Р Е Ш Е Н И Е   № 2

Гр. Шумен 10.01.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският окръжен съд в публично заседание на единадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

Окръжен съдия: С. Станчев

при участието на секретар Таня Кавърджикова, като разгледа докладваното от окръжния съдия търг.дело № 122 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:

Предявен е осъдителен иск с  правно основание чл. 226 ал. 1 във вр. с чл. 208 ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) за заплащане от застрахователя на застрахователно обезщетение на основание застраховка „Гражданска отговорност” и вследствие настъпило застрахователно събитие – смърт при пътнотранспортно произшествие, виновно причинено от застрахованото лице. Искът е предявен като частичен, с цена на иска 50 000 лева като част от материалноправна претенция за обезщетение в размер на 100 000 лева.

Обстоятелства, на които се основава искът.

В исковата молба до съда ищцата Д.П.Д. излага, че на 22.06.2014 г. в близост до гр. Шумен кв. Мътница, на главен път І-2 км 122+017 при кръстовището на ЗСИ „Хан Омуртаг” настъпило пътнотранспортно произшествие между л.а. „Фолкскваген Транспортер” с ДКН ..., управляван от водача И.С.Х., и мотоциклет „Априлия Пегасо 650” с ДКН ..., управляван от водач А.П.Д... От произшествието е пострадал водачът на мотоциклета А.П.Д.. – брат на ищцата, който починал на 26.06.2014 г. Виновното причиняване от водача И.С.Х. на пътнотранспортното произшествие и смъртта на пострадалия Д. се установявало от влязла в сила присъда № 27 от 11.11.2016 г. по НОХД № 472/2015 г. на ОС Шумен. Според ищцата, по данни от информационния център към Гаранционния фонд, за автомобила, управляван от виновния водач, е имало валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с полица № 11113002274682 от 17.09.2013 г., с начална дата на покритие 18.09.2013 г. и крайна дата на покритие 17.09.2014 г. Ищцата твърди, че вследствие смъртта на брат й А.П.Д.. претърпяла немуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на близък човек. Твърди, че докато пострадалият бил жив, винаги се грижел за нея и я е закрилял, живеели в общо домакинство и непрекъснато били заедно и между тях се установили отношения на взаимни обич и грижа. Връзката на ищцата с брат й била разрушена от настъпилата смърт, чиято внезапност и начин на настъпване засилили още повече болките и страданията на ищцата.

Искане.

На основание изложените обстоятелства, ищцата Д.П.Д. чрез процесуалния си представител адвокат Н.Д.  прави искане до съда да осъди ответника „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД гр. София да й заплати сумата от 50 000 лева, претендирани като частичен иск от претенция за 100 000 лева, за претърпените от нея неимуществени вреди – болки, страдания причинени от смъртта на А.П.Д.. – брат на ищцата, вследствие на пътнотранспортно произшествие, виновно причинено от И.С.Х., ведно със законната лихва от датата на смъртта на пострадалото лице – 26.06.2014 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендира и за разноските по делото.

Възражения срещу иска.

Ответникът „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД гр. София в отговора оспорва иска със следните възражения:

1. възражение по фактическите твърдения на ищцата: оспорване наличието на трайна и дълбока емоционална връзка на ищцата с пострадалото лице; оспорване на твърдението за настъпване на сериозни както интензитет и продължителност морални болки и страдания и претърпени от ищцата неимуществени вреди;

2. възражение при условията на евентуалност, за прекомерност на претендираните неимуществени вреди;

3. възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, с искане за намаляване на претендираното обезщетение;

4. възражение за частично погасяване по давност на претенцията за законна лихва, в частта й от дата 26.06.2014 г. до 27.08.2015 г.;

5. възражение с оспорване на акцесорния иск за законна лихва, произтичащо от оспорването на главния иск.

Установени по делото факти.

Приети са по делото като ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

1. наличието на застрахователно правоотношение със застраховател ответникът„Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД гр. София, породено от договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилист, обективиран в застрахователна полица № ********** за автомобил „Фолксваген Транспортер” с рег. № ... – изрично признание на факт с изявление от представителя на ответника в отговора на исковата молба.

