РЕШЕНИЕ
№ 1479
гр. Пловдив,27.07.2022
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и осми юни, две хиляди двадесет и втората година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Гергана
Георгиева и с участието на прокурора Светлозар Чераджийски, като разгледа
докладваното от съдия Методиева касационно административно - наказателно
дело № 1341 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател Н.П.Н. с ЕГН ********** от гр. Пловдив обжалва
чрез пълномощника си адв.П. Решение № 663 от 31.03.2022 г., постановено по АНД
№ 7485/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 11 н.с. С обжалваното решение
е било потвърдено Наказателно постановление № 21-1030-009932/11.10.2021 г. на
Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, с което на
жалбоподателя е била наложена глоба от 200 лева на основание чл.179, ал.2, вр.
с ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП за нарушение на чл.37, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на решението на РС Пловдив, като незаконосъобразно, като се излагат подробни
съображения за допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила
и неправилно приложение на материалния закон. В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се е явил и не е изпратил представител, като с
писмена молба от пълномощника му се поддържат съображенията по жалбата и се
моли за присъждане на направените разноски за първата и касационната инстанция
по представен списък.
Ответникът по касационната жалба – Сектор „ПП“ при ОД на МВР Пловдив, редовно
призован, не е изпратил представител в съдебното заседание и не е депозирал
отговор по жалбата.
Прокурорът от ОП – Пловдив Чераджийски
заявява становище за неоснователност на касационната жалба, както и за
правилност и законосъобразност на обжалваното съдено решение.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във
връзка с наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения
законов срок и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която
решението не е изцяло благоприятно, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд - Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по
делото, е възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа
обстановка, която се възприема и от настоящия съд, поради което и е ненужно да
се повтаря. Съдът, постановил оспореното решение, е дал конкретен и
законосъобразен отговор на всички възражения на жалбоподателя, изложени във
въззивната му жалба, като, в крайна сметка, е достигнал до правилния извод за
доказаност на нарушението по чл.37, ал.1 от ЗДвП, вменено на жалбоподателя,
както и за законосъобразното му санкциониране по реда на чл.179, ал.2, вр. с
ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, поради което и е потвърдил наказателното
постановление. В тази насока и настоящата съдебна инстанция намира изводите на
районния съд за обосновани и правилни, като доколкото изложените и пред
настоящия съд възражения на касационния жалбоподател се припокриват с тези,
които са били предмет на въззивната му жалба и тъй като районният съд е дал
отговор на същите, като правилно ги е отхвърлил, настоящият съд препраща в тази
част към мотивите му на основание чл.221, ал.2 от АПК. В допълнение
касационният съд намира за нужно да посочи, че въззивната съдебна инстанция е
достигнала до своите изводи въз основа на задълбочен и коректен анализ на
събраните доказателства, като, противно на посоченото в касационната
жалба, районният съд е обсъдил всички
гласни доказателства и е отразил в мотивите към съдебното си решение кои от тях
кредитира и защо, както и по какви съображения не възприема показанията на свидетелката
Симеонова. Не се възприемат като основателни твърденията в касационната жалба,
че съдът, постановил обжалваното решение е игнорирал показанията на свидетеля
Симеонов, доколкото, видно от решението, районният съд е стъпил и върху
съдържанието на тези показания при направата на крайните си изводи. Не е
коректно изобщо позоваването в касационната жалба на твърдени показания на
свидетелката С.относно това, че насрещно движещия се автомобил БМВ бил преминал
на червен сигнал на светофарната уредба, доколкото свидетелката не е посочвала
нито такава марка на автомобила, с който е възникнало ПТП, нито пък изобщо е
коментирала кой на какъв сигнал на светофара е преминал през кръстовището по
местонастъпване на произшествието.
Неоснователни са твърденията, правилно отхвърлени и от първоинстанционния
съд, че част от състава на нарушението били съответните щети по автомобилите,
доколкото видът и характерът им не е съставомерен признак на административното
нарушение, като е достатъчно, за да се установи наличие на пътно-транспортно
произшествие, да е установено настъпването на такива, без да е нужно те да се
индивидуализират по наказателното постановление така, както иска жалбоподателят.
Що се касае до оценката на районния
съд относно това, че случаят не е маловажен, то по делото не е налице
доказателствена празнота за направата и на подобен извод, включително и по
отношение на тежестта на настъпилите щети, като освен протокола за ПТП, на
който се е позовал правилно първоинстанционният съд, от показанията на
свидетелите С.и С.се установява, че ударът не е бил лек и в резултат от същия
не е било възможно излизане от дясно от автомобила на жалбоподателя.
Допълнително в насока липсата на основания да се приеме, че е налице
маловажност на случая на административно нарушение са събраните данни относно
конкретиката на ситуацията, свързани с изключителна натовареност на движението
към момента на настъпване на ПТП, както и данните относно предходно извършвани
от жалбоподателя нарушения по ЗДвП.
Предвид изложеното и настоящият съдебен състав намира, че
следва да остави в сила обжалваното съдебно решение, доколкото същото е
обосновано, правилно и законосъобразно.
При извършената и служебно проверка от страна на настоящия съд
по реда на чл.218, ал.2 от АПК също не се установяват основания за отмяна на
обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо
на материалния закон.
С оглед изхода на спора, на жалбоподателя не се дължат разноски, а от страна на
ответника такива не са били претендирани.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 предл. първо от АПК във
връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, XXIV касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 663 от 31.03.2022 г., постановено по
АНД № 7485/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 11 н.с.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.