РЕШЕНИЕ№
гр. Пазарджик, 25.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
- ПАЗАРДЖИК, наказателен състав, в публично заседание на двадесет и
пети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.К.
при секретаря Огняна
Фурнаджиева, като разгледа докладваното от съдия Е. К. АНД № 946 по описа за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И.Т.А., ЕГН: **********,***,
чрез адв. Г.С. - Ц. от ПзАК, против Наказателно постановление № 19-1006-005170, издадено на 19.03.2020 г. от Началник
група към ОДМВР – Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, с което на същия за нарушение на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП е наложено
наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца.
С подадената жалба се
оспорва възприетата фактическа обстановка, доколкото жалбоподателят твърди, че
не му е предлагано да му бъде тестван за наркотици. Освен това се твърди, че
описанието на нарушението не съответства на посочената за нарушена законова
разпоредба, както и че същото е неразбираемо поради смесване на няколко
хипотези, предвидени в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Релевират се доводи за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила на жалбоподателя поради
нечетливост на връчения му препис от АУАН.
В съдебно
заседание жалбоподателят не се явява
лично, същият се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата, излага
становище по същество с подробни доводи за отмяна на НП поради допуснати
съществени процесуални нарушения в процедурата по издаване на НП, като
претендира и присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Административнонаказващият
орган /АНО/ - ОДМВР –
Пазарджик не изпраща представител в
съдебно заседание. От упълномощен служител на дирекцията с юридическо
образование е депозирано писмено становище с кратко изложение по същество на
спора с искане за потвърждаване на издаденото НП и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, алтернативно е формулирано искане за намаляване на насрещно
претендираното адвокатско възнаграждение до предвидения законов минимум.
Съдът, след като
взе предвид изложеното в жалбата
и становищата на страните и след като анализира събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
На 15.12.2019 г. свид. В.В.М., заемащ длъжността ст.
полицай при РУ – Пазарджик при ОДМВР – Пазарджик, бил на работа на смяна от
06.00 часа на 14.12.2019 г. до 06.00 часа на 15.12.2019 г. Докато се движел със
служебния автомобил в гр. Пазарджик по ул. „Ал. Стамболийски“ в посока ул.
„Петър Бонев“ пред него излезнал лек автомобил „*******“ с рег. № ****, който
не спрял за проверка на подадения от страна на свид. М. звуков и светлинен
сигнал. Вместо това автомобилът ускорил в посока към Бошулско шосе, като бил
последван от патрулния автомобил. След известно време преследваният автомобил „*******“
бил притиснат вдясно от полицейския автомобил, поради което спукал гума и
спрял, като това се случило около 04:50 часа на 15.12.2019 г. на път III-3704 км. 2+220 в посока за с. Бошуля. В резултат на
извършената проверка се установило, че автомобилът се управлява от
жалбоподателя И.А.. Тъй като същият се сторил на свид. М. видимо неадекватен, а
и лъхал на алкохол, полицейският служител извикал за съдействие патрул на КАТ,
който да тества водача за употреба на алкохол и упойващи вещества.
Жалбоподателят бил запитан от свид. М. дали в себе си или в автомобила
съхранява забранени от закона вещества, но отказал да отговори на този въпрос. Междувременно
жалбоподателят бил предупреден, че ще бъде задържан за 24 часа в районното
управление, поради неизпълнение на полицейско разпореждане. При обискирането му
полицейските служители напипали нещо в предния ляв джоб на панталона му и
запитали жалбоподателя какво носи със себе си. Тъй като същият отказал да
съобщи какво носи и отказал да го предаде с протокол за доброволно предаване,
на място била извикана група, която да извърши личен обиск на лицето. При направения
обиск било установено, че жалбоподателят държи в себе си бяло прахообразно
вещество, което при извършения на място наркополеви тест реагирало на кокаин.
На място пристигнал и свид. Е.Т. – мл. автоконтрольор
при ОДМВР – Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, който предложил на жалбоподателя
да го тества за употреба на алкохол и за употреба на наркотични вещества. Жалбоподателят
отказал и двете проби, поради което му били съставени 2 бр. талони за
медицинско изследване – ТМИ № 0046159, в който било отразено, че жалбоподателят
отказва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол и ТМИ № 0046160, в
който било отразено, че жалбоподателят отказва да му бъде извършена проверка за
употреба на наркотични вещества. И двата талона били връчени на жалбоподателя
на 15.12.2019 г. в 06:55 часа, като същият заявил пред свид. М., че желае да
даде кръв за медицинско изследване.