2. настъпило застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие на 22.06.2014 г. и причинената от него смърт на пострадалия А.П.Д.. , настъпила на 26.06.2014 г. – установено с влязла в сила присъда № 27 от 11.11.2016 г. по НОХД № 472/2015 г. на ОС Шумен, на осн. чл. 300 от ГПК задължителна за настоящия съд относно факта на деянието, неговата противоправност и вината на застрахования. 

3. виновното причиняване на смъртта на пострадалия А.П.Д.. от И.С.Х. при управление на автомобил „Фолксваген Транспортер” с рег. № ... – установено с влязла в сила присъда № 27 от 11.11.2016 г. по НОХД № 472/2015 г. на ОС Шумен, на осн. чл. 300 от ГПК задължителна за настоящия съд относно факта на деянието, неговата противоправност и вината на застрахования.

4. роднинството по съребрена линия от втора степен между ищцата Д.П.Д. и пострадалия А.П.Д...

Обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие, са установени от приложените в наказателното производство писмени доказателства: протокол за оглед на ПТП от 22.06.2014 г. (ДП № 705/2014 л. 23-30), протокол за следствен експеримент (ДП л. 35-38), протокола за разпит на свидетеля М.В.А.в досъдебното производство (л. 46-47) и протоколите от съдебните заседания от 15.01.2016 г., 16.03.2016 г. и 10.11.2016 г. - разпит на св. А(НОХД № 472/2015 г. л. 33), повторен разпит на св. Аи свидетелите С, М, Т и П(ОХ л. 60-61,63-64), обяснения на подсъдимия И.С.Х. (ОХ л. 189-191). Самите показания на свидетелите и обяснения на обвиняемия в наказателния процес нямат качеството на гласни доказателства в последвалото гражданско производство. Протоколите за разпит в досъдебното и съдебните протоколи в съдебното наказателно производство обаче са официални документи по смисъла на 179 ал. 1 от ГПК, защото са съставени от длъжностни лица – орган на досъдебното производство в кръга на службата му, съответно съдия и секретар в кръга на службата им, и следва да бъдат кредитирани в гражданския процес като доказателства за направените пред органа на досъдебното производство и пред съда изявления. Обстоятелствата по настъпването на произшествието се установяват и от изготвената в настоящото производство автотехническа експертиза. От тези доказателства е видно, че на 22.06.2014 г. водачът И.С.Х. управлявал товарен автомобил „Фолксваген транспортер” с рег. № ... по пътя от завод „Хан Омуртаг” в посока към кръстовището с главен път І-2 София – Варна. В същото време, когато управляваният от Х автомобил приближил кръстовището, по главен път І-2 в посока Варна се движел мотоциклет „Априлия Пегасо 650” с ДКН ..., управляван от пострадалия А.П.Д.., с пътник на мотоциклета М.А.. Мотоциклетът приближил кръстовището със скорост 72,14 км/ч (САТЕ заключение т. 4.4, л. 88) при ограничение на скоростта на движение на този участък от пътя 60 км/ч, с пътен знак В 26 (протокол от ПТП – ДП л. 24). Без да пропусне движещия се  по път с предимство мотоциклет, водачът на товарния автомобил Х предприел преминаване през кръстовището, като започнал маневра за завой наляво. Водачът на мотоциклета – пострадалият Д., задействал аварийно спирачната система, но въпреки това произлязъл удар между мотоциклета и преминаващия през кръстовището товарен автомобил. Вследствие удара пострадалият получил множество травматични увреждания, като развилите се в резултат на тях усложнения причинили смъртта му (заключение на СМЕ – ДП л. 74-75).

От автотехническата експертиза се установява, че при установената скорост на движение на мотоциклета, товарният автомобил е попадал в опасната зона за спиране и водачът на мотоциклета не би могъл да предотврати удара. Предотвратяването на удара е било невъзможно и при движение на мотоциклета с разрешената на този пътен участък скорост от 60 км/ч, съгласно заключението (т. 4-7, изр. 3 – л. 89). Възможността за предотвратяване на ПТП е съществувала ако в момента на възникване на опасността – навлизане на товарния автомобил на кръстовището, мотоциклетът се е движел с 49,64 км/ч (САТЕ л. 89), или ако при установената скорост водачът е предприел маневра за спиране още при възприемането на товарния автомобил, на разстояние 123 метра преди мястото на удара (отговор на вещо лице в с.з.).

Причинените вследствие смъртта на пострадалия неимуществени вреди на ищцата Д. се установяват от безспорно установената загуба за ищцата на близък роднина – нейния брат. Установено е от показанията на свидетелката И.Л.и съдебно-психологичната експертиза, че ищцата Д. е била в много близки отношения с брат си – пострадалия Д., като между тях е била установена много силна емоционална привързаност като брат и сестра. Пострадалият е полагал редовни и големи грижи за сестра си, като тя е разчитала винаги на него като на най-близък до нея човек. От съдебно-психологичната експертиза се установява, че вследствие настъпилата смърт на брат ѝ - пострадалия Д., ищцата е изпаднала в състояние на остър стрес, с ясно изразени промени в психичното и емоционалното ѝ състояние, с трайно отдръпване от контакти, тенденция за усамотяване, поведение на отбягване на ситуации и хора, които биха ѝ провокирали ретроспекции на травмиращото събитие с интензивни емоции. Според вещото лице събитието все още оказва отрицателно въздействие върху състоянието на ищцата.

От правна страна.

Основание за възникване на задължение за изплащане на застрахователно обезщетение.

Възникването на задължение за изплащане на застрахователно обезщетение се предпоставя от наличие на валидно сключен договор за застраховка „гражданска отговорност” и настъпване на застрахователно събитие. Наличието на договор за застраховка „гражданска отговорност” с ответника като застраховател по застрахователна полица № ********** за автомобил „Фолксваген Транспортер” с рег. № ... е факт, признат от ответника и е прието за безспорно установено с доклада на съда. Настъпването на застрахователното събитие – пътнотранспортно произшествие, виновно причинено от застрахованото лице, и причинената вследствие на това смърт на пострадалия А.П.Д.. са установени с влязла в сила присъда № 27 от 11.11.2016 г. по НОХД № 472/2015 г. на ОС Шумен, която е задължителна за настоящия съд относно деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Правото на ищцата Д.Д. да бъде обезщетена за претърпените от нея неимуществени вреди, причинени от смъртта на пострадалия ѝ брат, се предпоставя от принципа на справедливостта при определяне на неимуществени вреди, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, като при прилагането ѝ следва да се съобрази задължителното тълкуване на ВКС в ТР 1-2018-ОСГТНК, относно правоимащите да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близък. Тези обстоятелства обуславят правния извод на съда, че ответникът дължи на ищцата заплащане на застрахователно обезщетение, на основание чл. 226 ал. 1 във вр. с чл. 208 ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.).

Определяне размера на обезщетението.

Претенцията е за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като критерият за неговото определяне е справедливостта, съгласно чл. 52 от ЗЗД. Част от вътрешното право на страната е разпоредбата на § 96 ал. 1 от ЗИДКЗ, в който се определя размер на обезщетението от 5000 лева, до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2 от КЗ. Спорният правен въпрос по делото е дали тази разпоредба противоречи на действащото право на ЕС, уреждащо застрахователните отношения, като представителят на ищцата се позовава на Директива № 2009/103/ЕО на ЕП и Съвета на ЕС.

Съгласно чл. 9 ал. 1 б. „а” от Директива № 2009/103/ЕО, задължение на всяка държава членка е да бъде задължителна най-малко по отношение на минимална застрахователна сума от 1 000 000 евро за пострадал или 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите. Застрахователна сума по смисъла на § 1 т. 5 от допълнителните разпоредби на КЗ (отм.) е договорената или определената с нормативен акт и посочена в застрахователен договор парична сума, представляваща горна граница на отговорността на застрахователя към застрахования, ползващото се лице или третото увредено лице. Тази дефиниция е възпроизведена в чл. 346 от действащия Кодекс за застраховането. Въвеждането на застрахователна сума като предел на отговорността на застрахователя в действащия закон и уреждането на нейния минимален размер в директива 2009/103/ЕО, която е част от правото на Европейския съюз означава, че при настъпване на застрахователно събитие с причинени телесни увреждания, отговорността на застрахователя може да бъде ограничена по размер единствено от минимума на застрахователната сума, възприет в Директива 2009/103/ЕО, от застрахователния договор, който не може да предвиди по-нисък размер на застрахователната сума, и от критерия за справедливо обезщетение. Следователно, недопустимо е размерът на обезщетението за телесни увреждания, чийто възможен предел е застрахователната сума, определена в нормативен акт на ЕС, да бъде ограничаван с нормативен акт на вътрешното право. По аргумент на по-силното основание, това се отнася и при обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени от близки на пострадало лице, при застрахователно събитие с причиняване на смърт на лицето. Налице е противоречие на § 96 ал. 1 от ЗИДКЗ с разпоредбата на чл. 9 ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО. Въпреки че директивата не е регламент и не става автоматично част от вътрешното право на страна – член на Европейския съюз, гражданите на ЕС могат да се позоват непосредствено на директива на Европейския парламент и Съвета на ЕС за защита на свои права, свободи и законни интереси. Поради това съдът намира, че в този случаи следва да се тълкува разширително разпоредбата на чл. 15 ал. 2 от ЗНА и Директива 2009/103/ЕО да намери непосредстевно приложение, като се дерогира прилагането на § 96 ал. 1 от ЗИДКЗ относно определения размер на обезщетението от 5000 лева. В съответствие с горното, съдът следва да определи размер на обезщетението според общия принцип на справедливостта, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, без да съобразява фиксирания размер на обезцщетението в § 96 от ЗИДКЗ.

При определяне на справедливия размер на обезщетението съдът следва да вземе предвид тежестта на претърпяните неимуществени вреди от ищцата Д. вследствие загубата на близък роднина – пострадалия А.Д.., който е неин брат. Следва да се отчете и силното отрицателно въздействие върху емоционално-психическото състояние на ищцата, поради близките отношения, които е имала с брат си, докато е бил жив, помощта и подкрепата, от която се е лишила вследствие неговата смърт. Следва да се вземе предвид и младата възраст, на която братът на ищцата е изгубил живота си, което безспорно е засилило и изострило емоционалната и психична травма на ищцата. Според тези критерии съдът приема, че справедливият размер на дължимото застрахователно обезщетение е 20 000 (двадесет хиляди) лева. Предявеният иск с  правно основание чл. 226 ал. 1 във вр. с чл. 208 ал. 1 от КЗ е основателен до този размер.

Искът еа неоснователен в частта му над 20 000 лева до предявения размер от 50 000 лева. На ищцата не е нанесена по-тежка психична травма, като претърпеният стрес и последиците му подлежат на преодоляване. Ищцата е пълнолетно лице, в трудоспособна възраст, не страда от физически недостатъци или психични заболявания и е способна сама да се грижи за себе си. Въпреки тежестта на загубата ѝ, като физически и психически здраво лице тя следва да се справи със стресовата ситуация преди всичко със собствени сили. Това обуславя извода на съда, че обезщетение в по-голям от присъдения размер не би съответствало на принципа на справедливостта. Поради това искът в частта му над 20 000 лева следва да се отхвърли.

Разноските по делото.

Ответното дружество дължи заплащане на адвокатско възнаграждение на представителя на ищцата в размер на  1130 лева, според уважената част от иска и на основание чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА, както и 800 лева държавна такса и 104 лева разноски за вещо лице в полза на бюджета на съдебната власт, според уважената част от иска.

Ищцата дължи на ответното дружество разноски в размер на 480 лева, съобразно отхвърлената част от иска.

Воден от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД гр. София, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Средец ул. ...№ 2 да заплати на Д.П.Д. ЕГН **********, адрес: *** сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева - застрахователно обезщетение на основание договор за застраховка „Гражданска отговорност”, сключен със застрахователна полица № ********** за автомобил „Фолксваген Транспортер” с рег. № ..., за причинени неимуществени вреди – болки, страдания причинени от смъртта на А.П.Д.. – брат на ищцата, вследствие на пътнотранспортно произшествие, виновно причинено от И.С.Х., ведно със законната лихва от датата на смъртта на пострадалото лице – 26.06.2014 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.П.Д. срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД гр. София иск с правно основание чл. 226 ал. 1 във вр. с чл. 208 ал. 1 от Кодекса за застрахованекто (отм.) над сумата от 20 000 лева до предявения размер от 50 000 лева, като неоснователен.

         ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД гр. София да заплати на адвокат П.С.и адвокат Н.Н.Д. адвокатско възнаграждение в размер на 1130 лева, а в полза на бюджета на съдебната власт 800 лева държавна такса и 104 лева разноски за вещо лице.

         ОСЪЖДА Д.П.Д. да заплати на „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД гр. София разноски в размер на 480 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Варненския апетитен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: