изпълнител също служебно е
извършвал действия в насока, събиране на вземанията по издадения
изпълнителен лист.
7
Към момента на подаване на исковата молба не са налице данни за
напълно изтекъл 3 или 5-годишен давностен срок, освен в промеждутъка от
подаване на молбата от взискателя на 22.07.2008 г. до запора от 20.09.2011 г.
Следва да се посочи обаче, че процесното изпълнително производство е
образувано през 2008 г. при действието на постановките на Постановление №
3/18.11.1980 г., съобразно които образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство
давност не тече. Същевременно с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г.
на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., е дадено противоположно
разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на
същото започва да тече нова давност, но давността не се спира.
Съществуващото противоречие е преодоляно с приемането на ТР № 3 от
28.03.2023 г., постановено по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС,
съгласно което погасителната давност не тече докато трае изпълнителният
процес относно вземанията по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГКТК на ВКС по
тълк. дело № 2/2013 г. Следователно с образуването на изпълнително дело №
20088440400466 по описа на ЧСИ Стоян Якимов давността за процесните
вземания по изпълнителния лист е била прекъсната и не е текла давност през
време на висящността на производството от образуването му през 2008 г. до
приемането на 26.06.2015 г. на новото разрешение с Тълкувателно решение №
2/2013 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г. След тази датата, както
беше посочено по-горе, регулярно е проявявана активност от взискателя,
която е прекъсвала погасителната давност.
Неоснователно ищецът се е позовал на абсолютната погасителна
давност, уредена в разпоредбата на чл. 112 от ЗЗД. С Решение № 4/2021 г. на
КС, обнародвано в ДВ, бр. 35 от 2021 г., разпоредбата на пар. 2 от ЗИД на ЗЗД,
с която е предвидено обратно действие на нормата на чл. 112, ал. 1 от ЗЗД е
обявена за противоконституционна и на основание чл. 151, ал. 2, изр. посл. от
Конституцията правилото за ретроактивното действие на чл. 112, ал. 1 от
ЗЗД не следва да се прилага, а абсолютната давност започва да тече от
02.06.2021 г. и към момента на подаване на исковата молба, респ. приключване
на устните състезания, същата не е изтекла.
Предвид изложеното съдът счита, че давностният срок за вземанията по
8
процесния изпълнителен лист не е изтекъл и процесните вземания не са
погасени по давност. С оглед на изложеното, предявеният иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответното
дружество се дължат разноски. Дружеството е претендирало сторени разноски
за адвокатско възнаграждение. По делото е представено само адвокатско
пълномощно, но не и доказателства за уговарянето и заплащането на
адвокатски хонорар, предвид което съдът счита, че в полза на страната не
следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул. „Кочо Честименски“ № 17, срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
................, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк. Малинова
долина, ул. „Рачо Петков – Казанджията № 4-6, иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК за
признаване за установено, че Л. А. П., ЕГН **********, не дължи на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ................, поради настъпила погасителна давност
сумата в размер на 4683,09 лева, представляваща главница, ведно със законна
лихва от 05.09.2007 г. до изплащане, сумата в размер на 1821,30 лева,
представляваща договорни лихви за периода от 14.12.2005 г. до 04.09.2007 г., и
сумата в размер на 365,23 лева, представляваща присъдени разноски, за които
е издаден изпълнителен лист по гр. дело № 19677/2007 г. по описа на СРС, 31
състав, и е образувано изпълнително дело № 20088440400466 по описа на
ЧСИ Стоян Якимов, рег. № 844, район на действие СГС, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9