На 15.12.2019 г. свид. Т. съставил АУАН с бл. № 474582
в присъствието на жалбоподателя и на свид. В.В.М., като приел, че с поведението
си същият е извършил нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, Актът бил надлежно
предявен и връчен лично на жалбоподателя, който го подписал без възражения.
В 07.44 часа на 15.12.2019 г. жалбоподателят постъпил
в МБАЛ Пазарджик, където в 07:49 часа му била взета кръвна проба за алкохол. В
08:10 часа на 15.12.2019 г. жалбоподателят отказал да даде кръвна проба за
изследване за наркотици.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от страна на
жалбоподателя не били депозирани писмени възражения срещу акта.
Въз основа на
акта било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя
на 18.05.2020 г., видно от инкорпорираната в НП разписка, надлежно оформена. Видно от приложената по делото куриерска разписка /л.
13а/ жалбата против НП била подадена от пълномощника на санкционираното лице чрез
АНО на 22.05.2020 г., поради което
е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от
надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт.
Описаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства
- показанията на актосъставителя Е.Т. и
свид. В.М., както и от писмените доказателства, приложени към
административнонаказателната преписка и надлежно приобщени към доказателствения
материал по делото. От показанията на
свид. Т. се установява, че на жалбоподателя било предложено да бъде тестван
както за употреба на алкохол, така и за употреба на наркотични вещества, като
последният отказал и двете проби, поради което свидетелят му съставил 2 броя
акта и издал 2 бр. ТМИ, в които посочил, че жалбоподателят разполага със 120
минути да се яви в МБАЛ Пазарджик, за да даде кръв за изследване. Показанията
на свид. Т. се подкрепят и от показанията на свид. М., който също е възприел
отказът от страна на жалбоподателя да бъде тестван с технически средства за
употребата на алкохол и наркотични вещества. От показанията на свид. М. се
установява още, че впоследствие жалбоподателят се съгласил да даде кръв за
медицинско изследване, като в болницата дал кръв за алкохол, но отказал да му
бъде взета проба за наркотични вещества. Съдът кредитира показанията на
свидетелите като пълни, точни, последователни и логични, взаимно допълващи се и
кореспондиращи с приетите писмени доказателства по делото.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Разгледана по
същество жалбата се явява основателна.
При извършената служебна проверка настоящата инстанция
констатира, че АУАН е съставен от материално и териториално компетентно лице –
служител на длъжност „мл. автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР –
Пазарджик, надлежно упълномощен със заповед на министъра на вътрешните работи. Обжалваното НП също е издадено от компетентен орган,
притежаващ правомощие за това по силата на Заповед № РД 8121з-515/14.05.2018 г.
на Министъра на вътрешните работи, надлежно приобщена и приложена по делото /л.
14/. При издаване на АУАН и НП са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Съдът намира обаче, че при ангажиране на отговорността
на жалбоподателя за нарушение на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
рефлектиращи директно върху правото на защита на санкционираното лице до степен
да не може да научи в какво точно е обвинен и ефективно да организира защитата
си.
В разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е очертан
словесно съставът на административното нарушение, като подробно са посочени
неговите обективни и субективни признаци. Нормата предвижда ангажиране
отговорността на водач, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози. От анализа на разпоредбата следва, че по
отношение на проверката за употреба на наркотични вещества или техните аналози
са разписани две хипотези на отказ, които са отделени една от друга със съюза
"и/или", поради което следва да се приеме, че е напълно достатъчно да
е налице първата хипотеза, предвиждаща отказ на водач на МПС да му бъде
извършена проверка с тест, за да е налице административно нарушение. Ирелевантно
за довършване на нарушението се явява обстоятелството дали след отказа да му
бъде извършена проверка с тест водачът е избрал да се подложи на химико-токсикологично
лабораторно изследване, доколкото законът не предвижда нарушителят да има право
да избира начина, по който да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества
и техни аналози.
В конкретния казус се доказа категорично по делото, че
жалбоподателят А. е отказал да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, който отказ е
надлежно документиран в съставения талон за изследване № 0046160 /л. 63/. Също
така се установи, че водачът е отказал и да му бъде извършена проверка с
техническо средство за употреба на алкохол, за което е издаден ТМИ № 0046159
/л. 56/.
В обстоятелствената част на съставения АУАН свид. Т. е
описал двата отказа на жалбоподателя - отказ да му бъде извършена проверка за
употреба на наркотични вещества с техническо средство Dreger Drug Test 5000 сер. № ARHJ – 0009 и
отказ на проба за алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARDM-0194.
В издаденото въз основа на АУАН наказателно
постановление е дадено идентично описание на нарушението както в акта, като от
своя страна АНО при словесното изписване на относимата правна норма е приел, че
нарушението на жалбоподателя се изразява в отказ да му бъде извършена проверка
с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и
неизпълнение на предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.“
По този начин настоящата инстанция счита, че се е
стигнало до смесване на различните хипотези на нарушение, визирани в чл. 174 от ЗДвП, като на първо място при описание на нарушението и в АУАН и в НП са
посочени две хипотези на чл. 174 от ЗДвП – отказ на водача да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и
с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.
След това при изписване на диспозитива на нарушението АНО е изоставил
хипотезата на отказ на жалбоподателя да му бъде извършена проверка за алкохол с
техническо средство, но е добавил отказът му да изпълни предписание за
химико-токсилогично лабораторно изследване, като по този начин съдът намира, че
не е изпълнено императивното изискване на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за пълно,
точно, ясно и недвусмислено описание на нарушението и на обстоятелствата, при
които е извършено. Това от своя страна директно засяга правото на защита на
санкционираното лице, доколкото същото е поставено в невъзможност да разбере по
коя хипотеза на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е ангажирана отговорността му – за това,
че е отказало да му бъде извършена проверка с тест за употребата на наркотични
вещества или техни аналози, за това, че отказало проверка за употреба на
алкохол с техническо средство и/или за това, че е отказало химико-токсилогично
лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози.
Ако административнонаказващият орган действително е
приел, че нарушението на жалбоподателя се изразява и в това, че освен отказа му
да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози, същият не е изпълнил и предписание за
химико-токсилогично лабораторно изследване, то следваше в обстоятелствената
част на НП да даде словесно описание и на тази част от нарушението със
съответните обективни характеристики. Следва да се отбележи, че неизпълнението
на предписанието за химико-токсилогично лабораторно изследване при всички
положения е извършено в един по-късен момент и на място, различно от посоченото
в НП, доколкото отказът да даде кръв е обективиран от жалбоподателя пред
медицинско лице след откарването му в МБАЛ – Пазарджик и няма как това да се е
случило на път III-3704 км 2+220 в посока за с.
Бошуля.
Освен това съдът намира, че е налице и неяснота по
отношение на посочения час на извършване на нарушението. От една страна в АУАН
и в НП се сочи, че на 15.12.2019 г. около 04:50 часа на посоченото място
жалбоподателят е извършил следното нарушение: „отказва да му бъде извършена
проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство Dreger Drug Test
5000 сер. № ARHJ – 0009 в 05:20 часа“. Така описано не става ясно в колко
точно часа е извършено нарушението – дали в 04:50 часа или в 05:20 часа. Още
повече по делото се установи, че жалбоподателят е спрян за проверка от свид. М.,
който от своя страна е извикал за съдействие служител на Сектор „Пътна полиция“
– свид. Т., който е пристигнал на място в един по-късен момент и е поканил
жалбоподателят да бъде тестван за употреба на наркотици. За да бъде налице
състав на административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП следва отказът на
водача на МПС да бъде тестван по един от изброените начини да бъде извършен
пред контролния орган, т.е. пред служител, който разполага с правомощие да извърши проверка на лицето по
предвидените методи. В този смисъл, ако се приеме, че в 04:50 часа
жалбоподателят е бил спрян от свид. М., то няма как пред него да бъде извършен
съставомерен отказ на водача да бъде тестван по смисъла на чл.174, ал. 3 от ЗДвП, което пък означава, че няма как нарушението да бъде извършено в посочения
час. Логично е нарушението да бъде извършено в един по-късен момент, а именно
след пристигане на свид. Т., но кога
точно е пристигнал свидетелят, респ. в колко часа жалбоподателят е отказал да
бъде тестван за употребата на наркотични вещества и дали това е било в 05:20
часа, е обстоятелство, което остана неизяснено в хода на въззивната проверка. Свидетелите
по никакъв начин не установяват кой е релевантният момент на отказа да бъде
тествано лицето, като заявяват че не си спомнят за точни часове и кой кога е
пристигнал на проверката. От друга страна, ако жалбоподателят е отказал да му
бъде извършена проверка за употребата на наркотични вещества в 04:50 ч. или в
05:20 ч., то буди недоумение защо талонът за медицинско изследване, в който е
обективиран посоченият отказ, му е връчен повече от час и половина по – късно,
а именно в 06:55 часа. Това разминаване в часовете и интервалите на извършената
проверка е по-скоро индиция, че контролният орган в лицето на свид. Т. е
пристигнал в доста по-късен момент от отразените часове в АУАН и НП.
Всичко това поставя в невъзможност съдът да приеме за
установено, който и да е от тези два часа за реалното време на извършване на
нарушението.
Настоящата инстанция намира това за съществено
нарушение на правото на защита на нарушителя, не само защото процесът по ЗАНН е
строго формален и изисква точно и ясно посочване на всички обстоятелства, при
които е извършено дадено нарушение, но и при произволен час на проверката се препятства
възможността за проверка на корелативната връзка между управлението на
автомобила и отказа да бъде тествано лицето.
Предвид изложеното съдът приема, че неустановяването
на часа на извършване на нарушението, както и неясното описание на самото
нарушение, разгледано по-горе в изложението, съставляват съществени процесуални
нарушения, които са опорочили административнонаказателната процедура по
ангажиране на отговорността на жалбоподателя и които имат за последица отмяна
на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно.
Отделно от това е налице и несъответствие при описание
на номера на издадения на жалбоподателя талон за медицинско изследване,
доколкото в АУАН е посочено, че на жалбоподателя е издаден ТМИ № 0046160 и
седем броя стикери А 009009, а в издаденото НП е отразено, че е издаден талон
за изследване № 009009. От събраните по делото доказателства категорично се
установи, че на жалбоподателя не е бил издаван ТМИ с № 009009, като
констатираното несъответствие съдът намира, че се дължи на допусната техническа
грешка, като вместо номера на талона АНО е изписал номера на стикера на талона.
Допуснатата грешка не е съществена и по никакъв начин не възпрепятства правото
на защита на жалбоподателя, доколкото издаденият талон за медицинско изследване
е в достатъчна степен индивидуализиран в НП посредством посочване на номера на
стикера към него и не буди съмнение, че това е същият талон, който е посочен и
в АУАН.
Освен това съдът не споделя възражението на
пълномощника на жалбоподателя, че връчването на нечетлив препис на акта поставя
в невъзможност нарушителя да разбере в извършването на какво нарушение е
обвинен, което от своя страна е достатъчно основание да се отмени издаденото
НП. Действително от приложения по делото препис на АУАН, връчен на
жалбоподателя, се установява, че същият е нечетлив. От друга страна от
материалите по делото се установява, че процесният АУАН е съставен в
присъствието на жалбоподателя съобразно изискването на чл. 40, ал. 1 ЗАНН и му
е предявен за запознаване, с което е обезпечена възможността му да започне да
упражнява правото си на защита. Вярно е също, че разпоредбата на чл. 43, ал. 5
от ЗАНН предвижда задължение на актосъставителя да връчи препис от акта, но в
случай, че нарушителят намира същия за нечетлив, той следа да прояви активност
като възрази и поиска да му бъде осигурен друг, четлив екземпляр. Това той би
могъл да стори не само на място – при съставянето на акта, но и в един по-късен
момент предвид регламентираната възможност да направи възражения срещу акта и в
допълнителен 3-дневен срок. В случая жалбоподателят не е сторил това, като с
нищо не е сигнализирал и възразил пред наказващия орган, че има затруднения в
това да организира защитата си. В бланката на АУАН е предвидена графа за
обяснения и възражения на лицето, срещу което се съставя акта, като в процесния
случай е видно, че жалбоподателят не е изложил никакви възражения срещу
съставения му АУАН, като не е депозирал и писмени такива в срока по чл. 44, ал.
1 от ЗАНН. В този смисъл настоящият съдебен състав не споделя доводът, че
жалбоподателят е бил лишен от възможност да разбере какво нарушение се твърди
да е извършил. По делото няма спор, че първият екземпляр от АУАН е четлив, не
се оспорва и че същият е бил надлежно предявен на жалбоподателя А., което
последният е удостоверил с полагането на подписа си. От посоченото следва, че
още при съставянето на акта, е била обезпечена възможността на жалбоподателя да
се запознае със съдържанието му, с фактическите твърдения на актосъставителя и
с правните норми, под които те са подведени. Жалбоподателят е подписал така
съставения АУАН, като е положил подписа си непосредствено под декларацията
"запознах се със съдържанието на акта", освен това е подписал и
разписката за връчване на препис, с което е бил надлежно уведомен и за
възможността да направи допълнителни обяснения и възражения. При това положение
съдът намира, че законовата процедура по съставянето на АУАН е била спазена от
актосъставителя, а на жалбоподателя още от момента на образуване на
административнонаказателното производство със съставянето на акта, е била
осигурена възможност да се запознае с констатациите в него. В случая няма
съмнение, че на А. са били известни фактите, съставляващи основание за ангажиране
на отговорността му и за налагане на санкцията, доколкото му е предявен актът в
оригинал и той се е запознал със съдържанието му, което е удостоверил с
полагане на подписа си. Ето защо съдът приема, че не е ограничено правото на
същия да узнае обстоятелствата, съставляващи фактическо основание за налагане
на наказанието и да организира защитата си, поради което разгледаното
възражение за допуснато съществено процесуално нарушение се явява
неоснователно.
В случая е видно, че жалбоподателят е бездействал и се
е дезинтересовал от хода на производството до момента на връчването му на
наказателното постановление, с което е разбрал за наложеното му наказание, и
едва тогава е решил да предприеме действия по защита като приведе насрещни
възражения. Доколкото обаче са били спазени всички процесуални гаранции за
обезпечаване на възможността му да упражнява това си право на защита още от
момента на съставянето на АУАН, то следователно не е допуснато соченото от
защитата нарушение на процедурата. Следва да се посочи, че в този смисъл е и преобладаващата
съдебна практика, която изцяло се споделя и от настоящия състав – така Решение
№ 634 от 03.04.2018 г. по к.а.н.д. № 432/2018 г. на Административен съд – Бургас;
Решение № 1090 от 06.11.2018 г. по к.а.н.д. № 741/2018 г. на Административен
съд – София област; Решение № 731 от 07.12.2018 г. по к.а.н.д. № 1036/2018 г.
на Административен съд – Плевен; Решение № 272 от 09.02.2018 г. по к.а.н.д. №
3622/2017 г. на Административен съд – Пловдив.
Направеното обсъждане е в отговор на поставено нарочно
възражение и не промяна изхода от по-горния анализ - отмяна на НП като
незаконосъобразно по изложените съображения.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал. 3
от ЗАНН право на разноски има жалбоподателят, като своевременно искане в тази
насока е направено от неговия пълномощник. От съдържанието на приложения по
делото договор за правна защита и съдействие от 22.05.2020 г. се установява, че
договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. (триста лева) жалбоподателят
е заплатила изцяло в брой. Не следва да бъде уважавано направеното от АНО
възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, доколкото
същият е съобразен с минималния размер, предвиден в чл. 18, ал. 2 от НАРЕДБА №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът намира,
че не следва да бъде присъждана в полза на жалбоподателя претендираната сума от
5,72 лв. за заплатени куриерски услуги, доколкото същата не представлява
съдебно-деловодни разноски, т.е. не е разход на страната, който е необходим за
разглеждане на делото, попълването му с доказателства и осигуряване на
процесуална защита. Тъй като разходите за куриерски услуги не са пряко свързани
с производството по делото, същите не подлежат на присъждане от страна на съда.
При това положение ОДМВР - Пазарджик следва да бъде
осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя съдебни разноски в
размер на 300 /триста/ лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН Районен съд - Пазарджик
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-1006-005170, издадено на 19.03.2020 г. от Началник
група към ОДМВР – Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, с което на И.Т.А., ЕГН: **********,***, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3,
предл. 2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР – Пазарджик да заплати И.Т.А., ЕГН: **********,***,
сторените от него съдебно-деловодни разноски в размер на 300 /триста/ лева.
Решението може да
се обжалва пред Административен
съд - Пазарджик в 14 - дневен срок от
съобщението за изготвянето му
по
реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: