№ 9
гр. Дупница , 05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО в закрито заседание на
пети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20201510101294 по описа за 2020 година
„Нюкасъл арт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Крайници,
ул. „Йордан Долдуров“ №14, чрез адв. М. З., е предявило срещу „ЧЕЗ Електро България“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.1784, РАЙОН Младост, бул.
„Цариградско шосе“ № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център, иск с правно основание чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД. Искането е за осъждане на ответника да предостави на ищеца съгласно чл.14, ал.1 и ал.5
от договор от 08.09.2003 г. електроенергия с мощност от 100 киловата за производствен обект с
клиентски № 210007188835, представляващ цех за дървен материал и дърводелски изделия в ПИ с
идентификатор № 39339.508.3 в стопански двор в с. Крайници, общ. Дупница, сграда с
идентификатор № 39339.508.3.1.
Ищецът твърди, че е придобил предприятието на ЕТ „Кирил Туйов – Бегона”,
представляващо цех за дървен материал и дърводелски изделия, намиращо се в ПИ с
идентификатор № 39339.508.3 в стопански двор в с. Крайници, общ. Дупница, сграда с
идентификатор № 39339.508.3.1. През 2000 г. ЕТ „Кирил Туйов – Бегона” възложил изработване
на проект за преустройство на съществуващ в имота навес в описания цех; съгласно този проект
инсталираната мощност на обекта е 125, 7 киловата, а едновременната мощност е 88 киловата.
След извършване на преустройството на 08.09.2003 г. бил сключен договор с
„Електроразпределение – София област” ЕАД за захранване на посочения обект с клиентски №
210007188835 с електроенергия. Съгласно чл.14, ал.1 от договора, продавачът се задължил да
доставя количествата електроенергия на купувача в съответствие с изискванията на действащото
законодателство, съгласно Приложение № 1 и останалите условия на договора; съгласно чл.14,
ал.5, продавачът се е задължил да гарантира сигурно и надеждно снабдяване с електроенергия на
купувача съобразно изградените и действащи основни и резервни електрически съоръжения за
свързване на обектите на купувача с електрическата мрежа на продавача и категорията на
1
сигурност на захранване на тези обекти.
От 2017 г. възникнали спорове с „ЧЕЗ Електро България“ АД и „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД, които лишавали обекта от заявените и ползвани киловати електроенергия. В
кореспонденцията си дружествата сочели, че обектът е с директен електромер, въпреки че при
предоставена мощност 100 киловата потребената електроенергия не може да се измерва с директен
електромер. Според посочените дружества от 2007 г. предоставената мощност е 6 киловата, а за
получаване на необходимата производствена мощност е необходимо изграждане от ищеца на
трансформаторен пост.
Тези действия ищецът счита за неправомерни, тъй като съгласно сключения договор от
08.09.2003 г. описаният обект е бил присъединен и е получавал мощност над 100 киловата, а нов
договор с ответника не е сключван и доставяната мощност е променена без негово съгласие.
В законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника,
който изразява становище за недопустимост на иска, респ. – за неговата неоснователност. Сочи, че
ищецът е страна по договор за продажба на електроенергия от ответното дружество за имот в с.
Крайници, ул. „Васил Левски” № 2, с клиентски № 210040983932, за обект със заявена мощност 6
Кв. Обектът е бил присъединен с мощност 6 Кв и ответното дружество доставя електроенергия
съгласно условията, при които е присъединен обектът.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
С доклада по делото са обявени за общоизвестни следните обстоятелства, оповестени на
интернет-страницата на „ЧЕЗ ГРУП”: в края на 2004 г. „ЧЕЗ ГРУП” е придобило мажоритарен дял
(67%) от „Електроразпределение Столично” АД, „Електроразпределение София Област” АД и
„Електроразпределение Плевен” АД. От януари 2007 г. „Електроразпределение Столично” АД,
„Електроразпределение София област” АД и „Електроразпределение Плевен” АД са разделили
дейностите си по снабдяване и разпределение на електроенергия, като са прехвърлили всички
дейности по обществено снабдяване с електроенергия в „ЧЕЗ Електро България” АД, а дейностите
по разпределение са останали в „ЧЕЗ Разпределение България” АД.
Ищецът е представил работен проект от октомври 2000 г. със собственик и инвеститор ЕТ
„Кирил Туйов – Бегона” за преустройство на метален навес в цех за производство на дървен
материал и дърводелски изделия, част „Електро”, в обяснителната записка по който се сочи
инсталирана мощност 125, 7 киловата, а едновременна – 88 киловата.
С исковата молба е представен договор от 08.09.2003 г. за продажба на електрическа
енергия, сключен между „Електроразпределение – София област” ЕАД, клон – Кюстендил, район
Дупница и ЕТ „Кирил Туйов – Бегона”. Съгласно чл.1, ал.2 количеството продавана електрическа
енергия се договаря ежегодно и се посочва в спецификация – приложение № 1, неразделна част от
договора. Съгласно чл.7 купувачът посочва инсталираната мощност, максималната и минималната
работна мощност за обекта в декларация – приложение № 2, неразделна част от договора.
Съгласно чл.14, ал.1 от договора, продавачът се задължава да доставя количествата
електроенергия на купувача в съответствие с изискванията на действащото законодателство,
съгласно Приложение № 1 и останалите условия на договора; съгласно чл.14, ал.5, продавачът се е
2
задължил да гарантира сигурно и надеждно снабдяване с електроенергия на купувача съобразно
изградените и действащи основни и резервни електрически съоръжения за свързване на обектите
на купувача с електрическата мрежа на продавача и категорията на сигурност на захранване на
тези обекти. На последната страница на бланката на договора са посочени приложения от №1 до
№5, без да са попълнени никакви данни, въпреки че страницата е подписана от страните.
Ищецът е представил и разписки и два броя фактури за заплащана електроенергия за
клиентски № 210007188835, клиент „Верила – ГТ” ЕООД.
Ответникът е представил неподписано заявление от „Нюкасъл арт“ ЕООД от 24.06.2019 г.
за сключване на договор за клиентски № 210007188835 с предоставена мощност 6 киловата, за
което по реда на чл.183 ГПК е задължен да представи оригинал. Ответникът не е изпълнил това
задължение, поради което заявлението следва да се изключи от доказателствата по делото.
Представил е и фактура №**********/20.11.2020 г. за клиентски № 210040983932, получател
„Нюкасъл арт“ ЕООД с посочена предоставена мощност 6 кВт.
В заключението на вещото лице К.П. по назначената съдебно-техническа експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда, се сочи, че в представения работен проект за
преустройство е описана мощността на вътрешната електроинсталация на обекта – около 100 кВт;
предвид извършваната промяна на функцията на сградата е следвало да се изпълни процедура по
присъединяване на преустроения обект към електропреносната мрежа, като такива документи не
са представени. Всички монтирани електромери от 2010 г. на обекта са били директни, което
означава, че не е било възможно предоставената мощност да е 100 кВт; максималната мощност,
която са могли да поемат, е до 40 квт, до 05.05.2017 г., когато е монтиран ограничаващ мощността
предпазител. След 2012 г. във формулата за изчисляване на цената на услугата „достъп до
елетроразпределителната мрежа” е включена предоставената мощност; поради това въз основа на
издадените от 2012 г. до 2017 г. фактури вещото лице сочи, че за този период предоставената за
процесния обект мощност е 6 квт.
Според свидетеля Георги Косовски – бивш служител на „Енергоснабдяване”,
присъединяването на обекта към електропреносната мрежа било извършено около 1994 – 1995 г.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД. Искът е допустим, с оглед на
твърденията на ищеца, че присъединяването на процесния обект е извършено при предоставена
мощност над 100 киловата, т.е. твърди се възникнал впоследствие спор с продавача на
електроенергия и неизпълнение на сключен договор за продажба на електроенергия. В тежест на
ищеца е установяването на обстоятелствата, че се намира в договорни отношения с ответника,
съгласно които ответникът има задължение за предоставяне на електроенергия с мощност от 100
киловата за описания обект.
От събраните доказателства не се установи наличието на такова договорно задължение
между страните. Единственият представен по делото договор за продажба на електрическа енергия
е от 08.09.2003 г. между „Електроразпределение – София област” ЕАД и ЕТ „Кирил Туйов –
Бегона”. Не е спорно настъпилото правоприемство между „Електроразпределение – София област”
3
ЕАД и „ЧЕЗ Електро България” АД относно продажбата на електроенергия, както и между
купувача по договора ЕТ „Кирил Туйов – Бегона” и „Нюкасъл арт“ ЕООД, с едноличен собственик
и управител Кирил Туйов. Поради това може да се приеме, че този договор обвързва страните по
делото; в него обаче не е посочена предоставената за обекта на купувача мощност. От
заключението на вещото лице се установи, че поне от 2012 г. до момента предоставената за
процесния обект мощност е 6 квт и само липсата на монтиран до 2017 г. предпазител е позволявала
ползване на по-голяма мощност – до 40 квт. Представените от ищеца фактури не опровергават
този извод – в тях не е посочена предоставена мощност; на следващо място, те се отнасят за друг
клиент - „Верила – ГТ” ЕООД. Разпитаният по инициатива на ищеца свидетел не установи
относими обстоятелства, тъй като сочи, че е извършил присъединяване на процесния обект към
електропреносната мрежа през 1994-95 г., т.е. преди извършеното след 2000 г. преустройство на
съществувалия навес в дърводелски цех.
При носена от него доказателствена тежест ищецът не установи наличие на договорно
задължение на ответника за продажба на електроенергия при предоставена за процесния обект
мощност от 100 квт или друга, по-голяма от 6 квт. Позоваването от ищеца на съществувало
фактическо положение е ирелевантно – задълженията на продавача произтичат от сключен между
страните договор и към тях са неотносими налични в предходен период фактически възможности
за потребяване на електроенергия извън договорените количества и мощност. Поради това
предявеният иск е неоснователен.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК ищецът следва да заплати на
ответника разноски по делото в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Нюкасъл арт“ ЕООД, ЕИК *********,
срещу „ЧЕЗ Електро България“ АД, ЕИК *********, иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД
за осъждане на ответника да предостави на ищеца съгласно чл.14, ал.1 и ал.5 от договор от
08.09.2003 г. електроенергия с мощност от 100 киловата за производствен обект с клиентски №
210007188835, представляващ цех за дървен материал и дърводелски изделия в ПИ с
идентификатор № 39339.508.3 в стопански двор в с. Крайници, общ. Дупница, сграда с
идентификатор № 39339.508.3.1.
ОСЪЖДА „Нюкасъл арт“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на „ЧЕЗ Електро България“
АД, ЕИК *********, разноски по делото в размер на 100 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от
връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5