Р Е Ш Е Н
И Е
№ 143
гр.
Трявна, 25.09.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТРЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на единадесети
септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА ПЕТРАКИЕВА
при секретаря Виолета Драгановска, като разгледа докладваното от съдия
Петракиева ГР.Д. № 153 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.128 КТ.
В исковата молба на П.И.А.
против МБАЛ „Д-р Теодоси Витанов“ЕООД гр. Трявна /депозирана чрез адв. П.Б./ се
твърди, че по силата на трудов договор ищцата е работила в ответното дружество
на длъжността „санитар“ в ортопедично отделение до 01.10.2018г., когато трудово
й правоотношение е било прекратено. Независимо че в трудовия договор не
фигурирало това задължение, но между ищцата и ответника съществувала уговорката
за заплащане на сума за трудов стаж и професионален опит. По този начин за
периода м. май – м. декември 2013г. ищцата получила по ведомост сумата в размер
на 662,42 лв., начислена като 28% от основното й трудово възнаграждение от
310,00 лв. Впоследствие тази сума била удържана поради „допусната техническа
грешка“ през м. декември 2016г. В исковата молба се твърди, че тази сума е била
удържана неправилно и незаконосъобразно, тъй като съгласно чл.272 ал.1 т.2 КТ без
съгласието на работника или служителя не можело да се правят удръжки от
трудовото възнаграждение, освен за надвзети суми следствие технически грешки, а
според чл.271 ал.1 КТ, работникът или служителят не бил длъжен да връща сумите
за трудово възнаграждение и обезщетение по трудово правоотношение, които е
получил добросъвестно.
Претендира
се в исковата молба да се осъди ответника да заплати сумата от 662,42 лв.,
представляваща неправомерно удържана сума от трудовото възнаграждение за
2013г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът е представил писмен отговор, чрез пълномощника
си адв. Е.К.. В него предявеният иск се оспорва като неоснователен. Не се
оспорва, че сумата от 662,42 лв. действително е била начислена и впоследствие
удържана, но се твърди, че е била получена недобросъвестно, тъй като ищцата е
знаела и установила, че е получила надплатени суми за работна заплата. Сочи се,
че още с подписването на трудовия договор и впоследствие с получаването на
сумите тя е била със съзнанието, че получената в повече сума не й се дължи.
В
открито съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си адв. П. Б., поддържа
исковата молба. Твърди, че между страните е имало устна уговорка за заплащане
на допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, както и че ищцата
е имала необходимия трудов стаж за получаване на такова. Сочи, че допълнително
възнаграждение е било изплащано в продължение на всеки месец от исковия период,
поради което не се касаело за техническа грешка и за удържането на сумата от
страна на работодателя било необходимо писменото съгласие на работника, каквото
в случая нямало. Ответникът, чрез адв. Е. К. поддържа отговора на исковата
молба. Оспорва към датата на сключване на трудовия договор ищцата да е имала
нужния професионален опит за получаване на допълнително трудово възнаграждение.
След съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства съдът намира следното за установено от фактическа страна:
Не
е спорно по делото, а това се установява и от представените по делото писмени
доказателства, че по силата на трудов договор №3/07.05.2013г. между страните е
възникнало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заела
длъжността „санитар“ в ортопедично отделение, на пълно работно време от 8 часа,
срещу основно месечно възнаграждение в размер на 310,00 лв., и допълнителни
възнаграждения: за придобит трудов стаж и професионален опит от 28 години, в
размер на 0 на сто към основното възнаграждение или 0.00 лв.; за оперативна
работа – 10,80 лв.; други допълнителни възнаграждения – 20,00 лв. Независимо от
посоченото в трудовия договор, през периода м. май – м. декември 2013г. на
ответницата е било изплатено допълнително трудово възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит от 28 години. Въз основа на заповед
№РД-08-02/03.01.2017г. на управителя на МБАЛ „Д-р Теодоси Витанов“ЕООД,
изплатената сума за професионален опит на ищцата е била прихваната от дължимото
й за извънреден труд, като разликата е изплатена с ведомостта за м. декември
2016г. – поради техническа грешка.
Въз
основа на приложените по делото писмени доказателства и заключението на
допуснатата по делото съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните,
се установява, че размерът на начисленото и изплатено на ищцата допълнително
месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е, както следва:
за м. май 2013г. – за 12 раб. дни, 54,82 лв.; за м. юни 2013г. – за 20 раб.
дни, 86,80 лв.; за м. юли 2013г. – за 23 раб. дни, 86,80 лв.; за м. август
2013г. – за 7 раб. дни, 27,62 лв.; за м. септември 2013г. – за 20 раб. дни,
86,80 лв.; за м. октомври 2013г. – за 23 раб. дни, 86,80 лв.; за м. ноември
2013г. – за 21 раб. дни, 86,80 лв.; за м. декември 2013г. – за 18 раб. дни,
82,23 лв., или общо 598,67 лв. Размерът на посоченото допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит съставлява 28% от основната
месечна заплата при определени и договорени в трудовия договор 0%. От
заключението на вещото лице става ясно и, че към тази сума са прибавени 59,18
лв. /15 дни отпуск за м. август 2013г./ и 4,57 лв. /1 ден платен отпуск за м. декември
2013г./, общо 63,75 лв. Общо начислената сума за допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит е 662,42 лв. През м. януари 2014г. на
ищцата вече не е било начислено допълнително възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит. Сумата от 662,42 лв. е удържана от работната заплата
през м. декември 2016г. За удържането й няма приложено писмено съгласие на
ищцата. Също според заключението, придобитият от ищцата трудов стаж и
професионален опит към датата на сключване на трудовия договор между страните е
бил 28 години, 8 месеца и 29 дни, съответно за заемани длъжности като: мебелист
в ДСО „Мебел“ завод „Изкуство“; домакин в Строително монтажен комбинат;
телефонист, пощальон, служител гише в Пощенска станция, РПС Трявна. Според
чл.11 ал.3 на Вътрешните правила за формиране на работна заплата в МБАЛ „Д-р
Теодоси Витанов“, за назначените служители след 01.07.2007г. за придобит стаж и
професионален опит се зачита само работа в друго предприятие на същата, сходна
или със същия характер работа, длъжност или професия. Посочено е, че за
длъжността „санитар“ за работа със сходен характер се признава работа като
чистач, камериер или санитар. Според вещото лице, длъжностите които е заемала
ищцата преди постъпване на работа като „санитар“, не са сходни или със същия
характер, поради което не е следвало да бъде начислявано допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит към датата на
постъпване на работа, както е посочено и в трудовия договор. В заключението вещото лице е изследвало и
въпроса дали на други лица, заемащи длъжността „санитар“ при ответника е
изплащано възнаграждение за трудов стаж и професионален опит през периода м.
май – м. декември 2013г., като е посочено, че на общо три лица заемащи посочената
длъжност е заплащано такова възнаграждение.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
съдът намира следното за установено от фактическа страна:
Исковата
претенция е за заплащане на сумата от 662,42 лв., представляваща дължимо
допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит през периода м. май – м. декември 2013г., като по делото няма спор, че посочената
сума е била изплатена на ищцата, но впоследствие удържана от заплатата й за м.
декември 2016г. Като основание за дължимостта на сумата се сочи, че при
започването й на работа при ответника ищцата е имала необходимия трудов стаж и
професионален опит за получаване на допълнително трудово възнаграждение за
професионален стаж и опит, както и че изплащането на сумите не било поради
техническа грешка, поради което е било необходимо писменото съгласие на
работника, каквото в случая липсвало.
Допълнителното
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит съгласно разпоредбата на
чл.12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в сила
от 1.7.2007г./ се заплаща в процент върху основната заплата, определена с
индивидуалния трудов договор. Това трудово възнаграждение по смисъла на чл.6
ал.1 от същата Наредба има задължителен и постоянен характер и трябва да се
заплаща винаги, когато са налице законоустановените условия за получаването му.
По силата на чл.66 т.7 от КТ това възнаграждение задължително трябва да се
уговори от страните в трудовия договор, но липсата на такава клауза, когато са
налице основанията за изплащането му не е основание за лишаване на работника от
това допълнително възнаграждение. Съгласно ал.2 и ал.4 от Наредбата, за
придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по реда на
Кодекса на труда за времето, през което работникът е работил в предприятието,
както и трудовият стаж, придобит в друго предприятие по смисъла на §1 от ДР на
КТ на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Ал.5
на Наредбата установява, че условията, при които се зачита сходният характер на
работата, длъжността или професията по ал.4, се определят с колективен трудов
договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в
предприятието.
В случая, въз основа на
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че към датата на
сключване на трудовото й правоотношение с ответника ищцата е имала общо 28
години, 8 месеца и 29 дни трудов стаж, придобит при заемане на следните
длъжности: мебелист в ДСО „Мебел“ завод „Изкуство“; домакин в Строително
монтажен комбинат; телефонист, пощальон, служител гише в Пощенска станция, РПС
Трявна. Не е спорно, че преди заемане на длъжността „санитар“ в ортопедично
отделение ищцата не е била назначавана на същата или друга длъжност в ответното
дружество. Съгласно утвърдените Вътрешни правила за работната заплата в
предприятието /чл.11 ал.3 от тях/, за длъжността „санитар“, за работа със
сходен характер се признава работа като чистач, камериер или санитар, каквито
ищцата не е заемала. При това положение е видно, че по отношение на нея не са
били налице основанията на чл.12 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /в сила от 1.7.2007г./ за заплащане на допълнително трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, поради което
правилно и законосъобразно в сключения между страните трудов договор №3/07.05.2013г.
е посочено, че такова се дължи в размер на 0,00 лв. Въпреки правилното
отразяване, през периода м. май 2013г. – м. декември 2013г. на ищцата са били
изплащани месечно различни суми за допълнително трудово възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит в размер на 28% от основната месечна заплата, като
общо изплатената сума за този период е 662,42 лв. Липсата на основание за
дължимостта на сумата налага извода, че изплащането на допълнителното трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е извършено поради
техническа грешка на изплатилия ги служител. В тази хипотеза съгласие на
работника или служителя за удържането на надвзетата сума не е необходимо, по
аргумент на противното от разпоредбата на чл.272 от КТ. Ето защо, удържането на
погрешно изплатената сума от 662,42 лв., извършено през м. декември 2016г. от
заплатата на ищцата, не е неправомерно на това основание.
Съдът не възприема
твърдението на ищцовата страна, че основание за заплащането на допълнително
трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит има и това
е устно съглашение между работника и служители, постигнато преди сключването на
трудовия договор. Съществуването на такава устна уговорка не е доказано от
ищцовата страна, а дори и да е била постигната такава, то същата би била
недействителна, доколкото разпоредбата на чл.62 от КТ въвежда писмената форма
като условие за действителност на трудовия договор, поради което липсата на
постигнато писмено съгласие между страните по въпроса за изплащането на
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит е
равнозначно на липса на основание за заплащането му от страна на работодателя.
Въпреки че в исковата
молба липсват изложени фактически твърдения за това, че сумата от общо 662,42
лв. е била добросъвестно получена от ищцата, с оглед цитирането в нея на
разпоредбата на чл.271 ал.1 КТ налага обсъждане на въпроса за приложението й в
случая. Съгласно посочения текст, работникът или служителят не е длъжен да
връща сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение,
които е получил добросъвестно. Работникът или служителят е добросъвестен, ако
не е знаел за липсата на правно основание за получаване на съответните суми.
Добросъвестността се предполага до установяване на противното, съобразно чл.8
ал.2 от КТ, т.е. до доказване на неговото знание за липса на основание за
получаване на сумата. Релевантният момент за установяване на добросъвестността
е датата на получаване на сумата. В случая, както бе посочено по-горе ищцата не
твърди, че не е знаела за липсата на правно основание за получаване
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. На
следващо място е видно, че същата е имала знание за недължимост на посоченото
допълнително трудово възнаграждение, тъй като в трудовия й договор изрично е
посочено, че допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит се дължи в размер на 0,00 лв., т.е. че такова не се дължи.
Ищцата е положила подписа си в трудовия договор, поради което е имала знанието,
че няма правно основание да получава посоченото допълнително трудово
възнаграждение. Наличието на знание за това опровергава презумпцията за
добросъвестност при месечното получаване на сума за него през периода м. май –
м. декември 2013г. През м. януари 2014г. заплащането на това възнаграждение е
било прекратено от работодателя, без възраженията на ищцата.
Съдът счита за
ирелевантно по делото дали през процесния период е имало и други работници в
ответното дружество, на които е било начислено и изплатено допълнително трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, поради което не
обсъжда наличните по делото данни относно това.
Поради всички изложени по-горе съображения
съдът намери, че не се установяват основания, поради които исковата сума от
662,42 лв. да е дължима на ищцата от ответното дружество, като неин работодател
през исковия период, поради което предявеният иск е изцяло неоснователен и
недоказан, и следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 300,00 лв., на
основание чл.78 ал.3 от ГПК. Същите включват адвокатско възнаграждение в
посочения размер.
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.И.А., с ЕГН **********,***,
против „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ Д-Р ТЕОДОСИ ВИТАНОВ“ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Трявна, ул. „Лясков дял“
№1, представлявано от управителя Т.С.С., иск за сумата от 662,42 лв. /шестстотин
шестдесет и два лева и 42 ст./, представляваща дължимо трудово възнаграждение
за периода м. май – м. декември 2013г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П.И.А., с ЕГН **********,***, заплати на „МНОГОПРОФИЛНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ Д-Р ТЕОДОСИ ВИТАНОВ“ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Трявна, ул. „Лясков дял“ №1, представлявано
от управителя Т.С.С., сумата от 300,00 лв. /триста лева и 00 ст./ - направени
разноски по делото, на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от обявяването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: